Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи януари 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2539/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от С.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу решение № 260185/01.10.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено
по НАХД № 2064/2020 г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия
Г № 0000510, с който на С.Г.С., за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ), на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно и необосновано, постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на
районния съд за установеност на описаното в електронния фиш нарушение и
приложената санкционна норма. Навежда доводи, че в електронния фиш липсва
описание на нарушението, което е един от задължителните реквизити съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), към
която препраща нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ. Аргументира, че това
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя, ограничавайки възможността
същият да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, като
същевременно лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано
същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Оспорва изводите на
районния съд относно посочената в електронния фиш дата на извършване на
нарушението, изтъквайки, че това не е датата на управление на МПС, а датата, на
която е следвало да се сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. На изложените основания се иска отмяна на обжалваното съдебно
решение и отмяна на издадения електронен фиш.
В депозирана
чрез представител по пълномощие молба касационният жалбоподател поддържа изцяло
подадената касационната жалба на изложените в нея основания.
Ответникът –
Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, изложени в депозирани чрез
процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случай на уважаване на
касационната жалба и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение,
моли за присъждането им в минимален размер.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспорения
пред районния съд електронен фиш С.Г.С. е наказан за това, че на 11.12.2018 г.
в 19:10 часа, в гр. Варна, бул.„Христо Смирненски“, на кръстовището с ул.
„Тролейна“, с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0024 е
установено, че за притежаваното от него МПС – лек автомобил „АУДИ КУ 7“, с
регистрационен номер В 0808 СА, което е регистрирано в Република България и не
е спряно от движение, не е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Гореописаното е квалифицирано като нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ на С.С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 лева.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че е установено извършването
на административното нарушение, описано в оспорения пред него електронен фиш.
Изложил е мотиви, че датата на извършване на нарушението е правилно определена
съобразно момента, за който са налице доказателства, че притежаваното от С.
превозно средство се е движело по уличната пътна мрежа на Община Варна. Първостепенният
съд е счел, че в електронния фиш са описани всички съставомерни белези на
нарушението. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл. 28
от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Неоснователно
касационният жалбоподател поддържа, че не е установено извършването на
описаното в електронния фиш нарушение, както и че не са посочени съставомерните
признаци на същото. Видно от съдържанието на оспорения пред ВРС електронен фиш С.С.
е наказан за допуснато нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно тази
правна норма, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. В случая неизпълнението на това императивно задължение е
установено по делото и дори не се оспорва от касатора.
Според чл.
647, ал. 3, изречение първо от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 189, ал. 4, изречение
второ от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ
заплащане. Както правилно е отбелязал решаващият състав на ВРС в мотивите към обжалвания съдебен акт,
електронният фиш съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства относно
съставомерните признаци на същото. Не отговаря на съдържанието на електронния
фиш твърдението в касационната жалба, че описанието на нарушението се изчерпва
с посочвнето, че е установено нарушение на КЗ. В админиситративно-наказателния
акт – предмет на оспорване във въззивното производство, изрично е посочено, че
нарушението, за което се ангажира отговорността на С., се състои в несключвне
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на притежавания от
лицето лек автомобил „АУДИ КУ 7“, с регистрационен номер В 0808 СА. Констатираните
факти изцяло кореспондират с посочената нарушена правна норма на чл. 483, ал.1,
т. 1 от КЗ, като същите изпълняват в пълна степен изискването на чл. 189, ал.
4, изречение второ от ЗДвП за описание на нарушението.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, посочената в електронния фиш дата на
извършване на нарушението е правилно определена. Изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 483, ал. 1 от КЗ се осъществява чрез бездействие –
несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. При този вид нарушения (осъществени чрез бездействие) изпълнителното
деяние се осъществява във всеки един момент след изтичане на срока, в който е
следвало да се изпълни съответното законово задължение. Тоест, на всяка дата, следваща
датата, на която е трябвало да се сключи посочената задължителна застраховка,
лицето по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ осъществява фактическия състав на
обективираното в тази правна норма административно нарушение. В разглеждания
случай, посочвайки като дата на извършване на нарушението датата на заснемане
на автомобила с автоматизираното техническо средство, към която дата безспорно
касаторът не е изпълнил вмененото му задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
административно-наказващият орган правилно е определил този реквизит по смисъла
на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. Това следва от граматическото и
логическото тълкуване на последната правна норма, която изисква посочване на
датата и точния час на извършване на нарушението, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система. След като законодателят изисква
толкова конкретно посочване на тези елементи от съдържанието на електронния фиш,
няма как да се приеме застъпеното в касационната жалба разбиране, че е следвало
да се посочи целият период на бездействие на задълженото лице да сключи
посочената по-горе задължителна застраховка. Напротив, при така цитираната
нормативна уредба, посочването не на точната дата и час на извършване на
нарушението, а на какъвто и да било друг период от време, би опорочило
електронния фиш до степен липса на този реквизит. Ето защо, касационната
инстанция приема, че правилно в електронния фиш е отбелязано, че нарушението е осъществено
на 11.12.2018 г. в 19:10 часа, когато е извършено заснемането на управлявания
от касационния жалбоподател лек автомобил.
Както
правилно е посочил районният съд, админстративно-наказателната
отговорност за неизпълнение
на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, въведено в чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е регламентирана в
посочената в електронния фиш разпоредба на чл. 638, ал. 4 от КЗ, предвиждаща
налагане на административно наказание „глоба“ в размера по ал. 1 на чл. 638 от КЗ, а именно: 250,00 лева (вж. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ). Наложеното в случая
административно наказание законосъобразно е определено в изрично посочения в
санкционната норма фиксиран размер, поради което пред съда не стои въпросът за
неговото редуциране.
Мотивите на
въззивната инстанция относно липсата на основания за квалифициране на случая
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН са достатъчно изчерпателни и
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо
да бъдат преповтаряни.
По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният жалбоподател следва
да бъде осъден да заплати.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260185/01.10.2020 г. на Варненския районен
съд, постановено по НАХД № 2064/2020 година.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80,00 (Осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.