Решение по дело №451/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260014
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20205320200451
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                   № ...................

 

                                             гр. Карлово, 18.02.2021 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

с участието на секретаря Снежанка Данчева, като разгледа НАХД № 451 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 16-10 от 26.06.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“- гр. Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при И.а.п.р.и а. /ИАРА/ на Н.Г.Г. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.64, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/- глоба в размер на 100 лева, за нарушение по чл.22 ал.1 от същия закон.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и  го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи. Оспорва се извършване на твърдяното нарушение. Не се претендират разноски.

В К.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа жалбата. Излагат се доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление и се пледира за отмяната му.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М. А., която моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Разгледана от съда е основателна.

          След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели Д.М. като актосъставител, А.Т., И.Ч. и К.П., както и приобщените писмени доказателства - наказателно постановление № 16-10 от 26.06.2020 г., известие за доставянето му, АУАН бл. № В 0013382 от 28.04.2020 г., заповед № РД 09-1177 от 20.12.2019 г., заповед № РД 09-25 от 21.01.2014 г., писма от РУП К. и общ.К., съдът намира за установено следното:

          Св. П. стопанисвал чрез договор за наем от 2007 г. язовир „К.“, собственост на „Напоителни системи“. Охранявайки язовира на 23.04.2020г. установил, че жалбоподателя извършва риболов с въдица – шише с корда и кукички, заедно с още едно лице. Видял ги как хвърлят във водата кордата и кукичките и ги наблюдавал известно време. Отишъл при тях и разговарял и с единия и с другия. Казали, че не са знаели, че е забранено да се лови риба на язовира. Не е видял дали е имало хваната риба. Св. П. сигнализирал незабавно служители на ИАРА, като ги уведомил, че има бракониерстващи лица на язовира, но нямало как да установи самоличността им и за това се свързал и с районния полицейски инспектор - полицай Д. С., той пристигнал, но не заварил рибарите. Св. П. показал на С. снимки, които направил с мобилния си телефон на лицата и той веднага разпознал жалбоподателя, а в последствие и второто лице. Служители на ИАРА не дошли.

Жалбоподателя бил призован в РУП К. и там на 28.04.2020г. св. Д.М. - служител на ИАРА съставил на Н.Г.Г. АУАН бл. № В 0013382 от 28.04.2020 г., за нарушение на разпоредбата на чл.22 ал.1 от ЗРА, тъй като на 23.04.2020 г., в 16.40 часа, на язовир „К.“, общ. К. ловил риба с корда и два броя кукички с поставена на тях примамка, без да притежава билет за любителски риболов. Уловена риба не е констатирана.

          Свидетел по съставения АУАН бил св.Т. също служител на ИАРА.

          Така съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателят, който не вписал възражение по констатациите в акта.

Въз основа на така съставения АУАН на 26.06.2020 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.64 ал.1 от ЗРА- глоба в размер на 100 лева, за нарушение по чл.22, ал.1 от същия закон.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 20.07.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на 24.07.2020 г.

При така установената фактическа обстановка,съдът направи следните изводи от правна страна:

Следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им.

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващи неговата отмяната.

Съображенията са следните:

Настоящият състав намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на  разпоредбата на  чл.40, ал.3 от  ЗАНН,  с което е нарушено правото на  защита на  жалбоподателя.  За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат.  Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за  изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.  Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

От анализа на разпоредбата на чл.51, ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на  чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на  АУАН в зависимост от това, дали последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така, съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно нарушение. В настоящия случай, от приетите по делото доказателства се установи, че посочения в АУАН  свидетел – А.Т. се явява свидетел при съставянето на акта, въпреки, че това негово процесуално качество не е посочено в съставения АУАН. Във връзка с посоченото, съдът намира че е следвало актосъставителят да състави АУАН в присъствието на още едно лице. Доколкото това не е сторено, а актът е съставен в присъствието само на  един свидетел, който не присъствал при извършване или при установяване на нарушението, определя и заключението на съда, че това представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна  на атакуваното  НП. С оглед на посоченото съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, а АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Административно-наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно-наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция  за  справедливост на процедурата и липса  на произвол.

Поради горните мотиви, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно от процесуална страна и следва да се отмени.

С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя, но такива не се претендират, съответно не се и присъждат.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р Е Ш И :

 

1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-10 от 26.06.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“- гр. Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при И.а.п.р.и а. /ИАРА/ с което на Н.Г.Г. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.64, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/- глоба в размер на 100 лева, за нарушение по чл.22, ал.1 от същия закон.

 

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 МТ