РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Кърджали, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Д.а
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200004 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********/ 22.10.2021г.,
издадено от началник сектор „П. п." - К. към ОДМВР- Кърджали, с което са
наложени наказания по т.1- по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП „глоба” в размер на
700.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, както
и отнемане на 12 точки за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, и по т.2- по
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП, на Д. А. А.- И. от гр.Х. с ЕГН ********** извършени на
21.09.2021г. в гр.К. на ул.П. м..
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят,
който чрез адвокат обжалва наказателното постановление. Настоява, че
наказателното постановление противоречи на материалния закон,
необосновано е и постановено при допуснати съществени нарушения. Моли
съда да отмени го отмени като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява
от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество твърди, че в
производството са допуснати съществени процесуалния нарушения, които са
че актът е нечетлив, номерата на снимката са различни, няма описани на
нарушението в наказателното постановление. Моли за решение, с което да се
1
отмени оспореното наказателно постановление с присъждане на направените
по делото разноски.
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Постъпила е молба от надлежно упълномощен
юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление
като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На датата
21.09.2021г. Т. Т.- автоконтрольор в сектор „П. п.“ при ОДМВР- Кърджали,
бил на работа в гр.К., където работел с патрулен автомобил с монтирана
камера за контрол на скоростния режим. По този повод за времето от 20.30ч.
до 23.10ч. се намирал в гр.Кърджали на ул.П. м. до бензиностанция Е. и
осъществявал контрол на скоростта на движещите се превозни средства в
посока от завод „О.“ към фирма „Р. в гр.К. В 22.07ч. техническото средство
отчело движение на лек автомобил марка „А. ***“ с ДК № ******** със
скорост от 104км/ч., след приспаднат толеранс от минус три процента, при
ограничение от 50км/ч. за населено място. Поради това свидетелят Р. К.
призовал водача на този автомобил да се яви в сектор „П. п." - К. при него.
Така на 13.10.2021г. в сектора се явил собственика на автомобила, на когото
свидетелят К. показал клипа от установеното управление с превишена
скорост на датата 21.09.2021г., който му обяснил, че не е управлявал той този
ден автомобила си, както и ще попълни декларация за това. Така същият ден-
13.10.2021г., малко по- късно той се явил в сектор „П. п." - К. заедно с
жалбоподателя Д. А. А.- И.. В присъствието на свидетелите С. К. и Й. Х.
собственикът на лекия автомобил марка „А. ***“ с ДК № ******** попълнил
декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че на датата
20.09.2021г. в 8,00ч. предал собственото си МПС на Д. А. А.- И., която му го
върнала на 23.09.2021г. в 23,00ч., както и приложил копие на нейното
свидетелство за управление на МПС. След това свидетелят С. К. след като и
на нея предоставил клипа за управление на 21.09.2021г. в гр.Кърджали с
превишена скорост, пристъпил към съставяне на акт за установяване на
административно нарушение срещу жалбоподателя. Този ден свидетелите С.
2
К. и Й. Х. установили, че жалбоподателят И. не носела контролния талон към
СУМПС, поради което вписали и този факт в съставения акт, който бил
подписан без възражения. На база на него на 22.10.2021г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което по т.1 на основание чл.182
ал.1 т.6 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 700лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца, а по т.2 на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10лв.
Тази безспорна фактология се установи от гласните доказателства дадени
от С. К. и Й. Х.; от писмените- акт за установяване на административно
нарушение № ****/ 13.10.2021г., чиято доказателствена сила не бе оборена, а
и същия е редовно съставен, Протокол за използване на Автоматизирано
Техническо средство или Система рег.№ ******* от 23.09.2021г. надлежно
попълнен, Списък от 24.01.2018г., Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № ******, Преглед на одобрен тип средство за измерване,
Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, Справка в Централна база КАТ, Справка
за нарушител/ водач, Докладни записки, справката извършена с НАХД № 3/
2023г. на КжРС; веществените доказателствени средства- клип №
*******/*******, в която е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и
мястото на нарушението с име GPS координати.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на
разглеждане по същество, тъй като е подадена в законоустановения 14-
дневен срок, а именно на 20.12.2022г., а наказателното постановление е
връчено на 14.12.2022г.
По т.1 от наказателното постановление: Текстът на чл.182 ал.1 т.6 от
ЗДвП е санкционна норма за превишаване на разрешената скорост в населено
място и според него „…Водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над
50км/ч- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч превишаване над 50км/ч
глобата се увеличава с 50лв.” Безспорно от всички събрани по делото
доказателства- писмени, гласни и веществени доказателствени средства, се
установи, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод
извършване на деяние, което осъществява състава на посочения по- горе
3
текст. С допустимото от закона автоматизирано техническо средство
ARHCAM S1 № ******* е заснета и записана датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, в
резултат на което е изготвено годно веществено доказателствено средство-
клип № *******/*******, с което е констатирано административното
нарушение. Деянието осъществява от обективна и субективна страна състава
на нарушението. Установена е скорост на движение, надхвърляща с над 50
км/ч, разрешената в този участък на пътя и това деяние е извършено виновно
от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината
извода се извежда от скоростта на движение на автомобила, а именно 104
км/ч, надвишаваща с 54км/ч. разрешената скорост за движение в населено
място. Налице са материално правните и процесуалноправните предпоставки
за ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като той е управлявал автомобила, с който е извършено
нарушението. Правилно на основание чл.189 ал.1 от Закона за движението по
пътищата е съставен акт за установяване на административно нарушение, а не
Електронен фиш по смисъла на ал.4 от посочената разпоредба. Това е така,
защото в наказващата норма, с която се санкционира констатираното
нарушение, е предвидено и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, което означава, че не са налице условията за приложение на
специалната процедура за провеждане на административнонаказателното
производство, поради което следва да се приложи общия ред. Този извод
следва и от чл.39 от Закона за административните нарушения и наказания.
Неправилно е определен размера на наложената санкция „глоба“, която е в
единствения си възможен определяем размер на база на установеното
превишение на скоростта. Това е така, защото според чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, за превишаване над 50км/ч.- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч.
превишаване над 50км/ч. глобата се увеличава с 50лв. От тук следва, че при
установена скорост от 104км/ч превишението е с 54км/ч., което означава, че
наказанието следва да е 750лв., а в случая е наложено глоба в размер на
700лв. Тъй като то е в полза на жалбоподателя размерът на наказанието не
може да бъде променен от настоящата инстанция. По отношение на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца то е
4
наложен в единствено предвидения в закона размер. Такова е отношение и
спрямо отнетите контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/
17.12.2012г. на МВР. Предвид на това следва обжалваното наказателно
постановление да се потвърди в тази му част като правилно и
законосъобразно.
По т.2 от Наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи със себе си контролния
талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория. Не се установи по делото на датата 21.09.2021г.
водачът И. да е била проверявана за контролния талон към свидетелството си
за управление на МПС, тъй като тогава тя не е спирана от контролните
органи. Ако тя не го е носела със себе си на датата на съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, то липсват доказателства на
тази дата тя да е била водач на МПС. Освен това в обжалваното наказателно
постановление пише, че нарушението е извършено на 21.09.2021г., което
обаче не е доказано. Поради това следва в тази му част наказателното
постановление да се отмени като неправилно, защото недоказаното означава,
че не се е осъществило.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон
в хода на административнонаказателното производство. Актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава. Съдът намира за неоснователни доводите на
5
жалбоподателя, тъй като не се установи по делото да са допуснати
съществени процесуални нарушения. Вярно, че в наказателното
постановление е посочен друг номер на клип, който не е относим към
санкционираното нарушение, но това не опорочава производството, защото
по делото е представено вещественото доказателствено средство, което
доказва извършеното административно деяние. Още към момента на
съставянето на акта за установяване на административно нарушение
жалбоподателят И. е била наясно с фактите, поради което не й е нарушено
правото на защита. Това е относимо и към твърдението, че й е бил даден
нечетлив акт, тъй като на същата е представен оригинала, който е подписала,
предявен й е и тя се е запознала със съдържанието му.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 вр.ал.4 от ЗАНН
поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира
искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на
ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с
фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат
възложени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е
поискано по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ********/ 22.10.2021г.,
издадено от началник сектор „П. п." - К. към ОДМВР- Кърджали на Д. А. А.-
И. от гр.Х. с ЕГН **********, като го ПОТВЪРЖДАВА в частта по т.1, с
което са наложени наказания по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- „глоба” в размер на
700.00лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, както
и отнемане на 12 точки за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП; и го ОТМЕНЯ по
т.2, с което на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена „глоба“ в
размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
6
ОСЪЖДА Д. А. А.- И. с адрес гр.Х. ул.М. № ** вх.* ет.* ап.** с ЕГН
********** да заплати на ОДМВР- Кърджали сумата от 80лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски
Административен съд в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7