Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

16.11.2018 г.

номер ..................                                                                 град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 18 октомври

Тринадесети наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2359 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на Н.С.И., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 18-0938-003699 от 31.07.2018 г. на ***сектор “ПП” към ОД на МВР -  Плевен, с което на основание 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 отЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложил на Н.С.И. глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. ***от АК – Плевен. Молят съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаканосъобразно.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

 

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спорът по същество.

Атакуваното наказателно постановление № 18-0938-003699 от 31.07.2018 г. е издадено въз основа на Акт № 0724369 от 18.07.2018 г. за установяване на административно нарушение, в който е отразено, че:

 

На 18.07.2018 г. в 11:20 часа в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов, на паркинг до № 2, като водач и управлява лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, извършва следното:

1.При маневра на заден ход, не съобразява разположението на паркирания зад него лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, като го удря. Реализира ПТп с материални щети;

2.Като участник в ПТП не остава на място и не уведомява службата за контрол на МВР, без постигнатот съгласиие между страните.

3.Водачът установен в ***, обл. Плевен в 13:45 часа на 18.07.2018 г.

2. Не представя СУМПС

-Нарушение на чл. 40, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП;

-нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП

-чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

 

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя Д.А.Х. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР  – Плевен, Сектор „ПП“.

Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя  е издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 отЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП административно наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 10 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните правни изводи:

 

СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ категорично счита, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено !!!

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпнена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год, която е задължителна за съдилищата .

 В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение или не .

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.

 Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен също не ангажира никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП, респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.

Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно вината на жалбоподателя.

От свидетелските показания на актосъставителя Д.А.Х. се установява, че АУАН-а е съставен от неочевидец, и че вписания като свидетел по акта – свидетелят В.С.В., също не е очевидец на нарушението.

 Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на нарушението и без да са разпитани свидетелите очевидци и да са им снети обяснения.

На зададен въпрос от страна на жалбоподателя към актосъставителя в съдебна зала „Как е разбрал, че демонстративно е напуснал ПТП-то?“, актосъставителят отговори “От жена, която случайно е преминавала покрай местопроизшествието, като същата беше видимо разстроена, като ни даде точно описание на водача на напусналия автомобил, както и на пътниците в него.“

 

По делото съдът констатира, че няма абсолютно никакви данни за свидетеля очевидец “….. жена, която случайно е преминавала покрай местопроизшествието…“

 

Нарушена е и разпоредбата на чл.40, т.9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението.

С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого и какви са те.

Съдът констатира, че  грубо е нарушена процедурата по съставяне на АУАН за пореден път изцяло по вина на актосъставителя.

Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта.

Освен нарушителят /или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият случай.

Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението.

Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво значение.

При внимателен прочит обаче се констатира, че актосъставителя в АУАН-а е отразил, че свидетелят В.В. е свидетел при установяване на нарушението изрично, но не и свидетел очевидец присъствал при извършване на самото нарушение.

         В такъв случай, достатъчно е било при съставяне на АУАН-а да присъства поне един свидетел присъствал на нарушението или такъв установил нарушението, за да е спазено буквално изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН.

На следващо място, видно от представеното по делото наказателно постановление, в него не е извършено конкретно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, включително и доказателствата, които го потвърждават.

Посочено е, че жалбоподателят като водач на пътно превозно средство се движи с несъобразена скорост и допуска ПТП, като съдът намира че така описано не изяснява фактическата обстановка по делото и самото извършване на административно нарушение.

Не са събрани доказателства за виновното поведения на водача на лекия автомобил- жалбоподателя по делото, не е направен задължителният оглед на место, не е установена по безспорен и несъмнен начин механизма на самото съприкосновение на лекия автомобил с другия автомобил и дали водачът е имал практически възможността да реагира своевременно и спре на безопасно разстояние.      

Използването на общата и бланкетна формулировка на закона визирана в разпоредбата му не е основание да се приеме наличието на доказано административно нарушение, тъй като такова е налице само при виновно поведение на даденото лице.

След като тези фактически положения не са установени по делото Съдът не може да  приеме за безспорно установено описаното в обжалваното наказателно постановление .

 От друга страна липсата на такова уточняване, отнема на жалбоподателя правото да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен и това накърнява сериозно правото му на защита, а правото на защита е основен принцип в наказателния процес и нарушаването му категорично води до незаконосъобразност на всички действия извършени от административния орган.

На следващо място, в НП не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого и какви са щетите.

В случая тези изисквания на ЗАНН не са изпълнени.

Предвид посочената разпоредба на ЗАНН, в НП следва да фигурират всички факти и обстоятелства обосноваващи обективните признаци на нарушението, като само възпроизвеждането на съдържанието на санкционната норма е недостатъчно.

В НП следва да са посочени фактите, които го конкретизират.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН става ясно единствено и само, че са получили сигнал от дежурния за настъпило ПТП. При пристигането им на място са заварили единия участник в ПТП-то, като другият участник в ПТП-то – жалбоподателят е установен на по-късен етап.

Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не е взел предвид разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е разпоредил разследване на спорните обстоятелства. Същият не се съобразил и с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН - “Когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция.”.

В случая не може да се приеме, че е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя.

          Съдът счита, че административно наказващият орган от своя страна, изобщо не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде настоящето НП предмет на съдебна проверка, да провери АУАН-а, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на безспорно множеството  спорни обстоятелства в конкретния случай.         

          Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0938-003699 от 31.07.2018 г. на ***сектор “ПП” към ОД на МВР -  Плевен, с което на основание 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 отЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложил на Н.С.И., с ЕГН: ********** *** глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: