Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
гр.Стара Загора, 20.12.2023 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд I състав, в
публичното заседание на двадесет и
осми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина Николова ,
като разгледа докладваното
от БОЙКА ТАБАКОВА адм. дело
№ 586 по описа за 2023 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с
правно основание чл.215, ал.1 във вр. с чл. 156 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по
жалба от М.Д.Г. *** и Х.И.Г. *** против Заповед № ДК-11-СЗ-18/04.08.2023 г. на Началника
на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Стара Загора, с
която е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж /РС/ №155/14.07.2023
г., издадено от главния архитект на Община Казанлък, ведно със съгласувания и
одобрен технически проект. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в нарушение на
приложимия материален закон. Оспорват се всички основания, на които от
административния орган са отменени строителните книжа, с твърдения, че не са
налице цитираните нарушения на ЗУТ, Наредба №7/ 22.12.2003 г. за правила и нормативи на устройство на отделните
видове територии и устройствените зони /Наредба №7 /22.12.2003г/ и Наредба № РД
-02-20-2/ 26.01.2021г за определяне изискванията за достъпност и универсален
дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите
и съоръженията /Наредба № РД-02-20-2/ 26.01.2021г/.
Жалбоподателите обосновават, че са спазени всички нормативни изисквания за одобряване и
разрешаване на строителство в процесния имот, поради което молят за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът – Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Счита, че оспорената заповед е валиден и
законосъобразен административен акт и не са налице основанията за отмяната й по
чл. 146 от АПК.
Главният архитект на Община Казанлък, конституиран
като страна в процеса на основание чл.215, ал.5 от ЗУТ, чрез пълномощника си по
делото юрисконсулт Б. изразява становище за основателност на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
Жалбоподателите Х.И.Г. и М.Д.Г.
са собственици на УПИ XIII-9522, кв. 423
по плана на гр. Казанлък, видно от нотариален
акт №113, том V, дело №2400, вх. peг. №4169/ 08.06.2006г. на Служба по
вписванията гр. Казанлък и нотариален акт №122, том 22, дело №4538, вх. peг.
№6739/21.08.2015г. на
Служба по вписванията гр. Казанлък. Според действащият план за регулация и
застрояване, одобрен със Заповед
№1884/04.11.2022г. на кмета на община Казанлък, УПИ XIII-9522 е с площ 517кв.м
и за него е установена устройствена зона Жм, нискоетажно застрояване с височина
до 10м, свързано с УПИ XIX-26, плътност на застрояване 60%, интензивност на
застрояване Кинт 1,2, минимална озеленена площ 40%. Поземленият имот е отразен
с идентификатор 35167.503.9522 по кадастралната карта на гр. Казанлък.
Със Заявление вх. №194-Х-714-1#2/30.06.2023г
от Х.Г.
и М.Г. е поискано съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и
едновременно с одобряването да бъде издадено разрешение за строеж.
Приложен е проект по части „Архитектурна“, „Строителни
конструкции“, „Електрическа“, „ВиК“, „Геодезия“, „ОВК“, „Пожарна безопасност“,
„Паркоустройство и благоустройство“, „Енергийна ефективност“ и „ПБЗ“. Извършена
е оценка за съответствие на проекта със съществените изисквания към строежите
по реда на чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, като комплексен доклад
№34/18.05.2023г., съставен от „ФИДИ КОНСУЛТ“ ООД, гр. Стара Загора. Представени
са Доклад за оценка на съответствието на част „Конструктивна“, Доклад за оценка
на съответствие за енергийна ефективност, становище №4558189/21.03.2023г. на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив за условията и начина за
присъединяване обекти на клиенти на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа, писмо изх. №39063/ 20.06.2023г. на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, за съгласуване на проекта,
становище №ТО-ИДП-70/17.02.2023г. на „ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора за
предоставяне на изходни данни и условия за присъединяване към ВиК мрежите и
становище изх. №ТО-СП-195/08.03.2023г. на „ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора за
съгласуване на проекта.
По така подаденото заявление е издадено РС № 155/14.07.2023г. от Главния архитект на Община Казанлък за строеж: „Жилищна сграда“ със застроена
площ (ЗП) 189,00кв.м и разгъната застроена площ (РЗП) 620,40кв.м, като: на кота
- 2,80м: 2бр. апартаменти, стълбищна клетка и платформен лифт; на кота +0,00м:
2бр. апартаменти, стълбищна клетка и платформен лифт; на кота +2,80: 2бр.
апартаменти, стълбищна клетка и платформен лифт; на кота +5,60м: 2бр.
апартаменти, стълбищна клетка и платформен лифт, строеж пета категория.
В производство по чл.156 от ЗУТ
Началникът на РДНСК Стара Загора се произнася с оспорената Заповед № ДК-11-СЗ-18/04.08.2023 г., с която отменя РС № 155/14.07.2023г, издадено от Главния
архитект на Община Казанлък, ведно с одобрения проект, поради установени нарушения
на чл.38, ал.1 от ЗУТ, чл.113, чл.117,
ал.1 и чл.90 от Наредба № 7/ 22.12.2003г и на чл.55, ал.1, т.3
от Наредба № РД -02-20-2/ 26.01.2021г.
По делото е допусната, назначена и изпълнена
съдебно-техническа експертиза от вещо лице-архитект, заключението по която е
прието без оспорване от страните с изключение на частта за осветление на
помещенията с прозорци към английския двор /въпрос № 3/, по която процесуалният
представител на ответника изразява несъгласие.
От
заключението и обясненията на експерта в съдебно заседание се установява, че
двата апартамента на ниво -2,80 м са разположени на подземен етаж по смисъла на
§5, т.48 oт ДP нa ЗУТ. Според вещото лице, ако има достатъчно ослънчаване от
едната страна и етажът се явява надземен от тази страна, но не буквално по
дефиницията в § 5, тогава практически би било възможно да се освети едно
жилище, съгласно изискванията на Наредба № 7/ 22.12.2003г. и ако отговаря на минимума на изискванията по чл. 113
от Наредба №7, би било възможно разполагане на жилища в полуподземни и подземни
етажи. В двата апартамента на ниво -2,80 м всички прозорци и балконски врати нa
дневните и спалните имaт еднаква височина — 235 см. Всички спални (cп.№ 2 в
aп.№ 1, cп.№ 7 в aп.№ 2 и cп.№ 8 в aп.№ 2) имaт еднакви вратопрозорци и площта
на всеки един от тях е (160 + 85) х 235 = 245 х 235 = 57575 см2 = 5,7575 м2. Площите
на английските дворове, към които са предвидени прозорците на апартаменти
Nº 1 и Nº 2 при приспадане дебелините на топлоизолации и стени,
където не са котирани светли размери, са следните: пред дневна Nº 4 от
апартамент Nº 1- 130 х 260 = 33800 см2 = 3,38 м2; пред спалня Nº 2 от
апартамент Nº 1- 130 х 280 = 36400 см2 = 3,64 м2; на изток от дневна
Nº 9 от апартамент Nº 2- 70 х 460 = 32200 см2 = 3,22 м2; пред спалня
Nº 8 от апартамент Nº 2- 130 х 280 = 36400 см2 = 3,64 м2; пред спалня
Nº 7 от апартамент Nº 2-70 х 250 = 17500 см2 = 1,75 м2. Има предвидени
балкони над английския двор пред дневна Nº 4 от апартамент Nº 1
(балкон Nº 6 пред дневна Nº 4 от апартамент Nº 3); над
английския двор пред спалня Nº 2 от апартамент Nº 1 (балкон Nº
14 пред спалня Nº 11 от апартамент Nº 4) и над английския двор пред спалня
Nº 8 от апартамент Nº 2 (балкон Nº 14 пред спалня Nº 9 от
апартамент Nº 4). Няма предвидени балкони над английския двор на изток от
дневна Nº 9 от апартамент Nº 2 и над английския двор пред спалня
Nº 7 от апартамент Nº 2. Според вещото лице понеже отворът на
английските дворове е хоризонтален и светлината в него влиза отгоре, площите им
трябва да отговарят на изискванията за горно осветление или при осветление в
наклонени плоскости в чл.113, ал.2 от Наредба Nº7 за ПНУОВТУЗ. След
направено сумиране на вертикалната площ за ослънчаване и незасенчената част от
английския двор за дневните и спалните в апартаменти № 1 и № 2 на кота -2,80м, са
получени площи, които са повече от нормативите за вертикално осветление, т.е. с
оглед площта на помещенията и вида на естественото осветление изискванията на
чл.113 от Наредба № 7 от 2003 г. са спазени. В случая помещенията са под
земята, но функцията на английския двор
е да им осигури пряко странично осветление.
Откритите
използваеми площи към апартамент 3 и 4 са наречени „тераси" в проекта и са
номерирани Nº6 и Nº14, но отговарят на дефиницията за „балкони"
в §5, т.57 от ДP на ЗУТ, защото не са разположени върху помещения от долния
етаж, нито стъпват върху колони, нито върху терена под тях, а подът им
(стоманобетонната плоча) представлява конзолна конструкция, издадена пред
фасадата на сградата. Балконите №14 на апартамент №4 са разположени навътре в
линиите на застрояване и следователно не представляват издатини пo смисъла на
чл.86 от Наредба №7 от 2003 г. Балкон №6 на апартамент №3 обаче излиза частично
на север от линията на застрояване, която в П3 е котирана нa 3 м от съседния
УПИ Х1Х-26. Балконът е на 460 - 200 = 260 см от северната странична
регулационна линия, т.е. излиза на 40 см пред линиите на застрояване и
следователно представлява издaтинa пo смисъла на чл.86 от Наредба №7/
22.12.2003г. Стълбището не е включено в достъпния маршрут за xopa c увреждания,
а според обяснителната записка достъпният маршрут е осигурен посредством рампа
и платформен лифт. От разпределенията на етажите е видно, че входните
преддверия на апартаментите имат следните размери: зa апартамент №1 — 100 х230
см; за апартаменти №№3,5,7 — 100 х 385 см. B проектантската си практика вещото
лице не е определяло широчината на помещение според местоположението на
входната мy врата, a за широчина е приемала пo-късия размер на помещението.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните
правни изводи:
Жалбата на М.Д.Г. и Х.И.Г. против
Заповед № ДК-11-СЗ-18/04.08.2023 г. на Началника на РДНСК Стара Загора, като
подадена в законоустановения срок и от лица, за които оспореният
административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената заповед
№ ДК-11-СЗ-18/04.08.2023 г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на
чл.156, ал.5 от ЗУТ – Началникът на РДНСК Стара Загора, който разполага
с правомощие да издава заповеди за отмяна на РС в условията на разрешена със
закон делегация, извършена със Заповед №РД-13-047/04.02.2022г на Началника на
ДНСК.
Административният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са възприетите от административния орган фактически и правни основания за издаването на заповедта, с оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.216, ал.6, изр.1 от ЗУТ и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта за отмяна на издадените строителни книжа. В хода на проведената административна процедура по чл.216 от ЗУТ съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на крайния административен акт.
При
осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност съдът установи
наличие на описаните от Началника на РДНСК Стара Загора в оспорената заповед несъответствия на
процесните строителни книжа с нормативно
регламентираните изисквания към тях.
С проекта е
предвидено две жилища - апартамент 1 и апартамент 2, да бъдат разположени в
подземния етаж на жилищната сграда, на кота - 2,80. От заключението на СТЕ
безспорно се установява, че етажът е подземен етаж по смисъла на §5, т.48 oт ДP
нa ЗУТ. Според чл. 38, ал. 1 от ЗУТ в надземните етажи на жилищна сграда освен
жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа
дейност, а в първия етаж, в полуподземния етаж или в подземния етаж - гаражи
или места за паркиране, по изключение трафопостове, както и други обекти и
съоръжения на техническата инфраструктура. От граматическото тълкуване на
нормата и логическото й тълкуване съвместно с уредбата по чл. 102-106 от Наредба
№7/2003г следва извод, че е недопустимо разполагане на жилища изцяло в подземни
етажи. Действително изискванията на чл.104 до чл.106 на Наредба №7/2003г. не са
пряко относими към одобрения инвестиционен проект, по който е издадено
отмененото PC, но те показват подхода на законодателя при създаване на
правилата за разполагане на жилищата и обектите в жилищни сгради. Използваната
законодателна техника е чрез описание на допустимото застрояване на различните
етажи в жилищните сгради, а не чрез изключване на определени обекти, поради
което и няма изведена в правна норма изрична забрана за разполагане на жилища в
полуподземни и подземни етажи. И докато за полуподземните етажи с оглед
разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗУТ може да се приеме, че е разполагане е
допустимо в определени хипотези, то за подземните етажи няма никаква законова и
житейска опора за такова заключение. Не може да бъде споделен аргументът на
жалбоподателите, че разрешеното им строителство по отношение кота -2.80 е
законосъобразно, защото обичайно съществува такава практика в терени с голяма
денивелация, когато високата част на терена е към улица. В случая процесната
сграда, предмет на оспорената Заповед №ДК-11-СЗ-18/ 04.08.2023г. на Началника
на РДНСК Стара Загора, нито е разположена на две улици, нито денивелацията може
да бъде определена като голяма, доколкото разликата между най-високата
проектната кота на север към улицата и най-южната кота е 60 см. Приложените
съдебни решения на Районен съд Варна и Административен съд Варна са изолиран
случай в съдебната практика и по аргумент за противното от нормата на чл. 130,
ал.2 ЗСВ не са задължителни за съдилищата.
На
следващо място, за двата проектирани апартамента на кота -2.80 се установява,
че не е спазено изискването на чл. 113, ал.1 от Наредба №7/2003г. за
осигуряване на пряко осветление на жилищните помещения. Анализът на приложимата
правна уредба сочи, че правилата за проектиране на жилища са ориентирани към
максимално осигуряване на естествено осветление в тях. Предвид обстоятелството,
че помещенията в двете жилища имат само странични прозорци, т.е. нямат горно
осветление, както и с оглед обясненията на вещото лице в съдебно заседание, че
осветлението, което влиза в английския двор, е горно и странично, а това което
влиза в помещението зад английския двор, е странично, следва изводът, че
осветлението трябва да отговаря именно на изискванията на чл. 113, ал. 1 от
Наредба №7/2003г. В тази връзка съдът не възприема становището на експерта, че
изискванията са спазени, тъй като предвид изчислената незасенчена част от всеки
английски двор /практически осигуряваща осветлението/ очевидно изискващото се естествено
пряко странично осветление не е осигурено. За дневна Nº 4 в апартамент
Nº 2 се изисква странично осветление от 4,03 кв.м., а площта на
незасенчената част от английския двор е 1,04 кв.м.; за дневна Nº 9 в апартамент
Nº 2 се изисква странично осветление от 5.52 кв.м., а площта на
незасенчената част от двата английски двора е 4.26 кв.м; за спалня Nº 2 в
апартамент Nº 1 се изисква странично осветление от 1.94 кв.м., а площта на
незасенчената част от английския двор е 1.04 кв.м; за спалня Nº 8 в
апартамент Nº 2 се изисква странично осветление от 1.83 кв.м., а площта на
незасенчената част от английския двор е
1,04 кв.м. Само за спалня Nº 7 в апартамент Nº 2 се изисква странично
осветление от 1.74 кв.м., което е налице предвид площта на изцяло незасенчения
английския двор от 1.75 кв.м. В проекта не е предвидено покриване на английския двор,
каквото според вещото лице обичайно се
прави с цел опазване хигиената на този двор, но дори без такава преграда за
слънчевата светлина притокът й към двете жилища на кота -2.80 е недостатъчен. Изложеното
означава, че дори да се приеме за допустимо разполагането на жилища в подземни
етажи, в конкретния случай те не отговарят на
От
доказателствата по делото се установява, че не е спазено и изискването на чл.
113, ал. 3 от ЗУТ подпрозоречната височина в помещенията на жилището да е
най-малко 0,85 м. С проекта е предвидено всички прозорци и врати на дневните и
спалните да имат височина 235см и светлата височина на помещенията в подземния
етаж е 265см /чертеж разрез А-А/, т.е. разликата от 30 см между височината на
цялото помещение и тази на прозорците и вратите не покрива нормативното
изискване. Не е изпълнено и никое от условията на чл. 113, ал. 3, изр.2 от
наредбата, което предвижда по-малка височина да се допуска, ако прозоречните
отвори са обезопасени или пред помещението има тераса, балкон или лоджия.
Налице е констатираното от Началника на
РДНСК Стара Загора несъответствие на
процесните строителни книжа с нормативно регламентираните изисквания към тях по
чл. 90 от Наредба №7/2003г, потвърдено от неоспореното заключение на СТЕ.
Установи се, че неправилно в част „Архитектурна“ на проекта описаните към
апартамент 3 и апартамент 4 балкони са наречени тераси и че балконът на апартамент
3 пресича линията на застрояване към съседния УПИ XIX-26. Следователно той
представлява издатина по смисъла на чл. 86 от Наредба 7/2003г. Настоящият
съдебен състав споделя становището на ответника, че установените в чл. 90 от
Наредба №7/2003г правила са относими за всички балкони, а не само за излизащите
пред линиите на застрояване и представляващи издатини по смисъла на чл. 86 от
същата наредба. Предвиденото свързано застрояване с УПИ XIX-26 не е достатъчно да
изключи затруднения в преминаването покрай сградата при проектиране на балконите
на апартамент 3 и апартамент 4 на височина по-малка от 2,3 м. от терена, както
поддържат жалбоподателите.
Неоснователно е оплакването им за липса
на нарушение при проектирането на стълбище с височина на стъпалата 17,8см,
по-голяма от установената с разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021г.,
съгласно която височината им не може да е по-голяма от 17см. Не се спори, че в
сградата не са проектирани жилища за лица с увреждания и всички жилища са
достъпни посредством рампа и платформен лифт. Видно от приетото без оспорване
заключение на СТЕ, стълбището не е част от достъпния маршрут. Становището на
експерта, че единственото стълбище в процесната сграда не може дa се изключва
от достъпната среда в проекта, напълно се възприема от съда като обосновано от
гледна точка на приложимата нормативна уредба за осигуряване на достъпна среда
в сградите. Съгласно чл. 98, aл.1, т.1
от Наредба №7/ 2003г, в многофамилните жилищни сгради се осигyрява комуникация
зa общо ползване в хоризонтално и вертикално направление (входно пространство,
стълбища, асансьори). Според чл. 80, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/ 26.01.2021г.
в нови многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено предназначение се
осигурява достъпен маршрут от достъпния вход до всяко жилище и до всички
помещения и пространства за общо ползване, което се осъществява чрез осигуряване
със стълби и достъпен асансьор, които съответстват на изискванията на чл. 55 и
чл. 57 - чл.39, an.5 от Наредба № PД-02-20-2/ 26.01.2021г. Следователно дори да
има друг достъпен маршрут, стълбището, като част от общите комуникационни
пространства в сградата, също трябва да е проектирано в съответствие с
правилата за достъпност, което в случая не е направено.
Относно последното описано в процесната
заповед нарушение, че по отношение на апартаменти 1, 3, 5 и 7 не е спазено
изискването на чл. 117, ал.1 от Наредба № 7/ 22.12.2003г. преддверията да са с
широчина минимум 130 см при проектирани такива с широчина 100см, спорът се
свежда до определяне коя страна от
помещението да се приема за широчина. От заключението на СТЕ не се потвърждава
твърдението в жалбата, че в строителната практика местоположението на входната
врата има отношение при определяне широчината и дълбочината (дължината) на
помещенията. Действително в законодателството са налице примери както в
подкрепа на твърдението, че широчината е по-късата страна на помещението /чл.
42, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно- транспортната система на урбанизираните територии; чл. 80 и чл.
81 от ЗУТ; Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти;
Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти и в Наредба №7/2003г/ така и за обратното /чл. 21, ал.7
от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра; чл. 86, ал.3 от Наредба № РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн
на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията/. По правилата на граматическото тълкуване, когато думите,
използвани в правната норма имат едновременно обикновено и по-особено значение,
се предполага, че законодателят е имал предвид обикновеното значение. Безспорно
общоупотребимото значение на понятието „широчина“ е по-късата страна на
помещение, фигура и др. В случая няма никаква основателна причина да се счита,
че в чл. 117, ал.1 от Наредба № 7/2003г. терминът „широчина“ е употребен с различно,
особено значение. В противен случай това би било изрично уредено. Именно посочените в цитираната норма
изисквания са приложими към проектирането на жилища, поради което определянето
на широчина и дължина по различен начин, според други подзаконови нормативни
актове /касаещи друг вид обекти – асансьорни кабини, площадки за игра и пр/, не
следва да се използва. С оглед на изложеното
преценката на административния орган да приеме по-малкия размер за широчина, за
да направи извод за нарушение на нормативните изисквания, не е субективна и
необоснована.
Описаните
в обжалваната заповед и възприети от съда допуснати нарушения, изразяващи се в несъответствие
на строителните книжа с предвижданията на приложимото законодателство, правилно
и в съответствие с целта на приложимата нормативна регламентация са
квалифицирани като незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж и
одобрения инвестиционен проект. Това е
достатъчно да обуслови упражняването на правомощието на административния орган
по чл. 156, ал.5 от ЗУТ за отмяна като незаконосъобразни на издадените
строителни книжа. В изпълнение на това правомощие оспорената заповед като постановена
от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се
основава, при спазване на административнопроизводствените правила и
съобразяване с целта на закона да не се допуска проектиране и строителство на
сгради в отклонение от нормативните изисквания, е изцяло законосъобразна.
Жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски
също е неоснователна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение
четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Г. ЕГН ********** *** и Х.И.Г.
ЕГН ********** *** против Заповед № ДК-11-СЗ-18/04.08.2023 г, издадена от
Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол Стара Загора,
като неоснователна.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ :