РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Кърджали, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
в присъствието на прокурора П. Г. Ч. и М. Мюмюн. А.
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20245140101757 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на Р. Р. С.,
ЕГН ********** от гр.Кърджали, ******** против Прокуратура на Република България, с
адрес: гр.София, бул. „Витоша“ №2, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от по 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ******. по описа на РУ - Кърджали, прекратено с влязло в сила постановление
от 03.07.2024 г., образувано срещу ищеца за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със
законната лихва считано от датата на влизане на постановлението за прекратяване в сила.
В исковата молба се твърди, че на 22.08.2023 г. ищецът е управлявал лек автомобил
марка ********, собственост на М.С.С.., в гр. Кърджали, *******, когато около 20.30 часа е
спрян за проверка за употреба алкохол и/или наркотични вещества с техническо средство
„******** като уредът отчел положителен резултат за амфетамин. Вследствие на това на Р.
С. е съставен А********. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и **********. за
нарушение на чл.150 от ЗДвП, както и е издадена и ************ на собственика М.С.С.. за
прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца. Ищецът не приел показанията
на уреда, поради което е съпроводен от полицейските служители до Спешното отделение
при МБАЛ „д-р Атанас Дафовски” АД- гр.Кърджали, където му е взета кръвна проба, както
и проба от урина за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози,
които са изпратени до Националния институт по криминалистика към МВР, център за
експертни криминалистични изследвания, за извършване на специализирана
1
токсикохимична експертиза. Ищецът е отведен в РУ-Кърджали, където му е направен личен
обиск, иззети са му били документите за самоличност, парите и телефона, както и е бил
задържан от полицейските служители за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, за това, че е извършил престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
На 22.08.2023 г. по описа на РУ-Кърджали е образувано ******., за това, че на
22.08.2023 г. в гр.Кърджали, по ******* в *******, е било управлявано МПС- лек автомобил
марка ******, след употреба на наркотични вещества- амфетамин, установено по надлежния
ред с техническо средство **********- престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В хода на
досъдебното производство, на база извършена експертиза *********., изготвена от вещо
лице към Център за експертни криминалистични изследвания в НИК към МВР, се
установило, че в представените за изследване проби на кръв и урина, взети от Р. С., не е
било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества,
включени в списъците- приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл.3 от ЗКНВП.
С постановление от 03.07.2024 г. на зам.районен прокурор П. Ч. при РП - Кърджали,
на основание чл.199, чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал. 3 от НПК е
прекратено ******од. по описа на РУ-Кърджали за извършено престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, тъй като, с оглед установената фактическа обстановка и предвид резултата от
описаната на токсикохимичната експертиза и свидетелските показания, събрани на
досъдебното производство, извършеното от Р. С. деяние не съставлява престъпление.
В исковата молба се твърди, че вследствие на предприетото срещу ищеца наказателно
преследване се влошили неговото емоционално и психично здраве. Ищецът е бил
неоснователно набеден, че употребява наркотици. Информацията за воденото ДП бързо се
разчула сред близките и познатите му. Приятелите му се отдръпнали от него, поради което
той се почувствал унизен, затворил се е в себе си и спрял да контактува с тях. Родителите му
не му повярвали, че не употребява наркотици или техни аналози, поради което се чувствал
изоставен и от тях. Наложило се да се върне от ***** където работел като бръснар. Останал
без приходи. През този период от време Р. С. започнал да получава сърцебиене, станал
необщителен. Проявявал е раздразнителност, повишило се артериалното му налягане, което
е нарушило нормалното му общуване с околните и семейството му, получавал е и получава
психически и нервни кризи, които продължават и до ден днешен. От 22.08.2023 г. датата на
образуване на ******. по описа на РУ-Кърджали, до прекратяването му ищецът е бил
тревожен, подложен на непрекъснат стрес и смущение от очакваната евентуална
несправедлива осъдителна присъда с наложено наказание лишаване от свобода. Изпитвал е
чувства на срам, позор и обида, понижила се е самооценката му и се е нарушил съня му.
Обоснова се, че държавата носи отговорност за вреди, макар и досъдебното производство да
не е било образувано и водено срещу конкретно лице и Р. С. да не е бил привлечен в
процесуалното качество на обвиняем, същият е търпял вреди от наказателното преследване,
тъй като ******. е било образувано с постановление на прокурор при РП-Кърджали, на
22.08.2023 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, при извършената му
2
проверка от полицейски служители срещу ищеца, в който смисъл се посочва, че е съдебната
практика, обективирана в решение *****, постановено по гр.дело **** г. на ВКС, IV г.о.
Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В писмен отговор ответникът взема становище за допустимост, но неоснователност
на исковата претенция. Акцентира върху това, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем
по посоченото досъдебно производство, поради което и няма право на обезщетение за вреди.
Оспорват се твърденията на ищеца, че последният е претърпял каквито и да било вреди, тъй
като в хода на производството правата му не са ограничени. Възразява се в условията на
евентуалност, че претендираният размер на обезщетението е не отговаря на изискваният на
чл. 52 ЗЗД за справедливост.
Контролиращата страна РП-Кърджали взема становище за неоснователност на иск
солидаризирайки със становището на ответника.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната
рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и частично основателен,
като съображенията за това са следните:
Категорично се установява от приетите по делото писмени доказателства, че на
22.08.2023 г. ищецът е управлявал лек автомобил марка ********, собственост на М.С.С.., в
гр. Кърджали, *******, когато около 20.30 часа е спрян за проверка за употреба алкохол
и/или наркотични вещества с техническо средство „******** като уредът отчел положителен
резултат за амфетамин. Вследствие на това на Р. С. е съставен А********. за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и **********. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, както и е издадена и
************ на собственика М.С.С.. за прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от
6 месеца. Ищецът не приел показанията на уреда, поради което е съпроводен от
полицейските служители до Спешното отделение при МБАЛ „д-р Атанас Дафовски” АД-
гр.Кърджали, където му е взета кръвна проба, както и проба от урина за установяване
наличието на наркотични вещества или техните аналози, които са изпратени до
Националния институт по криминалистика към МВР, център за експертни криминалистични
изследвания, за извършване на специализирана токсикохимична експертиза. Ищецът е
отведен в РУ-Кърджали, където му е направен личен обиск, иззети са му били документите
за самоличност, парите и телефона и е задържан от полицейските служители за срок от 24
часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за това, че е извършил престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК.
На 22.08.2023 г. по описа на РУ-Кърджали е образувано ******., за това, че на
22.08.2023 г. в гр.Кърджали, по ******* в *******, е било управлявано МПС- лек автомобил
марка ******, след употреба на наркотични вещества- амфетамин, установено по надлежния
ред с техническо средство **********- престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В хода на
досъдебното производство, на база извършена експертиза *********., изготвена от вещо
лице към Център за експертни криминалистични изследвания в НИК към МВР, се е
установило, че в представените за изследване проби на кръв и урина, няма наличие на
3
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците- приложения
към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
във вр. с чл.3 от ЗКНВП.
С постановление от 03.07.2024 г. на зам.районен прокурор П. Ч. при РП - Кърджали,
на основание чл.199, чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал. 3 от НПК е
прекратено ******. по описа на РУ-Кърджали за извършено престъпление по чл.343б, ал.3
от НК, тъй като, с оглед установената фактическа обстановка и предвид резултата от
описаната на токсикохимичната експертиза и свидетелските показания, събрани на
досъдебното производство, извършеното от Р. С. деяние не съставлява престъпление.
Постановлението е връчно на 05.06.2024 г., видно от предствената по делото
разписка, и като необжалвано е влязло в сила 13.06.2024 г.
Установява се още от материалите по ****** на РУ-Кърджали и ****** г. на РС-
Кърджали, че при извършената от правоохранителни органи проверка спрямо ищеца на
22.08.2023 г. при управлението на същия лек автомобил марка ********, е установено, че
22.08.2023г. в гр.Кърджали пред З.К. Ч. - полицейски служител в РУ - Кърджали ищецът Р. Р.
С. съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Свидетелство за управление
на моторно превозно средство на К.Б. с отпечатан сериен бланков ******, отпечатана дата
на издаване 28.09.2022г. и отпечатана дата на валидност ***** поради което и на основание
чл. 316, вр.чл. 308, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, на Р. Р. С. е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 /осем/ месеца, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал.1 от НК се отлага за срок от 3 /три/ години.
От анализа на установените по делото фактически положения се налагат следните
изводи. На 22.08.2023 г. ищецът е управлявал МПС, за което е използвал неистинско СУМС,
като при извършената проверка е взета и положителна проба за наркотични вещества.
Следователно ищецът е бил заподозрян в извършването на две престъпления по чл. чл. 316,
вр.чл. 308, ал.2, вр. ал.1 НК и по чл.343б, ал.3 от НК, за което са образувани две отделни
досъдебни производства съответно ****** на РУ-Кърджали и ******. по описа на РУ-
Кърджали. По ****** на РУ-Кърджали спрямо ищецът е ангажирана наказателна
отговорност, като същият е привлечен като обвиняем и признат за виновен с влязло в сила
споразумение, одобрено от наказателния съд. По ******. по описа на РУ-Кърджали ищецът
не е привлечен като обвиняем, тъй като назначената експертиза не потвърдила резултатите
на теста за наркотични вещества. Ето защо и това досъдебно производство е прекратено на
основание чл.199, чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал. 3 от НПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди от прекратено досъдебно
производство. Според цитирана разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
4
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Ищецът не е бил привлечен като обвиняем по ******. по описа на РУ-Кърджали,
като по въпроса: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране
на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато
прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител
и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем.“, който е ключов за изхода на
настоящото производство, е образувано ****. на ОСГК на ВКС, което е висящо.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди,
включително и когато ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем, ако същият е
заподозрян в извършването на престъплението, за което е образувано досъдебно
производство. Отговорността по ЗОДОВ, която представлява специфично проявление на
деликтната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, се носи при неоправдана намеса от стана
на държавата в личната сфера на засегнатия, чрез актовете на разследващите органи,
прокуратурата или съда. Специфика на отговорността по ЗОДОВ е, че тя възниква и при
правомерни действия на съответните длъжностни лица, които са довели до противоправен в
резултат. Противоправността се изразява в накърняване на абсолютни неимуществени права
на засегнато лице – свобода, достойнство, добро име и пр. При тълкуване разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се държи сметка, че ЗОДОВ урежда имуществените
последици от действията на държавните органи, които проследици са изцяло
гражданскоправни, поради което и разпоредбите на ЗОДОВ следва да се тълкуват извън
тясно понятийните рамки на НПК. Обвинение в извършването на престъпление по см. на чл.
2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е възможно да бъде налице, без оглед на това дали лицето е привлечено
като обвиняем по реда и при спазване изискванията на НПК. Подобна хипотеза би могла да
възникне и когато привличането по реда на НПК е осъществено при допуснато съществено
процесуално нарушение, което опорочава това процесуално действие. В тази връзка следва
да се посочи, че привличането на едно лице като обвиняем в наказателния процес
представлява формален акт, който може да се осъществи по дава начина с постановлението
по чл. 219, ал. 1 от НПК или със съставянето на протокола от първото действие по
разследването по чл. 219, ал. 2 от НПК.
Следва да бъде съобразена и Съдебната практика на СЕС, обективирана в решение по
дело ***** г. и др, с което е разяснено кога едно лице следва да се счита „заподозрян“,
макар и националното право не познава това понятие, също придава правни последици и
разграничава на фактическото привличане към наказателна отговорност от формалното
такова. При тълкуването на чл. 6 от ЕКПЧ, ЕСПЧ, константно приема, че заподозрени лица,
разпитвани за участието си в деяния, които представляват престъпление се смятат за
„обвинени в престъпление” по см. на чл. 6 от Конвенцията, и могат да претендират за
защита по чл. 6 от Конвенцията в наказателния му аспект. ****************** Макар
посочена практика на ЕСПЧ да е свързана с процесуални гаранции за правата на обвинените
в престъпление лица, тя следва да намери приложение и в процесния случай. Принципа на
5
върховенството на международните договори, ратифицирани от Република България пред
вътрешното законодателство е уреден в чл.5, ал.4 от КРБ, който гласи, че: „Международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които им противоречат.” С оглед на това, и предяви
ратификацията на ЕКЗПЧОС, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ
следва да се тълкува в светлината на чл. 6 ЕКПЧ.
В случая ищецът несъмнено е заподозрян в извършването на чл.343б, ал.3 от НК, тъй
като спрямо него е извършена проверка с тест за наркотици, който е дал положителен
резултат, поради което са взети проба от кръв и урина, а ищецът е задържан за 24 часа по
реда на ЗМВР и е постановена ПАМ спрямо управлявания от него лек автомобил.
Тук следва да се подчертае, че всички извършени спрямо ищеца действия са
правомерни в тесен смисъл, като съответните органи са действали в съответствие с
вменените им по закон правомощия. Пряка причина за образуването на досъдебно
производство е положителният тест за наркотични вещества, който е опроверган от
приетата в ДП експертиза. Въпреки това обаче държава носи отговорност за причинените
вреди, тъй като именно държавата следва да гарантира правата на гражданите. Ето защо
ищецът има право на обезщетение, което следва да се определи по справедливост по чл. 52
ЗЗД.
Съдът намира за основателно възражението, че претендираният размер на
неимуществените вреди е прекомерен.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието
справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните
в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на увреждането; начин на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с
характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.
Съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 500 лева. Основното
съображение да се определи този размер на обезщетение е това, че на 22.08.2023 г. ищецът е
заподозрян в извършването на две престъпления по чл. 316, вр.чл. 308, ал.2, вр. ал.1 НК и по
чл.343б, ал.3 от НК, като същият е осъден с влязла в сила присъда за престъплението по чл.
316, вр.чл. 308, ал.2, вр. ал.1 НК, респ. не е привлечен като обвиняем за другото
престъпление. Касае се за една и съща престъпна деятелност, за която са образувани две
6
отделни досъдебни производства. В тази връзка следва да се посочи, че е въпрос на
процесуална техника дали двете престъпления, в които е бил заподозрян ищецът, ще бъдат
предмет на едно общо или на две отделни досъдебни производства. Именно защото се касае
за една и съща престъпна деятелност във връзка с управлението на едно и също МПС, на
една и съща дата, при една и съща проверка и обстановка, то не може с категоричност да се
прецени какви неимуществени вреди е претърпял ищецът за отделните производства, т.е. не
може да се посочи кои от претърпените от ищеца – стрес и неудобства се дължат на
осъждането му за престъплението по чл. 316, вр.чл. 308, ал.2, вр. ал.1 НК и кои произтичат
пряко и непосредствено от прекратено ******. по описа на РУ-Кърджали.
Съдът не кредитира показанията на св. Х. и С., що се касае до твърдяната причинна
връзка между претърпените от ищеца негативни стресови преживявания и факта, че срещу
него е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. От една
страна, ищецът не би следвало да изпитва сериозни притеснения след като му е било
известно, че не е употребил наркотични вещества, а от друга, обосновано може да се
предположи, че изпитаните такива се дължат на извършеното престъпление по чл. 316 НК.
Ищецът обаче има право на обезщетение за това, че е бил задържан за срок от 24 часа
по реда на ЗМВР, както и за това, че са извършвани процесуално-следствени действия с
негово участие – вземане на кръвна проба и урина по ******. по описа на РУ-Кърджали. По
досъдебното производство ищецът не бил привлечен като обвиняем, като спрямо него не са
взети мерки за процесуална принуда. Досъдебно производство е приключило в рамките на
разумния срок, като по него са предприети своевременни действия по назначаването на
експертиза, чиито резултати са довели до прекратяването му.
Ипитаните от ищеца стрес и неудобства обосновано може да се предположи, че се
дължат в изключителна степен на обвинението му в извършване на престъпление по чл. 316,
вр.чл. 308, ал.2, вр. ал.1 НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност, тъй като
наказателната отговорност за това престъпление е реализирана в пълен обем.
При това положение ищецът има право на обезщетение в размер на 500 лева, до която
сума следва да се уважи искът.
При този изход на делото ищецът има право на разноски. Според чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Процесуалният представител на ищеца има правно на разноски пропорционално на
уважената част по чл. 38 ЗАдв., определени по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР, които възлизат на
720 с ДСС, от които следва се присъдят 120 лева.
Така мотивиран, РС-Кърджали
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратура на Република
България, с адрес: гр.София, бул. „Витоша“ №2 да заплати на Р. Р. С., ЕГН ********** от гр.
Кърджали, ******** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ******. по описа на РУ - Кърджали, прекратено с
влязло в сила на *** постановление от 03.07.2024 г., образувано срещу ищеца за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на влизане
на постановлението за прекратяване в сила – *** до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. С., ЕГН ********** против Прокуратура на
Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от
500 (петстотин) лева до пълния предявен размер от 3 000 ( три хиляди ) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Прокуратура на
Република България, с адрес: гр.София, бул. „Витоша“ №2 да заплати на Р. Р. С., ЕГН
********** от гр. Кърджали, ******** сумата от 10 ( десет) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв., Прокуратура на Република България, с адрес:
гр.София, бул. „Витоша“ №2 да заплати на адв. Н. В. М., ЕГН ********** сумата от 120 (
сто и двадесет) лева – разноски за оказаната на ищеца правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8