№ 3843
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503117 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7/02.01.2024 г., постановено по гр. д. № 38775/2023 г. на СРС, 157-ми
състав са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу Б.
С. Б. ЕГН ********** адрес: гр. София, жк."****, действащ чрез процесуалния си
представител адв. З. В. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответникът ДЪЛЖИ НА ищеца сумите, както следва: 1671,42 лв. дължима главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр.
София, ж.к. ****, аб. № 245529, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 09.05.2023 г. до окончателното
й погасяване, 195,87 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2023 г. и 44,64 лв. неплатена цена на
услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 09.05.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.05.2023 г. по ч.гр.д.№
24422/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в, като са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове за
горницата над 1671,42 лв. до пълния предявен размер 1873,64 лева главница за топлинна
1
енергия за периода 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., за горницата над 195,87 лв. до пълния
предявен размер от 252,85 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до
20.04.2023 г. и за сумата 9,00 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.05.2023 г. по ч.гр.д.№
24422/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ. Отговорността за
разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ответника, с
която оспорва решението в частта, с която исковете са уважени и е признато за установено,
че дължи суми за доставена и незаплатенна топлинна енергия, като неправилно и
незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че в резултат на превратно тълкуване на събрания
по делото доказателствен материал, първоинстанционния съд е стигнал до погрешни изводи
единствено с цел да постанови съдебно решение, което да е в полза на дружеството ищец.
Поддържа заявеното и в отговора на исковата молба, че от представените от ищеца
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, наличието на
облигационно правоотношение между страните. Оспорва констатациите, до които е стигнал
съда при произнасяне по наведеното възражение, че ответникът не е единствен собственик
на процесния недвижим имот. Според въззивника, обстоятелството, че ответникът е
съсобственик с още четири лица се установява и от липсата на оспорване от страна на ищеца
в тази насока, което също е аргумент за неправилния извод на съда, че имотът не е
представлявал СИО. При постановяване на решението, съдът неправилно е преценил
представените във връзка със собствеността доказателства. В тази насока посочва, че
отчуждения имот е собственост на родителите на ответника, които са прехвърлили част от
сумата за обезщетение в полза на сина си, която е в размер на 6 000 лева, като остатъкът до
общата цена на възстановения недвижим имот в размер на 22 000 лева е заплатена с общи
средства на съпрузите по време на брака им. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като отхвърли изцяло предявените срещу ответника искове. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ищецът подава отговор на въззивната жалба, която
оспорва като неоснователна и недоказана. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е
законосъобразно, мотивирано и обосновано, доколкото съдът правилно е анализирал и
съобразил съществуващата съдебна практика по тези типови спорове. От своя страна
твърди, че възраженията на ответника почиват на разширително тълкуване на материалния
закон и прилагането му по аналогия, което е недопустимо. Моли съда да потвърди
обжалваното съдебно решение, а въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния
имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. на стойност
1873,64 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до
30.4.2022 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 44,64 лв.
Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 252,85 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2023 г., и
обезщетение за забава в размер на 9,00 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 15.06.2020 г. до 20.04.2023 г., както и законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.05.2023 г.
до окончателното й погасяване. Ответникът Б. С. Б. в срока по чл. 131 от ГПК е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна
връзка между страните, както и че не е единствено собственик на процесния имот,
доколкото към момента на придобиването му е бил в брак. Оспорва да е доставено
претендираното количество топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла в негова
полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответника,
съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна 3 енергия за
отопление и/или подгряване на вода) в топлоснабдения имот и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е
3
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. В тежест
на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга, както и наведените с отговора на исковата молба възражения, в това
число, че не е придобил имота, докато е бил в брак, като му УКАЗВА, че за последното не
сочи доказателства.
По иска по чл. 86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
Доказателствената тежест правилно е разпределена от първоинстанционния съд.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на
процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на
собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.)
Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани
и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
4
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение №
4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС -
Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).
В процесния случай, съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
а именно: Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №1, том I, нот.дело №1 от 1996 год. на
основание Заповед № РД-41-1984 год./02.11.1984 год. на Председателя на ИК на СНС се
установява, че Б. С. Б. притежава правото на собственост на процесния недвижим имот, а
именно апартамент №38, находящ се в гр. София, ж.к. **** (идентичен с адрес гр. София,
ж.к. ****, съгласно Удостоверение на СО – район „Люлин“), вх.****. Доказано е по делото
правото на собственост в полза на ответника. Представените по делото Договор
№895/03.10.2002 год., Протокол на ОС на ЕтС от 26.08.2022 год., ведно със Списък с
присъстващите етажни собственици, в който фигурира подписа на ответника под номер 38 и
Договор № Д-0-67/03.06.2020 год. и Общи условия, приети с Решение по Протокол №7 от
23.10. 2014 год. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 год. на КЕВР, които влизат в сила на 11.07.2016 год. в
съвкупност доказват, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
5
процесния недвижим имот е присъединена към топлопреносната мрежа, поради което и
ответникът, като собственик на недвижим имот, притежава качеството на потребител на
топлинна енергия, съобразно гореизложените постановки. Следователно, възраженията на
ответника, че не е установена облигационна връзка между страните по делото, са
неоснователни и ответникът е задължен за заплащане на сумите за доставена топлинна
енергия.
Настоящият състав на въззивния съд е запознат със задължителната тълкувателна
съдебна практика, обективирана в Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС и
постановената в съответствие с нея съдебна практика по въпроса, съгласно която ако срещу
индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на чл. 55в ЗПИНМ, бъде отстъпен
друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от
тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик
на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по
този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака. Когато срещу отстъпения
в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака,
съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва
в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на
името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по реда на чл. 55в ЗПИНМ.
Правоимащият - в настоящия случай ответника Б. С. Б. - придобива собствеността върху
недвижим имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95,
при условие, че е изплатил евентуално разликата, която евентуално се дължи между
стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е
даден срок, съгласно действащите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство.
В резултат на този анализ, съдът е стигнал до крайния извод, че щом условието по чл. 103,
ал. 1 от ЗТСУ /отм./ е прекратително, собствеността върху описаното като обезщетение
жилище е преминала с влизане в сила на заповедта по чл. 100 от ЗТСУ /отм./ и тъй като това
е станало в случая след сключване на брака, предоставеният като обезщетение апартамент
не е част от общото съпружеско имущество, а е лична собственост на съпруга.
Последователната трайно установена съдебна практика приема, че когато срещу
отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим
имот макар това да е станало по време на брака собствеността на отстъпения имот не се
включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг.
Всички действали семейни кодекси до сега изискват съвместен принос за възникване на
съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на вещни права по време на
брака, като въвеждат презумпцията, че той се предполага до доказване на противното.
Презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /сега чл. 21, ал.3 от новия СК/ обаче е оборима.
Приносът е изключен когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но
със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество
по смисъла на чл. 20 от СК /отм/, респективно чл. 22 от действащия СК. Когато стойността
на дадения в обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот другият
6
съпруг няма принос в придобиването, поради което върху получения като обезщетение имот
не възниква съпружеска общност. В този случай е без значение момента на придобиване на
правото на собственост. Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл.
134, ал.4 З. /отм/ не създава права, а само констатира притежанието на такива. Вещно
действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от З. /отм/, с която се предоставя
недвижим имот като обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден недвижим имот може
да придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива изцяло от
стойността на отчуждения имот само при условията и при спазване на формата, предвидени
в чл. 102 ЗТСУ /отм./. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот не фигурира в
заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него негов личен
имот или няма прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ /отм./, върху
получения в обезщетение имот не възниква съпружеска имуществена общност и издаването
на констативен нотариален акт не може да създаде права.
Първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски, като
претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева. Претендираното
възнаграждение не е прекомерно, поради което следва да се уважи в целия претендиран
размер от 200 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/02.01.2024 г., постановено по гр. д. № 38775/2023 г.
на СРС, 157-ми състав.
ОСЪЖДА Б. С. Б. ЕГН ********** адрес: гр. София, жк."****, действащ чрез
процесуалния си представител адв. З. В. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б на основание чл.78, ал.8 ГПК сума в размер на
200 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8