Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 237 по описа за 2018 година на Административен
съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 175 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с § 2 от Допълнителните
разпоредби на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано
по Искане за
постановяване на допълнително решение Рег.№ ДА-01-3222/07.11.2019г. по описа на
ШАдмС, депозирано от П.Й.П., в частта му, с която е поискал от Шуменски
административен съд да преразгледа решение № 2/11.01.2019г. по адм.д.№
237/2018г. по описа на ШАдмС в частта за разноските, поради допусната от съда
явна фактическа грешка.
Съдебното производство по АД № 237/2018г. по описа на
ШАдмС е образувано и водено въз основа на жалба рег.инд.№
94-00-3511/27.07.2018г. по описа на Община Шумен, депозирана от П.Й.П., срещу
Акт за установяване на задължения (АУЗ) № АУЗД002398/08.02.2016г., издаден от
старши инспектор "Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и
ТБО" при Община Шумен, с който са установени задължения на оспорващия за
данък върху превозните средства за лек автомобил "Ауди 80" с рег.№ Н
8418 АН за периода 2011г.-2015г., в размер общо на 738,49 лева, включващи 594,15
лева главница и 144,34 лева лихви.
С решение № 2
от 11.01.2019г. съдът е отменил АУЗ № АУЗД002398/08.02.2016г., в частта му,
с която П.Й.П. е задължен да заплати данък
върху превозните средства за лек автомобил "Ауди 80" с рег.№ Н 8418
АН, за периода 2011г.-2015г.вкл., в размер на 369,22 лева (триста шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки)
общо сума за внасяне, в това число главница в общ размер 297,06 лева и
лихви в общ размер 72,16 лева; и е отхвърлил жалбата
на П.Й.П. против АУЗ № АУЗД002398/08.02.2016г., в останалата му част, с която П.Й.П. е задължен да заплати данък върху превозните средства за лек автомобил "Ауди 80" с рег.№ Н
8418 АН за периода 2011г.-2015г. вкл., в
размер на 369,27 лева (триста
шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) общо сума за внасяне, в
това число главница в общ размер 297,09 лева и лихви в общ размер 72,18 лева.
Със същото решение съдът е осъдил П.Й.П.
*** сумата от 245,02 лева (двеста четиридесет и пет лева и две стотинки),
представляваща разноски по делото.
Решението е съобщено на П.П. на 17.01.2019г. и на
31.01.2019г. срещу него в частта му, с която е отхвърлена жалбата, последният е
депозирал касационна жалба рег.№ ДА-01-327/31.01.2019г. по описа на ШАдмС.
С определение № 10489/05.07.2019 г., постановено по
адм. д. № 3144/2019 г. по описа на ВАС, касационната инстанция е оставила
жалбата без разглеждане, като е приела, че атакуваният съдебен акт не подлежи
на касационно обжалване. Цитираното определение е оставено в сила с определение
№ 13175/07.10.2019г. по адм.д.№ 10166/2019г. по описа на ВАС, постановено от
петчленен съдебен състав, респективно е влязло в сила на 07.10.2019г. И двата
съдебни състава на ВАС са приели, че решение № 2/11.01.2019г. не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл. 160, ал. 6 от ДОПК в
приложимата редакция от ДВ, бр. 77/18.09.2018 г.
С Искане за постановяване на допълнително решение
Рег.№ ДА-01-3222/07.11.2019г. по описа на ШАдмС, П.Й.П. е поискал от Шуменски
административен съд, както следва:
1. Да допълни решение № 2/11.01.2019г., като отговори
по съществото на жалбата му, а именно: “От съда в тази си част от жалбата искам
да обяви, че този акт не е влязъл в сила и не може да бъде използван като
изпълнителен лист“.
2. Да преразгледа решението в частта му за
разпределение на разходите поради допусната от съда явна фактическа грешка, доколкото
е взел за база при разпределението на разходите целия размер на установените
задължения, а не размера на оспорваната част.
По искането по т.1 съдът се е произнесъл с отделно
определение от 26.11.2019г. по адм.д.№ 237/2018г. по описа на ШАдмС.
Предмет на настоящото производство е искането в частта
му по т.2, с която се претендира поправка на очевидна фактическа грешка,
изразяваща се в това, че съдът е взел за база при разпределението на разходите
целия размер на установените задължения, а не размера на оспорваната част, като
се иска всички разходи да бъдат за сметка на ответната страна.
Съдът, като се запозна с искането за поправка на
очевидна фактическа грешка, с което е сезиран, както и с материалите по адм.д.№
237/2018г. по описа на ШАдмС, намира същото за процесуално допустимо, доколкото
производството по чл.175 от АПК не е ограничено със срок, но разгледано по
същество - за неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 175, ал.
1 от АПК, съдът по свой почин или по искане на страна може да
поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други
подобни очевидни неточности. Поправката е допустима тогава, когато е налице
несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на диспозитива на решението. Такива грешки
представляват грешки в наименования, размер на присъдена сума, погрешно
изписване на цифри, дати или пресметнати суми. В случая не е налице грешка от
вида на изброените, допусната от съда в диспозитива на Решение № 2/11.01.2019г.
по адм.д.№ 237/2018г. по описа на ШАдмС, която да подлежи на поправяне по реда
на чл. 175, ал.
1 от АПК. Твърдението на искателя, че е налице очевидна фактическа
грешка, изразяваща се в това, че съдът неправилно е взел за база при
разпределението на разходите целия размер на установените задължения, а не
размера на оспорваната част, не представляват очевидна фактическа грешка. С
решението, чиято поправка се иска, съдът е разгледал жалба на П.Й.П. срещу Акт
за установяване на задължения № АУЗД002398/08.02.2016г., с който са установени
задължения на П.Й.П. за данък върху превозните средства за лек автомобил
"Ауди 80" с рег.№ Н 8418 АН за периода 2011г.-2015г., в размер общо
на 738,49 лева, включващи 594,15 лева главница и 144,34 лева лихви, като го е
отменил в частта, с която П.Й.П. е задължен да заплати данък върху превозните
средства в размер на 369,22 лева общо сума за внасяне, в това число главница в
общ размер 297,06 и лихви в общ размер 72,16 лева; и е отхвърлил жалбата му в
останалата част, с която П.Й.П. е задължен да заплати данък върху превозните
средства в размер на 369,27 лева общо
сума за внасяне, в това число главница в общ размер 297,09 лева и лихви в общ
размер 72,18 лева.
Т.е., съдът е уважил жалбата му за сумата от 369,22
лева, респ. я е отхвърлил за сумата от 369,27 лева.
С оглед на това в мотивите на съдебното решение съдът
е приел, че на страните следва да се присъдят направените от тях разноски,
съобразно уважената, респ. съобразно отхвърлената част от жалбата. Поради това
и като е констатирал, че направените от П.Й.П. разноски се равняват на 10 лева,
а тези на ответната страна - в размер на 500 лева (200 лева за възнаграждение
за вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във вр.с чл.161, ал.1, изр.последно от ДОПК), е изчислил, че на
оспорващия се дължат разноски в размер на 5 лева съобразно уважената част от
оспорването и направените разноски ((369,22.10):738,49=4,9996614, респективно
след закръгляне на сумата - 5,00 лева), а на ответната страна - 250,02 лева
съобразно отхвърлената част от оспорването и размера на направените разноски
((369,27.500):738,49=250,01692, респективно след закръгляне на сумата - 250,02
лева). С оглед на това и след извършена компенсация е приел, че в тежест на
оспорващия следва да бъде възложено да заплати в полза на Община Шумен разноски
по делото в размер на 245,02 лева (250,02 лева минус 5 лева).
Тези констатации са намерили съответното отражение в
диспозитива на съдебния акт в частта за разноските, с който съдът е осъдил П.Й.П.
*** сумата от 245,02 лева, представляваща разноски по делото.
От изложеното е видно, че не е налице очевидна
фактическа грешка при изписване на диспозитива на съдебното решение в частта за
разноските, доколкото размерът на присъдената в тежест на оспорващия сума се
равнява на размера на дължимата от него такава, съобразно мотивите, изложени в
съдебния акт.
Неоснователно в тази връзка е твърдението, че съдът е
приел, че атакуваният АУЗ е бил обжалван само частично. Видно от жалбата,
поставила началото на съдебното производство, както и от мотивите и диспозитива
на съдебния акт, предмет на оспорване по делото е въпросния АУЗ в неговата
цялост, като съдът е приел, че същият е незаконосъобразен в частта му, с която
е прието, че П.Й.П. дължи сума в размер общо на 369,22 лева от общо
претендирания размер от 738,49 лева, поради което е отменил обжалвания акт в
тази му част, а в останалата част за сумата от 369,27 лева е отхвърлил жалбата
като неоснователна.
Наличието на разминаване в размера на дължимите на
двете страни разноски не произтича от допусната грешка при пресмятането от
страна на съда, а се дължи на различието в размера на направените разноски от
двете страни - П.Й.П. е направил разноски в размер на 10 лева, а ответната
страна е направила разноски в размер общо на 500 лева, а именно - внесла е
депозит за вещо лице в размер на 200 лева и своевременно е поискала присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, чийто минимален размер съгласно чл.161, ал.1,
изр.последно от ДОПК, във вр.с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 300 лева.
По изложените съображения Искането на П.Й.П. за
поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че съдът
неправилно е взел за база при разпределението на разходите целия размер на
установените задължения, а не размера на оспорваната част, като е следвало да присъди
всички разходи за сметка на ответната страна, следва да се отхвърли като
неоснователно.
Доколкото по силата на чл.160, ал.6 от ДОПК и съгласно
Определения по адм. д. № 3144/2019 г. и адм.д.№ 10166/2019г. по описа на ВАС,
решението, чиято поправка се иска, не подлежи на обжалване, на основание
чл.175, ал.2 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК настоящото решение също не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 175 от АПК, Административен
съд – град Шумен
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Й.П. с адрес *** за поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 2 от 11.01.2019 г.,
постановено по адм. д. № 237/2018 г.
по описа на Административен съд – гр.Шумен.
На основание чл.175, ал.2 от АПК, във вр.с § 2 от ДР
на ДОПК решението за поправка на очевидна фактическа грешка е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Препис от същото да се изпрати на страните по реда на
чл.137, във вр.с чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: