№ 660
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20211001000226 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника по главните искове –
„Моба“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Ш. срещу решение № 260441 от
26.11.2020г., постановено по т.д. № 1174/2019г. по описа на Софийски
градски съд, VI-1 състав. С обжалваното решение „Моба“ ЕООД е осъден да
заплати на Министерство на отбраната сумата от 69 892,88 лева,
представляваща обезщетение за нанесени вреди от неизпълнение на
задължения по договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015г., под формата на
претърпени загуби от посегателства в складови райони ОВР 1741 Ихтиман,
ВР 1044 Божурище, ВР 1039ч Суходол и ВР 1415 Ямбол, сумаата от 8 808,61
лева, представляваща лихва за забава, считано от съответните дати на
възникване на задълженията, след изтичане на 15-дневния срок от подписване
на протоколите за установени липси до датата на завеждане на исковата
молба 21.06.2019г., както и сумата от 6 854,37 лева разноски по делото.
Въззивникът/ответникът по главния иск – „Моба“ ЕООД счита, че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
1
нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и липса на
доказателства. Твърди, че на първо място е налице грешно тълкуване на
действителната воля на отношенията между страните по договора за охрана,
досежно наличните в складовете движими вещи, които не били приети от
изпълнителя и не били включени в подписаните приемо-предавателни
протоколи. Счита, че в тези протоколи е отразено състоянието на сградите и
съораженията, но липсвал опис на наличните движими вещи и „Моба“ ЕООД
не носил отговорност за тях. Твърди, че съгласно чл. 3.2 от процесния
договор за охрана, изпълнителят приел сградите заключени със слепки и
печати на съответното длъжностно лице от „Снабдяване и търговия-МО“
ЕООД. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало,
че изпълнителят нямал достъп до съхраняваното имущество в охраняваните
сгради. На следващо място твърди, че ищецът не е доказал неизпълнение на
договора от „Моба“ ЕООД и причинно-следствена връзка между това
неизпълнение и настъпилата вреда, както и нейният размер. Счита за
неправилни изводите на първоинстанциония съд, че размерът на вредата се
установявал с еднострано съставените от ищеца инвентаризационни описи и
констативни протоколи, установяващи липси, защото нямало доказателства,
че тези вещи са били в складовете в един предишен момент и са били
предадени за охрана. На следващо място твърди, че подписаните от
служители на „Моба“ ЕООД протоколи за установени липси не обвързват
изпълнителя, който ги е оспорил своевременно след узнаването им. Освен
това, тези протоколи били съставени 2 месеца след твърдяната дата на
посегателство върху складовете, което означавало, че разминаването между
складовите наличности не било установено по категоричен начин. Счита, че
от представените по делото протоколи за качество и заплащане на
възнаграждение, се установявало, приемане на извършената работа без
забележки от възложителя за съответните месеци, за които се твърдяло
наличие на посегателства върху охраняваните обекти. На последно място
твърди, че съдът не е обсъдил направените възражения относно размера на
вредите и стойността на липсващите вещи, а безапелационно приел, че те се
установявали от представените протоколи. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове за главница и обезщетение за забавено изпълнение. В условията на
евентуалност, възивникът моли да се уважи възражението за съдебно
2
прихващане за сумата от 9 002 лева, представляваща платена гаранция по чл.
9, ал. 1, т. 1 от договора за охрана, което неправилно било отхвърлено от
съда. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемият/ищецът – Министерство на отбраната е подал в срок
отговор на въззивната жалба, чрез юр. Н.. Счита въззивната жалба за
неоснователна. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на
въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане довдите във
въззивната жалба. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да
потвърди обжалваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за въззивното производство, съгласно списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът по евентуалния иск - „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД,
ЕИК ********* е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. С..
Счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана по отношение на него.
Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които
ще бъдат съответно разгледани при обсъждане довдите във въззивната жалба.
Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за въззивното производство, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по
делото и срещу подлежащо на въззивно обжалване решение, същата е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Страните по делото не спорят върху установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, че с договор № УД 12-81 от
30.10.2015г. Министерството на отбраната е възложило на „Снабдяване и
търговия-МО“ ЕООД като изпълнител, възмездно да извършва съхранение и
продажба на излишни движими вещи с общо предназначение в управление на
3
ищеца, както и на метални отпадъци придобити от брак и при разчистване на
строителни площадки в управление на МО, продажба на излишни, снети от
употреба ОБВВПИ, продукти свързани с отбраната, изделия и технологии с
двойна употреба, в управление на МО, СВ, ВВС, ВМС и СКС.
Между Министерството на отбраната и „Моба“ ЕООД е сключен
договор за охрана № ВИ-54-27 от 20.11.2015г., с който ищецът възложил на
изпълнителя да организира и осъществява, на свой риск и със свои
охранители, денонощна физическа невъоръжена охрана на 142 освободени
войскови имоти, описани в Приложение № 1 – „Списък на освободените
войскови имоти в управление на МО за денонощна невъоръжена охрана“ –
неразделна част от договора за охрана/, съгласно изискванията на
техническите спецификации №№ ТС В98.2204.15, ТС В98.2205.15, ТС
В98.2206.15, ТС В98.2207.15, ТС В98.2208.15 /Приложение №№ 2, 3, 4, 5 и 6/,
ведно с намиращото се в тях недвижимо и движимо имущество. С приемо-
предавателни протоколи-описи от 08.12.2015г., 09.12.2015г., 11.12.2015г.,
15.12.2015г. и 16.12.2015г., изпълнителят приел охраната на складови райони:
ОВР 1044 – Божурище, СР – 1471 Ихтиман, ОВР 1039 - Суходол и ОВР 1415
– III част – гр. Ямбол. В тези протоколи били индивидуализирани вещите и
фактическото им състояние - по т. І складове – конкретно изброени,
запечатани с печати и пломби и по т. II имущества, съхранявани на открито. С
платежно нареждане от 18.11.2015г. изпълнителят е превел по сметка на
възложителя сумата от 9 002 лева, представляваща гаранция за изпълнение по
чл. 9, ал. 1 от този договор.
С писма от 14.02.2017г. и 28.02.2017г. „Снабдяване и търговия – МО“
ЕООД уведомило ищеца, че на 13.02.2017г. и на 23.02.2017г. било извършено
посегателство на склад № 3/8/ в складов район ОВР 1741 – Ихтиман, към РСБ
Божурище. С писмо от 23.11.2017г. „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД
уведомило ищеца, че на 15.11.2017 г. бил задействан СОТ на склад 11-А във
ВР 1039 Суходол. С писмо от 21.12.2017г. „Снабдяване и търговия – МО“
ЕООД уведомило ищеца, че на 11.12.2017 г. е извършено разбиване на
катинари и били счупени прозорците на складове № 4 и № 5 в склад ВР 1044
– Божурище. С писмо от 28.11.2017г. ищецът бил уведомен от евентуалния
ответник за посегателство на 22.11.2017г. за складов район ВР 1039 Суходол.
С писмо от 2018г. „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД уведомил ищеца, че
на 14.01.2018г. било осъществено нерегламентирано проникване в складове в
4
район ОВР 1415 – Ямбол. След посегателствата били извършени
инвентаризации на обектите и съставени констативни протоколи, които са
подписани от представители на ищеца и на „Моба“ ЕООД, както и протоколи
за установени липси за сметка на вземания от неизвестни лица, съдържащи
отчетна и пазарна стойност на липсващите вещи. Видно от двустранно
подписани констативни протоколи между представители на Министерство на
отбраната и „Моба“ ЕООД, се установява, че за периода 2017г. – 2018г.
охранителната услуга за процесните обекти е извършена при условията,
определени в договора за охрана и е предложено да се изплати
възнаграждение за извършената охрана за съответните месеци. По делото са
събрани множество гласни доказателствени средства, чрез разпит на
посочните от страните свидетели, от които се установяват фактите на
констатирани посегателства върху охраняваните складове.
Първоинстанционният съд правилно е определил правната
квалификация на правата претендирани от ищеца по предявения иск за
главница срещу „Моба“ ЕООД – правото на кредитора при неточно
изпълнение от длъжника, да иска обезщетение за неизпълнение,
представляващо претърпяна загуба, на основание по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с
чл. 82 от ЗЗД. За да уважи предявения иск за сумата от 69 892,88 лева, съдът е
изложил решаващи мотиви, че дължимата престация от страна на „Моба“
ЕООД е ясно дефинирана в чл. 1, ал. 1, в чл. 2 и в чл. 16, ал. 1 от процесния
договор и включва осигуряване на денонощна физическа невъоръжена охрана
на намиращото се в имотите недвижимо и движимо имущество. С чл. 3, ал. 2
първият ответник приел начина за предаване на движимото имущество в
заключени и запечатани складове, поради което в предмета на договора се
включва и охраната на движимите вещи, находящи се в складовете. Първият
ответник не е изпълнил задълженията си по чл. 15 от договора и е допуснал
извършване на посегателства върху охраняваните обекти в складови райони
ОВР 1741 Ихтиман, ВР 1044 Божурище, ВР 1039ч Суходол и ВР 1415 Ямбол.
Според съда, претърпените щети от ищеца били пряка последица от
неизпълнение на задължението на ответника да осигури охрана на обектите,
които са били предвидими при пораждане на задължението, доколкото
ответникът се е съгласил да носи имуществена отговорност при
противоправно посегателство върху повереното му за охрана недвижимо и
движимо имущество. Налице била и пряка причинно-следствена връзка
5
между неизпълнението и нанесените щети, които бил констатирани от
назначената комисия. Ето защо, следвало да с ангажира уговорената в чл. 16,
ал. 1 от договора отговорност на изпълнителя за вредите, причинени на
възложителя, по повод противоправно посегателство върху поверените му за
охрана недвижимо и движимо имущество, което било установено с
подписаните между страните констативни протоколи. Приел за
неоснователно възражението на „Моба“ ЕООД, че не можело да бъде
направен категоричен извод, че вещите, предмет на посегателство са се
намирали в обекта към момента на подписване на договора и по време на
неговото действие. Тези обстоятелства били установени от
инвентаризационни описи на съдържащото се в складовете имущество, както
преди осъществените посегателства, така и след тях. Подписани били
протоколи за установени липси по определената в договора форма.
Изготвените описи били извлечения от счетоводна програма, като
вписванията в тях, съгласно чл. 182, ал. 1 ГПК се преценявали от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите доказателства по делото и нямало
данни вещите да са били изнасяне преди извършените посегателства. За
всеки един от процесните охранявани обекти били представени
инвентаризационни описи и сравнителни ведомости от предходна календарна
година, относно това какви точно движими вещи са се съхранявали в имота. С
подписаните от страните протоколи се констатирали липси, за които нямало
данни да са изнесени правомерно след продажба, нито да са включени в
дневниците, които се изготвят съгласно плана за охрана за всеки един обект.
Приел за основателен и акцесорният иск за обезщетение за забавено
изпълнение върху главниците от съответните дати на възникване на
задължението на „Моба“ ЕООД в общ размер от 8 808,61, съгласно
уговореното в чл. 16, ал. 3 от договора, че изпълнителят е длъжен да
възстанови/заплати изцяло за своя сметка вредите, настъпили вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на неговите служители след
установяването им, но не по-късно от 15 работни дни от подписване на
протокола по ал. 2.
За да отхвърли като неоснователно възражението за прихващане на
„Моба“ ЕООД със сумата от 9 002 лева, първоинстанционният съд приел, че
възложителят имал право да задържи в пълен размер гаранцията за
изпълнение, съгласно чл. 9, ал. 3 от договора. Доколкото възникналият спор
6
между страните за дължимото обезщетение по чл. 16, ал. 3 не е разрешен от
компетентния съд и ищецът имал право да задържи сумата по гаранцията до
приключване на спора с влязло в сила решение.
Предвид уважаването на главните искове, не е разгледал предявените
при условията на евентуалност искове срещу втория ответник - „Снабдяване и
търговия – МО“ ЕООД.
Въззивният съд приема за установено от правна страна следното:
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
„Моба“ ЕООД, че първоинстанционният съд грешно е тълкувал
действителната воля на страните по договора за охрана, досежно
задължението на изпълнителя да охранява наличните в складовете движими
вещи, за които липси не носил отговорност. Първоинстанционният съд
правилно и изчерпателно е анализирал всяка една от уговорките между
страните по този договор, като е направил обосновани правни изводи, че
движимите вещи находящи се в заключените складове на възложителя са
включени в предмета на договора. Според настоящия съдебен състав, видно
от чл. 1, ал. 1, чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 15, ал. 2, чл. 16, ал. 1 и чл. 17, т. 4,
безспорно се установява, че в предметния обхват на договора е включено
задължението на изпълнителя, да охранява цялото недвижимо и движимо
имущество на възложителя, включително находящо се в заключените
складове. Уговорките между страните, касаещо задължението на изпълнителя
да охранява всички движими и недвижими вещи на възложителя е ясно
изразена и не се нуждае от тълкуване.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че не носил отговорност за
установените липси на движимите вещи в заключените сгради, тъй като не
бил поел задължение за тяхното пазене и не знаел какви са тези вещи по вид и
количество. Съгласно чл. 3.2 от процесния договор за охрана, „Моба“ ООД
приел сградите заключени със слепки и печати на съответното длъжностно
лице от „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД и изпълнителят нямал достъп до
съхраняваното от възложителя движимо имущество в
тях.Първоинстанционният съд правилно е анализирал чл. 3.2 от договора за
охрана и обосновано приел, че липсата на опис на движимите вещи в
заключените складове, не можело да освободи изпълнителя от отговорност за
установените им липси, констатирани вследствие на извършени посегателства
7
върху тях. „Моба“ ЕООД е търговско дружество, с едноличен собственик на
капитала Министерство на отбраната и с основен предмет на дейност -
охранителна дейност. За изпълнителя сделката е търговска и трябва да полага
грижата на добрия търговец, на основание чл. 302 от Търговския закон. Това
означава, че подписвайки описа без да е поискал проверка за наличността и
конкретна индивидуализация на всички движими вещи в заключените
складове, е приел да ги охранява на свой риск и съобразно наличностите
установени от възложителя.
Във възивното производство няма спор между страните по делото, че
ищецът е доказал при условията на главно и пълно доказване установените от
първоинстанционния съд посегателства въру охраняваните обекти в складови
райони ОВР 1741 Ихтиман, ВР 1044 Божурище, ВР 1039ч Суходол и ВР 1415
Ямбол. Следователно „Моба“ ЕООД не е изпълнил задълженията си по чл. 15
от договора, което е основание за ангажиране на отговорността му по чл. 16
от процесния договор за охрана, на основание чл. 79, ал. 1, пр. последно вр. с
чл. 82, ал. 1 от ЗЗД. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд,
че претърпените щети от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица
от неизпълнение на задължението на ответника да осигури охрана на
обектите, които са били предвидими при пораждане на задължението,
доколкото ответникът се е съгласил да носи имуществена отговорност при
противоправно посегателство върху повереното му за охрана недвижимо и
движимо имущество.
Неоснователно е възражението на „Моба“ ЕООД, че не можело да бъде
направен категоричен извод, че вещите, предмет на посегателство са се
намирали в обекта към момента на подписване на договора и по време на
неговото действие. Тези обстоятелства се установяват от непосредствено
съставените инвентаризационни описи на съдържащото се в складовете
имущество, както преди осъществените посегателства, така и след тях.
Невярно е твърдението на въззивника, че е оспорил незабавно след
узнаването им, подписаните от негови служители протоколи за установени
липси, изготвени в съответствие с уговорената в чл. 15, ал. 2 от договора
форма. Видно от писмо изх. рег. № 0160 от 06.02.2018г. на „Моба“ ЕООД(л.
555 и л. 556), се установявя, че първият ответник е узнал за тези протоколи,
но е оспорил единствено тяхната доказатествена стойност за установяване на
8
липси, като предпоставка за ангажиране на договорната му отговорност за
вреди. Освен това, в писмото изрично е призната и представителната власт на
лицата подписали тези протоколи.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че съдът не е обсъдил
направените възражения относно размера на вредите и стойността на
липсващите вещи, а безапелационно е приел, че размерът на вредите се
установявал от представените протоколи. В чл. 16, ал. 2, изр. второ от
договора за охрана, страните са уговорили, че размерът на обезщетението за
причинените вреди, се определя с оценителен протокол съобразно по-
високата от пазарната или отчетната стойност. Съгласно разпоредбата на чл.
162 от ГПК, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно
данни за неговия размер, съдът го определя по своя преценка. В
доказателствена тежест на въззивника е да установи, че размерът на вредите е
установен неправилно от първоинстанционния съд, за което във въззивната
жалба няма направени доказателствени искания.
Неоснователно е възражението на „Моба“ ЕООД, че с двустранно
подписани от страните по главния иск констативни протоколи за качество,
било доказано изпълнението на работата от изпълнителя. Приемането на
работата не означава, че възложитетелят не може в настоящото производство
да оспорва изпълнението в количествено и качествено отношение, за да
ангажира договорната отговорност на изпълнителя за вреди. В този смисъл е
трайно установената и непротиворечива съдебна практика, постановена по
прилагането на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.
Предвид основателността на иска за главница в общ размер от 69 892,88
лева, досежно своята акцесорност, основателен е и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главниците, считано от
съответните дати на забавата на „Моба“ ЕООД. В чл. 16, ал. 3 е уговорено, че
изпълнителят е длъжен да възстанови/заплати изцяло за своя сметка вредите,
настъпили вследствие неизпълнение на задълженията от страна на неговите
служители след установяването им, но не по-късно от 15 работни дни от
подписване на протокола по ал. 2. Първоинстанционният съд е изчислил при
условията на чл. 162 от ГПК, че размерът на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за пълния предявен размер от 8 808,61 лева.
Ищецът не е претендирал обезщетение за забавено изпълнение върху
9
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане и такова не е пресъдено, съгласно принципа на диспозитивното
начало в ГПК.
Основателно е възражението на „Моба“ ЕООД, че
първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил направеното с отговора на
исковата молба, при условията на евентуалност, възражение за съдебно
прихващане.
По делото няма спор между страните по главните икове, че с платежно
нареждане от 18.11.2015 г. „Моба“ ЕООД е превело по сметка на
Министерство на отбраната като гаранция по договора за охрана сумата от
9 002 лева.
Възражението за прихващане, заявено в исковото производство като
процесуален способ на защита, не изисква изикуемост и ликвидност на
насрещното вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК,
правният ефект на възражението за съдебното прихващане настъпва с влизане
в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на
насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. В този смисъл е
решение № 149 от 30.10.2009 год., постановено по т.д. № 79/2009г. по описа
на ВКС, II т.о. Следователно възражението за съдебно прихващане е
основателно и следва да се уважи за пълния предявен размер от 9 002 лева.
Предвид гореизложеното, главният иск за обезщетение за претърпяна
загуба е основателен за сумата от 60 890,88 лева, до който размер следва да се
уважи. За сумата над 60 890,88 лева до 69 892,88 лева е неосновтелен, поради
уваженото възражение за съдебно прихващане и следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор, не подлежат на разглеждане
предявените от ищеца, при условията на евентуалност, искове срещу втория
ответник - „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, чиито капитал също е
еднолична собственост на Министерство на отбраната.
По искането на страните за разноски:
Ищецът е направил разноски за първата инстанция в общ размер от
6 854,37 лева. За въззивното производство претендира юр. възнаграждение,
което въззивният съд определя в размер на 540 лева, на основание чл. 78, ал. 8
вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ вр.с чл. 25, ал. 2 и ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, при съобразяване, че материалният интерес
10
е над 10 000 лева. Ищецът е направл разноски за двете инстанции в общ
размер на 7 394,37 лева. Съобразно уважената и отхвърлената част от
исковите претенции, „Моба“ ЕООД дължи разноски на ищеца за двете
инстанции в общ размер на 6 548,27 лева.
„Моба“ ЕООД е направил разноски за първата инстанция в размер на
3 576 лева с ДДС, представляващо договорено и реално платено по банков
път адв. възнаграждение. Неоснователно е възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение за първата
инстанция. Делото се отличава, както с фактическа така и с правна сложност.
Предмет на правния спор между страните са множество искови претенции - за
обезщетение за вреди, обезщетене за забавено изпълнение и възражение за
съдебно прихващане. По делото са ангажирани множество доказателствени
средства и са проведени няколко открити съдебни заседания. При нормативно
определен минимум от 2 882,23 лева, адв. възнаграждение на първия
ответник е 2 980 лева без ДДС или по-малко от 100 лева над минимума по
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо, не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да се
намалява заплатеното от ответника адв. възнаграждение. Този ответник е
заплатил държавна такса за въззивното производство в размер на 1 574,03
лева. „Моба“ ЕООД е направл разноски за двете инстанции в общ размер на
5 150,03 лева. Съобразно отхвърлената част от иска за главница, ищецът
дължи на ответника разноски за двете инстанции в общ размер на 589,06 лева.
Следователно „Моба“ ЕООД дължи на Министерство на отбраната и при
условията на компенсация на сторените разноски, сума в общ размер на 5
989,21 лева за двете инстанции.
Частичната отмяна на обжалваното решение, има за своя правна
последица и частичната му неправилност в частта за разноските. Поради
необходимостта от преизчисляване на сторените от страните по главните
искове разноски за двете инстанции и по съображения за изчерпателност, и
яснота на решението в частта за разноските, решението на
първоинстанционния съд следва да се отмени изцяло в тази част и въззивния
съд да присъди разноски за двете инстанции.
В случай на уважаване на главните искове и оставянето на евентуалните
искове без разглеждане, ответникът по евентуално съединени искове -
11
„Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД има право на разноски. Процесуалните
права на ответника по тези искове следва да са приравнени с тези на
ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено,
прилагайки по аналогия разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. В този смисъл е
трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, акуратно цитирана
в обжалваното решение – определение № 230 от 28.03.2013г., по ч.т.д. №
1487/2013г. на ВКС, І т.о., определение № 347 от 10.05.2013г., по ч.т.д. №
17/2013г. на ВКС, ІІ т.о. и много други. Този ответник претендира разноски за
въззивното производство в размер на на 2 847 лева без ДДС, представляващо
договорено и реално платено по банков път адв. възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от
ответника адв. възнаграждение за тази инстанция. При нормативно определен
минимум от 2 882,23 лева, адв. възнаграждение на ответника е 2 847 лева без
ДДС и е под минимума по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатскиите възнаграждения, поради което не са налице предпоставките на
чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да се намалява.
Предвид гореизложеното обжалваното решение е частично неправилно в
една част, в която следва да се отмени и въззивния съд да реши спора по
същество.
В останалата част обжалваното решение е законосъобразно и правилно,
поради което следва да се потвърди в тази част, в която въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от
ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260441 от 26.11.2020г., постановено по т.д. №
1174/2019г. по описа на Софийски градски съд, VI-1 състав, в частта, с която
„Моба“ ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Министерство на
отбраната сумата над 60 890,88 лева до 69 892,88 лева, представляваща
обезщетение за нанесени вреди от неизпълнение на задължения по договор за
охрана № ВИ-54-27/20.11.2015г., под формата на претърпени загуби от
посегателства в складови райони ОВР 1741 Ихтиман, ВР 1044 Божурище, ВР
1039ч Суходол и ВР 1415 Ямбол, както и за сумата от 6 854,37 лева разноски
12
по делото И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОХВЪРЛЯ иска на Министерство на отбраната срещу „Моба“ ЕООД,
ЕИК ********* за сумата над 60 890,88 лева до 69 892,88 лева,
представляваща обезщетение за нанесени вреди от неизпълнение на
задължения по договор за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015г., под формата на
претърпени загуби от посегателства в складови райони ОВР 1741 Ихтиман,
ВР 1044 Божурище, ВР 1039ч Суходол и ВР 1415 Ямбол, поради уважено
възражение за съдебно прихващане със сумата от 9 002 лева, представляваща
платена от „Моба“ ЕООД на Министерство на отбраната, гаранция за
изпълнение на договора за охрана № ВИ-54-27/20.11.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260441 от 26.11.2020г., постановено по
т.д. № 1174/2019г., по описа на Софийски градски съд, VI-1 състав, в частта, с
която „Моба“ ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Министерство на
отбраната сумата от 60 890,88 лева, представляваща обезщетение за нанесени
вреди от неизпълнение на задължения по договор за охрана № ВИ-54-
27/20.11.2015г., под формата на претърпени загуби от посегателства в
складови райони ОВР 1741 Ихтиман, ВР 1044 Божурище, ВР 1039ч Суходол
и ВР 1415 Ямбол, както и сума в размер на 8 808,61 лева, представляваща
лихва за забава, считано от съответните дати на възникване на задълженията,
след изтичане на 15-дневния срок от подписване на протоколите за
установени липси до датата на завеждане на исковата молба 21.06.2019г.
ОСЪЖДА „Моба“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Министерство
на отбраната сумата от 5 989,21/пет хиляди деветстотин осемдесет и девет и
21 стотинки/ лева, представляваща разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати на „Снабдяване и
търговия – МО“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2 847/две хиляди
осемстотин четиридесет и седем/ лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14