Определение по дело №1124/2022 на Административен съд - Пазарджик

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 131/25.1.2023г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в закрито заседание на 25 януари 2022 г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА

 

като разгледа административно дело номер 1124 по описа за 2022 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.64, ал.2 от ГПК.

Образувано е въз основа определение № 572/24.11.2022г., постановено по гр.дело № 678/2022г., по описа на Окръжен съд –Пазарджик, с което образуваното пред тях производство по частна жаба на Д.Н.Н., против Уведомление за доброволно изпълнение от 03.11.2022г. за заплащане на дължима държавна такса във връзка с гр.дело № 1025/2018г., по описа на РС-Панагюрище, е изпратена за разглеждане на Административен съд – Пазарджик, по подсъдност, доколкото предмет на делото се явява акт, постановен по реда на чл.182, ал.2 от ДОПК.

Съдебното производство е образувано по жалба на Д.Н.Н., срещу уведомление за доброволно изпълнение от 03.11.2022г. за заплащане на дължима държавна такса, постановено по гр.дело № 1025/2018г., по описа на РС-Панагюрище.

В жабата се твърди, че обжалвания акт е нищожен, доколкото вписаното в него основание за издаването му – т.2.1. от Протокол №1/26.03.2013г. на ВК на ВСС не се открива на интернет сайта на институцията, а от друга страна няма данни РС-Панагюрище със съответния съдебен акт да е установил дължимостта и изискуемостта  на публичното задължение. Настоява се, че процесното уведомление не  е съставено от компетентни длъжностни лица.

На 12.12.2022г. в Административен съд – гр. Пазарджик постъпва молба за възстановяване срока на въззивната частна жалба от страна на Д.Н.Н., с искане за възстановяване срока за обжалване на процесното Уведомление. Сочи се, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, поставили я в обективна невъзможност да го спази, поради внезапно влошено здравословно състояние, в която връзка представя писмени доказателства – служебна бележка, медицинско удостоверение, амбулаторни листове, декларация.

Ответника – председателя на Районен съд – Панагюрище, в представено писмено становище счита подадената жалба против Уведомление за доброволно изпълнение, на основание чл.182, ал.2 от ДОПК по гр.дело № 1025/2018г., по описа на РС-Панагюрище, за процесуално недопустима, поради обстоятелството, че е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

На 03.11.2022г. Районен съд – Панагюрище издали Уведомление за доброволно изпълнение, на основание чл.182, ал.2 от ДОПК, адресирано до Д.Н.Н., като ответник, с вписването, че съгласно Решение № 112/17.07.2019г. по гр.дело № 1025/2018г., постановено от РС-Панагюрище, Гражданска колегия, I състав и Решение № 260181/18.05.2021г. по гр.дело № 573/2020г. на Окръжен съд – Пазарджик и Определение № 50222/13.10.2022, по ч.гр.д. № 3397/2022г. на ВКС, влязло в законна сила на 13.10.2022г., е осъдена да заплати в полза на държавата – 2565,72- ДТ, платима в полза на бюджета на Съдебната власт, както и 05,00 в – ДТ, по сметка на РС-Панагюрище В Уведомлението било  посочено, че на основание т.2.1. от Протокол №1/26.03.2013г. на ВК на ВСС, вр.чл.182, ал.2 от ДОПК, приканват оспорващата, в седем дневен срок , от връчването му да изпълни доброволно задължението си и да представи документи за внесените суми в деловодството на съда, в случай, че не го стори в посочения срок, ще се пристъпи към изпълнение по реда на ГПК и АПК.

Уведомлението било обжалвано от Д.Н., с частна жалба, пред Окръжен съд-Пазарджик, който с горецитираното определение, е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – гр.Пазарджик.

С молба от12.12.2022г., адресирана до Административен съд – гр. Пазарджик, Д.Н. прави искане за възстановяване срока за обжалване на процесното Уведомление.

Съдът, след като се запозна с така депозираните жалби намира тази, касаеща искането за възстановяване срока за обжалване на процесното Уведомление, за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество за ОСНОВАТЕЛНА, а тази, насочена срещу Уведомление за доброволно изпълнение от 03.11.2022г. за заплащане на дължима държавна такса по гр.дело № 1025/2018г., по описа на РС-Панагюрище, за ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА, поради следните съображения:

В съответствие с установената практика на ВКС, „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК /аналогично чл.64, ал.2 от ГПК/, е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини - болест, злополука, природно бедствие, да извършат съответното процесуално действие, като препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока. Като особени и непредвидени следва да се считат тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Дали тези обстоятелства са налице, се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по конкретното дело. Във всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да не е било преодолимо. Не видът на конкретното заболяване е решаващ при преценката дали е налице особено непредвидено обстоятелство, а неговата внезапност и извънредност и връзката между него и обективната невъзможност страната да осъществи дължимото процесуално поведение в законовия или в определения от съда срок. / Определение № 156 от 12.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2018 г., II г. о., ГК и определенията, към които то препраща- определение № 340 от 16.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2507/2013 г., I г. о.; определение № 95 от 03.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 67/2011 г.,
I т. о, определение № 215 от 15.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2541/2016 г. на І г. о. /. В съдебната практика и по административни, и по граждански дела е възприето тълкуване, вкл. по аргумент от чл. 139, ал. 1 АПК /аналогично чл. 142, ал. 2 ГПК/, че препятствието следва да е налице кумулативно, както по отношение на страната, така и за процесуалния й пълномощник, ако е имала такъв към момента на настъпването на особеното непредвидено обстоятелство / Определение № 4464 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2016 г., I о. /.

В случая внезапното влошаване на здравословното състояние на оспорващата представлява непреодолимо препятствие, което е настъпило в края на срока за оспорване и е продължило и след изтичането му. Тълкуването на разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК, налага извода, че за да е основателна молбата, е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: да са налице спрямо страната особени непредвидени обстоятелства, те да са в причинна връзка с пропускането на срока и страната да е била в обективна невъзможност да ги преодолее. Съдебната практика приема за такива обстоятелства настъпила смърт, внезапно заболяване, природни бедствия, задържане от органите на МВР и други. В тежест на страната е да докаже тези обстоятелства, а не само да ги твърди. Особени непредвидени обстоятелства са такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката  е била в невъзможност подаде жалбата си в законоустановения срок, поради влошено здравословно състояние, за което е представила медицински документи в настоящото производство, поради това съдът намира, че са налице предпоставките за възстановяване на срока за обжалване на Уведомлението.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на жалбоподателката и доказателствата по делото, намира, че подадената жалба срещу процесното Уведомление е недопустима, поради липса на подлежащ на оспорване акт, и на основание чл. 159, т. 1 от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати, по следните съображения:

Една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на съдебно-административното производство е наличието на подлежащ на оспорване акт. Административният акт представлява властническо волеизявление на административен или на друг овластен за това орган или организация, което едностранно предизвиква пораждане, изменяне или прекратяване на права и задължения. Една от основните характеристики на властническия характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. В конкретната хипотеза оспореното Уведомление не притежава белезите на индивидуален административен акт, тъй като не представлява властническо волеизявление, а е издадено като част от администрирането и архивирането на гр. дело № 1025/2018г., въз основа указания на ВСС. С оспореният акт не се създават права или задължения и не се засяга непосредствено правната сфера на жалбоподателката, не се пораждат самостоятелно и непосредствено правни последици, поради което и оспореното Уведомление не подлежи на съдебен контрол.

Поради тези съображения, за настоящата съдебна инстанция не съществува задължение да  разгледа по същество подадената жалба досежно нейната основателност, тъй като липсва издаден в хода на административното производство индивидуален административен акт, с който да се засягат законните права и интереси на жалбоподателката и който акт да подлежи на оспорване  по  реда на чл.145 и сл. от АПК. Обжалваното Уведомление не е от категорията административни актове, които да подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, тъй като не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, ал.  2, 3 и 4 от АПК. Горните съображения предпоставят оставяне на жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като е  насочена към неподлежащ на оспорване административен акт, съответно прекратяване на образуваното производство.

При този изход на спора, на ответника се дължат разноски, но доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.144 от АПК, вр.чл.66 от ГПК, вр.чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗСТАНОВЯВА срока на обжалване на Уведомление за доброволно изпълнение от 03.11.2022г. за заплащане на дължима държавна такса, издадено по гр.дело № 1025/2018г., по описа на РС-Панагюрище

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Н.Н., срещу Уведомление за доброволно изпълнение от 03.11.2022г. за заплащане на дължима държавна такса, постановено по гр.дело № 1025/2018г., по описа на РС-Панагюрище.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: