Решение по дело №155/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. М. Т. от с. Ново село, [улица], обл. Видин, против решение № 2153-05-8/09.04.2025 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане № **********/03.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Видин, с което е изчислен размерът на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалата на 08.02.1996 г. съпруга на жалбоподателя М. М. Т., считано от 31.01.2025 г.

Претендира се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен и връщане административната преписка за ново произнасяне, като се сочи, че неправилно административния орган е приел, че е пропуснат двумесечния срок от придобиване на правото и се иска да бъде отпусната наследствената пенсия за периода преди подаване на заявлението на 31.01.2025 г.

Ответникът директор на ТП на НОИ-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: със заявление вх.№ 2116-05-48/31.01.2025 г. жалбоподателят поискал да му бъде отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалата на 08.02.1996 г. съпруга М. М. Т., към което приложил удостоверение за наследници № 26/1 от 27.01.2025 г.

С разпореждане № **********/03.02.2025 г. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ-Видин заявлението било уважено, като на лицето била отпусната пенсия в размер на 435,43 лева, считано от 31.01.2025 г., а именно от датата на подаване на заявлението.

Недоволен от така постановеното разпореждане по отношение началния момент на отпускане на пенсията заявителят подал жалба вх.№ 1012-05-10/12.03.2025 г., която била разгледана и отхвърлена като неоснователна с решение № 2153-05-8/09.04.2025 г. на Ц. Д., упълномощена със заповед № 1016-40-627/12.06.2023 г. на управителя на НОИ да замества директора на ТП на НОИ-Видин в случаи на негово отсъствие поради отпуск при временна нетрудоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост. Към преписката е приложена и заповед № 1648/02.04.2025 г. за командировка на директора на ТП на НОИ-Видин за периода на издаване на процесното решение (08.04.2025 г. до 09.04.2025 г.).

В решението се развиват мотиви, съгласно които заявителят е придобил право на наследствена пенсия от починалата си съпруга на 02.03.2022 г., съгласно чл.82, ал.2 от КСО: 5 години по-рано от възрастта му по чл.68, ал.1 от КСО, т.е. на 59 години и 10 месеца, но е подал заявление на 31.01.2025 г., извън 2-месечния срок по чл.94, ал.1 от КСО, който е изтекъл на 02.05.2022 г.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателят го оспорил пред Административен съд Видин, чрез ТП на НОИ-Видин, с жалба вх.№ 1012-05-17 от 09.05.2025 г., по повод на която е образувано настоящето съдебно производство. Решението е връчено лично на адресата на 28.04.2025 г., видно от приложеното известие за доставка (лист 4), като 14-дневния срок за обжалването му е изтекъл на 12.05.2025 г. (понеделник, работен ден).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е решение № 2153-05-8/09.04.2025 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане № **********/03.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Видин, с което е изчислен размера на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалата на 08.02.1996 г. съпруга М. М. Т. на заявителя, считано от 31.01.2025 г.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган: началник на отдел „Административен” в ТП на НОИ, упълномощена да изпълнява правомощията на директора на ТП на НОИ в случай на негово отсъствие, като се установи, че действително към датата на постановяване на решението титулярът е бил в служебна командировка, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.3, във връзка с ал.1, т.2, б."а" от КСО, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значение за случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, като при анализа им е достигнал до правилни и обосновани правни изводи, в съответствие с материалните разпоредби на закона.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е придобил право на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалата на 08.02.1996 г. негова съпруга М. М. Т.. Не се спори и относно размера на тази пенсия. Спорен е въпросът относно момента на възникване на правото по смисъла на чл.82, ал.2 от КСО, като според ответника то е породено на 02.03.2022 г., когато заявителят е навършил 59 години и 10 месеца, по аргумент от чл.82, ал.2, във връзка с чл.68, ал.1 от КСО. Жалбоподателят не посочва от кой момент според него е възникнало правото, но заявява, че претендира да му бъде изплатена наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на починалата му съпруга, за пет години „назад” от датата на подаване на заявлението: 31.01.2025 г.

Съгласно чл.80, ал.1 от КСО личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии. Съгласно ал.2 на същата разпоредба право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.

Според чл.92, ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

В случая правопораждащият юридически факт, от който черпи правата си правоимащото лице по чл.82, ал.2 от КСО, е смъртта на неговия наследодател, респективно настъпването на условията по чл.68, ал.1 от КСО. Съпругата на заявителя е починала на 08.02.1996 г., а възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, в неговия случай е 64 години и 10 месеца. Следователно при прилагане на облекчението, предвидено в чл.82, ал.2 от КСО правилно ответният административен орган е приел, че правото на лицето е възникнало при навършването на възраст от 59 години и 10 месеца, на 02.03.2022 г. Именно това е моментът, в който заявителят е придобил правото на наследствена пенсия при условията на чл.68, ал.1 от КСО. Следователно преклузивният двумесечен срок по чл.94, ал.1 от КСО е изтекъл на 02.05.2022 г. и не е спазен от заявителя.

Нормата на чл.94, ал.1 от КСО е ясна и еднозначно от текста й следва, че ако заявлението, заедно с необходимите документи, е представено в двумесечен срок от датата на придобиването на правото, то наследствената пенсия се изплаща от датата на придобиването му. В случай, че този срок не е спазен, пенсията се отпуска от датата на подаването на заявлението и необходимите документи.

В конкретния случай, срокът по чл.94, ал.1 от КСО е изтекъл на 02.05.2022 г. Заявлението, заедно с всички необходими документи, е подадено на 31.01.2025 г. При тези фактически установявания органът е приложил правилно материалния закон, като е отпуснал исканата пенсия от датата на заявлението, тъй като двумесечният срок по чл.94, ал.1 от КСО е изтекъл.

Възраженията за това, че пенсията следва да се отпусне за период от 5 години преди подаване на заявлението на 31.01.2025 г. не намират опора в закона. Действително правото е придобито преди тази дата, но отпускането на пенсията е обвързано с активно поведение от страна на правоимащите лица. Ирелевантни са причините за пропускане на срока по чл.94, ал.1 от КСО, тъй като в приложимия закон не са предвидени хипотези, в които този срок да бъде продължаван или възстановяван.

Предвид изложеното, въз основа на извършената цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, не се установи наличието на основания по чл.146 от АПК за отмяната му. Настоящият състав приема, че в хода на валидно, проведено съобразно процесуалните правила производство, с оспореното решение ответният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти и обосновано е потвърдил атакуваното разпореждане. Не се доказаха основания за отмяна на оспорения акт.

Предвид изхода на правния спор и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза на НОИ 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, определено по реда на чл.24 от Наредба за заплащането на правна помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. Т. от с. Ново село, [улица], обл. Видин, против решение № 2153-05-8/09.04.2025 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане № **********/03.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА М. М. Т. от с. Ново село, [улица], обл. Видин, да заплати в полза на Национален осигурителен институт сумата от 100,00 (сто) лева, за процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.