№ 2134
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110148007 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „ТС” ЕАД с ЕИК *****, иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу И. С. Г. с ЕГН ********** за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
32176/2022г. на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото производство. Сумите
са начислени за потребление в имот: ап. 14, находящ се в гр. София, ж.к. Л 1, бл. 28, вх. А,
ет. 5. Конкретно сумите са: 1 967,16 лева главница изразходвана топлоенергия за периода
01.05.2018г. – 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 293,79 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
27.05.2022 г., сумата 43,43 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2022г.
до изплащане на вземането, сумата 7,74 лева мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до
27.05.2022г., както и държавна такса в размер на 46,24 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
Ответната страна, чрез адв. Е. Й. от АК - Кюстендил в законния срок представя отговор, с
който оспорва иска като навежда конкретни аргументи, включително за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т“ ЕООД не изразява становище по
исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този абонатен номер в
посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № **** с обект ап.
14 в гр. София, ж.к. Л 1, бл. 28, вх. А, ет. 5, е осъществявана услуга по топлоподаване.
Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник
„Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
С приетите по делото писмени доказателства и ССЕ, се установява изпълнение на
задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за посочения период, като няма данни
за извършени плащания за процесния период. По дадената от ответната страна задача
вещото лице посочва сумите, начислени за период 3 години преди подаването на
заявлението : т.е. 01.05.2018г. – 13.06.2019г., които са в размер на – 479,37 лева главница и
125,77 лева мораторна лихва.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът,
собственост на ответната страна, в процесния период е топлоснабден, надлежно е
присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не
са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за
отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са
плащани.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2018г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2018г. Заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 14.06.2022г. Има период от близо година, за който предявеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност е основателно. По размер е доказано
чрез изчисленията в ССЕ. За главницата се доказва, че е погасена по давност частта за
съответния период и се дължи 1487,79 лева, съответно от претендираната мораторна лихва
след приспадане на погасената по давност част, се дължат 168,02 лева. Така исковете за
горницата над посочените размери подлежат на отхвърляне. По отношение на исковете за
главница и мораторна лихва за извършеното дялово разпределение, по началната дата на
начисляване, която е 01.10.2019г., се налага извода, че няма погасена по давност част и
същите се дължат в цялост.
2
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по
съразмерност.
Съдът приема, че ищецът е сторил разноски в заповедното: 46,24 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, или общо 96,24 лева, от които по съразмерност се
дължат лева.
При обсъждане направеното от ответника възражение за перкомерност на
юрисконсултското възнаграждение на ищеца съдът счита следното. Ищецът е посочил в
списъка по чл. 80 ГПК, че претендира възнаграждение 100,00 лева. По предявините искове и
продължилото в повече от едно заседание производство този размер не е прекомерен. Така
възражението е неоснователно.
Ето защо съдът приема, че в исковото ищецът е сторил разноски общо 446,24 лева /по
списъка на л. 127 от делото/, от които по съразмерност се дължат 329,45 лева.
Ответникът е сторил разноски от 100,00 лева за експертиза. Няма доказателства за сторени
такива за адвокатско възнаграждение. По изхода на делото и отхвърлената част от иска по
съразмерност на ответника се дължат разноски в размер на 26,18 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу И. С. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. София,
ж.к. Л 1, бл. 28, вх. А, ет. 5, ап. 14, че ДЪЛЖИ на „ТС“ ЕАД с ЕИК *****, сумите 1487,79
/хиляда четиристотин осемдесет и седем лв. и 79 стотинки/ лева главница, ведно със
законна лихва от 14.06.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъденото до пълно предявения размер от 1 967,16 лева като ПОГАСЕНИ
ПО ДАВНОСТ, сумата 168,02 /сто шестдесет и осем лв. и 2 стотинки/ лева мораторна
лихва за периода 13.06.2019г. – 30.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъденото до пълно предявения размер от 293,79 лева като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ,
сумата 46,24 /четиридесет и шест лв. и 24 стотинки/ лева ведно със законна лихва от
14.06.2022г. до изплащане на вземането, както и 7,74 /седем лв. и 74 стотинки/ лева
мораторна лихва от 01.12.2019г. до 27.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 32176/2022г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА И. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „ТС“ ЕАД сумата 71,05 /седемдесет и един лв. и 5
стотинки/ лева разноски в заповедното производство по съразмерност.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „ТС“ ЕАД разноски
329,45 /триста двадесет и девет лв. и 45 стотинки/ лева деловодни разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Г. сумата 26,18
/двадесет и шест лв. и 18 стотинки/ лева деловодни разноски по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Т“ ЕООД с ЕИК ********* като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4