Гр. Сливен,
12.08.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Сливен, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Детелина
Бозукова
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова административно дело № 160 по описа за 2020
година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на Община Сливен, представлявана
от кмета на Общината против Решение № 34/27.03.2020 година, издадено от
Директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без
разглеждане жалбата на Община Сливен вх.№ ИТ-00-1422/14.02.2020 г. срещу
съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С200020-048-0042623/09.03.2020 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас по изпълнително дело № ********* от
2020 г.
Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, поради което моли съда да го отмени.
Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което моли след
отмяната на същото, преписката да бъде върната на Директора на ТД на НАП Бургас
със задължителни указания за надлежно произнасяне по жалба с вх.№
ИТ-00-1422/14.02.2020г.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят – Община Сливен, редовно призован се представлява от адв. Т.Д. ***,
който поддържа жалбата. Моли съда да я уважи. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД
на НАП Бургас редно призован не се явява, представлява се от старши юрисконсулт
С. Д., който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли по
подробно изложени съображения в оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Сливен, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Съобщение за
доброволно изпълнение изх. №
С200020-048-0042623/09.03.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас -
ИРМ Сливен на основание чл.221 от ДОПК, Община Сливен е поканена в 7-дневен
срок от датата на получаване на съобщението да плати доброволно задължението си
в размер на 4 963 203,42 лева ведно
с лихвите, изчислени към 09.03.2020 г. до окончателно изплащане на главницата,
като се уведомява, че в териториална дирекция Бургас, офис Сливен под №
********* от 2020 г. е образувано изпълнително дело за неплатените публични
задължения във връзка със задължение – финансова корекция, наложена с решение №
08-00-1539/28.09.2016 г. на МОСВ гр. София.
С жалба вх. № 3156/16.03.2020 година,
подадена на основание чл.266 от ДОПК, Община
Сливен е поискала отмяна на действието на публичния изпълнител по образуване на
изпълнително дело № ********* от 2020 г. по описа на ТД на НАП Бургас, като е поискало по реда
на чл.267 ал.2 от ДОПК изпълнителното дело да бъде спряно до приключване на
административно дело, образувано по жалба на община Сливен срещу писмо изх. №
08-00-1539/28.09.2016 г., алтернативно е поискало прекратяване на образуваното
изпълнително производство.
С Решение № 34/27.03.2020 година,
издадено от Директора на ТД на НАП Бургас, е оставена без разглеждане жалбата на Община Сливен срещу съобщение за
доброволно изпълнение изх. № С200020-048-0042623/09.03.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас по изпълнително дело № ********* от 2020 г. и е
прекратено административното производство по жалбата. С решението директора на ТД
на НАП Бургас на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК е приел, че предмет на жалбата е съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С200020-048-0042623/09.03.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
Бургас - ИРМ Сливен, което е подготвителен акт на изпълнителното производство,
непредставляващ властническо волеизявление, което не засяга правната сфера на
длъжника и за Община Сливен няма правен интерес от оспорването му, поради което
приел жалбата за недопустима и я е оставил без разглеждане.
Решението е връчено на Община Сливен по
електронен път на 03.04.2020 г.
От изготвената служебна справка за
движението на адм. дело № 146/2020 г. по описа на Административен съд Сливен е
видно, че производството по това дело е образувано по жалба на Община Сливен
срещу писмо изх. № 08-00-1539/28.09.2016 г. на Зам. Министъра на МОСВ, като
ръководител на Управляващия орган по КФ, като към датата на приключване на
устните състезания по настоящото дело,
производството по адм. дело №146/2020 г. по описа на Административен съд Сливен
е висящо.
Предвид
установеното настоящият съдебен състав на Административен съд – Сливен приема
от правна страна следното:
Жалбата до съда е подадена от процесуално
легитимирана страна – Община Сливен като длъжник, като с подаване жалбата на 09.04.2020
година е спазен срока по чл. 268, ал. 2 от ДОПК. Оспорването е спрямо подлежащ на съдебно
оспорване и контрол за законосъобразност административен акт по аргумент от чл. 268, във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК. С оглед на горното жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за служебна проверка на обстоятелствата дали
административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
съдът констатира следното:
Обжалваното Решение № 34/27.03.2020
година, издадено от Директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без
разглеждане жалбата на Община Сливен срещу съобщение за доброволно изпълнение
изх.№ С200020-048-0042623/09.03.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
Бургас по изпълнително дело № ********* от 2020 г., е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, действията на
публичния изпълнител се оспорват пред директора на съответната компетентна
териториална дирекция. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, компетентната дирекция се определя по седалището
на юридическото лице, в случая Община Сливен, което определя ТД на НАП Бургас
като компетентна дирекция.
Решението е издадено и в изискващата се
писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, разпореденото с него е в съответствие с предвидено в закона
правомощие на издателя му по чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК.
При постановяване на Решение № №
34/27.03.2020 година Директорът на ТД на НАП Бургас е спазил процесуалните
правила и правилно е приложил материалния закон.
Според чл. 267, ал. 2, т. 6, предложение първо от ДОПК решаващият орган в 14
дневен срок от постъпването на редовна жалба се произнася с решение, с което може
да остави жалбата без разглеждане, когато подателят й няма интерес от
обжалването на действията на органа по принудителното изпълнение.
В случая пред
Директора на ТД на НАП гр. Бургас е било оспорено образуването на
изпълнителното производство след изпращане на покана за доброволно изпълнение
до жалбоподателя от публичен изпълнител, на основание чл. 221, ал. 1 от ДОПК. С
поканата Община Сливен е уведомена за образуваното изпълнително дело за
неплатени публични задължения към МОСВ, указан е размерът на задължението и
изпълнителното основание - писмо изх.№ 08-00-1539/28.09.2016
г. на Зам. Министъра на МОСВ, като ръководител на Управляващия орган по КФ.
Посочено е, че длъжникът разполага с възможност да плати доброволно, както и да
посочи начин за изпълнение, който е в състояние да удовлетвори държавата и е
отправено предупреждение, че при неизпълнение на задължението в 7-дневен срок
от съобщението, публичният изпълнител ще предприеме действия по принудителното
му събиране.
С оспорения
акт, Директорът на ТД на НАП гр. Бургас е намерил, че образуването на
изпълнителното дело и поканата за доброволно изпълнение не представляват
действия на публичен изпълнител, които да подлежат на административен, респ.
съдебен контрол и е изложил аргументи в подкрепа на тезата си. Приел, че
производството пред него е недопустимо и е оставил жалбата без разглеждане.
Въпреки това по същество е изложил и мотиви, че действията по образуване на
изпълнителното дело са законосъобразни, доколкото установяването на финансови
корекции става с решение на управляващия орган, а такова се съдържа по
преписката - писмо изх.№ 08-00-1539/28.09.2016 г. на Зам. Министъра на
МОСВ и неизвършената финансова корекция подлежи на
предварително изпълнение, независимо че в конкретния случай е оспорена по
съдебен ред.
Съдът намира, че
материалният закон е приложен правилно.
Действително
жалбоподателят е оспорил образуването на изпълнителното производство след изпращане
на поканата за доброволно изпълнение от публичен изпълнител, като самото
образуване на производството няма характер на действие по принудително събиране
на вземане, с което биха могли да бъдат накърнени правата и интересите на
длъжника в едно изпълнително производство и срещу което същият да има
възможност да се защити.
Образуването на изпълнителното
производство, макар да е описано като действие по смисъла на глава 25 от ДОПК,
не представлява действие по принудително събиране на задължението. Възприема се в съдебната практика, че действията на публичния изпълнител,
свързани с изпращане на съобщението за доброволно изпълнение и самото съобщение
не са от кръга актове, подлежащи на обжалване. Съгласно чл.220
ал.1 от ДОПК когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното
основание се изпраща на публичния изпълнител в компетентната териториална
дирекция за образуване на изпълнително дело. Когато задължението не е изплатено
в 7-дневния срок от получаване на поканата по чл.182 ал.1 от ДОПК,
съобразно чл.221 ал.1 от ДОПК публичният изпълнител пристъпва към
изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава
7-дневен срок за доброволно изпълнение. Посочените норми не определят образуването
на производството, респ. изпращането на поканата за доброволно изпълнение като
административен акт или действие, което подлежи на оспорване по административен
ред. При образуването на изпълнителното
производство не е налице извършване на конкретно изпълнително действие, което
длъжникът да може да обжалва, а е налице само привеждане в състояние на висящност на изпълнителното производство, т.е. открита е
възможност за бъдещо осъществяване на принудителното изпълнение, без самото то
да представлява такова. Извършеното действие е процесуално, а не изпълнително и
не подлежи на самостоятелно обжалване. Следва да се отбележи, че защитата
срещу принудителното изпълнение е уредено в отделна глава на ДОПК. В този
смисъл наличието на основание за образуване на изпълнителното производство
следва да се преценява на общо основание като част от производството или
предпоставка за производството по принудително изпълнение, когато обаче се обжалват
отделни, посочени от закона актове и действия по изпълнението, като например
налагането на конкретни обезпечителни мерки. Права и интереси на
длъжника би могло да се засегнат едва при издаването на последващи
конкретни актове (действия по принудителното изпълнение), директно накърняващи
законните интереси на адресата и във всеки случай представляващи нови, последващи съобщението за доброволно изпълнение
волеизявления на овластения за това орган, и
съответно подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 266 и следващите от ДОПК.
Съдът намира за
необходимо да посочи, че наличието на годно изпълнително основание представлява
формална предпоставка за образуване на
публичното изпълнително производство. Безспорно актът на МОСВ за налагане на
финансова корекция, подлежащ на предварително изпълнение по силата на чл. 73, ал. 4, във връзка
с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК, като
кодексът не предвижда ред за оспорване на изпълнителните основания в рамките на
образувано производство по принудително
изпълнение на публични държавни вземания. Преди да пристъпи към образуване на изпълнително производство
публичният изпълнител няма задължение да проверява и да се произнася по
редовността на изпълнителното основание. Наличието на предявен изпълнителен
титул, какъвто безспорно е писмото на МОСВ за налагане на финансова корекция,
подлежащо на предварително изпълнение по силата на закона, обвързва публичния
изпълнител със задължението да предприеме действия по неговото изпълнение - да образува изпълнително производство и да
предприеме действия по принудително събиране за сумите, посочени в решението. С оглед изложеното, както
правилно е преценил ответникът в настоящото производство, жалбопадателят
няма правен интерес от обжалване на съобщението за доброволно изпълнение, респ.
жалбата, насочена срещу действията на публичния изпълнител по образуване на изпълнителното производство и
започване на изпълнението с изпращането на процесното
по делото съобщение, е недопустима.
За пълнота следва
да се отбележи, че в случай, че се твърди недължимост
на финансовата корекция поради липса на изпълнително основание жалбоподателят
разполага с правната възможност да направи възражение евентуално след
приключване на съдебното производство по адм. дело №146/2020 г. по описа на Административен съд Сливен във връзка
с обжалване
на писмо изх. № 08-00-1539/28.09.2016
г. на Зам. Министъра на МОСВ, като едва тогава да поиска прекратяване на изпълнителното
производство, при хипотезата на чл.225 ал.1 т.2 ДОПК. Актът, постановен в хода
на това производство ще подлежи на административен и съдебен контрол.
Затова, като е
оставил жалбата без разглеждане, Директорът на ТД на НАП Бургас е постановил
акт, съобразен с материалните и процесуални разпоредби.
С оглед изхода от спора на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените
съображения и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административен съд Сливен,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на община Сливен, представлявана от Кмета на общината против Решение № 34/27.03.2020
г. на Директор на ТД на НАП гр. Бургас, с което на основание чл. 267, ал. 2 т.6
от ДОПК, е оставена без разглеждане жалбата вх.№
ИТ-00-1422/14.02.2020 г. на Община Сливен срещу съобщение за доброволно
изпълнение изх.№ С200020-048-0042623/09.03.2020 г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП по изпълнително дело № ********* от 2020 г.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА
Община Сливен, ЕИК …………, седалище гр. Сливен, ул. “Цар Освободител“, № 1,
представлявана от Кмета на общината да
заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски
в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението на основание чл.268 ал.2 от ДОПК не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: