№ 333
гр. Враца, 22.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500239 по описа за 2022 година
Производство по чл.413, ал.2, вр. чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България"ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул."България"№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от юрисконсулт Р.И.,
срещу Разпореждане №233/08.04.2022г., постановено от Районен съд-
Козлодуй по ч.гр.д.№418/2022г., с което е отхвърлено негово заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за претендирана
договорна лихва в размер на 2 266.66лв. за периода от 01.09.2014г. до
01.12.2017г.
Частният жалбоподател се позовава на практика на други окръжни
съдилища, излага собствено тълкуване на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3
ГПК и поддържа, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на
чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не
включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Според заявителя процесният договор за потребителски кредит отговаря
напълно на изискванията за форма и съдържание, предвидени в действащия
към момента на сключването му нормативен акт, и не е налице
1
недействителност на същия поради липса на съгласие поради нарушение на
изискванията на ЗПК или поради липса на информирано съгласие. Като
описва подробно процедурата за отпускане на потребителски кредит на
"Профи Кредит България"ЕООД и се позовава на свободата на договарянето
по чл.9 ЗЗД, частният жалбоподател настоява, че страните по своя свободна
воля са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент
от 98.52% и ГПР 157.79%, като длъжникът се е съгласил с тези условия с
получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
предложения и не се е отказал от договора. Становището на жалбоподателя,
че не е налице максимален размер на договорната лихва и излага подробни
съображения в тази насока.
В жалбата се поддържа, че добрите нрави при лихвените равнища на
небанковото финансово кредитиране не следва да е размерът на законната
лихва, двукратния или трикратния размер на същата, тъй като противното би
довело до абсурдни изводи, свързани с недействителност на всички договори,
сключвани от небанкови финансови институции, както и до несъответствие с
измененията на ЗПК от 23.07.2014г.
Следващият довод на частния жалбоподател е, че сключеният договор за
потребителски кредит е търговска сделка, правилата за която се прилагат и за
кредитополучателя.
Заявява се искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което бъде издадена заповед за изпълнение.
За произнасянето си основателността на частната жалба въззивният съд
взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по заявление на
"Профи Кредит България"ЕООД за издаване на заповед да изпълнение по
чл.410 ГПК срещу А.Н.Д., ЕГН ********** за сумата 930.65лв. – главница,
неплатено договорно възнаграждение в размер на 2 266.66лв. за периода от
01.09.2014г. до 01.12.2017г., лихва за забава от 02.10.2013г. до 01.12.2017г. в
размер на 5.13лв. и законна лихва от 01.12.2018г. до 29.03.2022г. в размер на
867.73лв. по договор за потребителски кредит №**********/26.08.2013г. В
заявлението е посочено, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита
и на 02.10.2013г. е изпаднал в забава.
В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че длъжникът има
2
качеството на потребител, при което в заповедното производство
националният съд извършва допълнителна оценка за това, дали искането
съответства на императивните изисквания за ЗПК и ЗЗП, да разгледа
служебно, дори и без наличието на възражения, неравноправния характер на
договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства, съобразно чл.7, ал.3 ГПК.
В мотивите на разпореждането е посочено, че съобразно чл.11, ал.1, т.10
ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ е нормативно предвиден
показател и е част от задължителното съдържание на договора, като в
разглеждания случай договореният ГПР от 154.79% не съответства на
нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.
На следващо място районният съд е приел, че уговорката относно
лихвения процент е недействителна до степен на нищожност поради
противоречие със закона на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и чл.10а, ал.4
ЗПК, а отделно от това уговорката за заплащане на
договорна/възнаградителна/ лихва е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави. В мотивите на разпореждането е цитирана практика на ВКС, в
която е застъпено становището, че уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави, когато надвишава 3
пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити 2 пъти.
Съдът е взел предвид, че към момента на сключване на договора за
потребителски кредит размерът на законната лихва по просрочени парични
задължения е 10% /основният лихвен процент на БНБ за текущата година е
0.02%+10% надбавка, т.е. 10.02%/ и максималният размер, до който може да
бъде уговаряна възнаградителна лихва, за да не противоречи на добрите
нрави, е 30.06%. С оглед на това, че в разглеждания случай уговореният ГЛП
е в размер на 98.52%, който надхвърля три пъти допустимия и противоречи на
добрите нрави и по-конкретно на общоприетите принципи за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и на
изискването на еквивалентност на насрещните престации, искането в тази
част е намерено за неоснователно.
По тези съображения районният съд е уважил заявлението частично,
като в частта за претендираната договорна лихва го е отхвърлил.
Въззивният съд приема, че обжалваното разпореждане е правилно, като
3
за прецизност намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, на която се е позовал районният съд, не намира приложение в
разглеждания случай, тъй като е приета след сключването на процесния
договор с изменението на закона /ДВ бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г./
При действащата законодателна уредба обхватът на извършваната от
заповедния съд проверка при издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК обхваща валидността на основанието за издаване на заповед за
изпълнение в случаите, когато искането се основава на потребителски
договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в него или
обоснована вероятност за това. Преценката трябва да се извърши при
прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значителна неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и на потребителя. В ал.2 на посочената разпоредба са
изброени хипотези, при които е налице неравноправна клауза, като това
изброяване не е изчерпателно.
В разглеждания случай искането за издаване на заповед за изпълнение се
основана на сключен между страните договор за револвиращ заем, който има
характера на потребителски. В договора е уговорен ГПР в размер на 154.79%
и годишен лихвен процент в размер на 98.52%. Настоящият съдебен състав
намира, че тези договорки пораждат основателно съмнение за наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.142 ЗПК, тъй като не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и тези на кредитополучателя. Доколкото
нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори е
особен вид недействителност и е поставена в зависимост от наличието на
индивидуална договореност – чл.146 ЗЗП, то следва в рамките на исково
производство, след изслушване на становището на ответника и събиране на
доказателства, да се направи окончателен извод относно валидността на
клаузите на договора, касаещи размера на ГПР и ГЛП.
По изложените съображения Врачанският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №233/08.04.2022г., постановено от
Районен съд-Козлодуй по ч.гр.д.№418/2022г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5