№ 398
гр. Плевен, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500464 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 542 от 20.04.2023г по гр. дело № 5222/2022г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от
Адвокатско дружество „****“ , БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Лом “ 1, ап. 9, представлявано от П. Д. К.-
Управител и А.Н.Б.-Управител, против В. В. Д., ЕГН ********** от с.
*********, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 79
ЗЗД и чл. чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
8000 лв. (осем хиляди лева) - възнаграждение по чл.3 от Договора за правна
защита и съдействие и 3 000 лв. (три хиляди лева) - неустойка по чл.16 от
Договора за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва върху
двете суми от датата на подаване на заявлението 11.07.2022г., до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 2152/12.07.2022 г. по гр. дело № 3827/2022 г. по описа на
Районен съд – Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. Съдът се е
1
произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от адвокатско
дружество „***“ ,в която се възразява, че липсва валидно подадено
възражение срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК поради което следва
да се приеме, че същата е влязла в сила. Възразява се, че съдът не е обсъдил в
съвкупност всички доказателства по делото и е пренебрегнал тези, които
установяват, че В. Д. е била запозната и се е съгласила да бъде заведено дело
от нейно име за претърпени от нея неумиществени вреди в резултат на ПТП.
Възразява се, че съдът незаконосъобразно не е допуснал повторна съдебно –
графологическа експертиза след установени неточности и оспорване от
страната на представените по делото основно и допълнително заключение на
ВЛ Ц.. Възразява се, че липсва произнасяне от съда по искането за допускане
на една свидетелката , а именно св. Е. Р. Д.. Възразява се, че съдът
неправилно е приел, че между страните не са били налице договорни
отношения като се твърди, че от приложеното наказателно дело и търговско
дело става ясно, че В. Д. е била наясно с водените дела, оказвала е съдействие
на адвокатското дружество като Д. е подала и молба за отказ от предявени
искове, което означава, че е знаела какви дела се водят. Според въззивника от
събранит по делото гласни доказателства се установява, че другата страна е
посещавала адвокатското дружество, знаела е за водените дела, а от
показанията на сътрудника в адвокатската кантора Л. К. става ясно, че
дружеството е приело да извършва действия за сметка на другата страна по
водене на дела за обезщетения за вреди от ПТП. Възразява се, че не са
коментирани приложените дела, не са взети предвид оспорванията на
експертизите, не са кредитирани показанията на свидетелите в някои части,
установяващи отношенията на В. Д. и адвокатското дружество. Спред
въззивника от приложените дела се установява, че са изпълнявани
задълженията на адвокатското дружество, другата страна е била информирана
за хода на делата и са извършвани всички необходими действия за
изпълнение на задълженията като адвокати. Възразява се, че в чл. 11 от
сключения между страните договор за правна помощ и съдействие е
разписано заплащането на договореното възнаграждение, което се дължи след
получаване на обезщетението, независимо по какъв начин е било постигнато
това заплащане. Оспорва се и присъждането на разноски в полза на другата
2
страна. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на
друго, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС. Налице е и подаден писмен отговор , в който се
твърди, ме има подадено валидно възражение по чл. 414 от ГПК, не са
допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства пред
първата инстанция, въззиваемата не е знаела за действията на адвокатите от
адвокатското дружество, за търговското дело е разбрала от застрахователя,
когато й е било предложено обезщетение. Твърди се, че средства за
болничния престой е получавала от Л. като последният веднага след
научаване за получаване на обезщетението от застрахователя е поискал от В.
Д. сумата от 18 500 лв като на 15.06.2022г Д. е изтеглила и предала тази сума
на Л. К.. Възразява се, че не се дължи възнаграждение за адвокати, както и
неустойка като е налице и възражение за нейната прекомерност.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на договорни отношения
между страните, уговорено възнаграждение, заплащане, размер и дължимост
на същото
С определение № 1012/4.07.2023 г по настоящето дело Пл ОС е
оставил без уважение исканията на въззивника за назначаване на повторна
или тройна съдебно – графологическа експертиза и за допускане до разпоит
на св. Е. Р. Д..
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че видно от изисканото ч.гр.д №3827/2022г. по
описа на РС-Плевен, същото е образувано по подадено заявление от
Адвокатско дружество „****“, БУЛСТАТ ******. Издадена е Заповед за
3
изпълнение №2152/12.07.2022г., срещу която е подадено възражение по чл.
414 ГПК. В указания срок ищцовото дружество е предявило установителен
иск. Видно е било от Договор за правна помощ и съдействие, същият
представлява бланка с ръкописен и печатен текст. Вписано е, че същият е
сключен на 26.11.2020г. между В. В. Д., в качеството на доверител и
Адвокатско дружество „К. и съдружие“, БУЛСТАТ ******, представлявано и
управлявано от адв. П. К. от САК, в качеството на довереник. Съгласно
договора, довереникът се е задължил да извърши всички правно допустими
действия /примерно посочени с оглед конкретна преценка: водене и участие в
наказателни и граждански дела, снабдяване и представяне на документи,
справки преговори за сключване на споразумения, представителство пред
надлежни институции и лица и др./ за защита на личните интереси на
доверителите, свързани с нанесените им имуществени и неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 23.11.2020г.,
при което са причинени телесни повреди. Довереникът се задължава да
изпълни поръчката от името на доверителя и за негова сметка. Съгласно чл.3
Доверителят следва да заплати на довереника възнаграждение в размер на 20
% от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените
имуществени и неимуществени вреди в случай, че бъде постигнато
извънсъдебно споразумение със застрахователя и 20 % от сумата, получена от
доверителя като обезщетение и лихви за нанесените му имуществени и
неимуществени вреди в случай, че обезщетението бъде постигнато по съдебен
ред.
Според РС съгласно чл.4 Довереникът се задължава да изпълни
поръчката в защита на интересите на доверителя лично. Съгласно Чл.8
Довереникът има следните права: …при точно изпълнение на поръчката да
получи договореното възнаграждение, да преупълномощава трети лица или
адвокати с правата си по настоящия договор за извършване на конкретни
съдебни и извънсъдебни действия, довереникът има право след завеждане на
претенцията пред съда, да направи отказ от иск в случай, че доверителят 5
оттегли пълномощните си от довереника или с действията си, препятства
изпълнението на настоящия договор. Съгласно чл.10, който е в раздел „Права
и задължения на доверителя“, да издаде всички необходими пълномощни на
името на довереника във връзка с изпълнение на настоящия договор, като
предостави на довереника право да преупълномощава със своите права и
4
други адвокати по свой избор. Да подпише необходимите адвокатски
пълномощни за процесуално представителство по граждански и наказателни
дела или други, необходими във връзка с изпълнение на поръчката, като
договореното възнаграждение по адвокатските пълномощни, независимо дали
е посочено като платено или дължимо, не ограничава договореното плащане
по чл.3 от настоящия договор. Чл.11 да заплати определеното в т.3 от
настоящия договор възнаграждение. Възнаграждение се дължи при
получаване на обезщетенията, независимо дали същото е получено по съдебен
ред или по споразумение. Възнаграждението се дължи независимо от
договорено и посочено такова в пълномощни по дела. Възнаграждението се
дължи и в случаите, в които доверителят направи оттегляне или отказ от иск
и/или извънсъдебно споразумение със застрахователя, след завеждане на
претенцията, пред съд или застраховател, от довереника в изпълнение на
поетите от същия задължения по договора. Според Чл.15 Доверителят
заплаща всички необходими разноски за изпълнение на договора, като такси,
възнаграждения на вещи лица, експертизи, хонорари, командировъчни,
разходи за пътуване и всякакви други. Разноските се възстановяват от
довереника само в случаите когато са присъдени извън обезщетението.
Окончателни такси и разноски по дела се заплащат от довереника след точно
изпълнение на задълженията по чл. 3 от настоящия договор. Съгласно чл.16
при оттегляне на поръчката доверителят дължи неустойка в размер на 3
000лв. Неустойката се дължи независимо от договореното в т.3 от настоящия
договор възнаграждение във връзка с изпълнение на задълженията от страна
на довереника. Всички разходи безусловно се възстановяват и в случай, че
доверителят не е заплатил договореното плащане в чл.3 от настоящия
договор, като стойността на направените разходи представлява договорена
неустойка в полза на довереника.
Договорът за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г. е бил оспорен
от ответника по делото с твърдение, че същия не е автентичен- че подписът,
положен в него за В. Д., не е положен от лицето, сочен като негов автор.
Открито е било производство по чл.193, ал.1 ГПК. Допусната е била съдебно-
графическа експертиза, чието заключение, съдът е възприел като обективно,
обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, според
РС, че подписът за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от
26.11.2020г. не е положен от В. В. Д., както и че ръкописният текст „В. Д.“
5
под подписа за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от
26.11.2020г. не е изписан от В. В. Д.. В открито съдебно заседание вещото
лице Ц. Ц. подробно, изчерпателно и обосновано е отговорило на
множеството допълнителни въпроси на ищеца. Вещото лице уточнява пред
съда, че подписът и почеркът са много устойчиви. Посочва, че при снемане
образците е указал на ответницата да пише в различни положения – седнала и
права, за да се изясни има ли влияние положението на лицето върху самия
подпис, като в случая няма такова влияние. Уточнява, че е взел образците без
подложка, с твърда подложка, с по-мека подложка, подлагал е допълнителни
листове, като заключението е, че лицето пише равномерно и сравнителните
образци са устойчиви. Допусната е допълнителна съдебно-графическа
експертиза, чието заключение съдът също е възприел като обективно,
обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че
подписът за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от
26.11.2020г., подписът за „Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по
ДП № 2719/2020г., към адв. Б. и подписът за „Упълномощител“ в
пълномощно, депозирано по т.д. № 21/2022г. на ОСПлевен към адв. П. К. са
положени от едно и също лице. Вещото лице дава заключение пред РС, че
подписът за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от
26.11.2020г., не е положен от В. В. Д., както и подписът за „Упълномощител“
в пълномощно, депозирано по ДП № 2719/2020г., към адв. Б. и подписът за
„Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по т.д. № 21/2022г. на ОС -
Плевен към адв. П. К.. Вещото лице дава заключение пред РС, че същите
подписи са имитирани. Вещото лице дава заключение, че ръкописният текст
„В. Д.“ под подписа за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие
от 26.11.2020г., ръкописния текст „В. В. Д.“ под „Упълномощител“ в
пълномощно, депозирано по ДП № 2719/2020г., към адв. Б. и ръкописния
текст „В. В. Д.“ под „Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по т.д. №
21/2022г. на ОС-Плевен към адв. П. К. е изписан от едно и също лице. Вещото
лице дава заключение, че ръкописният текст „В. Д.“ под подписа за
„Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г. не е
изписан от В. В. Д., както и ръкописния текст „В. В. Д.“ под
„Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по ДП № 2719/2020г., към адв.
Б., и ръкописния текст „В. В. Д.“ под „Упълномощител“ в пълномощно,
депозирано по т.д. № 21/2022г. на ОСПлевен към адв. П. К.. Вещото лице
6
дава заключение, че Ръкописният текст „В. Д.“ под подписа за „Доверител“ в
Договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г., както и ръкописния
текст „В. В. Д.“ под „Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по ДП №
2719/2020г., към адв. Б., и ръкописния текст „В. В. Д.“ под „Упълномощител“
в пълномощно, депозирано по т.д. № 21/2022г. на ОС-Плевен към адв. П. К. е
изписан от лицето , изписало ръкописния текст в Молба до Районен съд-
Плевен с вх. № 26140/07.11.2022г. на л. 19 и в искова молба до Районен съд -
Плевен с вх. № 24576/19.10.2022г., на л. 24 от делото, като в открито съдебно
заседание вещото лице е направило уточнение, че това лице не е
ответницата. Вещото лице дава заключение, че елементите на средната част
на подписа положен върху отговора на ИМ, приложена на л. 41 са три броя, а
парафа при подписването е примковиден с низходящ край. Вещото лице дава
заключение, че не е възможно подписа за „Доверител“ в Договор за правна
помощ и съдействие от 26.11.2020г. да е положен от В. В. Д.. В открито
съдебно заседание вещото лице прави уточнение, че не е възможно подписът
в договора да е положен от ответницата, стигнал е до заключението, че
същият подпис е имитиран по памет, а не чрез прекопиране или прерисуване.
Предвид изложеното РС е приел направеното оспорване на Договора за
правна защита и съдействие от 26.11.2020г.г. като неавтентичен за успешно.
Подписът за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от
26.11.2020г. не е положен от В. В. Д., както ръкописният текст „В. Д.“ под
подписа за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от
26.11.2020г. не е изписан от В. В. Д..
От показанията на свидетеля Р. Й. Д.- майка на ответницата, се
установява, според РС, че последната, след претърпени телесни повреди
вследствие на пътно-транспортно произшествие, постъпила в болница.
Свидетелката сочи пред РС, че дъщеря й не можела да движи ръцете и
краката си, че имала увреждания на черепа. Твърди, че не познава адв. П. К.,
не я е виждала въобще, включително и на дата 26.11.2020г. Сочи, че познава
свидетеля Л. К., който я посетил в дома й и попитал може ли да подпише
документи. Свидетелката твърди, че мислела, че документите са свързани с
болничния престой на дъщеря й. Твърди, че не е обърнала внимание, и била
„подписала за госпожата К. и Договора за правна помощ“. При предявяване
на процесния договор, свидетелката е сочила по листа и е твърдяла, че там е
нейния подпис. Уточнява, че е положила подпис и е изписала името. Твърди,
7
че е мислела, че документът е за болничен престой, тъй като свидетелят Л. К.
й казал, че дъщеря й умира и трябвало да я спасят. Свидетелката заявява, че
не е чела документа, тъй като свидетелят Л. К. го дръпнал и го прибрал в
чантичката си, след подписването. Твърди, че при подписването не е била
сама с Л. К., а е присъствала другата й дъщеря - свидетелката А. В. Д..
Твърди, че свидетелят Л. К. се е представил за адвокат от адвокатско
дружество в София и се подписал на документа. По отношение на свидетеля
Л. К. свидетелката дава подробни показания, че последният е полагал грижи
за дъщеря й-идвал е през ден-два, превръзвал ръката й, на която имало голяма
рана. Уточнява, че ответницата не можела да движи и двете си ръце за период
четири месеца, нито да се храни самостоятелно, нито да пише. Сочи, че
свидетелят Л. К. давал пари в брой-до 400-500 лева, без разписка. По
отношение на тези пари свидетелката твърди пред РС, че първоначално
свидетеля К. й казал, че са негови, после „капиталски пари“, после на „г-жа
К.“, после „на Р.“. Сочи, че Л. К. е давал тези пари само на дъщеря й В. Д..
Твърди, че по сметка на дъщеря й са преведени 41 хиляди лева, обезщетение
от застраховател. Посочва, че дъщеря й се разпоредила с 18 хиляди лева от
тази сметка и ги предала на свидетеля Л. К., като самата свидетелка Р. Д.
отрича да е присъствала тогава. Свидетелката Р. Д. сочи, че ответницата не е
звъняла по телефон на адв. К. и я виждала веднъж на 02.06.2021г., когато със
свидетелят Л. К. отишли в гр. София. Свидетелката Р. Д. сочи пред РС, че тя
самата е звъняла по телефон два-три пъти на адв. К., като твърди, че не помни
какво точно са говорили. На въпрос в тази насока, уточнява: „да не би да я
осъдят нещо и да не влезе в Затвора В., защото е невинна“. На въпрос на адв.
М. И. за какво дело говори, свидетелката отговаря „Ами, тази тук ме пита, не
знам“. Съдът е приел, че показанията на свидетелката Р. Д. следва да бъдат
кредитирани с доверие, в частта за положените от свидетеля Л. К. цялостни
грижи- обгрижване на ответницата, предоставяне на финансови средства,
посещение в болницата. В останалата част показанията на свидетелката са
непоследователни, въпреки множеството уточняващи въпроси, като от тях не
може да бъде установено по категоричен начин, че свидетелката е положила
подпис конкретно на процесния документ конкретно с цел ангажиране на
дружеството за оказване на правна помощ. От показанията на свидетеля А. В.
Д., сестра на ответницата, се установява, че последната след претърпени
телесни повреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, постъпила
8
в болница. Свидетелката заявява, че майка й Р. Д., по указания на свидетеля
Л. К., се подписала на документи. Твърди, че свидетеля Л. К. казал, че сестра
й умира, защото е в тежко състояние и бързо трябва да се подпишат
въпросните документи. При предявяване на процесния договор, свидетелката
твърди, че не познава подписа и не познава документа. Уточнява, че не е
сигурна този подпис на кого е. Твърди, че на дата 26.11.2020г. адв. К. не е
посещавала сестра й в болницата. Твърди, че свидетелят Л. К. е идвал в дома
на майка й, и се е представил за адвокат от Г.. Сочи, че близо година той е
давал по 500 лева на месец на ответницата, за да се лекува, а в последствие
започнал да дава по 400 лева. На въпрос съставяни ли са документи за тези
суми, свидетелката твърди, че Л. К. и е заявил, че не дължи обяснения на нея.
Сочи, че той не е дал на нея и майка й да прочетат процесния документ, а е
заявил, че сестра й умира. Сочи, че Л. К. многократно е водил сестра й на
лечение, включително и за операция. Твърди, че на 26.11.2020г. Л. К. не е бил
в болницата. Твърди, че сестра й никога не е търсила адв.П. К.. Сочи, че Л. К.
е комуникирал с адв. П. К.. Свидетелката твърди пред РС, че свидетелят Л. К.
се представил на ответницата като нейния адвокат и й казал, че се водят дела,
без ответницата да разбере за какво се водят делата. Твърди, че свидетелят Л.
К. е манипулирал сестра й.Твърди, че не им е предоставил копие от никакви
документи. Сочи, че Л. К. всеки ден е идвал в дома на сестра й и я търсел.
Твърди, че сестра й му е дала сумата 18500 лева, защото той е поискал. Тази
сума свидетелката счита, че е за правна помощ. Съдът е приел, че показанията
на свидетелката А. Д. следва да бъдат кредитирани с доверие, в частта за
положените от свидетеля Л. К. цялостни грижи- обгрижване на ответницата,
предоставяне на финансови средства, посещение в болницата. В останалата
част показанията на свидетелката са непоследователни и неизчерпателни
въпреки множеството уточняващи въпроси. Свидетелката сочи, че е
присъствала на подписване на процесния документ, но същевременно, след
като й е предявен не разпознава нито документа, нито подписа, нито почерка.
Твърди, че на дата 26.11.2020г. свидетелят Л. К. не е посещавал сестра й в
болницата. В тази им част показанията не са последователни и логични и от
тях не може да бъде установено по категоричен начин, какви точно
документи са били подписани, от кого и с каква цел. РС е приел, че
свидетелските показания на Р. С. Л. не следва да бъдат обсъждани, доколкото
са неотносими към спора. Свидетелят е сочил, че не е запознат със случая и е
9
дал показания свързани с друго, приключило с влязъл в сила съдебен акт,
дело. Съдът е приел за безспорно, че свидетелят Р. Лазаров е бил привлечен
в качеството на обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 164/2020г. по
описа на РУ-Г., пр.пр. № 8043/2020г. по описа на РП – Плевен, Териториално
поделение- Никопол, ДП № 2719/2020г. по описа на РП-Плевен . От РП –
Плевен, е било внесено споразумение за решаване на наказателното
производство и образувано НОХД № 149/2021г. по описа на РС-Никопол. С
протоколно определение № 54 от 07.10.2021г. по НОХД № 149/2021г. РС-
Никопол е одобрил внесеното споразумение, по силата на което подсъдимият
Р. С. Л. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 НК.
От свидетелските показания на Л. К. К. се установява,според РС, че
последният работи при ищцовото дружество и познава ответницата.
Свидетелят дава изчерпателни показания за грижите, които е полагал за
ответницата, докато е била в болница, както и във възстановителния й период.
Твърди, че сума в размер на 17400 лева му е била предадена от ответницата В.
Д., и той я е предал на адв. П. К.. За тази сума уточнява, че била общия размер
на заети пари за лечение, възстановяване и поддръжка на ответницата. На
въпрос дали тези пари включват адвокатско възнаграждение по договора,
свидетелят е категоричен че не включват. Свидетелят твърди, че са
провеждани множество разговори между адв. К. и ответницата. За процесния
договор твърди, че е бил представен на В. Д., че последната е била проблемен
клиент. Сочи, че е видял В. Д. да подписва договора, че договорът е бил
подписан лично от В. Д. в болницата в „Неврохирургично отделение“, в
присъствие на майка й свидетелката Р. Д.. Сочи, че това е бланков договор и
че той самият е изписал уводната част на договора, а адв. К. в последствие е
подписала договора, което не е необичайно. На въпроса дали е видял
саморъчно В. Д. да изписва името си на договора, сочи че не помни
подробности, но помни, че й подпирал с чантата си химикалката, за да се
подпише. Твърди, че документите се давали предварително и В. Д. е имала
възможност да прочете договора, че самият той й е прочел текста в
болницата, а ответницата била в съзнание и разбирала. Сочи пред РС, че той
самият не е помагал на ответницата с правна помощ. Сочи пред РС, че
дружеството оказва правна помощ. За себе си твърди пред РС, че е помагал по
всякакъв начин. Завява, че ответницата е безработна и нямала средства за
10
издръжка. Сочи, че сумата от 17400 лева е била за лечение, възстановяване,
включително и закупуване на пералня, спалня и матрак по молба на
ответницата. Свидетелят е твърдял, че адвокатското дружество е платило за
операцията, болничния престой, неплатени осигуровки. Уточнява, че са
откликвали са на всякакви молби за финансова помощ на ответницата.
Свидетелят уточнява пред РС, че ответницата е проблемен клиент-
претенциозна, с проблем с алкохола, че го притеснявала в късните часове,
включително с псувни, обиди, изказвания от сексуален характер и други.
Твърди пред РС, че майката на ответницата е звъняла на адв. К. постоянно,
включително и нощем. Съдът е приел, че показанията на свидетеля Л. К.
следва да бъдат кредитирани с доверие, в частта за положените от свидетеля
цялостни грижи- обгрижване на ответницата, предоставяне на финансови
средства, посещение в болницата и оказване на помощ от всякакво естество.
Според РС показанията на свидетеля Л. К., в частта досежно подписване на
договора лично от ответницата В. Д. са в пълно противоречие със
заключението по съдебно-графическата и допълнителната съдебнографическа
експертиза и следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. По
безспорен начин се доказваа, според РС, от заключенията и изслушването на
вещото лице Ц. Ц., че ответницата не е полагала подпис, нито е изписвала
името си върху процесния документ. От приложените заверени копия на
медицински документи – епикриза от 28.11.2020г. от УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД и епикриза от 26.02.2021г. от МБАЛ „Св. Пантелеймон“
ООД, се установява безспорно, че ответницата е претърпяла травматични
увреждания, вкл. политравма, контузио капитис, комоцио церебри, както и
фрактура. От приложено заверено копие на нареждане-разписка от дата
15.06.2022г. се установява по безспорен начин, според РС, че на посочената
дата ответницата е изтеглила 18500 лева в брой от банковата си сметка в
„Банка ДСК“ АД. По безспорен начин се установява, от същия документ, че
по сметка на ответницата са останали налични 23003,68 лева. Съдът не е
обсъждал останалите събрани по делото доказателства като неотносими към
правния спор.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е приел, че
предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415
от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД са
неоснователни. За успешното провеждане на установителния иск по реда на
11
чл. 422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест
на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на
валидно облигационно отношение – наличие на действителен сключен с
ответницата договор, изпълнение на поетите от ищеца задължения по
договора, съответно неизпълнение на задълженията на ответницата. От друга
страна, в тежест на ответницата е да установи чрез надлежните доказателства
и доказателствени средства, че оспореният документ – Договор за правна
помощ и съдействие е неистински, тъй като чрез възражението на длъжника –
ответницата по заповедното производство, се оспорва изцяло вземането по
заповедта за изпълнение. Предвид характера на оспорения документ и
разпоредбата на чл. 193, ал.3, вр. с чл.154 от ГПК, тежестта за доказване
неистинността на документите носи страната, която ги оспорва, в случая -
ответницата и такова доказване бе проведено в това исково производство. По
категоричен начин се установява, според РС, от заключението на вещото
лице по назначената съдебнографическа и допълнителна съдебно-графическа
експертизи, че не е възможно подписа за „Доверител“ в Договор за правна
помощ и съдействие от 26.11.2020г. да е положен от В. В. Д.. Подписът за
„Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г. не е
положен от В. В. Д., както ръкописният текст „В. Д.“ под подписа за
„Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г. не е
изписан от В. В. Д.. По заявеното от ответницата оспорване на документа –
Договор за правна помощ и съдействие, от 26.11.2020г., представен в
оригинал на л. 12 107-109 от делото, се доказва,според РС, че същият е
неистински и неавтентичен. Заключенията на съдебно-графическата и
допълнителната съдебнографическа експертизи се кредитират изцяло от съда
като обективни и компетентно изготвени. От тях е било видно, че подписите
и текста - обект на изследването, не са изпълнени от ответницата. С оглед на
това, зачитайки опроверганата доказателствена сила на оспорените
документи, съдът е приел, че изявлението, което се съдържа в него не е
направено от ответницата. Следва да се приеме, според РС, че ответницата В.
Д. не е имала воля, нито е изразила такава за сключването и поемане на
задължения по процесния договор въз основа на който ищецът обосновава
вземането си – предмет на издадената в негова полза Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3827/2022г. по описа на РС-Плевен. В случая не
се доказва съществуването на валидно договорно правоотношение между
12
ответницата и дружеството. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2, предл. 2
от ГПК неистинският документ следва да бъдат изключен от доказателствата
по делото. Всичко това обуславя отхвърляне на иска по чл.422 вр. чл. 415
ГПК като неоснователен и недоказан, поради неустановено съществуване на
вземането на ищеца спрямо ответницата за сумите, предмет на исковия
процес. С оглед изхода на делото, ответницата не дължи направените от
ищеца разноски, както по ч. гр. дело № 3827/2022 г. по описа на Районен съд –
Плевен, така и в процесното исково производство.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил мотиви, които се споделят от въззивната инстанция
и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
С мотивирано определение въззивният съд е отхвълил исканията за
събиране на доказателства, поради което не следва да се обсъжда въззивната
жалба в тази й част.
Не са основателни възраженията за едностранна преценка на
събраните по делото доказателства. Налице са мотиви и обсъждане на
събраните доказателства в тяхната съвкупност. Обсъдени са гласните
доказателства от разпита на св. Л. К. в съвкупност с останалите събрани
доказателства и заключенията на ВЛ. Не са основателни възраженията за
допуснати процесуални нарушения като е налице мотивирано произнасяне по
исканията за преразпит на св. Р. Д. и разпит на св. Е. Р.. Предположоженията
на въззивната страна във връзка с възражението по чл. 414 от ГПК не са
подкрепени с доказателства и не са искани и събирани такива в тази връзка.
Налице е определение на Пл РС с указание за предявяване на иск и в
заповедното производство не са били налице възражения от другата страна
относно възражението по чл. 414 от ГПК. РС е допуснал изготвянето на
допълнително заключение по поставени от ищцовата страна пред първата
инстанция въпроси. Представените заключения от вещото лице не са
противоречиви и са категорични относно авторството на подписите върху
договорите. Неоснователни са възраженията за допуснати процесуални
нарушения и в този смисъл. Неоснователни са възраженията във връзка с
приемане по делото, че В. Д. е контактувала с представители на адвокатското
дружество, оказвано й е съдействие и в този смисъл същата е била на ясно със
13
съществуващите между страните отношения. За уважаване на предявения иск
следва да е установено категорично по делото наличието на договорни
отношения между страните , предметът на тези отношения и техните
параметри. Правилно Пл РС е приел, че такива категорични доказателства
по делото не са налице.
Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства при
спазване разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да мотивират извод, различен
от този на първата инстанция.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди решението. При
този изход на делото не следва да се присъ ждат разноски доколокто няма
доказателства такива да са направени от въззиваемата страна и да се
претендирани от нея.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 542 от 20.04.2023г по гр. дело №
5222/2022г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от
ГПК пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението за изготвянето му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14