№ 1709
гр. Варна, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500875 по описа за 2022 година
в. гр. дело №875 по описа за 2022 година, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК, образувано е по частната
жалба на АТ. К. Ч. ЕГН: ********** срещу определение №3569 от
30.03.2022г., постановено по гр.дело №20223110103927/2022г. по описа на
ВРС, с което е оставено без уважение искането му за допускане на
обезпечение на предявения иск за делба със страни жалбоподателя и
Държавата, чрез Министъра на земеделието, храните и горите, на двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № 10135.2464.37,1 цялата с площ от 203
кв.м. чрез спиране на изпълнително производство по изп.дело
20167190400476 на ЧСИ Ст.Янкова. Излага, че от значение е, че двуетажната
постройка, предмет на делбата е била построена изцяло преди сключването на
Договор за банков кредит от 18.07.2007 г и Договорна ипотека от същата
дата, по силата на Разрешение за строеж № 131/17.02.2005 и Заповед №131—
А/25.04.2005г. Сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение № 1248/
11.06.2007г. на Община Варна. Сградата е построена изцяло със средства и
труд на ищеца. Държавата към 2005-2007 година не е участвала по никакъв
начин в застрояването, с оглед факта, че притежаваните от нея 345 кв.м.
представляващи горски фонд не са били принадлежащи към имота на ДАГ с
идентификатор 10135-2464.32, а към имот пл.№ 3804 на ищеца. Твърди, че
действията на ЧСИ са насочени към целия имот от 203 кв.м., без зачитане на
променения вещно правен режим на постройката, след произнасянето на
1
Решение № 1649/07.11.2017 по гр. Дело №2511/2016 г. на ВОС, с което е
признато за установено, че реални части от поземлен имот с идентификатор
№ 10135-2464.32, а именно 202 кв.м. в югозападната част на имот с
идентификатор 10135- 2464.32, в която попадат 15 кв.м. от сграда с
идентификатор 10135-2464.37.1 и 143 кв.м.в североизточната част на имот с
идентификатор 10135-2464.32, върху които е насочено паричното вземане на
банка ДСК ЕАД към А.Ч. по изп.дело 376/2016 година на ЧСИ per. № 719, не
принадлежат на длъжника, а на Държавата. Излага, че установената
собственост на Държавата е правопораждащ факт за правата на ищеца за
обезщетение за извършеното строителство в полза на държавата и искане за
увеличената стойност на имота, при условията на добросъвестност от страна
на владелеца. Продажбата на целия имот, включително и частта на
Държавата, означава поява на нов собственик, придобил имота с
постановление за възлагане. Няма да съществува повече съсобственост върху
имота, предмет на делбата, липсва съсобственост която да бъде прекратена по
съдебен ред, а оттам и липса на предмет на делбеното производство, както ако
това стане в първата фаза на делбата, така и във втората/ Решение №
387/29.09.2010 по гр.дело № 439/2009 на ВКС Второ ГО/. Излага, че ако ЧСИ
реши за зачете променения вещен режим на собственост, като изнесе на
публична продан само частта на А.Ч., то приобретателят по постановление
след публична продан, следва да встъпи в производството на основание
чл.226, ал. 2, изр.2 ГПК, при съгласие на страните. Предвид разпоредбите на
чл.226 ГПК и чл.228 ГПК, съдът следва да зачете материалноправния ефект
на проданта/даване вместо изпълнение/ и да постанови извършване на делбата
между лицата, които се легитимират като собственици към момента на
постановяване на решението. Следователно, още в първата фаза на делбата,
респективно във втората фаза, когато се предявяват претенции по сметки,
ищецът ще бъде заместен от новия приобретател, а той не би могъл, а и няма
никакъв правен интерес да предяви правата на субституента си - ищеца, по
отношение на извършените подобрения срещу Държавата. Изразява и
несъгласието си с мотива на първ.съд, че ищецът разполага с правото да
подаде молба по чл.207 ГПК за обезпечение на доказателствата, като счита, че
преценката как е най-добре за него да защити правата си, с какъв способ и
искане, е негова, а не на съда. На следващо място излага, че поисканата
обезпечителна мярка, а именно спиране на изпълнението е навременна и
2
адекватна доколкото изпълнението е по-скоро във фаза на приключване и не е
необходимо да е изготвено и приложено конкретното обявление с
едномесечен срок до проданта, за да се приеме, че е налице обезпечителна
нужда именно в тази фаза на изпълнението. Счита, че всички предпоставки за
допускане на обезпечение чрез налагане на посочената обезпечителна мярка
са налице, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено, а
негово място постановено друго, с което се допусне поисканата
обезпечителна мярка.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 396, ал. 1
ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск, предявен от АТ. К. Ч.
срещу Държавата чрез Министъра на земеделието и храните за делба на
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 10135.2464.37.1, построена
върху имот с идентификатор № 10135.2464.37, със застроена площ от 83 кв.м.
и разгърната площ от 203 кв.м., находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“,
к.к. „Чайка“, м-ст „Слънчева поляна“. В исковата молба се съдържа искане за
допускане на обезпечение на предявения иск по чл. 34 ЗС чрез спиране на
изпълнителното производство по изп. дело № 20167190400376 на ЧСИ Ст.
Янкова, рег. № 719, образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист за вземане срещу АТ. К. Ч. чрез насочване и извършване
на публична продан върху делбения имот, като 15 кв.м. от него попадат в
имот с идентификатор № 10135.2464.37.2, собственост на Държавата. Според
ищеца следва да се допусне обезпечението чрез посочената обезпечителна
мярка, тъй като продължаването на изпълнителните действия по насрочване и
извършване на публичната продан ще доведат до продажба на ид.ч. от
недвижимия имот, които не принадлежат на длъжника и ищец по делбата, а
на Държавата и ще направят невъзможно предявяването и доказването на
претенциите по сметки на ищеца във втората фаза на делбата, касаещи
разноските по изграждането на частта от сградата, принадлежаща на
Държавата, и увеличената стойност на имота. Излага, че при реализиране на
публичната продан върху целия имот приобретателят ще бъде въведен във
владение от ЧСИ, а това ще направи невъзможно удовлетворяването на
правата на ищеца, поради възможността купувачът да извърши всякакви
действия с придобитото, вкл. да предприеме промени или събаряне на
сградата. Счита, че спирането на изп. производство и публичната продан би
предотвратило воденото на нов процес за осъждането на приобретателя да
предаде владението на Държавата, поради противопоставимост на правата й
както на тези на ищеца, така и на приобретателя по публичната продан при
вписана искова молба за делба.
С определение №3569/30.03.2022г. ВРС е оставил без уважение молбата
3
на АТ. К. Ч., ЕГН **********, за обезпечение на предявения срещу
Държавата чрез Министъра на земеделието и храните иск с правно основание
чл. 34 ЗС за делба на двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
10135.2464.37.1, построена върху имот с идентификатор № 10135.2464.37, със
застроена площ от 83 кв.м. и разгърната площ от 203 кв.м., находяща се в гр.
Варна, р-н „Приморски“, к.к. „Чайка“, м-ст „Слънчева поляна“, чрез спиране
на изпълнителното производство по изп. дело № 20167190400376 на ЧСИ Ст.
Янкова, рег. № 719, с предмет погасяване на вземане на „Банка ДСК“ ЕАД
срещу АТ. К. Ч. чрез насочване и извършване на публична продан върху
делбения имот, като 15 кв.м. от него попадат в имот с идентификатор №
10135.2464.37.2, собственост на Държавата. За да се произнесе в този смисъл,
ВРС на първо място е счел, че за ищеца не съществува обезпечителен интерес
и обезпечителна нужда, доколкото същият обосновава необходимостта от
спиране на изпълнението по посоченото изп. дело с накърняване правото на
собственост на Държавата върху ид. части от делбения имот, а не на неговото
право. На следващо място излага, че висящото дело за делба само по себе си
не е основание за спиране, тъй като независимо какви са квотите в
съсобствеността, то изпълнението е насочено срещу собствения на ищеца
имот, като и след приключване на делбения процес ищецът не би получил дял
от имота, съответстващ на квотата му в съсобствеността, тъй като стойността
на притежаваните от него ид. части от имота ще послужи за удовлетворяване
на вземанията на неговия кредитор. Изложено е също, че предприемането на
евентуално незаконосъобразни действия в изпълнителния процес срещу
имущество, което не е собственост на длъжника-ищец, би увредило
единствено правата на Държавата, като това обстоятелство не може да
обоснове наличието на обезпечителна нужда за ищеца от спиране на
изпълнението по изп. дело. Във връзка с невъзможността ищецът да докаже
претенциите си срещу Държавата относно разноските по изграждане на
сградата при реализиране на публичната продан, съдът му е указал, че
разполага с правото да подаде молба по чл. 207 ГПК за обезпечение на
доказателства с искане за назначаване и изготвяне на съответните експертизи.
За да се произнесе по основателността на частната жалба, съдът
съобрази следното:
Целта на обезпечителното производство е да се охранят интересите на
4
ищеца, когато за него ще се затрудни или ще бъде невъзможно да осъществи
правата си при едно евентуално положително решение, при наличието на
предпоставките, конкретизирани в чл. 391 ГПК. При посочване на
обезпечителните мерки, законодателят е дал възможност за избор на най-
подходящата, съгласно чл. 397 ГПК. За да бъде допуснато обезпечение на
предявен иск, следва да бъдат налице следните предпоставки: искът да е
допустим; да е вероятно основателен, с оглед представените доказателства; да
е налице обезпечителна нужда, а поисканата обезпечителна мярка да е
адекватна и подходяща с оглед целта и характера на предявения иск. При
преценка на всички тези обстоятелства, съдът е длъжен да съобрази и
интересите на другата страна, като се ръководи от разпоредбата на чл. 397,
ал.2 ГПК, от който текст следва да бъде направен извод, че съдът следва да
прецени интересът на ищеца от допускане на обезпечение, до размера на
цената на предявения иск.
След като в закона е уредена и възможността обезпечителната нужда да
възникне преди да е предявен иск относно спорното право/чл. 390 ГПК/, като
е допустимо да бъде поискано обезпечение и на бъдещ иск, по аргумент на
по-силното основание, тогава когато е поискано допускане на обезпечение в
хода на процеса по чл. 389 ГПК, предпоставките за допускането му са също
тези, установени чл. 391 ГПК, а именно искът да е допустим и вероятно
основателен/подкрепен с убедителни писмени доказателства/, и да е налице
обезпечителна нужда.
Предвид което и доколкото към датата на произнасянето по молбата,
предявеният иск за делба е бил приет за допустим, то настоящият състав
намира, че първоинстнционният съд е следвало да се произнесе по искането,
като разгледа молбата по същество.
В тази връзка, съставът пи ВОС съобрази следното;
Обезпечителната мярка следва да е подходяща по естеството си на
обезпечителната нужда. Действително обезпечителната мярка не може да
засегне правната сфера на ответника неоправдано и следва да е от такъв
характер, че при положителен за молителя изход на спора да се поглъща от
решението, т.е. след постановяването му да не се налага отмяната й.
В настоящия случай предявеният иск е за делба, а поисканата
обезпечителна мярка - „спиране на изпълнението“ по изп. дело, образувано
5
по молба на взискател- Банка ДСК, който се явява трето лице по отношение
на делбата, но изпълнението е насочено по отношение на делбения имот,
който е бил ипотекиран за обезпечаване вземането на взискателя.
На първо място, настоящият състав намира, че за жалбоподателя не е
налице обезпечителна нужда. Изложените твърдения, че изпълнителните
действия са насочени по отношение на имота, предмет на делбата, вкл. и по
отношение на ид. части, които принадлежат на другия съделител не
установява наличието на правен интерес, тъй като именно засегнатият
съсобственик е този, който следва да поиска спиране. В този смисъл и той
вече е поискал такова, като с определение от 21.02.2017г., постановено по гр.
дело №2511/2016г., съдът е спрял изпълнението по изп. дело
№20167190400376 на ЧСИ Ст, Янкова като обезпечителна мярка по
предявения иск на Министъра на земеделието и храните с пр. осн. чл. 440,
ал.1 ГПК, предявен срещу Ат. Ч. за признаване за установено, че ПИ с
идентификатор №10135.2464.32 /върху който е насочено изпълнението за
парично вземане на Банка ДСК към Ат. Ч./ не принадлежи на длъжника. След
като съсобственикът на сградата не е поискал спиране на изпълнението и по
отношение на нея, а само на поземления имот, то за ищеца липсва интерес да
предявява и охранява чужди права и интереси.
Настоящият състав счита, че независимо как ще се развие
принудителното изпълнение, ищецът не може да обоснове обезпечителна
нужда от спиране. Отделно от това, законосъобразността на изпълнителните
действия на ЧСИ не са предмет на настоящото производство поради което
изобщо не следва да се обсъждат.
Следва да се отбележи също, че спирането на изпълнението ще засегне
правата на взискател, който е трето лице за настоящия спор, като в същото
време по никакъв начина няма да охрани интересите на жалбоподателя.
Претенцията, която той цели да обезпечи е за заплащане на подобренията, и
която възнамерява да предяви във втората фаза на делбата, т.е. към настоящия
момент тази претенция нито може да бъде предявена, нито –да бъде приета за
съвместно разглеждане, а по-скоро може да се квалифицира като бъдещ иск,
като в същото време се иска спиране на изпълнение, образувано за събиране
на вземане на трето лице, което по никакъв начин няма да бъде обвързано или
засегнато от решението за делба.
6
Следва да се отчете също, че състоянието на имота, вкл. извършените от
ищеца подобрения ще бъдат съобразени при изготвяне на оценката на имота,
която ще бъде извършена в хода на изп. производство, и при наличието на
такива, оценката ще бъде по-висока, а при продажбата му –тази сума ще бъде
получена от купувача на публичната продан. В случай, че се извърши
продажба на целия имот, с тази сума ще бъде погасено вземането на
взискателя към длъжника, т.е размерът на увеличението в резултат на
подобренията ще бъде отчетен, и съответно с него ще се погасят
задълженията на длъжника към взискателя.
Ако се извърши продажба само на идеалната част на длъжника, същият
ще може да претендира от другия съсобственик стойността на подобренията
по отношение на неговите ид. части чрез иск за неоснователно обогатяване,
като както правилно е посочил ВРС във всички случай за ищеца е налице
възможност да обезпечи събиране на доказателства във връзка с бъдещия си
иск по реда на чл. 207 ГПК, като според настоящия състав липсва пречка за
назначаването на експертиза с такава задача и в първата фаза на делбата –
именно с оглед съобразяване на настоящото състояние на имота с оглед
евентуалното предявяване на претенциите в следваща фаза на делбата.
В заключение съдът намира, че така посочената мярка по никакъв начин
няма да охрани или защити интересите на ищеца с оглед характера на
бъдещата облигационна претенция, тъй като същата е за заплащане на
определена сума, което не може да се обезпечи чрез спиране на
изпълнението. Поисканата мярка по някакъв начин няма да гарантира
осъществяването на права при евентуално положително за ищеца решение,
нито се включила в обхвата на това решение, нито би била пряка последици
при евентуално уважаване на иска.
Доколкото съдът намира, че поисканата обезпечителна мярка не е
адекватна на обезпечителната нужда, то искането да допускане на
обезпечение следва да бъде оставено без уважение.
Предвид съвпадащите изводи на двете инстанции, частната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение –
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3569/30.03.2022г., постановено по
гр.д. №3927/2022г. по описа на ВРС, 8-ми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8