РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1034/20.5.2021г.
гр. Пловдив, 20 май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря Д. Й. и участието на
прокурора Б. М., като разгледа докладваното
от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а. дело № 461 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба предявена от М.С.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния му
представител адвокат С.П.против Решение № 3011 от 27.11.2020 г. постановено по гр.
д. № 10573 по описа на Районен съд Пловдив за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на Б., срещу
Заповед за задържане на лице рег. № 273зз-115 от 20.08.2020 г., издадена
от А.И.Н.– полицейски инспектор в Районно управление Хисаря към ОД на МВР гр. Пловдив,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане за срок
до 24 часа на М.С.Б., ЕГН ********** в помещение за временно задържане на Районно
управление Хисаря към ОД на МВР, Пловдив.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е необоснован, постановен в нарушение на
материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Сочи се, че от извършеното изследване на взетите от Б. биологични
проби от кръв и урина не е установено
наличие на употреба на наркотични вещества, поради което се счита, че не са
били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ат ЗМВР за неговото
задържане.
Поддържа се възражението, че процесната заповед не съдържа мотиви,
от които да е видно, какви са били причините Б. да бъде задържан, нито пък са
посочени целите, с оглед на които е била приложена административната принуда.
Иска се обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде
отменено, като се отмени и процесната заповед за задържане на лице. Претендира
се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
3. Ответникът по касационната
жалба - А.И.Н.– полицейски
инспектор в РУ на МВР гр. Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно
становище относно нейната допустимост и основателност.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба предявена от М.С.Б., срещу Заповед за задържане на лице № рег. № 273зз-115 от 20.08.2020 г., издадена от А.И.Начев,
полицейски инспектор в Районно управление гр. Хисаря към ОД на МВР гр. Пловдив,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане за срок
до 24 часа на М.С.Б., ЕГН ********** в помещение за временно задържане на
Районно управление Хисаря към ОД на МВР, Пловдив.
В
мотивите на заповедта е посочено, че административната принуда са прилага за
това, че Б. е извършител на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно - управлява
МПС след употреба на наркотични вещества, установено с еднократен тест „Drug check 3000“ по ДП № 273 ЗМ-202/20.08.2020 г.
по описа на Районно управление гр. Хисаря.
7. За да постанови обжалвания в
настоящото производство резултат, районният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от
компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по
чл. 72, ал. 1 ЗМВР и в установената от закона форма. Прието е, че
административният акт има
съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като е посочено името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването
на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В заповедта изрично е посочено, че лицето,
веднага след задържането си е запознато с правата по чл. 72, ал. 3, 4, 5, 6 и
чл. 73 от ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно основание
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК, като в конкретния случай изрично е посочено, че е налице ДП № 273
ЗМ - 20/20.08.2020 г. по описа на РУ Хисаря.
Относно
доказателствата по спора, решаващият съд е посочил, че по делото е постъпило писмо от Районна
прокуратура Пловдив, според което ДП № 273 ЗМ - 20/20.08.2020
г. по описа на РУ Хисаря е унифициран рег.№ в управлението, като номерът на досъдебното
производство е № 202/2020 г. по описа на същото, пр.пр.
№ 7748/2020г. по описа на РП Пловдив и се води за извършено престъпление по чл.
343б, ал.3 НК, а именно за това, че на 20.08.2020 г. в гр. Хисаря е бил
управляван лек автомобил след употреба на наркотични вещества.
Водачът
М.Б. е дал кръвна проба и урина, като към момента същият няма процесуално качество
– не е привличан като обвиняем и няма качеството на свидетел. По делото е било
прието писмо от РУ „Полиция“ – Хисаря, според което досъдебното производство ЗМ
№ 202/2020 г. е пред приключване. По делото няма привлечено обвиняемо лице. Била
е назначена и изготвена химическа експертиза във ВМА на взетата от Б. кръв и
урина, като от заключението било видно, че не е установено наличие на
наркотични вещества или психоактивни медикаменти.
Според
съда от постъпилото писмо от ЦСМП и приложенията към него е видно, че са били
взети проби от кръв и урина от Б.. В анамнезата на приложената карта рег. № 1622310
е отразено, че лицето е доведено от органите на реда за проба за наркотични
вещества, след положителна проба от дрегер.
В
контекста на така описаните данни, решаващият съд е посочил, че доколкото целта
на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване, следва да се приеме, че възможността на органите на
МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24
часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на
вече доказано такова. Поради това е счетено, че за преценка предпоставките за
задържане са били достатъчни резултатите от проведения на място след спиране на
жалбоподателя за проверка от полицейските органи тест с дрегер
Drug check 3000, пробата от който е отчела наличие на
наркотични вещества. Според първоинстанционния съд, отрицателния резултат от химикотоксилогична експертиза, относно наличие на
наркотични вещества или психоактивни медикаменти, би имал значение относно
по-нататъшния ход на образуваното досъдебно производство № 202/2020 г., но
нямат отношение при преценка предпоставките за издаване на заповедта за
задържане.
ІV. За правото:
8. Според чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, в заповедта за задържане се
посочват: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правота му.
Съобразно чл.
5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози(обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г.), при наличие на
външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване.
Съобразно чл.
5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., резултатът от проверката за
употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в
протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или
техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2,
като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се
прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача.
9. Очевидно, протоколът за извършване на проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра
по образец съгласно приложение № 2 към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е
официалния свидетелстващ документ, който удостоверява факта на извършване на
проверката и резултата от теста, констатиран от контролния орган, осъществил
проверката.
В
хода на първоинстанционното производство, в пледоарията по същество,
процесуалният представител на жалбоподателя, изрично е заявил, че по
административната преписка не е представен протокол по образец съгласно
приложение № 2 към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. относно извършена спрямо Б. проверка
за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Въпреки направеното
възражение, такъв протокол не е представен нито в хода на първоинстанционното,
нито пък в хода на касационното производство, нито пък в приобщените по делото
доказателства и становища се съдържат данни или твърдения, че въобще е бил
съставян протокол по реда на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
10. В контекста на изложеното до тук, трябва да се посочи,
че ако такъв протокол, удостоверяващ извършването на проверка спрямо Б. за употребата
на наркотични вещества или техни аналози бе съставен и представен по делото, то
без съмнение, това би било достатъчно да се приеме, че лаконичното описание на
фактите, съдържащо се в обстоятелствената част на оспорената заповед е
достатъчно, за да се приеме, че изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е
изпълнено и административният акт съдържа необходимите мотиви, описващи в
достатъчна пълнота фактическите и
правните основания за задържането.
В
случая обаче, такъв извод не може да бъде направен. При липсата на надлежно
съставен протокол по реда на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., само
въз основа на едно единствено изречение, съставляващо обстоятелствена част на
заповедта, не е възможно да се установи, кога точно е започнала и кога е
завършила проверката с техническо
средство „Drug check 3000“ ; кой е контролният орган
извършил проверката; кой е свидетелят присъствал при нейното извършване; какъв
е бил конкретният резултат от теста.
Тези
данни, не се съдържат в обстоятелствената част на процесната заповед. Едва, от
представеното в хода на настоящото производство Постановление за прекратяване
на наказателно производство № 7748/2020 г. от 07.12.2020 г. на Районна
прокуратура Пловдив, става ясно, че всъщност полицейските служители Пенко Г.и
Илин Видолов са спрели за проверка лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. №***,
управляван от Б., а полицейският служител Г.е изпробвал водача с техническо
средство „Drug check 3000“. При това положение и при
липсата на съставен протокол по реда на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017г., по никакъв начин не става ясно, как полицейският служител Н.се е
убедил, че Б. е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества, установено с еднократен тест „Drug check 3000“ и въз основа на това е постановил задържането
му за срок от 24 часа.
11. Тези обстоятелства нито са констатирани, нито са
обсъдени от първоинстанционния съд, въпреки каза се, изрично направеното
възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. В тази
насока, трябва да се поясни, че нито административният акт, нито пък съдебното
решение, могат да се основат на предположения, а само и единствено на
установени по съответния ред факти и обстоятелства. С оглед изложените до тук
съображения, не е възможно да се направи несъмнен и еднозначен извод, че
посочените в обстоятелствената част на процесната заповед факти и обстоятелства
са действително проявени така, както са описани. Това ще рече, че процесното
властническо волеизявление е фактически необосновано.
V. За разноските:
12. Констатираната незаконосъобразност на оспореното съдебно
решение и на потвърдения с него административен акт, налага на жалбоподателя да
се присъдят сторените разноски в двете съдебни инстанции. Те съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК, се констатираха общо в размер на 880,00 лв.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 3011 от 27.11.2020
г. постановено по гр. д. № 10573 по описа на Районен съд Пловдив за 2020 г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на
лице рег. № 273зз-115 от 20.08.2020 г., издадена от А.И.Н.– полицейски
инспектор в Районно управление Хисаря към ОД на МВР гр. Пловдив, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане за срок до 24 часа
на М.С.Б., ЕГН ********** в помещение за временно задържане на Районно
управление Хисаря към ОД на МВР, Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пловдив да
заплати на М.С.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 880,00 (осемстотин
и осемдесет) лева, представляваща извършени от последния разноски по
производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.