Разпореждане по дело №652/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Г. С. Р. от Г., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 584/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, против действия на частния съдебен изпълнител, с които са й възложени такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в посочен размер и разноски, представляващи адвокатски хонорар по изпълнителното дело в посочен размер. С жалбата се правят твърдения за прекомерност на адвокатския хонорар по изпълнителното дело, уважен от частния съдебен изпълнител в размер на 5 300 лева. Твърди се също, че неправилно таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е определена както върху присъдените суми, така и върху адвокатския хонорар и разноските по изпълнителното дело, вместо само върху паричното вземане в размер на 13 000 лева. Моли съда да отмени действията на ЧСИ с рег. № 812 по изп. дело № 584/2011 г., в частта, с която са й възложени такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1 916.38 лева и адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 5 300 лева, като незаконосъобразни и да намали същите до законоопределения размер.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК – тридневен, считано от получаване на препис от жалбата, взискателят не е подал писмени възражения срещу жалбата. В тази връзка, към жалбата е приложено становище от взискателя Д. Ф. Н., чрез неговия представител по пълномощие, постъпило при частния съдебен изпълнител на 19.09.2011 г., т.е. много след изтичане на срока по чл.436, ал.3 от ГПК – видно от полученото на 31.08.2011 г. от процесуалния представител на взискателя съобщение за подадената жалба, ведно с препис от жалбата и приложенията към нея.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 812, е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата. Счита, че жалбата относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и определения адвокатски хонорар по изпълнителното дело е недопустима. Алтернативно излага съображения за неоснователност на жалбата, като твърди, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се определя както върху присъденото вземане по изпълнителния лист – главница, лихви и разноски, така също и върху надлежно предявеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителния процес. Счита също така, че в случая не е налице прекомерност на адвокатския хонорар по изпълнителното дело.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № *0584 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 се установява, че същото е било образувано на 22.07.2011 г. по молба на взискателя Д. Ф. Н., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 12.07.2011 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателката по настоящото дело Г. С. Р., за сумата от 13 000 лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 360 лева, представляващи деловодни разноски, в т.ч. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 12329/22.07.2011 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 е поканил длъжника по изпълнително дело № *0584 Г. С. Р. да заплати следното задължение по изпълнителното дело: 1. 4 360 лева неолихвяема сума /разноски по изпълнителния лист/, 2. олихвяема сума в размер на 13 000 лева /главница по изпълнителния лист/, 3. лихви към този момент в размер на 40.40 лева /присъдена законна лихва по изпълнителния лист/, 4. 5 300 лева адвокатски хонорар по изпълнителното дело/, 5. 282.80 лева разноски по изпълнителното дело и 6. такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1 916.38 лева, в полза на частния съдебен изпълнител. Видно от разписката, цитираната покана за доброволно изпълнение е получена от длъжника Г. С. Р. /жалбоподателка в настоящото производство/ на 05.08.2011 г.

От представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие е видно, че взискателят Д. Ф. Н. е упълномощил А. Б. да го представлява пред частния съдебен изпълнител, като за „образуване на изпълнително дело, защита и представителство по него” е било договорено и платено възнаграждение в размер на 5 300 лева.

При тези доказателства съдът съобрази следното:

По отношение на жалбата в частта й, с която се обжалват действията на частния съдебен изпълнител, с които на длъжника Г. С. Р. са й определени за плащане разноски по изпълнителното дело в размер на 5 300 лева, представляващи адвокатски хонорар, настоящият състав счита, че по принцип длъжникът може да иска намаляване на претендираните разноски за адвокат, респективно – да обжалва акта на съдебния изпълнител по отношение размера на адвокатското възнаграждение. За да е налице обаче акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, следва да е направено искане от длъжника до съдебния изпълнител, каквото в случая не е налице, който при наличие на предпоставките, визирани в чл.78, ал.5 от ГПК, може да намали размера на претендираните за събиране суми за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя или да откаже, ако не са налице основанията затова. С други думи, следва да е налице направено до съдебния изпълнител искане за намаляване на претендираните разноски за адвокат и последващ акт на съдебният изпълнител по отношение размера на разноските, който подлежи на обжалване. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима и в настоящия случай, съгласно която по искане на насрещната страна съдът, а в случая – съдебният изпълнител, може да присъди по – нисък размер на адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая обаче липсва направено искане от длъжника до съдебния изпълнител за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело се прави с жалбата.

При това положение, доколкото в случая не е налице искане от длъжника до съдебния изпълнител за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, респективно – не е налице акт на съдебния изпълнител по отношение размера на разноските, подлежащ на обжалване, жалбата в частта й, с която се иска намаляване на разноските за адвокатски хонорар е недопустима. Като такава същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Що се касае до жалбата в частта й, с която се обжалват действия на частния съдебен изпълнител, с които на длъжника е възложена такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в посочен размер, то следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. В тази връзка следва да се отбележи, че под разноски се разбират и таксите по изпълнението. Този извод следва от разпоредбата на чл.79 от ГПК – „Разноски по изпълнението”, в която за такива се сочат, както разноските, така и таксите по изпълнението. Това се потвърждава и от Приложение № 21 по чл.3, т.1 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците книжа, свързани с връчването по ГПК, видно от което в поканата за доброволно изпълнение, наред с дължимите – главница, лихви и присъдени разноски, са сочи и размера на разноските по изпълнителното дело, като изрично е указано, че в тях влизат и таксите по съответната тарифа.

В случая обаче, жалбата е недопустима поради това, че е просрочена. Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК, жалбата против действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. В тази връзка, видно от цитираната по- горе покана за доброволно изпълнение, с която длъжника е уведомен за определената от съдебния изпълнител такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, същата е получена на 05.08.2011 г. А видно от писмо изх.№ 1827/22.08.2011 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което жалбата на Г. С. Р. е изпратена на частния съдебен изпълнител за администриране, последната е подадена в съда на 19.08.2011 г., т.е. след изтичане на изискуемия едноседмичен срок от съобщението на длъжника за определената такса по т.26 от ТТЗ към ЗЧСИ, поради което същата е просрочена.

Ето защо съдът намира жалбата на Г. С. Р. против действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, по изпълнително дело № 584/2011 г. по описа на частния съдебен изпълнител, с които са й възложени такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и разноски, представляващи адвокатски хонорар по изпълнителното дело, в посочен в покана за доброволно изпълнение изх.№ 12329/ 22.07.2011 г. размер, за недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. С. Р. от Г., У. В.” № , с ЕГН *, ´ротив действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, по изпълнително дело № 584/2011 г. по описа на частния съдебен изпълнител, с които са й възложени такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и разноски, представляващи адвокатски хонорар по изпълнителното дело, в посочен в покана за доброволно изпълнение изх.№ 12329/ 22.07.2011 г. размер, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 317/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.