Решение по дело №257/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на „Хлад“ ЕООД, представлявано от управителя Т. С. М., против Решение № 1767/7.12.2023 г. по НАХД № 20233110204864/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърден издаденият от ОДМВР-Варна електронен фиш серия Г № 0051325 и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Наведени са в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, поради пропуск на въззивния съд да констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания ел. фиш и поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 30, ал.5 от ЗИ. Твърди се и наличието на допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения, поради неизпълнение на дадени от предходната касационна инстанция указания за събирането на доказателствен материал – удостоверение за одобрен тип и вписване в регистъра на Българския институт по метрология и протокол за метрологична проверка на АТСС. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за отмяна на ел. фиш. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат Танева, включително с искане за присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът ОДМВР- Варна , чрез представените от упълномощения юрисконсулт Л. -А. писмени бележки с.д. 2517/20.02.2024 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатското възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваният електронен фиш е наложена на основание чл. 638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. с чл. 461,т.1 от КЗ имуществена санкция на „Хлад“ ЕООД в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно : затова, че на 18.05.2022 г. в 14.35 ч. в обл. Варна, общ. Аврен, по път първи клас № 9 /извън населено място/ , в посока от [населено място] към [населено място], преди кръстовището за к.к. Камчия, при въдено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система управление на МПС - товарен автомобил „Фолксваген крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. № [рег. номер], регистрирано в РБ и не е спряно от движение, за което собственикът „Хлад“ ЕООД не е сключил задължителна застраховка Г.О.

За да потвърди обжалваният електронен фиш , въззивният съд е приел, че нарушението правилно било [жк], ал.1, т.1 от КЗ ; че движението на собствения на наказаното дружество автомобил за който няма сключена застраховка „ГО“ е установено с одобрен тип средство за измерване , като макар и срока на валидност на удостоверението да е до 6.10.2019 г. , то съгласно чл.30, ал.5 от ЗИ, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип ; че обжалваният ел. фиш съдържа всички реквизити и отговаря на изискванията към които препраща чл. 647, ал.3 от КЗ, поради което при издаването му не са допуснати твърдените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила ; че правилно при наличието на специалните норми в КЗ – чл.647, ал.3 , който препраща към чл.638, ал.4 от КЗ е наложено наказание „имуществена санкция“ за установено нарушение при собственик ЮЛ, в който случай без значение е факта, че разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП използва само понятието „глоба“.

В рамките на служебната касационна проверка на обжалваното решение, настоящият състав на Административния съд-Варна счита, че въззивният съд е постановил валиден и допустим съдебен акт, както и че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Не съответстват на действителните данни твърденията на касатора за неизпълнение от въззивния съд на дадените му от предходната касационна инстанция указания. Дадените с решение № 1546/9.11.2023 г. по КНАХД № 2141/2023 г. по описа на АС-Варна указания касаят събирането на допълнителни доказателства за наличието на действащо към датата 18.05.2022 г. удостоверение за одобрен тип на използваното АТСС. В изпълнение на тези указания е постановено от ВРС разпореждане [номер]/15.11.2023 год. , с което наказващият орган е задължен да представи доказателства относно одобрения тип средство за измерване и неговата валидност. Изисканите доказателства са представени с писма на Н-к сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, които са приети във ВРС с вх. № 88858/27.11.2023 год. и вх. № 91063/4.12.2023 год. Същите са приети от съда като писмени доказателства в проведеното на 6.12.2023 г. публично съдебно заседание, т.е. обратно на изложеното в касационната жалба, по въззивното дело са налични удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 и протокол от неговата метрологична проверка № 123-СГ-ИСИС/17.03.2022 г., който удостоверява техническа изправност на АТСС за период включващ релевантната дата 18.05.2022 год. По тези причини в случая отсъства непълнота на доказателствата , съответно не е налице визираното от касатора съществено процесуално нарушение в доказателствената дейност на въззивния съд.

Неоснователни са и повдигнатите от касатора възражения по прилагането на материалния закон. Касационният съд намира, че разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ е правилно приложена от ВРС – независимо от изтичането на 6.10.2019 г. на срока на валидност на издаденото за използваното АТСС удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, то установеното с протокол от метрологична проверка № 10-СГ-ИСИС/17.03.2022 год. съответствие с одобрения тип, налага единственият възприет и от въззивния съд като правилен извод, че към датата на деянието 18.05.2022 г. използваното от контролните органи АТСС следва да се счита от одобрен тип. Лишени от основание са и възраженията на касатора за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваният ел. фиш – противно на изложените в касационната жалба доводи, посочването на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ като нарушена такава, не води до неяснота във волята на наказващия орган , а още по-малко до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същата е най-вече такава срещу изложените факти, а в обстоятелствената част на ЕФ пределно ясно е записано, че с АТСС е установено именно управление на процесното МПС, поради което в случая правилно е приложена процедурата по чл.647,ал.3 от КЗ. Не се споделят и възраженията на касатора за процесуална незаконосъобразност на ЕФ поради липса на съдържащи се в него законово регламентирани реквизити, за което касационният съд препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК към мотивите на въззивния съд. Правилни са изводите на въззивния съд и относно приетата с ЕФ правна квалификация на деянието като осъществен административно-наказателен състав по чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ , респективно неправилно с касационната жалба се посочва като приложим състава на чл.638, ал.3 от КЗ – по този състав субект на нарушението е лице което не е собственик на управляваното МПС, а в случая безспорни са фактите, че собственик на процесното МПС е именно дружеството-касатор, както и тези, че към визираната в ЕФ дата 18.05.2022 г. не е имало сключена за същото МПС задължителна застраховка ГО. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ е определен размер [рег. номер]. на наложената имуществена санкция, поради което при така обоснованите процесуална и материална законосъобразност на обжалваният ЕФ, ВРС при правилно приложение на материалния закон е потвърдил същият.

По тези съображения за допустимост, валидност и правилност на обжалваното решение същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат, а на ответника следва на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1767/7.12.2023 г. по НАХД № 20233110204864/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Хлад“ ЕООД – [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място] , ул. Кавала“ № 39, вх. А да заплати на ОД на МВР-Варна за разноски по делото сумата от 80,00 лв.

Решението е окончателно.