Определение по дело №146/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2020 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20207060700146
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

85  

 

град Велико Търново, 04.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Административен съдия: Евтим Банев

 

като разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 146 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба с вх. № 888/ 02.03.2020 г., подадена от „Елит – 94“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5, срещу Решение от 18.02.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, с изх. № 32-56234/ 20.02.2020 г. на териториалната дирекция. С оспореното решение на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, е прекратено действието на издаденото на жалбоподателя Удостоверение за регистрация № BG004300S0022 от 31.05.2018 г. за обект „Станция за компресиране на природен газ, находяща се в с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, тъй като лицето е престанало да отговаря на условията за регистрация в чл. 57а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС. С жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението на оспорения административен акт, приложени са доказателства за обосноваване на това искане. 

 

Жалбата не е подадена чрез органа, издал оспореното решение, поради което последният не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК и не е взел становище по искането за спиране на изпълнението. Това не препятства проверката за спазване на срока за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 58, ал. 4 от ЗАДС, доколкото този срок е спазен, съобразно датата на извеждане на решението от деловодството на ответника – 20.02.2020 г. и тази на подаване на жалбата пред съда. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация, като адресат на административния акт и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

  С цел процесуална икономия делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват като страни жалбоподателя „Елит – 94“ ЕООД - гр. Горна Оряховица и ответник директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“. От ответника следва да бъде изискана цялата административна преписка по издаването на негово Решение с изх. № 32-56234/ 20.02.2020 г. на ТД Дунавска. На ответника следва да се изпратят преписи от жалбата и приложените към нея доказателства, като му се укаже, че в 14–дневен срок от получаването на преписа, може да представи писмен отговор и да посочи и други доказателства, които желае да бъдат събрани в производството, извън тези в административната преписка. На ответника следва да бъде указано, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 58, ал. 4 от ЗАДС, в негова тежест е да докаже в настоящото производство съществуването на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспореното решение.

 

По отношение направеното искане за спиране изпълнението на обжалваното разпореждане. В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон - чл. 58, ал. 2 от ЗАДС, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Искането за спиране изпълнението на Решение с изх. № 32-56234/ 20.02.2020 г., издадено от директора на ТД Дунавска, е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е основателно.

Предварителното изпълнение на оспореното решение е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението.  

            В случая в искането за спиране на предварителното изпълнение е посочено, че същото ще се отрази неблагоприятно на значими за обществото и държавата интереси, както и на отделни стопански отрасли, тъй като освен „Елит – 94“ ЕООД, ще бъдат засегнати обществени сектори, свързани с държавния бюджет, националната сигурност, трудовата заетост, социалната политика, промишлеността, транспорта и банките. Конкретно се сочи, че прекратяване на удостоверението за регистрация ще осуети дейността на жалбоподателя като регистрирано по ЗАДС лице, съответно договорните му задължения за доставяне на природен газ както за нуждите на промишлени и строителни предприятия, така и за битови потребители на територията на Община Свищов и Община Белене. Изтъкват се и сериозните икономически загуби, които самото предприятие ще понесе от неизпълнението на договорите му с доставчици на природен газ и съответно с неговите клиенти, като счита, че ще е практически невъзможно тяхното възстановяване, както и възстановяване на дейността му в бъдещ период. Сочат се и произтичащите от преустановяването на дейността последици като принудително освобождаване на работници и невъзможност да се обслужват банкови кредити.

При преценка на цитираните доводи и приложените към жалбата писмени доказателства, настоящият състав намира, че в случая от предварителното изпълнение на Решение с изх. № 32-56234/ 20.02.2020 г. на директора на ТД Дунавска, за оспорващото дружество биха настъпили значителни вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, несъразмерни с правните последици, целени с издаването на посоченото решение. Видно от представените договори между „Елит – 94“ ЕООД като продавач, и „Тацеко“ ЕООД – гр. Свищов, Велпа трейд“ ЕООД – гр. Стражица, „Пътни строежи - Велико Търново“ АД – гр. в. Търново, „Пътинженеринг – Т“ ЕАД – гр. Търговище, „Пътстрой – Ловеч“ ЕООД, училища в гр. Златарица, гр. Г. Оряховица, гр. Дебелец, гр. Килифарево и с. Раданово като купувачи е, че предварителното изпълнение на прекратяването на регистрацията на жалбоподателя по ЗАДС е в състояние да осуети снабдяването на изброените субекти с природен газ. Доколкото снабдяването на училищата с такъв е с предполагаема цел отопляване, преустановяването на доставките през отоплителния сезон несъмнено ще окаже негативно влияние върху учебния процес. Преустановяване на снабдяването с природен газ на изброените промишлени и строителни предприятия, също е в състояние да породи сочения от жалбоподателя ефект, изразяващ се в затрудняване или временно преустановяване на дейността им, със съответните икономически последици и такива за работещия в тях персонал. Видно от договора между „Елит – 94“ ЕООД и „Тацеко“ ЕООД, такъв ефект би се породил и относно дейността на завод за целулоза на Свилоцел“ ЕАД - гр. Свищов, доколкото същият е краен потребител на доставяния от Тацеко“ ЕООД природен газ. Въпросното предприятие е с непрекъснат работен процес 7 дни в седмицата, 365 в годината и освен стопанските затруднения, прекъсването на доставките е в състояние да породи и риск от аварии при преустановяване на работата на производствените мощности. За пълнота следва да се отбележи, че представената Лицензия за осъществяване на дейност разпределение на природен газ на територията на Община Свищов и Община Белене на Тацеко“ ЕООД, при липсата на съответни договори, не доказва соченото от жалбоподателя преустановяване на газоснабдяването на битови потребители. Независимо от това, съдът намира, че настъпването на изброените негативни последици по отношение на трети лица - училища и промишлени предприятия, е с голяма степен на вероятност и съставлява непосредствена опасност за засягане на значим обществен интерес.

Съдържанието на изброените по-горе договори, както и от договорите на „Елит – 94“ ЕООД с „Булгаргаз“ ЕАД и Глобъл Комерс – 1“ ООД, като негови доставчици на природен газ, се установява и вероятното настъпване на значителни имуществени вреди за самия жалбоподател, произтичащи от неустойки при неизпълнение. Дори при бегла съпоставка между дневния размер на тези неустойки и финансовите и имуществени възможности на жалбоподателя /по счетоводен баланс и ОПР за 2019 г./, и съобразно обичайната продължителност на съдебните спорове става ясно, че „Елит – 94“ ЕООД не би могло да понесе финансово заплащането им в периода на предварителното изпълнение на административния акт. Ето защо съдът намира, че са налице доказателства за настъпването на неблагоприятни имуществени последици за адресата на оспореното решение, които могат да бъдат квалифицирани освен като значителни и като трудно поправими в смисъла, вложен от законодателя. Силно занижена е вероятността увредите от неизпълнението на договорни задължения, като пряка последица от предварителното изпълнение, да бъдат компенсирани по обезщетителен ред, а и това предполага изразходване на публичен финансов ресурс. Предвид горното съдът намира, че макар и с имуществен характер, вредите за оспорващото дружество се характеризират като трудно поправими.

Значителни и трудно поправими вреди могат да произтекат за жалбоподателя и от съществуващите трудови правоотношения с 27 броя работници и служители /съгласно справка от НАП/, по които „Елит – 94“ ЕООД е работодател и съответно е задължено за заплащане на трудови възнаграждения и осигурителни вноски. Не е без значение и обстоятелството, че преустановяването на основната дейност на дружеството като регистрирано по ЗАДС лице означава и че голяма част от тези работници и служители биха останали без работа, с компенсиране на трудовите им доходи от бюджета на държавното обществено осигуряване.

На последно място, съгласно оспорения административен акт, основанието за прекратяване на регистрацията на „Елит – 94“ ЕООД по ЗАДС, е твърдяна възможност акцизната стока да бъде изведена от негов обект, без да е отчетена от средство за измерване. На този етап по делото няма доказателства за действително установено безотчетно извеждане на такива стоки, а съгласно отразеното в самото решение, твърдяната техническа реконструкция, даваща такава възможност, е от месец 03.2019 г. и е установена при проверка на 14.01.2020 година. След като в продължение на 10 месеца митническите органи не са счели за необходимо да извършат съответната проверка на място в обекта на жалбоподателя, а още един месец след проверката – да издадат административния акт, не е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на този акт би предизвикало вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК, ако такава не е настъпила през изминалия период /както се посочи, изложените в решението съображения са за хипотетична възможност за нарушаване на данъчното законодателство/.

 

Съобразно изложеното, съдът намира за опровергана законовата презумпция по чл. чл. 58, ал. 2 от ЗАДС, за съществуването на основания за предварителното изпълнение на административния акт по алинея първа от същия текст, което налага спиране на допуснатото от закона изпълнение на обжалваното решение.

 

Водим от горните, съображения, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

На основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК конституира като страни по адм. дело № 146/ 2020 г. по описа на Административен съд – В. Търново жалбоподателя „Елит – 94“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5 и ответник директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“ с адрес за призоваване гр. Русе, бул. „Липник“ № 117.

 

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 24.03.2020 г. от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните.

 

Спира допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение от 18.02.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, с изх. № 32-56234/ 20.02.2020 г. на териториалната дирекция.

 

Задължава директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, в 7-дневен срок от получаване на съобщението с преписа от настоящото определение, да представи по адм. дело № 146/ 2020 г. на АСВТ, цялата административна преписка по издаването на негово Решение с изх. № 32-56234/ 20.02.2020 г. на ТД Дунавска.

Указва на ответника, че в 14–дневен срок от получаването на преписите от жалбата и представените към нея доказателства, може да представи писмен отговор и да посочи и други доказателства, които желае да бъдат събрани в производството, извън тези в административната преписка

Указва на ответника, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 58, ал. 4 от ЗАДС, в негова тежест е да докаже в настоящото производство съществуването на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при налагането на оспореното решение.

 

Определението, в частта му с която е спряно предварителното изпълнение на обжалваното решение може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателя.

 

 

Преписи от жалбата на „Елит – 94“ ЕООД - гр. Горна Оряховица, от приложените към нея доказателства и от настоящото определение да се изпратят на ответника.

 

 

 

 

 

Административен съдия :