Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3712 05.11.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на
секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 11953 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Родопи Авто 07“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Брани поле, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Дружба“ №
68, представлявано от ***** Т. K. Т. против К.П.А., ЕГН **********, с адрес:
*** и „Марто Кар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Порто Лагос“№ 32, ет. 2, ап. 1, представлявано от ******* Р.М.А.,
с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 135 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че е кредитор на ответницата К.П.А. за причинените от нея имуществени вреди на
дружеството за периода 01.09.2010 г. – 08.08.2013 г. Във връзка с търсените
имуществени вреди, ищецът завел срещу ответницата гр. д. № 2007/2015 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с., по което било постановено решение №
3754, което тя обжалвала пред Окръжен съд – Пловдив. Твърди се, че със съдебно
решение № 715/08.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 754/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, К.А. е осъдена да заплати на ищеца следните суми: на
основание чл. 203, ал. 2 КТ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сума в размер на
21 781,63 лева, представляваща сбор от имуществени вреди, изразили се в
намаляване на имуществото на ищеца, осъществено за периода 01.09.2010 г. –
08.08.2013 г., установено при извършена пълна финансова проверка по приложени
дневни отчети в касови книги, съдържаща се в доклад с вх. № 73/25.11.2014 г. на
ищеца и приложение към него, изразило се в неотчитане и непредаване в
счетоводството на дружеството ищец, на получени от ответницата парични средства
в брой от клиенти на ищеца за издадени от нея месечни абонаментни карти за
транспортни услуги на пътници на територията на страната за периода 01.09.2010
г. – 08.08.2013 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6048,87 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.09.2010 г. – 24.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба – 24.01.2015 г. до окончателното
заплащане на сумата; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3448,02 лева,
представляващи разноски за производството пред Районен съд – Пловдив и 1500
лева – разноски за производството пред Окръжен съд – Пловдив. За събиране на
присъдените в полза на ищеца суми бил издаден изпълнителен лист от 30.06.2017
г. по в. гр. д. № 754/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Твърди се, че
ответникът К.А. се е разпоредила със свое имуществено право, с което действие
уврежда кредитора и препятства възможността дружеството да получи изпълнение.
При предприемане на действия по образуваното изпълнително дело против
ответницата се установило, че на 06.08.2015 г. с НА за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, н.д. № *** от **** г. на **** М. С., с
район на действие Районен съд – П., с рег. № *** на НК, К.А. и Р.А. /неин
съпруг/, в качеството си на продавачи, извършили продажба на следния свой
недвижим имот, придобит по време на брата и в режим на съпружеска имуществена
общност, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.247.173, находящ се в
гр. П., общ. П., обл. П., по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.
П., одобрени със Заповед № ******** г. на ** на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. П., местност „*****“, с площ по кадастрална скица 1086 квадратни
метра, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор 56784.247.167, с номер по
предходен план: 247.164 – част, парцел УПИ 247.167 – общ. и делово обслужване,
при граници и съседи: 56784.247.166, 56784.247.165, 56784.247.168,
56784.247.172. Купувач по покупко-продажбата е „МАРТО КАР“ ЕООД, ЕИК *********,
с едноличен собственик на капитала и ******** Р.М.А., ***** на ответницата
К.А.. Сочи се, че продажната цена на описания по-горе недвижим имот е в размер
на 5000 лева, при посочена в удостоверение с изх. № **********/31.07.2015 г.
данъчна оценка на имота в размер на 12184,90 лева. Сочи се също така, че К.А.
не притежава друг недвижим имот, от който кредиторът би могъл да удовлетвори
вземането си.
Твърди се, че
ответникът К.А. – длъжник на ищцовото дружество, във вреда на кредитора се е
разпоредила със свое имуществено право – продала е притежаваната от нея
½ ид. ч. от описания по-горе поземлен имот, придобит по време на брака и
в режим на съпружеска имуществена общност, като с това действие е намалила
патримониума си, затруднила е събирането на вземането на своя кредитор и е
възпрепятствала възможността кредиторът да получи изпълнение, като е продала
имота на изключително ниска цена – над два пъти по-ниска от данъчната оценка на
имота.
Твърди се, че
ответниците, страни по разпоредителната сделка за покупко-продажба на поземлен
имот са знаели за увреждането на кредитора – ищец в настоящото производство.
Сочи, че съгласно установената съдебна практика се счита, че длъжникът винаги
знае за увреждането на кредитора, когато разпоредителната сделка е извършена
след възникване на кредиторовото вземане. Съгласно постановените осъдителни
съдебни решения: № 3754 от 07.12.2016 г., постановено по гр. д. № 2007/2015 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. и съдебно решение № 715/08.06.2017
г., постановено по в. гр. д. № 754/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
увреждането на кредитора „Родопи авто 07“ ООД от К.А., чрез причиняване на
имуществени вреди при и по повод изпълнение на отчетническата й дейност като
***, е настъпило в периода 01.09.2010 г. – 08.08.2013 г. Твърди се, че исковата
молба за претендиране на имуществена отговорност от К.А., по която е образувано
горепосоченото дело, заедно с всички доказателства към нея са й връчени лично
на 06.03.2015 г. В тази връзка, при извършване на разпоредителната сделка от
06.08.2015 г. на която дата е съставен НА за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***, том *, рег. № ****, н.д. № *** от **** г. на ****** М. С., рег. № *** на
НК, длъжникът К.П.А. е знаела, че с разпореждането с притежаваната от нея
½ ид. ч. от продадения поземлен имот, уврежда кредитора си „Родопи авто
07“ ООД, тъй като ще затрудни събирането на вземането и ще възпрепятства
изпълнението на задължението си да възстанови причинените умишлено от нея
имуществени вреди на бившия си работодател.
Знанието, че с
разпоредителната сделка се уврежда кредитора „Родопи авто 07“ ООД е налице и за
купувача на поземления имот „Марто Кар“ ЕООД. В конкретния случай, едноличен
собственик на капитала и **** на купувача „Марто Кар“ ЕООД е Р.М.А., който е
съпруг на длъжника К.А. и спрямо него, в качеството му на физическо лице,
представител на ЕООД, е приложима нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, поради
което се счита, че третото лице – купувач по сделката, е знаело за увреждането
на кредитора. Съпрузите са свързани лица и по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на
ТЗ. Освен това седалището и адреса на управление на купувача „Марто Кар“ ЕООД и
адреса на съпрузите – продавачи са един и същ адрес: гр. П., ул. „П. Л.“ № **,
ет. *, ап. *, като на същия адрес на връчвани съдебни книжа по заведените срещу
ответника К.А. граждански дела. Твърди, че разпоредителната сделка е извършена
след започване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 2007/2015 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с., като целта на извършената продажба е
увреждане на кредитора „Родопи авто 07“ ЕООД. И продавачите и купува чрез
прехвърлянето на собствеността върху поземления имот от длъжника К.А. на
едноличното дружество на съпруга й, са знаели и целели лишаването на кредитора
от възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество.
С оглед изложеното от съда се иска
да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна спрямо
„Родопи авто 07“ ООД покупко-продажбата, извършена на 06.08.2015 г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ****,
н.д. № *** от **** г. на ***** М. С., с район на действие Районен съд – П., с
рег. № *** на НК, по силата на който К.П.А., с ЕГН ********** продава на „МАРТО
КАР“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от **** Р.М.А., собствената си
½ ид. ч. от следния съсобствен недвижим имот, придобит по време на брака
и в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56784.247.173, находящ се в гр. П., общ. П., обл. П., по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ** на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П.,
местност „******“, с площ по кадастрална скица 1086 квадратни метра, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, стар идентификатор 56784.247.167, с номер по предходен план:
247.164 – част, парцел УПИ 247.167 – общ. и делово обслужване, при граници и
съседи: 56784.247.166, 56784.247.165, 56784.247.168, 56784.247.172. Претендира
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответника оспорва изцяло предявения иск и счита същия за неоснователен.
Твърди, че не е
налице договорно правоотношение, от което да произтичат каквито и да е задължения
за К.А. към „Родопи авто 07“ ООД. Сочи, че липсата на договорни отношения с
облигационен характер между К.А. и ищеца води до това, че той не е кредитор на
ответницата, както към момента на изповядване на процесната сделка, така и в
посочения в исковата молба период. В производствата по цитираните в исковата
молба дела, а именно гр. д. 2007/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив и в.
гр. д. № 754/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив /което производство е
висящо и към настоящия момент/ е установено, че ответницата е причинила вреди
на дружеството, но те са на деликтно, а не на договорно основание, поради което
счита, че ищецът няма качеството кредитор на ответницата, което качество е
основна предпоставка за предявяване на настоящия иск. В този смисъл не би могло
да се мисли и за знание от страна на ответницата, че с извършената сделка
уврежда кредитор, тъй като към онзи момент тя не е знаела, че има кредитор
въобще. Твърди, че сделката била сключена с цел не увреждане на кредитор, а с
оглед реализиране на намерения, възникнали още през 2012 г. На 08.06.2012 г.
Р.М.А. и С. И. К. придобили ПИ 56784.247.10, който съставлява земеделски имот.
Целта на придобивната сделка била да се смени предназначението на имота и след
подялбата му, в частта на Р.А. да се изгради магазин за промишлени стоки и
авточасти, с каквато дейност се занимава съпругът на ответницата. След
закупуване на имота с оглед започналата процедура по смяна на неговото
предназначение, на 14.06.2012 г. Р.А. и С. К. сключили предварителен договор за
доброволна делба на недвижим имот с оглед предстояща промяна на ПУП-ПРЗ. К.А.
била страна по предварителния договор за делба единствено поради това, че
намирайки се в граждански брак с Р.А. придобитият имот е в режим на СИО и това
е било необходимо. К.А. се твърди да няма отношение към бизнес намеренията и
дейността на своя съпруг. След придобиване на поземления имот започнали
действия по изпълнение на бизнес намеренията на Р.А.. Със заповед №
120А2134/30.08.2012 г. Община Пловдив допуснала изработването на ПУП-ПРЗ на
имота, а с решение № КЗЗ-14/14.08.2013 г. на Комисия за земеделските земи е
утвърдила площадка за проектиране, трасе за проектиране на водопровод и трасе
за проектиране на кабелно ел. захранване. На 26.03.2015 г. в изпълнение на сключения
предварителен договор за доброволна делба бил сключен окончателен такъв,
материализиран в Нотариален акт вх. рег. № ****, акт № **, том * от ***** г.
След като придобива образувания след делбата имот Р.А. продължил действията си
по реализиране на бизнес намеренията си, като учредил дружеството „Марто Кар“
ЕООД с основен предмет на дейност, транспортна дейност, сервизна авторемонтна
дейност и тенекеджийски услуги, гаранционно и следгаранционно обслужване на
автомобили. Веднага след вписване на дружеството в търговския регистър /вписано
на 05.08.2015 г./ Р.А. и К.А. прехвърлили процесния имот на дружеството „Марто
Кар“ ЕООД, което извършва търговска дейност в имота и го ползва по
предназначение и до момента. С оглед изложеното, счита, че е неоснователно и
необосновано да се приемат за верни твърденията на ищеца от фактическа страна,
че е налице намерение на ответницата за увреждане на ищеца. Сочи, че
действителен собственик на имота, а не формален такъв поради СИО, е бил
съпругът на ответницата, като действителните намерения по отношение на имота са
реализирани и липсва каквато и да е връзка между отношенията на ищеца и К.А.
със сделката. Към датата на прехвърляне на недвижимия имот на „Марто Кар“ ЕООД,
а именно 06.08.2015 г. от направената справка в СВ – П. за вписани тежести
върху имота, било установено, че такива липсват, поради което и ******
изповядал сделката. Твърди да е било невъзможно ответницата и ****** на „Марто
Кар“ ЕООД да са знаели за бъдещите намерения на ищеца, свързани с претенция за
нанесени имуществени вреди на деликтно основание, които не могат да придадат на
ищеца качеството кредитор.
Сочи, че към
момента е налице висящо досъдебно производство № 213/2015 г. на отдел
икономическа полиция при ОД на МВР – Пловдив по твърденията на ищеца за
противоправното поведение на ответницата, което има значение, както за висящото
касационно производство по подадената от нея касационна жалба пред ВКС, така и
за настоящия процес.
С оглед
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като изцяло неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са приети като писмени доказателства,
представените в заверени копия – трудов договор № **/23.07.2010 г.,
Допълнително споразумение № */01.11.2011 г., както и Доклад с вх. №
**/25.11.2014 г., от които се установява, че ответницата К.А. се е намирала в
трудовоправни отношения с ищеца, като при извършена пълна финансова проверка по
приложени дневни отчети в касови книги, с Доклад № **/25.11.2014 г. и
приложение № 1 към него, за периода 01.09.2010 г. – 08.08.2013 г. били
установени липси по фискално устройство в основен административен офис на
„Родопи Авто 07“ ООД по продажби на абонаментни карти за пътуване по маршрути в
размер на 23173 лева.
От представеното по делото заверено копие от съобщение по
чл. 131 ГПК, издадено по гр. д. № 2007/2015 г. по описа на ПдРС, ХV гр. с., се
установява, че същото, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея
е получено лично от ответницата К.А. на 06.03.2015
г.
По делото е прието и заверено копие на Обезпечителна
заповед от 06.08.2015 г., издадена
по гр. д. № 2007/2015 г. по описа на ПдРС, ХV гр. с., въз основа на която е
допуснато обезпечение на предявените от „Родопи Авто 07“ ООД срещу К.А. искове,
чрез налагане на възбрана върху ½ ид. ч. от недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.247.173, образуван от поземлен имот с
идентификатор 56784.247.167 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. на ** на АГКК, с адрес на новообразувания имот: гр. Пловдив, местност
„******“ с проектна площ 1086 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, при съседи: 56784.247.166, 56784.247.165, 56784.247.168,
56784.247.172. Видно от направеното отразяване върху обезпечителната заповед,
същата е вписана в СВ – П. с вх. рег. № ***** от ****., акт № ***, том *, дв.
вх. № *****.
По
делото като писмено доказателство е приет и Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, н.д. *** от ****. на **** с район
на действие ПРС, вписан с вх. рег. №
**** от *****, акт № **, том **, дело № *****/*** г. на СВ – П., от който се
установява, че на 06.08.2015 г.
К.П.А. и Р.М.А., като продавачи са продали на „Марто Кар“ ЕООД, чрез управителя
му Р.М.А., като купувач собствения си недвижим имот, придобит по време на брака
и в режим на съпружеска имуществена общност, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56784.247.173, находящ се в гр. П., общ. П., обл. П., по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № ***/****** г. на ** на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П., местност „*****“, с площ по кадастрална
скица 1086 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: земеделска,
с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор
56784.247.167, с номер по предходен план: 247.164 – част, парцел УПИ 247.167 –
общ. и делово обслужване, при граници и съседи: 56784.247.166, 56784.247.165,
56784.247.168, 56784.247.172.
От представеното удостоверение за
сключен граждански брак № ***/****** г. се установява, че К.А. и Р.А. са
сключили граждански брак на 19.09.2014 г.
Представени са и копие от
кадастрална карта с данни от КРНИ за поземлен имот с идентификатор:
56784.247.173, справка по лице, издадена от Служба по вписванията – Пловдив,
данъчна оценка на процесния имот /л. 53/ и скица на поземлен имот №
15-398137-18.08.2017 г.
От представения заверен препис от
влязло в сила на 22.05.2018 г. решение № 3754/07.12.2016 г. постановено по гр.
д. № 2007/2015 г. по описа на ПдРС, ХV гр. състав, се установява, че К.П.А., е осъдена да заплати на „Родопи Авто 07“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 21 781.63 лева,
представляваща сбор от имуществени вреди - липси на парични средства от
отчетническа дейност за периода 01.09.2010 г. до 08.08.2013 г., установени при
извършена пълна финансова проверка по приложени дневни отчети в касови книги,
съдържаща се в доклад с вх. №
73/25.11.2014 г. на „Родопи Авто 07“ ООД и приложения към него, представляващи
получени от К.П.А. парични средства в брой от клиенти на „Родопи Авто 07“ ООД
за издадени от нея месечни абонаментни карти за транспортни услуги на пътници
на територията на страната, извършвани от „Родопи Авто 07“ ООД, които парични
средства не са отчетени и не са предадени на дружеството-ищец, ведно със
законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 24.01.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 6 048.87
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.09.2010 г. до
24.01.2015 г. (от датата на причиняване от К.П.А. на всяка една от липсите
/неотчитане на паричната стойност за всяка конкретна абонаментна карта/ до
24.01.2015 г.), както и сумата от 3
448.02 лева, представляващи разноски за производството пред ПРС. С решение № 715/08.06.2017 г., постановено по в. гр. д.
№ 754/2017 г. първоинстанционното съдебно решение е потвърдено. На 30.06.2017
г. Окръжен съд – Пловдив, е издал изпълнителен лист по в. гр. д. № 754/2017 г.
за присъдените в полза на ищеца „Родопи Авто 07“ ООД суми. С Определение №
384/22.05.2018 г. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. не допуска касационно
обжалване на въззивно решение № 715 от 08.06.2017 г., постановено по в. гр. д.
№ 754/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV гр. с.
Представено
е и Удостоверение изх. № 5349/15.06.2018 г., издадено по изпълнително дело № ********* по описа на
*********, рег. № *** при *** с район на действие ПОС, от което се установява,
че изпълнителното дело е образувано по молба на „Родопи Авто 07“ ООД срещу
длъжника К.А., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.06.2017 г. от
Окръжен съд – Пловдив на основание съдебно решение по гр. д. № 754/2017 г.
От ответната
страна също са ангажирани писмени доказателства – Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, н.д.
*** от **** г. на ***** с район на действие ПРС, вписан с вх. рег. № **** от **** г., акт №
***, том **, дело № ****/**** г. на СВ – П.; Предварителен договор за
доброволна делба на недвижим имот с оглед предстояща промяна на ПУП-ПРЗ от
14.06.2012 г.; Заповед № 12ОА2134 от 30.08.2012 г. на **** на Община Пловдив;
Решение № КЗЗ-14 от 14.08.2013 г. за промяна предназначението на земеделски
земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране
на обекти в земеделски земи; Нотариален акт за
доброволна делба на недвижим имот № **, том *, рег. № ***, н.д. **
от *** г. на ******** с район на действие ПРС,
вписан с вх. рег. № **** от ***** г., акт № **, том *, партидна книга:
том *****, стр. **** на СВ – П.; Учредителен акт /устав/ на „Марто Кар“ ЕООД и
извадка от ТР във връзка с вписването на учредителния акт /устав/ на „Марто
Кар“ ЕООД.
От пълномощниците на страните са
представени и писмени бележки /л. 142-143 и 144-146/.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1
от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по
отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда, като знанието
се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/. Разпоредбата на
чл. 135, ал. 3 ЗЗД предвижда, че когато действието е извършено преди възникване
на вземането, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
За да бъдат уважени предявените
искове е необходимо по делото ищецът да докаже, че има
качеството на кредитор преди разпоредителната сделка, която атакува; че първият
ответник е извършил твърдяното разпоредително действие; че с това действие са увредени
интересите му на кредитор; че първият и вторият ответник при извършване на
разпореждането са знаели за увреждането.
От възприетата фактическа обстановка по делото, съдът приема, че в
конкретния случай е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, т.е. ищцовото
дружество безспорно доказа, че има качеството на кредитор преди
разпоредителната сделка, която атакува.
Ищецът
се легитимира като кредитор на парично вземане към ответницата К.А. въз основа
на коментираните писмени доказателства – трудов
договор № **/23.07.2010 г., Допълнително споразумение № */01.11.2011 г., както
и Доклад с вх. № **/25.11.2014 г.,
от които се установява, че ответницата К.А. се е намирала в трудовоправни
отношения с ищеца, като при извършена пълна финансова проверка по приложени
дневни отчети в касови книги, с Доклад № **/25.11.2014 г. и приложение № * към
него, за периода 01.09.2010 г. – 08.08.2013 г. били установени липси по
фискално устройство в основен административен офис на „Родопи Авто 07“ ООД по
продажби на абонаментни карти за пътуване по маршрути в размер на 23173 лева.
Във връзка с така установеното с Доклад № **/25.11.2014 г. и приложение № * към
него по искова молба на ищцовото дружество било образувано гр. д. № 220/2015 г.
по описа на ПОС, ХХІІ състав /вж. служебно изготвена справка от САС „Съдебно
деловодство“ – Районен съд – Пловдив, л. 147/, изпратено по подсъдност на ПдРС
и във връзка с което било образувано гр. д. № 2007/2015 г. по описа на ПдРС, ХV
гр. с. По последното цитирано гражданско дело на 06.03.2015 г. на ответницата К.А. било връчено съобщение по реда на
чл. 131 ГПК, ведно с искова молба и приложенията към нея, а на 06.08.2015 г. била издадена
Обезпечителна заповед, по силата на която била наложена възбрана, върху
½ ид. ч. от процесния имот. Установи се по безспорен начин, че решение № 3754/07.12.2016 г. постановено по гр. д. № 2007/2015 г. по описа
на ПдРС, ХV гр. състав, е влязло в законна сила на 22.05.2018 г., със същото
ответницата К.П.А.,
е осъдена да заплати на „Родопи Авто 07“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 21 781.63 лева,
представляваща сбор от имуществени вреди - липси на парични средства от
отчетническа дейност за периода 01.09.2010 г. до 08.08.2013 г., установени при
извършена пълна финансова проверка по приложени дневни отчети в касови книги,
съдържаща се в доклад с вх. № **/25.11.2014
г. на „Родопи Авто 07“ ООД и приложения към него, представляващи получени от
К.П.А. парични средства в брой от клиенти на „Родопи Авто 07“ ООД за издадени
от нея месечни абонаментни карти за транспортни услуги на пътници на
територията на страната, извършвани от „Родопи Авто 07“ ООД, които парични
средства не са отчетени и не са предадени на дружеството-ищец, ведно със
законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 24.01.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 6 048.87
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.09.2010 г. до
24.01.2015 г. (от датата на причиняване от К.П.А. на всяка една от липсите
/неотчитане на паричната стойност за всяка конкретна абонаментна карта/ до
24.01.2015 г.), както и сумата от 3
448.02 лева, представляващи разноски за производството пред ПРС. С решение № 715/08.06.2017 г., постановено по в. гр. д.
№ 754/2017 г. първоинстанционното съдебно решение е потвърдено. На 30.06.2017
г. Окръжен съд – Пловдив, е издал изпълнителен лист по в. гр. д. № 754/2017 г.
за присъдените в полза на ищеца „Родопи Авто 07“ ООД суми. С Определение №
384/22.05.2018 г. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. не допуска касационно
обжалване на въззивно решение № 715 от 08.06.2017 г., постановено по в. гр. д.
№ 754/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV гр. с. Следователно от
представените по делото доказателства, се доказа по несъмнен и безспорен начин,
че дължимостта на вземането, представляващо имуществени вреди, изразили се в
намаляване на имуществото на ищеца в размер на сумата от 21 781,63 лева,
осъществено за периода 01.09.2010 г. – 08.08.2013 г., установено при извършена
пълна финансова проверка по приложени дневни отчети в касови книги, съдържаща
се в доклад № **/25.11.2014 г. на „Родопи Авто 07“ ООД и приложение към него,
изразило се в неотчитане и непредаване в счетоводството на дружеството ищец, на
получени от ответницата А. парични средства в брой от клиенти на ищцовото
дружество за издадени от нея месечни абонаментни карти за транспортни услуги на
пътници на територията на страната, е възникнала и предхожда извършената с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. №
****, н.д. *** от **** г. на **** с район на действие ПРС, вписан с вх. рег. № **** от ***** г., акт №
**, том **, дело № ****г. на СВ – П., продажба на ½ ид. ч. на недвижим
имот с дата 06.08.2015 г.
Съгласно Решение
№ 639/06.10.2010 г., постановено по гр. д. № 754/09 г. по описа на ВКС, ІV
г.о., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска
обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е
предоставено при наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането със
съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само
ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо, какъвто, обаче не
е настоящия случай, доколкото с влязло в законна сила решение, постановено по
гр.д. № 2007/2015 г. на ПдРС, ХV гр. с., ответницата К.А. е осъдена да заплати
на ищцовото дружество посоченото по-горе вземане.
Ето защо и, съдът приема,
че е доказана първата предпоставка за успешното провеждане на предявения иск, а
именно, че ищецът има качеството на кредитор преди разпоредителната сделка,
която атакува.
От представения по делото Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, н.д. *** от
**** г. на ***** с район на действие ПРС,
вписан с вх. рег. № **** от ****г., акт № **, том **, дело № ****г. на
СВ – П., безспорно се
установява, че ответницата К.П.А. и съпругът й Р.М.А. са прехвърлили на
ответника „Марто Кар“ ЕООД, представлявано от **** Р.М.А. собствения си
недвижим имот, придобит по време на брака и в режим на съпружеска имуществена
общност.
Следователно е доказана и втората предпоставка за
успешното провеждане на предявените искове – че първият ответник е извършил
твърдяното разпоредително действие.
Безспорно, извършената продажба е увреждаща за кредитора
– ищец, тъй като е намалено имуществото на длъжника – ответницата К.А., т.е.
същата е намалила имуществото си като е прехвърлила своята ½ ид. ч. от
процесния недвижим имот, придобит по време на брака й в режим на СИО, на трето
лице и по този начин лишава ищцовото дружество от възможността да се
удовлетвори от това вземане.
По отношение на знанието за увреждане у първия и втория
ответник при извършване на разпореждане – продажбата на недвижим имот, съдът
намира, че и тази предпоставка е доказана, поради следното:
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно
се установява, че ответницата К.А. е предприела разпоредителни действия за
отчуждаване на ½ ид. ч. от собствения й недвижим имот, в режим на СИО, с
цел да осуети удовлетворяването на кредиторите си. Ето защо и съдът приема, че
е доказано знанието на длъжника, че с извършеното действие кредиторът ще бъде
ощетен. Нещо повече, в конкретния случай, доколкото първия ответник К.А. е
получила съобщение /на 06.03.2015 г.
– л. 20/ по реда на чл. 131 ГПК с препис от искова молба и приложенията към нея
по гр. д. № 2007/2015 г. по описа на ПдРС, ХV гр. с., по което дело на 06.08.2015 г. е издадена и
обезпечителна заповед /л. 19/, преди извършване на разпоредителната сделка, то
длъжникът във всички случаи знае за увреждането, тъй като знае, че има кредитор
и действието му уврежда правото на кредитора.
На следващо място, предвид възмездния характер на
процесната сделка, законът предвижда наличието на още една предпоставка на иска
по чл. 135 ЗЗД, а именно знание за увреждането у третото лице, с което
длъжникът е договарял, в случая – ответното дружество „Марто Кар“ ЕООД. Видно
от представения по делото Учредителен акт /устав/ на дружеството от 30.07.2015
г., обявен в Търговския регистър на 05.08.2015 г. /л. 83-84 и л. 85/, към
момента на сключване на увреждащата сделка, едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството е Р.М.А. – съпруг на ответницата /вж. удостоверение за
сключен граждански брак № **** от **** г./. При сключване на договора,
купувачът е бил представляван от тогавашния и сегашен управител на дружеството
– съпруг на ответницата К.А.. При така установеното няма нужда да бъде доказано
знание, при наличие на законовата хипотеза на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Посочената
разпоредба установява една оборима презумпция за знание за увреждането. Счита
се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника,
които са договаряли с него /след като той е станал длъжник/, знаят, че тази
тяхна сделка уврежда кредитора. Предполага се знанието – субективната
предпоставка на иска. Следователно обърната е тежестта на доказване – вместо
ищецът – кредитор да доказва знанието, ответниците трябва да доказват
незнанието си. Следва да се посочи, че всяко юридическо лице се управлява
от определени органи. Чрез тях то участва в гражданския оборот. Органите винаги
се състоят от физически лица, които са носители на волеизявление. Орган на
юридическо лице е този необходим състав от лица или едно лице, които по силата
на закона образуват и изявяват волята на юридическото лице и валидно го
обвързват. Законът определя за воля на юридическо лице да се счита изявената
такава на определени физически лица. В случая управителят и едноличен
собственик на капитала на ответното дружество „Марто Кар“ ЕООД – Р.М.А. /съпруг
на ответницата К.А./, е знаел за увреждането към момента на извършване на
разпоредителното действие. Освен това ответниците не са представили
доказателства, с които да оборят по несъмнен начин създадената законова
презумпция.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски. Ищецът претендира съобразно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, разноски в общ размер от 1667,90
лева, от които 100 лева – платена
държавна такса за настоящото производство, 2 лева – такса обработка на вносна
бележка, 10 лева – платена такса за вписване на исковата молба, 10 лева –
държавна такса за издаване два броя съдебни удостоверения, 4 лева – такса
обработка на вносна бележка, 40 лева – такса за издаване на скица от АГКК –
СГКК – гр. Пловдив, 1,90 лева – такса обработка на вносна бележка и 1500 лева –
за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по
отношение на „Родопи Авто 07“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Брани поле, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Дружба“ № 68,
представлявано от **** Т. Н. Т., Договор за покупко-продажба
от **** г., обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, н.д. *** от ****
г. на ******** с район на действие ПРС,
вписан с вх. рег. № ****** от **** г., акт № **, том **, дело № **** г.
на СВ – П., по силата на
който К.П.А., с ЕГН ********** продава на „МАРТО КАР“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от ***** Р.М.А., собствената си ½ ид. ч. от следния съсобствен недвижим имот, придобит по
време на брака и в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 56784.247.173, находящ се в гр. П., общ. П., обл. П., по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед №
********** г. на ** на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П., местност
„******“, с площ по кадастрална скица 1086 квадратни метра, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, стар идентификатор 56784.247.167, с номер по предходен план:
247.164 – част, парцел УПИ 247.167 – общ. и делово обслужване, при граници и
съседи: 56784.247.166, 56784.247.165, 56784.247.168, 56784.247.172.
ОСЪЖДА К.П.А., с ЕГН
**********, с адрес: *** и „Марто кар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 32, ет. 2, ап. 1,
представлявано от **** Р.М.А., да
заплатят на „Родопи Авто 07“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Брани поле, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Дружба“ № 68,
представлявано от **** Т. Н. Т., сумата от 1667,90 лева /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и деветдесет
стотинки/ – разноски в настоящото производство по гр. д. № 11953/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с
оригинала!
Д. К.