Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260010 15.02.2021
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
деветнадесети януари 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 373 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ,
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
А.Б.Д. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър
Чакмаков – Раднево“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов
договор № 25/28.08.2018 г. на длъжност „старша медицинска сестра”, което било
прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
считано от 02.03.2020 г., за което била издадена заповед № 21/02.03.2020 г.
Твърди, че към датата на прекратяване на ТПО не и били платени трудови
възнаграждения за месец октомври
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков –
Раднево“ ЕООД, в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди,
че приложената към исковата молба справка за начислени и неизплатени трудови
възнаграждения била с недължими и неправилно изчислени трудови възнаграждения.
Иска от съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 22.10.2020 г. съдът е
обявил за окончателен проекта на доклад по чл. 140 ГПК, обективиран в
определение от 08.09.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ищцата е работила при ответното дружество по трудов договор № 25/28.08.2018 г.
на длъжност „старша медицинска сестра”, което било прекратено едностранно от
работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 02.03.2020 г., за
което била издадена заповед № 21/02.03.2020 г.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
За основателността на исковете на основание чл. 146,
ал. 1, т. 5 от ГПК, с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти, ищецът
следва да докаже, че е полагал труд в през процесния период и размера на
трудовото възнаграждение.
По делото е приет като писмено доказателство трудов
договор № 25/28.08.2018 г. /л.6/ и допълнително споразумение № 14/28.01.2019 г.
към трудовия договор /л.7/, от които е видно, че между страните е уговорено изпълнение
на длъжността „старша медицинска сестра“, при последно договорено основно
трудово възнаграждение по трудовия договор в размер на 700 лв., допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
20,0%, които се изплащат месечно /виж чл. 3/. Място на работа е определен
стационар Хирургично отделение при 8-часов работен ден.
От представените фишове за работна заплата е видно,
че на ищцата са начислени допълнителни трудови възнаграждения в размер на 400
лв. месечно, както и сумата от 350 лв. за съвместителство. Тези фишове са
издадени от работодателя и носят неизгодния за него факт, че е бил налице
сключен между страните трудов договор за допълнителен труд, по който е било
начислявано трудово възнаграждение от 400 лв. месечно. Също така е видно от
СТЕ, че вещото лице е проверило находящ се в ответното дружество допълнителен
трудов договор за работа при същия работодател /за вътрешно съвместителство/ от
12.11.2018 г. за изпълнение на ½ длъжност „медицинска сестра“ при
допълнително трудово възнаграждение от 400 лв. месечно. Поради това съдът
намира, че между страните е сключен и трудов договор за изпълнение на
допълнителен труд за изпълнение на ½
длъжност „медицинска сестра“ при допълнително трудово възнаграждение от 400 лв.
месечно.
Трудовият договор е прекратен на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ със заявление от работника, което прекратяване е констатирано в
заповед № 21 от 02.03.2020 г. /л.5/, в която е посочено, че прекратяването на
трудовия договор е от 02.03.2020 г.
От приетото заключение по СИЕ, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно, е видно, че неплатения нетен размер на
трудовото възнаграждение на ищцата за месец октомври
Няма доказателства за заплащане от ответника на
останалата част от дължимите трудови възнаграждения, поради което следва
исковете да се уважат до следните нетни размери, в които е допуснато изменение
на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК: за месец октомври
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
За да възникне правото на обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ следва да е налице прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а, при което работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение.
В случая се установи, че е било налице валидно
сключено трудово правоотношение по безсрочен трудов договор за изпълнение на
длъжността „старша медицинска сестра”, което било прекратено едностранно от
работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 02.03.2020 г., за
което била издадена заповед № 21/02.03.2020 г. Трудовият договор с ищцата е
бил безсрочен трудов договор, който съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ следва да
включва в писменото съдържание срок на предизвестие за прекратяването му.
Съгласно чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието
при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са
уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. От тук следва извод, че
срокът на предизвестие не може да е по-малък от 30 дни за двете страни. От
трудовия договор е видно, че е уговорено предизвестие за прекратяването му от
30 дни /виж чл. 5 на допълнителното споразумение на л.7/.
Поради това са налице законовите предпоставки за
начисляване и изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ към датата на
прекратяване на трудовия договор – 02.03.2020г.
Съгласно чл. 228 КТ следва да се изчисли
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ на база БТВ за месец февруари
Няма ангажирани доказателства от ответното дружество
за заплащане на ищцата на дължимия остатък от обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ,
поради което искът ще се уважи за сумата от 428,26 лв., като нетен размер на
обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ, в какъвто размер се претендира от ищцата
след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 28.07.2020
г. до окончателно ѝ изплащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За да възникне правото на обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ следва ищецът да докаже прекратяване на трудовото правоотношение и
наличие на неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Както се посочи по-горе установи се трудовото
правоотношение да е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 02.03.2020
г.
От приетата по делото заповед № 21/02.03.2020 г. е
видно, че е посочено от работодателя, че ищцата има към датата на прекратяване
на ТПО 5 дни неизползван платен годишен отпуск, за който е посочено да се
изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Поради това и съдът ще приеме за
установено признатото от ответното дружество обстоятелство, че към датата на
прекратяване на трудовия договор ищцата има 5 дни неизползван платен годишен
отпуск, за които е и претенцията на ищцата /виж обстоятелствената част на
исковата молба/.
Видно от заключението на СИЕ, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно, на ищцата е начислено и заплатено на
15.04.2020 г. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 5 дни неползван платен
годишен отпуск в размер на 175,98 лв. Поради това и искът за заплащане на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 175 лв. се явява неоснователен и
ще се отхвърли.
По
разноските и дължимата държавна такса:
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за уважените искове по сметка на РС-Раднево в
размер на 225,33 лв.
/по иска по чл. 128, т. 2 КТ ДТ от 175,33 лв. и по иска чл. 221, ал. 1 КТ ДТ от
50 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК/ и заплатеното от
бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК възнаграждение за вещо
лице в размер на 120 лв.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се
установиха в
размер на 559,64 лв. /база платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. по договор за правна помощ и
съдействие от 22.07.2020 г. на л.4/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение
Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 42, да заплати на А.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
-
на
основание чл. 128, т. 2 КТ трудови възнаграждения както следва: за месец
октомври
-
обезщетение
по чл. 221, ал. 1 КТ в нетен размер от 428,26 лв. /четиристотин двадесет
и осем лева и 26 ст./,
-
ведно
със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба - 28.07.2020
г. до окончателно им изплащане,
-
както
и разноските за производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 559,64
лв. /петстотин петдесет и девет лева и 64 ст./,
-
като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск
за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 5 дни в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/.
ОСЪЖДА „Многопрофилна
болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул.
„Георги Д.” № 4, да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 225,33 лева /двеста
двадесет и пет лева и 33 ст./ и заплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: