Решение по КНАХД №1562/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ “Е. 2016-А. А.“, [населено място], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 137 от 21.07.2025г. постановено по адм.дело № 408/2025г. по описа на РС-Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Твърди се, че съдът бланкетно е анализирал събраните доказателства, игнорирал допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила в производството по издаване на наказателното постановление, като макар да бил счел, че част от тях са осъществени, неправилно ги приел за несъществени. Излага, че районният съд е санирал по-тежкото обвинение и имуществена санкция наложени с НП, въпреки че такова обвинение нямало в АУАН. Без критичен анализ били приети и свидетелските показания на служебно зависими от наказващия орган свидетели. Не бил отчетен факта, че в АУАН няма посочена дата на извършване на нарушението и има неправилен ЕИК на ЕТ-жалбоподателя.

Счита се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на чл. 42, ал.1, т.3, т. 4,т. 5 и т.6 от ЗАНН и на чл. 57, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от ЗАНН. В тази връзка се излагат доводи , че в АУАН няма дата на нарушение, посочен е ЕИК на фирма нямаща общо със санкционираното лице. Тези пороци били отстранени в НП, но това не променяло наличието им в АУАН. Не било налице и точно и пълно описание на нарушението.Цитираните в АУАН и НП продукти от животински и неживотински вид не били индивидуализирани по никакъв начин, като количество, брой грамаж, разфасофки и т.н., а само най - общо по вид стоки, което било некоректно и нарушаващо правото на защита на наказаното лице. Доколкото се твърдяло, че етикетът на тези стоки бил на турски език, не ставало ясно кой от служителите извършили проверката и съставили акта владеел този език до степен да може да извърши правилен превод на етикета съответно да определи вида на тази стока.Това нарушавало правото на защита на наказаното лице и представлявало съществено процесуално нарушение. Липсвали и доказателства за фактическото предлагане на тези стоки за продажба. Показанията на разпитания св. А. били едностранни и неподкрепени с доказателства.

Според касатора в АУАН и НП било допуснато и нарушение на чл. 42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изискващи посочване на законните норми които са нарушени. В случая като нарушена се сочела разпоредбата на чл. 15, ал.1, от Регламент № 1169/2011г. на ЕТ и на Съвета от 25.10.2011г., вр. с чл. 18 от Закона за храните.Същевременно в АУАН се сочело, че нарушението е повторно, а в НП че нарушението е системно извършено за четвърти път, поради което имуществената санкция следвало да се определи в петорен размер съгласно чл. 136 от Закона за храните.

В тази връзка се сочи, че погрешно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 15, пар.1 от Регламент № 1169/2011г. на ЕП и на Съвета, тъй като цитираната норма не изисквала етикетите да са на български език, а да са на език който е лесноразбираем за потребителите на държавите членки, в които се предлага на пазара храната.

Относно разликата в квалификацията, като повторно нарушение по АУАН и като системно нарушение по НП се твърди че е налице коренна разлика в обвинението, като е недопустимо с НП да се повдига обвинение в извършване на по-тежко нарушение, съответно да се налага по-тежко наказание/санкция. Отделно от това се излагат подробни съображения поради които касаторът счита, че в случая не е налице твърдяната в АУАН повторност на нарушението. Твърди се, че различната квалификация на деянието от повторно в АУАН, като системно в НП водело и до съществено различаваща се по размер имуществена санкция за констатираното нарушение – в единия случай в троен размер, а във втория в петкратен размер на най-високата постановена глоба или имуществена санкция.

Дори да можело да се приеме, че деянието е правилно квалифицирано от АНО и не е нарушено правото на защита на наказаното лице, то определената имуществена санкция от 60 000 лева била неправилна и несъобразена със санкционната норма на чл. 136 и чл.131 , ал.2, вр. с ал.1, т.1 от Закона за храните. Това било така, тъй като законодателят имал предвид най-високата постановена глоба или имуществена санкция за конкретното нарушение и конкретния случай по който се налага наказание, а не наложени такива с предходни НП. В случая определима по този начин, правилната административна санкция следвало да е петкратния размер на 6000 лева – максималният размер в чл. 141, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ЗХ или сумата от 30 000 лева. Излага се че не е в правомощията на съда да определя точния размер на санкцията, когато тя е неправилно определена от АНО, тъй като не се касаело за санкция определена в граници от минимален до максимален размер, а точно определена като размер от закона. Неправилното определяне на санкцията представлявало съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН, което било основание за пълна отмяна на НП.

Като не бил отчел горепосочените нарушения и потвърдил процесното НП като законосъобразно според касатора, въззивния съд постановил неправилно решение.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира съдебното решение в частта, в която съдът е изменил наказателното постановление и намалил размера на имуществената санкция, да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното в настоящото производство Решение №137 от 21.07.2025г. постановено по АНД № 408/2025г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №4/2025 от 13.05.2025г. на Директор на ОДБХ – Хасково, с което на ЕТ“Е. 2016-А. А.“, [населено място] за осъществено нарушение на чл.15, пар.1 от Регламент № 1169/2011г. на Европейския парламент и на съвета от 25.10.2011г. за предоставяне на информация за храните на потребителите, вр. с чл. 18 от Закона за храните, извършено системно, е определена имуществена санкция в размер на 60 000 лева - по реда на чл. 136 от ЗХ, вр. с чл. 131, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ЗХ.

За да постанови решението си, съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно наказателната процедура, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и представляващо основание за неговата незаконосъобразност и отмяна. Счел е че, нарушението е доказано от обективна страна, а размерът на имуществената санкция е правилно определен.

Решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която не е спорна между страните.

От същата се установява, че на 19.12.2024г. в стопанисван от едноличния търговец обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място] касаторът е предлагал храни от животински и неживотински произход, на които е поставен етикет на чужд език - турски език. Установеното при проверката е обективирано в констативен протокол от 19.12.2024г.

Предвид така констатираното спрямо ЕТ“Е. 2016- А. А.“, [населено място] е съставен АУАН № 4 – 2025г. от 07.01.2025г. С последния е установено административно нарушение по чл.15, пар.1 от Регламент № 1169/2011г. на Европейския парламент и на съвета от 25.10.2011г. за предоставяне на информация за храните на потребителите, вр. с чл. 18 от Закона за храните, извършено повторно, в три годишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление № 34-2022 от 13.07.2022г. за същото по вид нарушение. АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН и връчен на законния представител на едноличния търговец на 16.01.2025г. На 13.05.2025г. директорът на ОДБХ е издал оспорения пред въззивния съд санкционен акт – НП № 4/2025г., с което като е приел, че на 19.04.2024г. в [населено място] в обект – Магазин за хранителни стоки, ЕТ Е. 2016 - А. А. е извършил дейност по дистрибуция - продажба на хранителни продукти и предлага в стопанисвания от него обект храни от животински и неживотински произход, без задължителна информация на храната поставена на етикета да е предоставена до крайните потребители на български език, осъществил състава на чл.15, пар.1 от Регламент № 1169/2011г. на Европейския парламент и на съвета от 25.10.2011г. за предоставяне на информация за храните на потребителите, вр. с чл. 18 от Закона за храните. В санкционния акт е посочено, че деянието е извършено при условията на системност, поради което на основание чл. 131, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от Закона за храните, вр. с чл. 136 от ЗХ на търговеца е наложена имуществена санкция в размер от 60 000 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Чл. 18 от Закона за храните предвижда, че в съответствие с чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията за храните, предлагани на територията на Република България, включително тази на етикета, се предоставя на български език. Съответно в член 15 от цитирания регламент е посочено, че без да се засяга член 9, параграф 3, задължителната информация за храните се предоставя на език, който е лесно - разбираем за потребителите от държавите-членки, в които се предлага на пазара храната.

Легално определение за „дистрибуция на храна“ е дадено в § 1, т.6 от ДР на Закона за храните, според която разпоредба това е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.

В чл. 131, ал.1, т.1 от ЗХ е предвидено налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което наруши разпоредби на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите, а в ал.2 на същата норма е посочено, че на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. Същевременно в чл. 136 от Закона за храните е предвидено, че за извършени системни нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му глобата или имуществената санкция е в петорен размер на най-високата постановена глоба или имуществена санкция. Легална дефиниция на понятието „повторност“ по смисъла на закона е дадено в § 1, т.12 от ЗР на ЗХ, според който това е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. В т. 16 § 1 от ДР на ЗХ е посочено, че "Системни нарушения" са три или повече нарушения на изискванията на закона и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.

Актът за установяване на административно нарушение поставя дадено лице в положението на обвиняем за извършеното административно нарушение и за наказващият орган възниква задължение след разглеждане на АНП да се произнесе относно осъществяването на деянието, правната му квалификация, осъществено ли е от лицето посочено в акта, а ако то е ФЛ и осъществено ли е виновно, подлежи ли нарушителя на административна санкция и как тя да се индивидуализира по вид и размер. Съответно със съставяне на АУАН за нарушителя възниква и правото му на защита по обвинението съдържащо се в него.

Ето защо за да се приеме, че акта за установяване на административно нарушение е законосъобразно съставен и е годен да прояви и трите си функции – констатираща, обвинителна и сезираща, освен да бъде съставен от надлежно оправомощено лице, е необходимо още да съдържа и минимума реквизити, посочени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като конкретно, императивната законова разпоредба на чл.42, т.3 от ЗАНН изисква актът да съдържа посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Изискването за наличие на реквизита дата на нарушението в акта е от съществено значение за преценката относно: спазване на давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН; съблюдаването на давностните срокове по чл.80, ал.1, т.5 от НК; приложимата законова разпоредба, съобразно правилата за действие на административнонаказателния закон по време и място; компетентността на наказващия орган; административнонаказателно отговорно ли е лицето, посочено в акта като нарушител към този момент; кръга на доказателствените факти срещу които лицето срещу което актът е съставен следва да се защитава. Изискването за наличие на този реквизит в АУАН ще се счита за изпълнено в частта относно датата, в случай че в акта са посочени: точната дата на извършване, респ. довършване, на нарушението или на всяко от твърдените нарушения или настъпването на общественоопасните последици, вкл. точната дата, на която субектът е следвало да изпълни определено задължение, неизпълнението на което е скрепено с административна санкция и датата на която е изпаднал в забава да осъществи изискуемото поведение; приблизителния период от време на извършване, респ. довършване, на нарушението – като начален и краен момент, съответно период от време, през който е траело осъществяването на нарушението.

В контекста на горното, за да се приеме че е налице надлежно описание на нарушението, съответно на възприетата от АНО правна квалификация, е било необходимо ясно и точно в АУАН да бъде конкретизирана датата на нарушението по някой от посочените по - горе начини. В случая това не е осъществено, при което на практика се е стигнало до липса на императивно изискуем реквизит по чл. 42, т.3 от ЗАНН. Неправилно е възприето от въззивния съд, че препращането към констативния протокол от извършване на проверката е достатъчно, за да се приеме, че е налице надлежно описание на нарушението.Трайно и последователно в практиката си касационната инстанция възприема, че извличането на описанието на нарушението от приложени по административно-наказателната преписка документи е недопустимо.

Наред с това в АУАН нарушението е описано като повторно такова, а в НП като извършено при условия на системност. Очевидно е, при това положение, че описаното в АУАН нарушение не е идентично с посоченото в НП, като съществени елементи от обективната страна на деянието се въвеждат за първи път едва с наказателното постановление. Следва да се има предвид, че и повторността и системността са съществен елемент от обективната страна на деянието, обуславящ наличие на квалифициран състав на нарушение. Разминаването между АУАН и НП в тази част според настоящия касационен състав безспорно води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, защото по този начин се стига до налагане на наказание за непредявено с АУАН нарушение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че чл. 53, ал.2 от ЗАНН в случая е неприложим, тъй като на практика с НП на наказаното лице се предявяват нови фактически положения, надхвърлящи констатациите по акта. В този смисъл и константната съдебна практика и теория. След като при извършването на преценката за законосъобразността на акта наказващият орган е стигнал до извода, че осъщественото нарушение следва да се квалифицира като системно и че този обективен признак, както и датата на нарушението не са включени при описание на нарушението в АУАН, същият е следвало да прекрати с мотивирана резолюция по чл. 54 от ЗАНН производството по същия и тъй като не е бил изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН да разпореди съставяне на нов АУАН, съдържащ всички признаци от състава на установеното нарушение.

Иначе казано отстраняване на нередовности по чл.53, ал.2 от ЗАНН принципно е допустимо дори и в случаите когато в АУАН са допуснати някакви нередности,вкл. в случаите касаещи грешно посочване на ЕИК на санкционираното лице, но не и когато по този начин със санкционния акт се предявяват нови факти и обстоятелства които са съставомерни признаци на нарушението от обективна и субективна страна и срещу които при съставяне на АУАН нарушителя не е имал възможност да се защити.

Поради изложеното изводът на въззивният съд, за липса на допуснати в хода на административно наказателната процедура нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените такива се явява неправилен.

Напротив допуснатите такива и описани по – горе съществено са нарушили правото на защита на наказаното лице да узнае в какво е обвинен и да може своевременно и адекватно да ангажира защитата си. Спазването на съществените процесуални правила, създава презумпцията че административно-наказващият орган законосъобразно е упражнил правомощията си и по този начин е осигурил издаване на законосъобразен санкционен акт. В случай, че правилата гарантиращи правото на защита на санкционираното лице, не са спазени, то актът следва да бъде отменен.

Като не е констатирал гореописаните обстоятелства, водещи до отмяна на санкционния акт, а вместо това е потвърдил наказателното постановление Районен съд, [населено място] е постановил решението си при неправилно приложение на закона.

Ето защо, настоящата инстанция счита, че проверяваното решение макар и явяващо се валидно и допустимо, но като постановено в несъответствие с приложимия закон, следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 137 от 21.07.2025г. постановено по адм.дело № 408/2025г. по описа на РС-Свиленград, като вместо това :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №4/2025 от 13.05.2025г. на Директор на ОДБХ – Хасково

Решението е окончателно.