Решение по дело №335/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от Н. М. Й. от гр. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник Й. Д. при АК – Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0453-000161 от 21.03.2024 г. на полицейски инспектор в РУ – Сливо поле при Областна дирекция на МВР - Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. ”л” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно спиране от движение на ППС за срок от един месец.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Основното възражение на жалбоподателя е, че ПАМ е наложена на лице, което не е собственик на ППС.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 22 от делото).

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Д., счита подадената жалба за неоснователна, като изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 23 от делото).

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което е адресат на оспорената заповед и има правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със ЗППАМ № 23-0453-000161 от 21.03.2024 г., издадена на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2, б. ”л” от ЗДвП, полицейски инспектор в РУ – Сливо поле при ОД на МВР - Русе е наложил на жалбоподателя ПАМ „временно спиране от движение на ППС” за срок от 1 месец (л. 1 от преписката).

За да наложи тази мярка, административният орган е съобразил, че на 16.11.2023 г., около 15:32 часа, в гр. Сливо поле, на бул. „България“, като водач на МПС – л.а. „БМВ ИХ ХДРАЙВ50“ с рег. № ЕА1249АА, управлява собствения си лек автомобил, превишавайки максимално разрешената скорост за движение в населено място до 50 км/ч, като се движи с 115 км/ч. Скоростта е установена с АТСС ARH CAM SQ с фабр. № 11743е4, фиксиращо дата, час и скорост, чрез заснет видеоклип № 0004164. От фиксираната скорост е приспадната максимално допустима грешка на техническото средство от 3% като наказуемо превишение на скоростта е 65 км/ч.

Констатацията на контролните органи дала основание и за съставяне на АУАН, серия GА № 1045506 от 21.03.2024 г., тъй като деянието на водача на МПС нарушава разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (л. 2 от преписката).

В ЗППАМ и цитирания АУАН е посочено още, че АУАН, серия GА № 1045506 от 21.03.2024 г. е съставен във връзка с чл. 188 от ЗДвП и изготвена експертна справка № 26/19.01.2024 г. във връзка с подадена декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП (л. 12 от преписката) и съставен АУАН, серия GА № 958896 от 22.12.2023 г. (л. 6 от преписката), който акт е бил съставен срещу лицето М. С. С.-Й., което лице е било посочено от управителя на „Фотон енерджи“ ЕООД /жалбоподателя в настоящото производство и адресат на оспорената ЗППАМ Н. М. Й./, което дружество се явява лизингополучател на процесното ППС, като лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство на процесните дата, час и място. Административнонаказателното производство по този акт /АУАН, серия GА № 958896 от 22.12.2023 г./ е било прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН с мотивирана резолюция № 23-0453-М000072 от 21.03.2024 г., като АНО е приел за установено, че деянието, описано в акта не е извършено (л. 7 от преписката). В цитираната мотивирана резолюция изрично се сочи, че лек автомобил „БМВ ИХ ХДРАЙВ50“ рег. № ЕА1249АА е собственост на Уникредит лизинг ЕАД – клон Русе, БУЛСТАТ 1218879480062 и „Фотон енерджи“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, гр. Дряново. Липсват данни за връчване на цитираната мотивирана резолюция. Така описаните релевантни към правния спор факти и обстоятелства се установяват от съдържащите се в приобщената към делото административна преписка (общо 12 листа).

Посочените факти и обстоятелства дали основание на 21.03.2024 г. полицейски инспектор в РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе да издаде оспорената пред настоящата инстанция ЗППАМ № 23-0453-000161 за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2, б. „л“ от Закона за движението по пътищата - „временно спиране от движение на ППС” за срок от 1 месец. Като адресат на заповедта е посочен Н. М. Й., като, както впрочем и в съставения АУАН, серия GА № 1045506 от 21.03.2024 г., на който органът се позовава в ЗППАМ, приемайки, че именно той е собственик на управляваното на процесните дата, час и място ППС – лек автомобил „БМВ ИХ ХДРАЙВ50“ рег. № ЕА1249АА.

Оспорената заповед е връчена на 21.03.2024 г., видно от отбелязването в разписката в самата заповед (л. 1, гръб от преписката), а жалбата против същата е подадена чрез административния орган на 03.04.2024 г. (л. 3 от делото).

В жалбата, основното възражение на процесуалния представител на Й., е, че адресатът на заповедта, в конкретния случай лицето Н. М. Й., в качеството му на физическо лице, не е собственик на лекия автомобил, който е управляван. В подкрепа на изложените фактически твърдения представя писмени доказателства – заверени преписи на свидетелство за регистрация, малък талон на л.а. БМВ ИХ ХДРАЙВ50 с рег. № ЕА1249АА, АУАН и извадка от ТР за актуалното състояние на „Фотон енерджи“ ЕООД, видно от което управител на дружеството е Н. М. Й. (л. л. 5 – 7 от делото). При тези данни, според жалбоподателя, наложената ПАМ се явява незаконосъобразна, като приложена по отношение на Й., тъй като той не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадената заповед. В подкрепа на доводите си прилага и съдебна практика (л. л. 8 и 9 от делото).

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 5 и полицейските инспектори в районни управления при ОД на МВР - Русе (л. 21 от делото). Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на полицейските инспектори в РУ – Сливо поле при ОД на МВР - Русе.

Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН, серия GA № 1045506 от 21.03.2024 г., който изрично е посочен като основание за издаване на оспорения административен акт.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта обаче е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

За принудителните административни мерки (ПАМ) има уредба в нормата на чл. 22 от ЗАНН. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ.

Съгласно чл. 171, т. 2 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) временно спиране от движение на пътно превозно средство.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл. 171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка на собственик, който при управление на моторно превозно средство превиши максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч – за срок един месец.

Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство.

При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в посочената хипотеза и неговия собственик.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на МПС при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч, в случая с 64 км/ч. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва обстоятелството, че същият е собственик на ППС, каквото е изискването на закона.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че собственик на МПС, управлявано от жалбоподателя Н. М. Й., е Уникредит лизинг ЕАД, клон - Русе. По силата на договор за лизинг собственикът Уникредит лизинг ЕАД, клон - Русе е предоставил за ползване срещу възнаграждения, собствения си автомобил „БМВ ИХ ХДРАЙВ50“ рег. № ЕА1249АА на лизингополучателя „Фотон енерджи“ ЕООД, като жалбоподателят е и управител на последното.

Така, видно и от представеното заверено копие на свидетелство за регистрация – част втора на лекия автомобил, което на основание чл. 33, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства съдържа данните за превозното средство от част първа, необходими при контрол на пътя, съгласно приложение № 6, като собственик е посочен Уникредит лизинг ЕАД, клон – Русе, а като лице, което може да използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, е вписано в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика, „Фотон енерджи“ ЕООД, чийто управител е жалбоподателя.

Доказателствата по делото сочат, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед и в тази връзка следва изцяло да бъдат споделени доводите в жалбата против същата. Жалбоподателят Н. М. Й. не е собственик на лек автомобил „БМВ ИХ ХДРАЙВ50“ рег. № ЕА1249АА, с който е извършено процесното нарушение – собственик е Уникредит лизинг ЕАД, клон - Русе.

Следователно адресат на оспорената заповед за налагане на ПАМ е Уникредит лизинг ЕАД, клон – Русе, в качеството на собственик на МПС, а не Н. М. Й., който е управител и законен представител на ЮЛ, което може да използва автомобила по силата на сключения договор за лизинг и който евентуално е управлявал ППС с превишена скорост. При това положение и при стрикното прилагане нормата на ЗДвП оспорената заповед е следвало да бъде издадена на Уникредит лизинг ЕАД, клон – Русе.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП № 23-0453-000161 от 21.03.2024 г., издадена от полицейски инспектор в РУ – Сливо поле към ОД на МВР - Русе, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10, 00 лева – държавна такса за образуване на дело (л. л. 13 и 14 от делото) и 400, 00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л. 19 от делото) или общо в размер на 410, 00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0453-000161 от 21.03.2024 г. на полицейски инспектор в Районно управление – Сливо поле към Областна дирекция на МВР - Русе, с която на Н. М. Й., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 6, ап. 14 е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. ”л” от Закона за движението по пътищата – „временно спиране от движение на ППС“ за срок от един месец.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на Н. М. Й., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 6, ап. 14 сумата от 410, 00 лева - разноски по делото.

Решението е окончателно.