Р
Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 11.05.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, в закрито заседание единадесети май
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа
докладваното от председателя в. гр. д. № 1981 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, по жалба, вх. №
6443/ 03.10.2019 г., подадена от длъжницата М.И.В. ***, с ЕГН **********, чрез
процесуалния и представител, против отказа на съдебния изпълнител М.К., с рег.
№ 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, да прекрати изп. д. № 549/ 2018 г.
Съобразно изложените в жалбата оплаквания, отказът бил незаконосъобазен, тъй
като същият съдебен изпълнител образувал въз основа на същия изпълнителен лист
изп. д. № 263/ 2017 г. Разпореждане от 26.08.2017 г. по р. д. № 2152/ 2001 г.
по описа на СРС, 57-и състав, за издаване на изпълнителен лист, било отменено с
определение по в.. ч. гр. д. № 12456/ 2017 г. на СГС, влязло в сила на
27.02.2018 г. Това довело до прекратяване на изп. д. № 263/ 2017 г. по описа на
същия ЧСИ, въпреки, че в разрез с разпоредбите на чл. 78 ал. 4 и чл. 79 от ГПК
съдебният изпълнител изискал от жалбоподателката да заплати такси за вдигане на
запора и за прекратяване на делото. Решението, по което бил издаден
изпълнителният титул, не било връчено на жалбоподателката. Оспорва посочения
размер на задължението за лихва, тъй като главницата, посочена в поканата за
доброволно изпълнение, била изцяло заплатена по изп. д. № 152/ 2015 г. по описа
на ЧСИ М.К., освен това съдебният изпълнител приел лихви за периода до
31.01.2019 г., който все още не бил изтекъл. Лихвата за периода от 17.06.2013
г. до деня на погасяване на главницата била недължима, защото разпореждането за
издаване на изпълнителен лист от 10.06.2016 г. било отменено. За периода
16.02.2016 г. – 25.01.2019 г. лихва не се дължала, тъй като на 16.02.2016 г.
главницата била заплатена изцяло. Тъй като незаконосъобразно ЧСИ включил в
размера на задължението и главницата, начислените от него такси по ТТРЗЧСИ били
незаконосъобразни. Настоява се отмяна на разпореждане и за уважаване искането
на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят
Г.Е.С.от гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********, е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. В същата се
съдържало признание относно размера на задължението, като се оспорвал
единствено размерът на лихвата. Жалбата била неоснователна, тъй като изпълнителните
производства били резултат от дългогодишни съдебни производства, в които
жалбоподателката се домогвала да черпи права, каквито не и се следват.
Неоснователни били оплакванията и
относно отмяната на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй като
то касаело единствено съделителката В.В.. Настоява за
отхвърляне на жалбата.
От
приложените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на съдебния изпълнител става
ясно, че намира подадената жалба за процесуално допустима, но неоснователна.
Искането на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство се
основавало на отмяната на разпореждането за издаване на изпълнителен лист от
10.09.2016 г., което обаче касаело В.Г.В., а взискателят по настоящото
производство бил Г.Е.С.. В поканата за доброволно изпълнение била допусната
техническа грешка при изписване размера на задължението, която била коригирана.
Размерът на задължението възлизала в размер на 3 854.31 лв., от която сума
в размер на 3363.43 лв. представлявала лихва, начислена върху главницата за
периода от 17.06.2013 г. до 15.02.2016 г., когато същата е била изплатена на
взискателя Г. Е. С.. Настоява жалбата да бъде оставена без уважение.
Отказът
на съдебния изпълнител е бил връчен на жалбоподателката лично на 25.09.2019 г.
Подадената от нея жалба попада в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Изп.
д. № 459/ 2018 г. по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, е образувано по
молба от Г.Е.С.и приложен изпълнителен лист от 10.09.2016 г., издаден по гр. д.
№ 2152/ 2001 г. по описа на СРС, II ГО, 57-и
състав, по силата на който М.И.В. е била осъдена да заплати на взискателя Г.Е.С.законната
лихва върху главницата от 14 162.50 лв., считано от датата на влизане на
решението в сила -17.06.2013 г. до окончателното и изплащане. На
гърба на изпълнителния лист е поставена отметка от ЧСИ без дата, че
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК.
На
17.01.2019 г. съдебният изпълнител изпратил до М.И.В. покана за доброволно
изпълнение, в която е посочен размерът на задължението в размер на
24 261.15 лв., от които главница в размер на 14 162.50 лв. със
законната лихва в размер на 8 088.57 лв. за периода от 17.06.2013 г. до
31.01.2019 г. и законната лихва до окончателното и изплащане; както и сумата от
2 010.08 лв., представляващи такси по ТТРЗЧСИ, от която пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата възлиза на 1 862.10 лв. с ДДС.
На
28.01.2019 г. М.И.В. депозирала до ЧСИ жалба срещу приетите от него разноски с
твърдението, че главницата в размер на 14 162.50 лв. е платена изцяло по
изп. д. № 152/ 2015 г. по описа на същия съдебен изпълнител. Част от
определените разноски били недължими като преждевременно определени. Лихви били
недължими за периода от 17.06.2013 г. до 16.02.2016 г., тъй като разпореждането
за издаване на изпълнителния лист от 10.06.2016 г. било отменено с определение
№ 26555 на СГС. Лихва за периода 16.02.2016 г. – 31.01.2019 г. също не се
дължала, тъй като на 16.02.2016 г. главното парично задължение било изплатено
изцяло. Съдебният изпълнител образувал две изп. производства – с № 263/ 2017 г.
и № 459/ 2018 г. въз основа на един и същ изпълнителен лист. В тази връзка
длъжницата е възразила срещу определението и такси и разноски по ТТРЗЧСИ и
настояла да бъдат преразгледани изцяло. На 04.02.2019 г. подала и възражение
срещу образуваното срещу нея изпълнително производство с аналогични
съображения. На същата дата подала и молба за прекратяване на
изпълнителното производство поради отмяната на изпълнителния титул от СГС,
която била оставена от ЧСИ без уважение. На 07.02.2019 г. ЧСИ изпратил до
длъжницата нова покана за доброволно изпълнение, в която посочил, че размерът
на задължението и възлиза в размер на 3 854.31 лв., от които 3 363.43
лв., представляващи законна лихва върху главницата от 14162.50 лв. за периода
от 17.06.2013 г. до 15.02.2016 г, както и сумата от 490.77 лв. такси по ТТРЗЧСИ
към 21.02.2019 г.
От
приложеното удостоверение, изх. № 1786/ 17.02.2016 г. по изп. д. № 152/ 2015 г.
по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КСИ, се установява, че същото е било
образувано срещу длъжницата М.И.В. по изпълнителен лист на взискателя Г.Е.С.,
издаден на 06.01.2015 г. по гр. д. № 2152/ 2001 г. на СРС, е свършило, като
дължимите от длъжницата суми са били изплатени на взискателя. Видно от
изпълнителния лист, М.И.В. е била осъдена да заплати на Г.Е.С.сумата от
14 162.50 лв. за уравнение на дела и.
От
приложеното определение № 26555/ 12.12.2017 г., постановено по ч. гр. д. №
12546/ 2017 г. по описа на СГС, VI ТО, е видно,
че по частна жалба, подадена от М.И.В., е отменено разпореждането от 26.08.2016
г. на СРС, 57-и състав, с което е издаден изпълнителен лист въз основа на
решение по чл. 247 от ГПК от 25.07.2016 г., постановен по същото дето и е
обезсилен изпълнителния лист, издаден в полза на В.Г.В.. Въз основа на подадена
от жалбоподателката молба, с вх. № 3811/ 08.06.2011 г. по изп. д. № 263/ 2017
г. по описа на ЧСИ М.К., същият прекратил това изпълнително производство.
Действително, независимо, че производството е било прекратено поради
обезсилване на изпълнителния титул, същият е събрал разноски за прекратяването
му от длъжницата, но за даденото без основание М.И.В. би могла да се защити
единствено по реда на чл. 441 от ГПК.
При
така изложените фактически данни, Софийски градски съд намира подадената жалба
за неоснователна, предвид следното:
Към
момента на депозирането и действително в призовката за доброволно изпълнение
съдебният изпълнител е посочил, че размерът на задължението на М.И.В. възлиза в
размер на 24 261.15 лв., от които главница в размер на 14 162.50 лв. със
законната лихва в размер на 8 088.57 лв. за периода от 17.06.2013 г. до
31.01.2019 г. и законната лихва до окончателното и изплащане; както и сумата от
2 010.08 лв., представляващи такси по ТТРЗЧСИ, от която пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата възлиза на 1 862.10 лв. с ДДС. ЧСИ е поправил допусната
грешка, изпращайки на длъжницата нова покана за доброволно изпълнение, в която
е посочил, че задължението и включва сума в размер на 3 854.31 лв., от които 3
363.43 лв., представляващи законна лихва върху главницата от 14162.50 лв. за
периода от 17.06.2013 г. до 15.02.2016 г, както и сумата от 490.77 лв. такси по
ТТРЗЧСИ към 21.02.2019 г. При това съображения ЧСИ е изменил своя акт,
включително относно дължимите разноски, като е съобразил, че главното парично
задължение е събрано по изп. д. № 152/ 2015 г. Същото е образувано по
изпълнителен лист единствено за главницата, но не и за лихвите, поради което
съдът намира, че не е налице идентичност в производствата, което да налага
прекратяване на по – късно образуваното изп. д. № 549/ 2018 г.
В
жалбата си М.И.В. развива твърдения за идентичност на това производство с изп.
д. № 263/ 2017 г. От приложените по делото доказателства става ясно, че по
нейна жалба е било отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 26.08.2016
г., като СГС е обезсилил издадения въз основа на него изпълнителен лист в полза
на В.Г.В.. Определение № 26555/ 13.12.2017 г. е било приложено от
жалбоподателката именно по изп. д. № 263/ 2017 г., което е и било прекратено на
това основание. Следователно не е налице идентичност между двете изпълнителни
производства, тъй като са образувани срещу един длъжник по искане на различни
взискатели. В тази връзка искането за прекратяване на изп. д. № 549/ 2018 г.е
неоснователно и правилно е било оставено без уважение от съдебния изпълнител.
Жалбата против неговия отказ е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид
изложеното и на основание чл. 437 от
ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 6443/ 03.10.2019 г., подадена от длъжницата М.И.В. ***,
с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, против отказа на съдебния
изпълнител М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, да прекрати
изп. д. № 549/ 2018 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.