РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.08.2024
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание
на осемнадесети декември през две хиляди двадесета и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2300 по описа за 2021 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание по чл. 108 ЗС.
Ищците И.Д.В. и Е.З.В. твърдят в
исковата молба, че са съпрузи, като въз основа
на влязло в сила на 04.06.2020 г. решение по гр.д.
№ 6040/2018 г. на САС (исковата
молба е вписана на 25.11.2013 г.), по иск по чл.
19, ал. 3 ЗЗД, се явяват собственици на апартамент № 5, в гр. София, район
„Слатина“, ул. „********на втори етаж
със застроена площ от
61,30 кв. м. Поддържат, че със същото съдебно
решение е обявен за нищожен договор за покупко – продажба на право на
строеж от 12.05.2004 г., предмет на нотариален
акт № 133, нот. дело № 122/2004 г. на нотариус А.Г..
Поддържат, че със същото решение освен това е установено,
че първият ответник „Е-Б.“
ЕООД не е собственик на апартамент № 5, който дружеството
е придобило от „З.“ (Б.“ ЕООД) с договор
за покупко-продажба с нотариален акт №
115, том 146 от 09.12.2010 г., без транслативен ефект. Със същия нотариален акт ответникът „Е-Б.“ ЕООД (преди „Корентин България“) е придобил и апартамент № 6. Поддържат, че по време на висящия
процес, „Е-Б.“ ЕООД, без знание и съгласие на ищците, извършва
преустройство на ап. №№ 4, 5 и 6, видно от разрешение за
строеж № 46/16.08.2017 г., в резултат
на което ап. 5 се разделя
и се придава към съседните два
апартамента на същия етаж, като така
са образувани нови апартаменти № 5 и № 6.
Поддържат, че
с договор за продажба, обективиран в нотариален
акт № 158, том 125, №
38662/11.09.2020 г., „Е-Б.“ ЕООД е продал на втория ответник
„Д.К. – 1“ ЕООД, преустроения апартамент
№ 5, който вече представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.702.211.1.35, със застроена площ от
97,44 кв. м. Излагат, че ответникът „Е-Б.“
ЕООД е придобил по силата на договор
за покупко - продажба, обективиран
в нотариален акт № 115, том 146, от 09.12.2012 г. апартамент № 6, към който през 2017 г. в резултат на незаконно
извършено преустройство са придадени части
от собствения им апартамент № 5.
Ищците твърдят, че собственият им апартамент № 5 е частично идентичен с новите (преустроени) апартамент № 5 и № 6, към които съответно са приобщени 20,40 кв.м. и 40,90 кв. м. от същия.
Ето защо, И.Д.В.
и Е.З.В. молят съда, на основание чл. 108 ЗС, да бъде признато за установено по
отношение на „Д.К. – 1“ ЕООД, че ищците са собственици
на 20,40/97,44 ид.ч. от апартамент № 5, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.702.211.1.35, в гр. София,
район „Слатина“, кв. „Подуене“, ул. „********на ет. 3., с площ от 97,44 кв. м., заедно с мазе № 7 с площ от 4,14 кв.м. и съответно
осъден този ответник да им предаде владението върху гореописаните идеални
части, както и да бъде установено по отношение на „Е-Б.“
ЕООД, че ищщите собственици на
40,90/92,51 ид. ч. от апартамент № 6, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.702.211.1.36, в гр. София,
район „Слатина“, кв. „Подуене“, ул. „********на ет. 3., с площ от 92,51 кв.м., заедно с мазе № 8 с площ от 4,13 кв.м.,
като бъде осъден
този ответник да им предаде владението на посочените по - горе идеални
части. Молят съща така, да бъде бъде отменен
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 104 от 07.08.2020г., том III, рег. № 6910, дело № 393
от 2020 г. на нотариус В.Ч., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №
210, с район на действие СРС, вписан в СВ с вх. рег. № 43361, том CVII, акт № 127,
дело 33028 от 07.08.2020
г., поправен с нотариален акт № 171 от 11.09.2020 г., том III, рег. №
7521, дело 446/2020 г. на същия нотариус, в частта, в която е
признат за собственик на апартамент № 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.702.211.1.35, в гр. София,
район „Слатина“, кв. „Подуене“, ул. „********на ет. 3., с площ от 97,44 кв. м., заедно с мазе № 7 с площ от 4,14 кв.м.
Ответникът „Е-Б.“
ЕООД оспорва твърдението, че ищците са
собственици на идеални части, тъй като неговите
праводатели не са притежавали правото на собственост
по тях, като
счита, че решението по иска
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не може
да ги легитимира
като собственици, като излага подробни
съображения в тази връзка. Поддържа, че по отношение
на него, решението от 25.07.2019 г., постановено по гр.д. № 6040/2018 г. на САС, в частта, в която е обявен за нищожен
нотариален акт №
133/12.05.2004 г. няма действие,
защото не е конституиран като страна по този иск, а отделно от това решението
е постановено, без да са надлежно
конституирани страните. Оспорва твърденията за нищожност на нотариален
акт № 133/12.05.2004 г., като
излага подробни съображения. Счита, че решението по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД в полза на ищците
няма сила на пресъдено нещо
спрямо него и не обвързва. Оспорва
твърдението, че цената на имота
е заплатена.
Оспорва, че
преустройството е незаконно,
като сочи че към момента
на постановяване на решението по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предметът на договора
не е съществувал, поради което ищците
не са придобили
право на собственост върху него.
Релевира възражение, че е придобил апартамент № 5 по давност, считано от 09.12.2010 г. до момента на продажбата
на „Д.К.“ ЕООД, като добросъвестен владелец, евентуално като недобросъвестен владелец. Не оспорва твърдението,
че упражнява фактическа власт върху спорния апартамент.
Ответникът
„Д.К.“ ЕООД е депозирал отговор,
в който излага подробни съображения, за неоснователност на иска. Счита,
че ищците не могат да
черпят собственически право върху притежавания
от ответника апартамент № 5 въз основа на обявения
за окончателен предварителен договор, предмет на решението на САС от 25.07.2019 г., а отделно от това, не са
били страна в това производство и същото не го обвързва. Поддържа, че ищците не са заплатили продажната
цена на имота,
предвид което не са станали
собственици на имота. Предвид липсата на нищожност
на сделката, обективирана в нотариален акт
№ 133/12.05.2004 г., самото решение
по иска по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД не може да
установи правото на собственост в полза на купувача,
доколкото такова не е притежавано от продавача му.
Поддържа се, че В.П.е осъден
с присъда № 75 от
06.03.3013 г. за измама.
Релевира възражение
че е придобил имота по давност,
от 14.10.2009 г. (момента на придобиване на имота от
„З.“ ЕООД, праводател) до
19.02.2021 г. датата на предявяване на исковата молба, като владението продължава и към момента.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Предявени са искове по чл. 108 ЗС за ревандикация
на идеални части от недвижим имот, който настоящият състав намира за допустими,
като съобрази приетото в ТР № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. по тълк.
дело № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС.
От удостоверение за сключен граждански брак от 09.08.2003 г. на община
Варна се установява, че ищците И.Д.В. и Е.З. Рангелова са сключили граждански
брак на същата дата.
Видно от представеното по делото съдебно решение от 25.07.2019 г.,
отбелязано в Службата по вписванията, постановено в производство по чл. 19, ал.
3 ЗЗД, по гр.д. № 6040/2018 г. по описа на САС, ГО, 14 с-в, е обявен за нищожен
договор за покупко-продажба на право на строеж от 12.05.2004 г., обективиран в нотариален акт № 133, том I, рег. № 1477, н.д. № 122/2004 г. на нотариус А.Г.,
в частта, в която В.С.П.и Е.Р.П.продават на „П.Ф.Ю.“ АД учредено право на
строеж за жилищен обект - апартамент № 5, находящ се
на втори етаж със застроена площ от 61,30 кв.м., гр. София, район „Слатина“,
ул. „********като привиден на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД; признато е за установено по отношение на И.Д.В.,
че „М.Ф.“ ЕООД (преди „Б.“ ЕООД) и „Е-Б.“ ЕООД не са собственици на апартамент №
5 (описан по-горе) и е обявен за окончателен. На решението на САС
е отбелязано, че е влязло в сила на 04.06.2020 г. (същото не е допусната до касационно обжалване от ВКС с определение от
тази дата). Исковата молба, по която е
образувано това производство е депозирана в съда на 29.07.2013 г. (образувано е гр.д. № 10428/2013 г. на СГС, I -19) и е
вписана в Службата по вписвания на 25.11.2013 г.
С договор за продажба, обективиран в
нотариален акт № 4, том II, рег. № 12173, дело № 180/2010 г., „З.“ ЕООД (преди М.Ф.“ ЕООД) продава на „Корентин България“ ЕООД („Е.Б.“ ЕООД) апартамент № 5 (предмет на решението по конститутивния иск) и апартамент № 6, в завършена в груб строеж жилищна сграда, в гр. София,
район „Слатина“, ул. „******
Решението на съда по
чл. 19, ал.3 от ЗЗД замества липсващото съгласие за сключване
на окончателния договор и изискуемата от чл. 18 от
ЗЗД нотариална форма за прехвърляне на вещни права
върху недвижими имоти. Съгласно чл. 19, ал. 3, пр. 2
от ЗЗД, в такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Влязло в сила решение по конститутивния иск, описано по-горе, легитимира ищците като
собственици на апартамента, предмет на исковото производство.
Установява се от представеното разрешение за
строеж № 46/16.08.2017 г. на главния архитект на СО, район „Слатина“, че се
разрешава на „Е.Б.“ ЕООД, съгласно одобрени (съгласувани) инвестиционни проекти на същата дата, строеж
„Преустройство и смяна на предназначение на: преустройство и смяна на
предназначение на апартаменти №№ 4,5 и 6 на кота
+5,60 в апартамент № 5 и № 6 (разрешението включва и други обекти). Към разрешението за строеж е приложена обяснителна записка на водещия
проектант арх. Б.З.(в нея е посочено, че на кота
+5,60 апартамент № 5 се разделя и придава съм съседните два апартамента като се
образуват нови „5“ и „6“) и удостоверение за въвеждане в експлоатация №
474/11.06.2020 г. на гл. архитект на Столична община.
С констативен нотариален акт №
104 от 07.08.2020г., том III, рег. № 6910, дело № 393
от 2020 г. на нотариус В.Ч., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №
210, с район на действие СРС, вписан в СВ с вх. рег. № 43361, том CVII, акт № 127,
дело 33028 от 07.08.2020
г., поправен с нотариален акт № 171 от 11.09.2020г., том III, рег. №
7521, дело 446/2020 г. на същия нотариус, Е-Б.“ ЕООД е признат за собственик на магазин
на първи етаж, с площ от 113,06 кв. и апартамент № 5 (предмет на настоящето дело),
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.702.211.1.35, в гр. София,
район „Слатина“, кв. „Подуене“, ул. „********на ет. 3, с площ от
97,44 кв. м., заедно с мазе № 7 с площ от 4,14 кв. м. При съставянето на акта е приложено разрешението за преустройство,
следователно при последваща продажба купувачът би
могъл да узнае, че е извършено такова и направи проверка дали за имота има
тежести.
Видно от нотариален акт № 171, том III, рег. № 7521, дело № 446 от 2020 г. на нотариус В.Ч., с район на действие
СРС, ответникът „Е-Б.“ ЕООД продава на ответника „Д.К.“ ЕООД апартамент № 5, находящ се на трети етаж, кота + 5,60 със ЗП от 97,44 кв.м., състоящ се от дневна с
кухненски бокс и трапезария, две спални, баня с тоалетна, коридор, килер и
балкон, при съседи: апартамент № 6, коридор, стълбищна
клетка и от три страни – двор, заедно с 5,255 % ид. ч.
от общите части на сградата, заедно с мазе № 7, който апартамент съгласно
одобрените със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на
АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.702.211.1.35, с административен адрес гр. София,
район „Слатина“, кв. „Подуене“, ул. „***********.
Съгласно заключението на изслушаната и приета
по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установява следното: въз основа на одобрен по чл.
145, ал.1 и ал. 3 ЗУТ архитектурен проект на кота
+5,60 за обект „Преустройство и смяна на предназначението на офис 1 в магазин и
преустройства на оф.1, ап. 4,5,6,11,12 в жилищна
града Г+4+А в УПИ XIX-211, кв. 201, „Подуене
- Редута“, гр. София, е направено преустройство в източната част на сградата,
като от четири апартамента на стават три апартамента, като от апартаменти №№
4,5 и 6 са образувани нови № 5 и № 6.
Образуването на нов ап. 5 е осъществено с
придаването към него на площи от бивш ап. № 5, а именно: помещение (стая) с площ 15,27 кв.м., помещение, обозначено
като килер с площ от 4,18 кв.м. и коридор с площ 1,62 кв.м. Така от апартамент
№ 5 са прибавени към новообразувания апартамент
№ 5, общо 21,07 кв.м. Останалата площ от 40,23 кв.м. от ап. № 5 е прибавена съм
новообразувания апартамент № 6, т.е. апартамент № 5 съставлява 21,07/97,44 от
новообразувания ап. 5 или 21,61 % от площта, съответно 40,23/92,51 или 43,49 %.
Съгласно заключението, за процесната
сграда е издадено удостоверение по чл. 17,ал. 2 от ЗУТ на 07.03.2008г., с което СО – район „Слатина“ е удостоверила, че
„грубият строеж“ на сградата е напълно завършен, както и е съставен констативен
акт за установяване на годността на строежа – обр. 15
от 20.09.2012 г. Преустройството е направено въз основа на разрешение за строеж
№ 46/26.08.2017 г., като същото е извършено в съответствие с нормативните
изисквания съгласно ЗУТ.
Предпоставките за уважаване на
иска с правно основание чл.108 от ЗС са следните: ищецът да е собственик на претендираните имоти; ответникът да владее или държи процесните имоти; ответникът да няма основание за това
владение или държане (основание, което да може да се противопостави на ищеца).
Настоящият състав намира, че извършеното
преустройство на апартамент 5 и впоследствие продажба на 11.00.2020 г. на новия
апартамент 5 на ответника „Д.К. -1“ ЕООД, извършено в хода на висящия процес от
ответника „Е. – БЪЛД“ ЕООД, са непротивопоставими на
ищеца, с оглед вписването на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 6040/2018 г. на САС (исковата молба е вписана на 25.11.2013 г.). Значението на вписването на исковата молба по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД се определя от чл. 114, ал. 2 от ЗС: придобитите вещни права
и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. В
настоящето производство се установи, че исковата молба по конститутивния
иск е вписана, следователно извършеното архитектурно преустройство не може да
се противопостави на ищците, като по аргумент от чл. 95, ал. 2 ЗС, се поражда
съсобственост между ищците и ответниците, в идеални
части съответстващи на правото им на собственост от първоначалния обект, който
е присъединен за обособяване на два нови жилищни обекта.
Неоснователни са доводите, че решението по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има
невъзможен предмет и не е породило правни последици, доколкото апартаментът е
отговарял при завършването му на строителните правила и норми, а е извършено
преустройство на същия. (В този смисъл е и приетото в ТР
№ 3/2004 от 28.06.2016 г., постановено
по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГК).
Във връзка с възраженията за придобиване на процесните
идеални части по давност, настоящият състав намира следното:
В практиката на ВКС (решение № 97 от 27.07.2015 г., постановено по гр.д. № 6353/2014 г. на ВКС, II
ГО; решение № 80/07.07.2014 г., постановено
по гр.д.№6441/2013г., ВКС , ІІ ГО.) по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че съгласно чл.121, ал.2, изр.2 ГПК отм., респ. чл.226, ал.2, изр.2 ГПК, ако
в течение на производството спорното право бъде прехвърлено
върху другиго, приобретателят може да замести своя
праводател само при условията на
чл.117,ал.1 ГПК отм., респ. чл. 222 ГПК, т.е. само със
съгласието на двете страни и на лицето, което
встъпва като страна по делото.
Ако такова съгласие не бъде
постигнато, делото следва своя ход
между първоначалните страни като приобретателят
може да встъпи
или да бъде
привлечен в делото като трето лице,
но постановеното решение във всички
случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. По отношение на
приобретателя важат и материалноправните последици от предявяване на иска спрямо
неговия прехвърлител, а именно прекъсване на течението на
давността докато делото е висящо. Така както страните
не могат да се позоват
на текла по време на
процеса придобивна давност, не може
да се позове
на придобивна давност и третото лице, придобило от тях владението
върху спорния имот. (В този смисъл
решение № 97 от 27.07.2015
г., постановено по гр.д. № 6353/2014 г. на ВКС, II
ГО).
Следователно, до влизане в
сила на решението на САС – 04.06.2020 г. , давност не е текла в полза на ответниците, поради което свидетелските показания в тази
насока са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.
По време на висящия процес давността е прекъсната, а доколкото праводателят на ответниците е
придобил собствеността на основание нищожна правна сделка (с решението на САС е обявен за нищожен договор за покупко-продажба
на право на строеж), давността е 10 - годишна, по аргумент от чл. 70, ал. 1 ЗС, и към
момента на предявяване на исковата молба по настоящето дело не е изтекла.
С решението на САС от
25.07.2019 г., е установено, че „М.Ф.“
ЕООД (преди „Б.“ ЕООД) и „Е-Б.“ ЕООД не са собственици на апартамент №
5 (описан по-горе), следователно първият ответник е закупил имота
от несобственик (за съответните идеални части,
придадени към новообразувания ап. 5), като в случая намира приложение принципа, че никой не може да придобие
повече права, отколкото праводателя му притежава.
Следователно предявените ревандикационни искове, доколкото се установи правото на
собственост на ищщите и ответниците
не могат да им противопоставят валидно основание за частта на ищците, следва да
бъдат изцяло уважени. Установи се частичната
идентичност на притежавания от ищците апартамент № 5 с идеални части от
новообразуваните апартамент № 5 и № 6. Да се възприеме обратното, би
означавало, че по време на висящ процес, чрез преустройство и придаване идеални
части от имот към друг имот, правото на собственост би могло да се изгуби,
извън предвидените в чл. 99 ЗС хипотези.
Не се спори, че ответниците
владеят новообразуваните апартамент № 5 и № 6. Настоящият
състав намира, че идеалните части следва да бъдат посочени съобразно заключението на техническата експертиза, за
прецизност, като намира че доколкото се претендира съответната част от площта
на апартамент № 5 – 61,30 кв., за прецизност следва да съобрази изчисленията
направени в нея (21,97 +40,23 кв.м.).
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е основателно и искането за отмяна на
констативния нотариален акт, съставен в полза на „Е-Б.“ ЕООД за
новообразувания апартамент № 5 с площ от 97,44 кв.м., както и на акта за поправка
на същия, който е неразделна част от него.
Относно
разноските
Съобразно изхода на спора, ответниците следва да заплатят на ищците И.В. и Е.В. сторените по делото деловодни
разноски в общ размер на сумата 6051,07 лв., както следва – 673,57 лв. за
държавна такса, сума от 67,50 лв. такса за вписване на исковата молба; 600 лв.
за заплатен депозит за експертиза и разноски за възнаграждение на адвокат в
размер на 4710 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, по отношение на „Д.К. - 1“ ЕООД, ЕИК
*******, гр. София, район „Триадица“,бул. „*******, ет. 2, офис 1,
представлявано от Ж.Д.А., чрез адв. М.К.,***, че И.Д.В.,
ЕГН ********** и Е.З.В., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, представлявани
от адв. Д.Х.,***, са собственици на 21,07/97,44
идеални части от апартамент № 5, който представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.702.211.1.35, находящ се в
гр. София, район „Слатина“, кв. „Подуене“, ул. „********на ет. 3, в сграда с идентификатор № 68134.702.211.1, с
предназначение многофамилна жилищна сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.702.211, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от
97,44 кв. м., заедно с мазе № 7 с площ от 4,13
кв.м. и заедно с 5,255% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото и при съседи: съседни самостоятелни
обекти в сградата на същия етаж: №№ 68134.702.211.1.36, под обекта:
68134.702.211.1.31, 68134.702.211.1.34; над обекта 68134.702.211.1.8.
ОСЪЖДА „Д.К. - 1“ ЕООД, ЕИК
*******, гр. София, район „Триадица“,бул. „*******, ет. 2, офис 1,
представлявано от Ж.Д.А. на основание чл. 108 ЗС, да предаде владението на И.Д.В.,
ЕГН ********** и Е.З.В., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, върху гореописания
недвижим имот.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, по отношение на „Е-Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, гр. София, район „Средец“, ул. „*******представлявано от С.Т.М., чрез адв. П.К.,***, офис 4, че И.Д.В., ЕГН ********** и Е.З.В.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, са собственици на 40,23/92,51 идеални части от
апартамент № 6,
който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.702.211.1.36, находящ се в
гр. София, район „Слатина“, кв. „Подуене“, ул. „********на ет. 3, в сграда с идентификатор № 68134.702.211.1, с
предназначение многофамилна жилищна сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.702.211, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ с площ
от 92,51 кв.м., заедно с мазе № 8 с площ от 4,13 кв.м.и заедно с
4,989 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, при съседи: съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: №№ 68134.702.211.1.35, 68134.702.211.1.7, под
обекта: 68134.702.211.1.31, 68134.702.211.1.32 и над
обекта: 68134.702.211.1.8 и 68134.702.211.1.39.
ОСЪЖДА „Е-Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, гр. София, район „Средец“, ул. *******на основание
чл. 108 ЗС, да предаде владението на И.Д.В.,
ЕГН ********** и Е.З.В., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, върху гореописания недвижим имот.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален
акт № 104 от 07.08.2020г., том III, рег. № 6910, дело № 393
от 2020 г. на нотариус В.Ч., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №
210, с район на действие СРС, вписан в СВ с вх. рег. № 43361, том CVII, акт № 127,
дело 33028 от 07.08.2020
г., поправен с нотариален акт № 171 от 11.09.2020 г., том III, рег. №
7521, дело 446/2020 г. на същия нотариус, в
частта, в която „Е-Б.“ ЕООД, ЕИК ******* е признат за собственик на
апартамент № 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.702.211.1.35, в гр. София,
район „Слатина“, кв. „Подуене“, ул. „********на ет. 3., с площ от 97,44 кв. м., заедно с мазе № 7 с площ от 4,14 кв.м.
ОСЪЖДА „Д.К. - 1“ ЕООД, ЕИК
*******, гр. София, район „Триадица“,бул. „*******, ет. 2, офис 1,
представлявано от Ж.Д.А. и „Е-Б.“ ЕООД, ЕИК *******, гр. София, район
„Средец“, ул. *******да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И.Д.В., ЕГН ********** и Е.З.В., ЕГН **********,
и двамата с адрес: *** деловодни разноски за настоящето производство в общ
размер на 6051,05 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: