О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
гр. Бургас, 17.06.2020 г.
Бургаският
административен съд, XІІ-ти
състав, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Ганева
след
като разгледа докладваното от съдия Ганева адм. дело № 1418
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Адиминистративнопроцесуалния кодек (АПК), вр. с чл.27 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба
на Сдружение с нестопанска цел „Черноморски институт“ Бургас, представлявано от
управителя на УС М. Д., против Решение от 18.04.2019г. на Съвместния комитет за
наблюдение по Програма за Интеррег- ИПП за ТГС България –Турция 2014-2020 г.
Първоначално жалбата е
депозирана до Административен съд- София-град, където е образувано адм.дело
№5330/2019г. по описа на съда. С определение №4539/17.06.2019г. съдът е
прекратил производство по делото и го е изпратил по подсъдност на Адм.съд –Бургас, по повод на което е
образувано и настоящото дело.
С определение №1502/16.07.2019г., настоящият съдебен
състав е съединил административно дело № 1418/2019г. с административно дело №
1467/2019г. по описа на
Административен съд – гр. Бургас, за общо разглеждане, като е постановил
производството да продължи под № 1418/2019 год. по описа на Административен съд
- Бургас. Оставил е без разглеждане
жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Черноморски институт“ Бургас,
представлявано от управителя на УС М. Д., против Решение от 18.04.2019г. на
Съвместния комитет за наблюдение по Програма за Интеррег- ИПП за ТГС България
–Турция 2014-2020 г. и е прекратил производството по делото.
С Определение №3181/27.02.2020г.,
постановено по адм.дело № 11856/2019г., ВАС е отменил Определение
№1502/16.07.2019г. по описа на
Административен съд – Бургас в обжалвана част и е върнал делото на настоящия
състав за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като
административната преписка не е комплектована в цялост. В мотивите ВАС е
посочил „ответникът, предвид разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 АПК, следва
да бъде задължен да представи Насоките за кандидати (Guidelines for Aplicants)
по програмата „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020“ в официален превод
на български език, предвид обстоятелството, че последните се съдържат в
електронния сайт на „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020“ и на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството единствено на
английски език. По делото следва да бъде представен и посочения в решението на
СКН „Процедурен правилник на Съвместния комитет за наблюдение“, на български
език.
Липсата на цитираните по-горе документи по делото възпрепятстват съда да
извърши преценка относно допустимостта на подадената пред първоинстнационния
съд жалба“.
С оглед посочените по-горе
указания на ВАС, които са задължителни за настоящата съдебна инстанция, съдът с
Определение №427/06.03.2020г. е задължил ответника, предвид разпоредбите на чл.
14, ал. 1 и ал. 3 АПК, в 3-дневен срок от уведомяването, да представи Насоките
за кандидати (Guidelines for Aplicants) по програмата „ИНТЕРРЕГ – ИПП България
– Турция 2014 – 2020“ в официален превод на български език, предвид
обстоятелството, че последните се съдържат в електронния сайт на „ИНТЕРРЕГ –
ИПП България – Турция 2014 – 2020“ и на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството единствено на английски език. Указано е, че по делото следва
да бъде представен и посочения в решението на СКН „Процедурен правилник на
Съвместния комитет за наблюдение“, на български език. С оглед указанията на
съда по делото са постъпили исканите доказателства.
Съдът, след запознаване с
материалите по делото, намира жалбата за недопустима. Решението, предмет на
оспорване, не е индивидуален административен акт, не е и общ административен
акт, поради което не подлежи на съдебен контрол. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.6 от ЗУСЕСИФ управлението на
средствата от ЕСИФ, предоставени по програми за европейско териториално
сътрудничество, се осъществява съгласно приложимите за тях право на Европейския
съюз и международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за
Република България. Глава Трета от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) „Предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ", включитело чл. 27 от закона, уреждащ съдебното оспорване на актовете по
тази глава, не е приложима за програмите за европейско териториално
сътрудничество. Обхватът на ЗУСЕСИФ по отношение на тези програми е
изчерпателно посочен в § 5 от Допълнителните
разпоредби на ЗУСЕСИФ, но в изброяването не е включена процедурата по
обжалване.
Съгласно ЗУСЕСИФ общият ред на подбор на
операциите по оперативните програми на национално ниво включва производство,
което се развива единствено от съответния управляващ орган (който в тези случаи
е национален административен орган), какъвто не е специалният ред по програмите
за европейско териториално сътрудничество, който е уреден в други нормативни
актове, които се ползват с приоритет спрямо актовете на вътрешното
законодателство (чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България).
Приложимото европейско законодателство е
Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от
2 май 2014 година
относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ.
Според чл.5, пар.1 от същия Регламент,
Комисията и бенефициерът сключват
рамково споразумение, в което се описват специфични договорености за
управлението, контрола, надзора, мониторинга, оценката, докладването и одита на
помощта, като бенефициерът се ангажира да транспонира в своята правна уредба
съответните нормативни изисквания на Съюза. Рамковото споразумение може да бъде
допълнено от секторни споразумения, в които се определят специфични разпоредби
за управлението и изпълнението на помощта в специфични области на политиката
или програми.
Рамковото споразумение между Република Турция
и Европейската комисия за мерките за предоставяне на финансовата подкрепа на
Европейския съюз към Република Турция в рамките на Инструмента за
предприсъединителна помощ е в сила от 22 юни 2016 г. и представлява международен договор. Според чл.33, пар. 1 от Регламент №447/2014г., по отношение на държавата
членка или държавите членки, които участват в програма за трансгранично
сътрудничество съгласно настоящата глава, и по-специално държавата членка, в
която е разположен управляващият орган, се прилагат правилата в Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент.
Съгласно чл. 47 от Регламент №1303/2013 държавата-членка създава
комитет за мониторинг (мониторингов комитет) на изпълнението на оперативната
програма. Съгласно чл. 49 (1) и (2) Регламент №1303/2013 г. мониторинговия
комитет отчита финансовите данни, показателите на програмата, включително
промените в стойността на показателите за резултатите и напредъка в постигането
на количествено определените целеви стойности, както и подлага за разглеждане
всички въпроси, които се отнасят до изпълнението на програмата.
Именно с оглед изпълнение на чл. 47 (1)
Регламент №1303/2013 г. националният законодател, с чл. 12 – 17 ЗУСЕСИФ е
регламентирал създаването, състава и правомощията на Комитет за наблюдение и
партньорство в конкретната програма- Съвместен комитет за наблюдение. Съгласно
чл. 14, ал. 1 ЗУСЕСИФ Комитетът одобрява по предложение на ръководителя на
управляващия орган на съответната програма методологията и критериите,
използвани за подбор на операции; съгласува по предложение на ръководителя на
управляващия орган на съответната програма индикативни годишни работни
програми; разглежда изпълнението и следи за напредъка в постигането на целите и
приоритетите на съответната програма спрямо дефинираните в нея индикатори;
следи за напредъка в изпълнението на предварителните условия, които не са
изпълнени към датата на одобрението на съответната програма от Европейската
комисия; разглежда и одобрява предложения за изменения на съответната програма,
включително за преразпределение на средства по приоритетните оси или
приоритети; разглежда и други въпроси, свързани с изпълнението на съответната
програма.
Решението на Комитета за
наблюдение е задължително за ръководителя на управляващия орган. Решението е акт по управление на оперативната
програма, който по своите белези не съответства на административен акт по
смисъла на чл. 21, 65 и 75 АПК, тъй като това е акт по целесъобразността на
държавната политика по отношение на процесната оперативна програма. Затова този
акт не подлежи на оспорване по съдебен ред за законосъобразност. В този смисъл
е и практиката по ВАС, а именно – Определение №15777/20.12.2017г., постановено
по адм.дело № 9971/2017г. по описа на съда.
С оглед изложеното жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Водим от горното и на основание
чл.159, ал.1, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Черноморски институт“ Бургас,
представлявано от управителя на УС М. Д., против Решение от 18.04.2019г. на
Съвместния комитет за наблюдение по Програма за Интеррег- ИПП за ТГС България
–Турция 2014-2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.дело № 1418/2019г. по описа на Административен съд – Бургас.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република
България в седмодневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: