Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.София, 22.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                   2.МАРИНА ГЮРОВА

 

при секретаря Красимира Динева и прокурора Т. Садай като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№631/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С решение от 04.06.2018г. по Н.А.Х.Д.№19926/2017г., СРС, НО, 110-ти с-в е признал обвиняемия Ф.В.Н. за невиновен в извършването на престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.9, ал.2 от НК е оправдан по повдигнатото обвинение. Със същото решение съда е постановил връщане на вещественото доказателство -  мотопед, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие, на неговия собственик – К.В.К..

Срещу решението е постъпил въззивен протест от изготвилия обвинителния акт прокурор. В сезиращия въззивния съд акт, решението се определя като незаконосъобразно и неправилно, противоречащо на събраните по делото доказателства. Настоява се, за безспорно доказано, че обвиняемият Н. е реализирал състава на престъплението, за което е предаден на съд. Представителят на държавното обвинение счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като се посочват и доказателствата, въз основа на които се прави този извод, а именно показанията на св.М.Д., св.С.Н., св.П.С., св.К.К., протокол за оглед на местопроизшествие и др. С оглед на изложеното се моли решението да бъде отменено и обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде осъден за извършеното деяние.  В протеста не се прави искане за събирането на нови доказателства.

След изготвяне на мотивите към съдебния акт, и с оглед указанията на съдията от СРС, по делото е постъпило допълнение към протеста. В този документ се изразява несъгласие с изводите на съда за приложение на чл.9, ал.2 от НК като основание за оправдаване на обвиняемия. Излагат се доводи за наличието на безспорно установени и описани в обвинителния акт факти, които завишават обществената опасност на деянито. В тази насока се сочат: управлението на МПС без придобита от обвиняемия правоспособност, наличието на второ лице, пътуващо като пътник, липса на задължителни предпазни средства и др. С оглед изложените аргументи, се моли въззивният съд да отмени решението, като признае подсъдимия за виновен, приложи новелата на чл.78а от НК и му наложи административно наказание.

В разпоредително заседание на 13.02.2019г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание представителят на СГП  поддържа протеста по изложените в него съображения. Оспорва изводите за малозначителност на описаното от СРС деяние. Поради това се моли за отмяна на протестираното решение и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като бъде освободен на основание чл. 78а от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“.

Обвиняемият Ф.Н., редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и оспорва протеста. Не добавя нещо в своя защита и в предоставената му последна дума.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания за съществено ревизиране фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:

Обвиняемият Ф.В.Н. е роден на ***г. в гр.София, с адрес по местоживеене:***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, с ЕГН: **********, неосъждан.

Обвиняемият  Н. не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство.

На 28.08.2017г. около 20.40часа, в с.Световрачане, обл.София, по ул.„Войнишки път“, с посока на движение от с.Негован към ул.„Софийска“, обвиняемият Н. управлявал моторно превозно средство -  мотопед /тип скутер/, с надпис на седалката „Gilera” и с номер на рама „0028875“. Обвиняемият заел мотопеда от неговия собственик – св.К.В.К., който го бил закупил без документи и не го бил регистрирал, за да „направи едно кръгче“ и да повози св.П.Р.С.. Посоченото моторно превозно средство било без регистрационни табели и не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП.

На 28.08.2017г. св.М.Д. и св.С.Н. - полицейски служители, изпълнявали служебните си задължения като патрулно постова група №460 при 02 РУ-СДВР, за периода от 19.00 часа на 28.08.2017г. до 07.00 часа на 29.08.2017г., като същите били разположени в с. Световрачене, в близост до кръстовището на ул. „Войнишки път“ и ул.„Софийска“.

 Около 20.40 часа на посочената по-горе дата полицейските служители забелязали черен на цвят мотопед да се движи по ул.„Войнишки път“, с посока на движение от село Негован към ул. „Софийска“, като възприели че същият бил управляван от обвиняемият Н., а зад него като пътник се возел св.С.. Полицейските служители забелязали, че двете пътуващи с мотопеда лица нямат предпазни каски на главите си, поради което ги последвали със служебния си автомобил и ги спрели за проверка.

При извършената проверка полицейските служители констатирали липсата на регистрационни табели на превозното средство, а след поискване обвиняемият Н. и св.С. не представили лични документи, както и такива за мотопеда. Чрез дистанционна справка в „БДС“ полицаите установили самоличността на двете проверявани лица, като водачът на превозното средство бил идентифициран като Ф.В.Н., а спътникът му като П.Р.С.. Била извършена справка и за притежавано свидетелство за управление на моторно превозно средтсво, при която се установило, че обвиняемият Н. никога не е придобивал такова. На обвиняемия Н. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, с бланков №600616 от 28.08.2017г. за следните нарушения: чл.140 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, като същият бил подписан без възражения.

Св.Д.и св.Н.запазили местопроизшествието до пристигане на дежурната огледна група на 02 РУ-СДВР. За времето от 22.15 часа до 22.30 часа разследващ полицай в присъствието на поемни лица и специалист технически помощник извършил оглед на местопроизшествие.

С протокол за оглед от 28.08.2017г. моторното превозно средство било иззето и същото било оставено на съхранение в сградата на 02 РУ-СДВР. След извършена експертна трасологична справка №271/29.08.2017г. било установено, че няма изменение в номера на рамата на мотопед марка „Gilera” без ДК номер, с рама №0028875.

От приложената в хода на досъдебното производство справка  от отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, било установено, че моторното превозно средтсво – мотопед /тип скутер/, марка „Gilera”, с номер на рама „0028875“ не било регистрирано по надлежния ред.

Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с доказателствените изводи на първостепенния съд, въз основа на които контролирания съдебен състав е изградил фактическите си изводи и направения, макар и кратък доказателствен анализ.

Изложената фактическа обстановка, правилно възприета от СРС се подкрепя в действителност от събраните на досъдебното производство гласни доказателства показанията на свидетелите П.С., С.Н., М.Д. и  К.К., които долният съд правилно е приел за достатъчно подробни, кореспондиращи помежду си и съответстващи на приобщените доказателствени материали. Всеки един от тези свидетели надлежно пресъздава личните си възприятия относно фактите имащи значение за настоящото наказателно производство.

Показанията на полицейските служители Н.и Д.са последователни и безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се помежду си, поради което съдът няма основание да не им даде вяра. С оглед на изпълняваната от тях длъжност – полицейски служители, съдът намира същите за незаинтересувани и непредубедени от изхода на делото, свидетели. Несъмнено се установява от показанията на св.Н.и св.Д., че последните са възприели непосредствено управлението на процесния мотопед от обвиняемия Н. на посочената дата и място, когато бил спрян за проверка. Същите обстоятелствено са изяснили направлението на движение на мотопеда, причината за неговото спиране, начина на протичане на проверката, извършените на място справки и установените факти. Изцяло в подкрепа на техните показания се явяват показанията на св.С. и св.К., които са еднопосочни и хронологично представят случилото се. Всъщност тези факти не се оспорват откогото и да било.

В заключение в подкрепа на изложената фактология правилно районният съд е кредитирал и посочените писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.11 от досъдебното производство), справка „БДС“ (л.17  от досъдебното производство), справка за нарушител/водач (л.27 от досъдебното производство), справка от централна база данни на КАТ (л.28 от досъдебното производство), АУАН (л.30 от досъдебното производство), НП №17-4332-019034/02.10.2017г. (л. 20 от съдебното следствие), справка за нарушител/водач (л.21 от съдебното следствие).

Констатация за необремененото съдебното минало на обвиняемия Ф.Н., съдът вярно е направил въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка за съдимост (л.34 от досъдебното производство и л.10 от съдебното следствие).

В обобщение събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и се намират във взаимна обвързаност, последователност и вътрешно логична връзка.

         В конкретния казус обвиняемият  Н. е осъществил от обективна страна   състава на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, тъй като на 28.08.2017г., около 20.40 часа управлявал моторно превозно средство – мотопед /тип скутер/ с номер на рама „0028875“, с надпис на седалката „Gilera“, което нямало поставена регистрационна табела и не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай обвиняемият Н. е реализирал втората алтернатива, заложена в състава на това престъпление. Съставът на чл. 345, ал. 2 от НК инкриминира управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Изпълнителното деяние е във формата на действие – управление. Под управление следва да се разбира всички действия и бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали същото се намира в покой или в движение. За да бъде управлявано моторно превозно средство по пътищата отворени за обществно ползване, съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, същото трябва да бъде регистрирано и да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, при условията и по реда предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. „ За регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“. Категорично установено в случая е, че процесният мотопед не е бил регистриран по надлежния ред и същият е бил без поставени регистрационни табели. Това престъпление е формално, на просто извършване и е довършено със самия факт на управление на моторното превозно средстство без последното да е регистрирано по  надлежния ред.

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл - обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Интелектуалният момент на вината включва представи за факта на управление на превозното средство, по път отворен за обществено ползване и за обстоятелството, че същото е без поставени регистрационни табели и не е регистирано по надлежния ред, каквито обвиняемият е имал към инкриминираната дата.

Въпреки формалното реализиране от обективна и субективна страна състава на горепосоченото престъпление правилно районният съдия е обективирал становище, споделено и този съдебен състав, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.

Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Съобразно задължителните за съда указания, дадени в ТР№113 от 16.12.1982г. по н.д.№ 97/82 г., ОСНК разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е обща. Тя се прилага за всички престъпления по НК. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други изисквания законодателят не е поставил. Логическото и систематично тълкуване на правната норма на чл.9, ал.2 от НК и предвид горното задължително за този съд тълкуване мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния, посочени в особената част на НК, независимо от характера и санкцията им, дали престъплението осъществява основен или квалифициран състав на престъпление, както и независимо от вида предвидено наказание. Всяко престъпление може формално да осъществява признаците от състава на престъплението, но обществената му опасност, с оглед степента и характера на засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца, да бъде толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането съответното поведение като престъпление и да изключва наказателната репресия.

Теорията и практиката са категорични, че приемането на едно деяние за малозначително /непрестъпно/ може да се базира или на липса на обществена опасност поради малозначителност на същото или на установяването й по безсъмнен начин, но с характеристиката на явна нейна незначителност. В настоящия казус районният съд намира, че приложимост намира втората алтернатива досежно явна незначителност. За приложението на чл.9, ал.2 от НК е необходимо да се направи анализ и на всички елементи от състава на престъплението - време, място и начин на извършване деянието, какви са вредните последици от деянието и т.н. Преди всичко следва да се посочи, че обществената опасност е признак на всяко едно престъпление независимо от неговия характер. Безспорна теоретична обосновка на обществената опасност е, че тя е основно, обективно, неюридическо качество на престъплението, наличието на която дава харатеристиката на едно деяние като престъпно, доколкото накърнява защитени от законодателя обществени отношения. За да бъде обаче едно общественоопасно деяние въздигнато в престъпление е необходимо същото да е с по-висока степен на общетвена опасност. Обстоятелствата, през призмата на които се преценява степента на обществената опасност на дадено деяние са обекта, който засяга /защитените обществени отношения/, характера и степента на засягане, качествата на субекта и дори някои негови характерни субективни особености и субективни елементи на деянието извън вината – подбуди, цели, мотиви и т.н. Степенуването на обществената опасност на конкретно деяние дава отражение не само в неговите последици в наказателноправен план и с оглед определяне на конкертните параметри на наказанието, но и на обратната плоскост – дали тази степен на засягане на защитените обществени отношения е достатъчна /значителна/ или напротив и обществено оправдано ли налагането на углавно наказание в такива случаи.

Деянието на обвиняемия засяга важни обществени отношения, на защитата на които законодателят е отделил цялата гл.XI от НК, озаглавена „Общоопасни престъпления“, раздел втори „Престъпления по транспорта и съобщенията“, а именно свързани с безопасността на транспорта, касателно транспортните средства и съоръжения, здравето и живота на хората.

Установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения. Действията на обвиняемият Н. не демонстрират динамичен престъпен стереотип. Конкретиката на настоящия казус очертава, че същият не е бил собственик на процесния мотопед, а вмененото му управление на нерегистрирано моторно превозно средство е било извършено за придвижване на кратко разстояние, което предопределя инцидентния, еднократен характер на извършеното. Съвсем друго измерение би имал доказателствения материал, ако по делото бе установено, че Н. е собственик на превозното средство, върху който следва да тежи задължението да го регистрира и да постави регистрационни табели съгласно действащото законодателство, и коментираното поведение – управление на нерегистрирано МПС не е изолирано явление в неговия живот.

Настоящият съдебен състав намира, че липсата на предпазна каска и отсъствието на придобита от обвиняемия правоспособност не са достатъчни, за да се счете, че конкретното управление на МПС без надлежна регистрация реализира обществена опасност в такъв интензитет, който закона изисква, за да придобие качеството на престъпление.

Правилно контролираната инстанция е отчела специфичните особености и вида на управляваното, но нерегистрирано моторно превозно средство – мотопед /тип скутер/ с ниска мощност, което от своя страна не позволява развиването на висока скорост и опасността от възникване на пътно-транспортни произшествия, следователно е с по-нисък интензитет. Съдът отчете и липсата на вредни последици от това деяние и ниската обществена опасност на самия деец.

Въззивният съдебен състав намира, че поведението на Н., макар и неправомерно е по-скоро израз на неприсъщо за възрастта му младежко лекомислие, отколкото на явен стремеж да се престъпят правилата на наказателното законодателство.

Съдът намира за нужно да подчертае, че при малозначителност на деянието се касае до твърде съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие, което конкретното престъпление оказва върху съществуващата система от обществени отношения. При тази хипотеза конкретното поведение по същество не е това, което е имал предвид законодателя при създаване на съответнаа норма от НК. С други думи казано, когато е забранявал даден вид прояви, законодателят не е имал предвид точно такова деяние, каквото е осъществено от дееца.

След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и същият следва да бъде потвърден изцяло. Изложените във въззивния протест, в допълнението към него и в съдебното заседание доводи в обратна насока са неоснователни. Решението е постановено при коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати такъв вид нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които да са накърнили съществено правото на защита на подсъдимия или други лица в процеса.

С оглед горното и на осн. чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 04.06.2018г. по Н.А.Х.Д.№19926/2017г., СРС, НО, 110-ти с-в.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................                             

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1....................................

                                                                                                       

        2....................................