П
Р И С
Ъ Д А
№ 103, 24.07.2017
г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и четвърти юли две хиляди и седемнадесета
година, в публично заседание в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Божидарка
Йосифова
Секретар Маргарита Николова,
като разгледа
докладваното от председателя Йосифова НЧХД № 101 по описа за 2017 г.,
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия К.В.К. – роден
на *** ***, настоящ адрес ***, бълг., бълг.гр., осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че на 31.03.2017 г. в гр. Д., обл. В., причинил на Е.Р.П. ***,
с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК, изразяващо се в разкъсно – контузна рана в областта на лявата вежда,
кръвонасядания по лицето и хематом в тилната област – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на същото
основание, във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК, го НАКАЗВА с „ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА, като на осн. чл. 42б, ал. 1 НК, определя периодичност – два пъти
седмично, по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и и ШЕСТ МЕСЕЦА, и по чл. 42а, ал.
2, т. 6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото – 200 часа годишно, за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
На осн.
чл. 45 ЗЗД, Осъжда подсъдимия К.В.К. /със снета по делото самоличност/, да
заплатИ на Е.Р.П. ***, с
ЕГН **********, сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва,
считано от 31.03.2017 г. /датата на деянието/ до окончателното изплащане на
главницата, като в останалата част до 4 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА подсъдимия К.В.К.
/с посочена по – горе самоличност/, да заплатИ по сметката на РС – Белоградчик, държавна такса върху
уважената част от гражданския иск, в размер на 80,00 лв., както и 5,00 лв. – за
издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
ОСЪЖДА подсъдимия К.В.К. /с
посочената по – горе самоличност/, да заплатИ на Е.Р.П. ***, с ЕГН **********,
направените по делото разноски за
държавна такса – 12,00 лева, 80,00 лв. – за възнаграждение за вещо лице и 400,00
лв. – за адвокатско възнаграждение.
Присъдата
подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред ОС –Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ към
присъда № 103/ 24.07.2017
г. по НЧХ дело № 101/ 2017 г. по описа на РС - Белоградчик, 3 - ти
състав.
Частният тъжител Е.Р.П. ***, е подал частна
тъжба срещу К.В.К. ***. В тъжбата сочи, че на 31.03.2017 г., около 19,30 ч. в гр.
Д., обл. В., тъжителят се прибирал в дома си в гр. Д., на ул. „……….” № ..,
заедно със съпругата си. Слизайки от автомобила пред дома си, спрял друг автомобил,
от който слязъл подс. К.. Последният повикал тъжителя по име и същия се обърнал
към К., и тръгнал към него за да види защо го вика. В момента, в който тъжителя
П. доближил подс. К., последния му казал нещо, което тъжителя не чул, след
което се нахвърлил върху него. Подсъдимият К. започнал да нанася удари по
лицето на тъжителя П.. Удрял го по лицето, по тила и навсякъде по главата. Пострадалият
П. паднал на земята облян в кръв. Заради причинените му телесни повреди,
пострадалия бил откаран в Спешна помощ в гр. Д., а впоследствие – в Болница в
гр. В.
Предвид
изложеното в обстоятелствената част на тъжбата, частния тъжител моли, съдът да признае подсъдимия за
виновен за престъпление по чл. 130, ал. НК.
С
тъжбата е предявен и граждански иск в размер на 4 000 лв., представляващ обезщетение
за претърпените с деянието неимуществени вреди, ведно със законните лихви
считано от датата на деянието. Съдът конституира частният тъжител и в качеството
му на граждански ищец в процеса и прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес така предявения граждански иск в размер на 4 000 лв.
По
искане на повереника на тъжителя, по делото са допуснати и разпитани
свидетелите – С. С. П. – съпруга на тъжителя и Т. И. К. – тъща на тъжителя.
Повереникът
на тъжителя – адв. Л.И., в хода на съдебните прения пледира, с оглед събраните
в процеса писмени и гласни доказателства, съдът да признае подсъдимия за виновен,
както и да уважи изцяло така предявения граждански иск.
Подсъдимия
К.В.К. не се явява в съдебно заседание.
Предвид
повдигнатото с тъжбата обвинение – за причинена телесна повреда, съдът допусна
и изслуша съдебно – медицинска експертиза, с оглед установяване на релевантни
за делото обстоятелство – характера на причинената на пострадалия телесна повреда,
възстановителния период, както и възможно ли е телесните повреди да са
причинени по описания в тъжбата начин.
Съдът
приобщи към материалите по делото изготвеното по делото заключение на съдебно –
медицинската експертиза на вещото лице – д – р С.С.. Заключението на вещото
лице – медик не е оспорено от страните по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – писмени и гласни, приема следното:
От фактическа страна:
Съдът
прие за установена следната фактическа
обстановка :
Частният тъжител Е.Р.П. ***. В същото населено място живее
и подсъдимия К.К.. На 31.03.2017 г., около 19,30 ч., тъжителят Е.П. се прибрал
в дома си в гр. Д., на ул. „…………….” № .., заедно със съпругата си – св. С. С. П.
с автомобил. Последната слязла от автомобила и се качила в жилището им, за да приготви вечерята, а
пострадалия Е.П. останал да паркира автомобила в гаража. В този момент, спрял
друг автомобил, управляван от съпругата на подсъдимия К.К.. Последният слязъл
от автомобила и повикал тъжителя по име. Тъжителят се обърнал и тръгнал към
подсъдимия, за да види за какво го вика, тъй като го познавал. Подс. К. казал
някакви думи на тъжителя, без последния да ги чуе и без каквато и да е причина
нападнал тъжителя. Подсъдимият К. започнал да нанася удари с юмруци по лицето
на тъжителя, по главата – отпред и по тилната част. В резултат на ударите,
тъжителят паднал на земята облян в кръв, а от своя страна подсъдимия продължил
да го рита и с крак по главата.
В този момент св. С. П. – съпруга на тъжителя чула, че нещо
се случва навън, показала се на прозореца и видяла как подсъдимия нанася побой
над съпруга й. Веднага излязла навън и се обадила на тел. 112 като подала
сигнал за случая. На място пристигали линейка и органи на МВР, като
меджувременно подсъдимия си тръгнал с автомобила, управляван от съпругата на
последния. Пострадалият П. веднага бил транспортиран в болницата в гр. В.,
където му била оказана медицинска помощ.
Впоследствие, тъжителя бил освидетелстван от съдебен лекар.
Очевидец на случилото се стналана и другата свидетелка – Т.
И. К. – тъща на пострадалия, която в този момент била на терасата и видяла
какво се е случило.
Видно от заключението на вещото лице – медик, на частния
тъжител са причинени: разкъсно – контузна рана в областта на лявата вежда,
кръвонасядания по лицето и хематом в тилната област.
Телесната
повреда разкъсно – контузна рана в
областта на лявата вежда, е преценено от
вещото лице, като временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, а останалите увреждания – като болка и страдание.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от страна на подсъдимия
е осъществен състава на престъплението, в което същия е обвинен с тъжбата.
Съдът, обсъждайки събрания по делото доказателствен
материал – гласен и писмен, както по отделно, така и в своята съвкупност прие,
че са налице безспорни доказателства доказващи вината на подсъдимия и
авторството на деянието.
В тази връзка, съдът изцяло кредитира показанията на
двамата свидетели на тъжителя разпитани в хода на съдебното следствие – С. С. П.
и Т. И. К. Макар, че и двете свидетелки са близки на пострадалото лице, съдът
изцяло възприема показанията им дадени пред съда, тъй като и двете са очевидци
на случая, показанията им са в пълна корелация по между си и като близки хора
на пострадалия, най – точно биха могли да опишат състоянието на пострадалия
след нанесения му побой.
И двете свидетелки споделиха пред съда личните си
възприятия досежно случая. Установиха еднопосочно и безпротиворечиво, че са
видели как подсъдимия е нанесъл побой на пострадалия. Описаха механизма на
нанасяне на извършване на деянието, както и с категоричност посочиха
извършителя на деянието. И двете свидетелки познават подсъд. К., тъй като са от
едно и също населено място. Свидетелките споделиха пред съда личните си
възприятия, че подсъдимия е нанесъл множество удари по главата на частния
тъжител. И двете свидетелки са присъствали на побоя и са наблюдавали отстрани
действията на подсъдимия. Нещо повече – при проведения им обстоен разпит не се
установи никакво противоречие в показанията досежно обстоятелствата, които
установиха с разпита си. Свидетелските им показания са в пълна корелация по
между си. Поради това, съдът прие, че следва да кредитира показанията им при
постановяване на съдебния си акт.
Не на последно място, тези показания напълно съответстват и
на останалия събран по делото доказателствен материал – медицинската
документация и заключението на вещото лице. Видно от тях, действително на
пострадалия са причинени телесни повреди по главата, където и свидетелите
твърдят, че са нанасяни ударите от страна на подсъдимия.
Поради това, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът приема, че обвинението повдигнато с тъжбата, е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна – На 31.03.2017 г. в гр. Д., обл. В., подсъдимия
К.В.К., причинил на Е.Р.П. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, изразяваща се в
разкъсно – контузна рана в областта на лявата вежда, кръвонасядания по лицето и
хематом в тилната област
От субективна страна – деянието е извършено при
форма на вина пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е желаел настъпването на
вредоносния резултат.
По наказанието :
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия деяние,
е „лишаване от свобода” до две години или „пробация” – чл. 130, ал. 1 НК.
Съдът, при определяне на наказанието, се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете
предходните осъждания на подсъдимото лице. Видно от Справка за съдимост на
същия – л. 20 – 22 от делото, подсъдимия К. е осъждан неколкократно за престъпления
от общ характер.
Освен
това, се установи в процеса, че подсъдимия К. без никаква причина и без да е
провокиран от пострадалия, му нанесъл побой. Събраха се доказателства, че
пострадалия П. е кротък човек, не е конфликтен и по никакъв начин не е дал
повод за проявената спрямо него агресия от страна на подсъдимия. Напротив –
чувайки, че подсъдимия К. го повикал по име, тръгнал към него, за да види за
какво го вика, тъй като от едно и също населено място и двамата се познават. Не
се установи между тях да е имало предходни вражди, които да са повод за
нанесения побой.
Съдът
счете, че следва да наложи на подсъдимия наказание от вида „пробация” измежду
алтернативно предвидените такива в законовия текст. Съдът счете, че с налагане
на наказание именно от този вид ще бъдат постигнати целите на наказанието
предвидени в чл. 36 НК.
Съдът прие, че и с налагане на наказание от вида пробация,
би се подействало предупредително и превъзпитателно спрямо подсъдимия, поради
което и не следва същия да попада в местата за лишаване от свобода. Съдът
определи един по – продължителен срок на пробационните мерки, именно
съобразявайки се с обществената опасност на дееца, предходните му наложени
наказания за извършени престъпления, както и с цел да го поправи и превъзпита.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
отбележи, че наложи на подсъдимия едно наказание, въпреки, че от събраните по
делото доказателства се установи, че с противоправните си действия, същия е
причинил на пострадалия телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК и по ал. 2 на
същия законов текст. За да приеме горното, съдът взе предвид т. 18. от Постановление № 3/
27.09.1979 г. на Пленума на ВС, неизгубило своето приложение и до днес, по
смисъла на която - в случаите, когато с деянието се причиняват на едно лице
едновременно две или повече различни по вид телесни повреди, е налице едно
престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.
Предвид горното, съдът прие, че с действията си, подсъдимия е реализирал едно
престъпление – такова по чл. 130, ал. 1 НК, което като по – тежко по своята
правна квалификация поглъща по – лекия състав на чл. 130, ал. 2 НК. Поради
това, съдът призна подсъдимия за виновен за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
По гражданския иск.
Предявеният
граждански иск от страна на частният тъжител против подсъдимия, е в размер на
4 000 лв.
В процеса безспорно се доказа, че частния тъжител е
претърпял неимуществени вреди в резултат на деянието, осъществено от подсъдимия.
От представената по делото медицинска документация, както и от заключението на
вещото лице се установи, че пострадалия е бил откаран в болнично заведение където
му е била оказана медицинска помощ. Имал е множество синини и наранявания по
лицето, които не са отшумели в продължение на месец. Наложило се е хирургическа
обработка на лява вежда която била сцепена в резултат на удара. Лявата му буза
била оточна с кръвонасядания. На лява тилна област бил установен подкожен
хематом. Пострадалият се оплаквал от болка в долночелюстните стави, намален
слух и „жужене” в ушите.
Пострадалият
изпитвал болка и цялостен дискомфорт. Бил принуден да носи тъмни очила, защото
се срамувал от съгражданите си от нараняванията му по лицето. Не излизал от
вкъщи, за да не го виждат хората. Търпял болки и неудобства. Изслушаните в
процеса свидетели – неговата съпруга и тъща, като най – близки негови хора,
установиха, че същия се чувствал зле, както физически, така и психически.
Така, доказани се явяват причинените на частния тъжител и
гражд. ищец неимуществени вреди. Същият е претърпял цялостен здравословен
дискомфорт, настъпил в резултат на противоправните действия на подсъдимия. Налице
е причинна връзка между противоправното деяние на подсъдимия и причинените на
тъжителя неимуществени вреди. Поради това гражданската претенция се явява
доказана по основание.
Недоказан е обаче нейния размер. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които
е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва
в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/,
принципа на справедливост се явява спазен. При определяне на размера на
обезщетението, съдът взема предвид и критериите, очертани в ППВС № 4/23.12.1968
г.
Предвид всичко изложено по –
горе, съдът прие, че паричния еквивалент на причинените на гр. ищец неимуществени
вреди, се равнява на 2 000 лв. Съдът счете, че за репариране на причинените на тъжителя неимуществени вреди, е необходимо обезщетение именно в този размер, който
съдът прие, че съответства на
характера и степента на увреждането.
Съдът не присъжда претендирания с тъжбата размер на
обезщетението, като счита, че такъв би бил завишен. Присъждането на обезщетение
в претендирания размер 4 000 лв. би се оказало прекомерно завишен и
присъждането му би довело до нарушаване на един от основните принципи в правото
– отговорността да съответства на тежестта на деянието. Поради това, съдът прие,
че справедливото обезщетение, което следва да бъде присъдено на тъжителя, е в
размер на 2 000 лв. Съдът, при определяне на размера на така предявения
граждански иск се съобрази както с доказателствата по делото, така и с
установената съдебна практика в подобни на настоящия случаи.
Съдът присъди и законните лихви
върху обезщетението, считано от датата на причиненото непозволено увреждане –
31.03.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, съставляваща обезщетение
за неимуществени вреди.
По разноските:
Предвид
изхода на делото – съдът призна подсъдимия за виновен, поради което присъди в негова
тежест направените по делото разноски – 12,00 лв. – за държавна такса, 80,00
лв. – възнаграждение за вещо лице и 400,00 лв. – за адв. възнаграждение, които
следва да заплати на тъжителя, както и държавна такса в полза на съда в размер
на 80,00 лв., съобразно уважената част от гражданския иск, и 5,00 лв. – за
издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: