МОТИВИ на присъда от 03.05.2017 г. по н.о.х.д. № 139/2017 г. по описа на
Софийски окръжен съд, ІV състав.
С.о.п. е внесла
обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия И.С.И., с установена по
делото самоличност, за това, че на 28.01.2016 г., около 11,45 ч.,
в зоната на кръстовището, образувано между първокласен път 1-1 /Е 79/ от
републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 194+137 м. на същия път и
третокласен път № 161 от републиканската пътна мрежа, при управление на МПС –
товарен автомобил марка „Фиат Дукато” с рег. № *******, собственост на „Т.”ЕООД,
движейки се по третокласен път № 161, в посока от гр.Б. към с.Л., община Б., е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно:
- чл.21
ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта -
….50 км/ч. в населено място – за пътно превозно средство от категория В”;
- чл.47
от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство”;
- чл.46
ал.2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътните превозни
средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка
или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство“;
- чл.50
ал.1 от ЗДвП – „На кръстовище, на което единия от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътните превозни средства от другите пътища, са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“
като в зоната на действие на пътен знак Б2,
движейки се по път без предимство, с превишена скорост – 70 км/ч., вместо с
разрешената скорост от 50
км/ч., не е спрял на „стоп-линията“ на пътен знак Б2 и
не е пропуснал пътното превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Венто“ с
рег. № ******, управляван от Н. Г. Т., който се е движел по пътя с предимство,
и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Г. Т., с ЕГН **********, от гр.Б.
– престъпление по чл.343 ал.1, бук.”в”,
във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия И.С.И. така, както е формулирано в обвинителния акт,
като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от
приобщените по реда на чл.373 ал.1 от НПК доказателства и доказателствени
средства. Поддържа още, че подсъдимия е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение и моли да бъде признат за виновен в извършването на това
престъпление. По отношение на наказанията, представителят на държавното обвинение
предлага наказанието „лишаване от свобода” да бъде определено в размер на
четири години и шест месеца, което да бъде намалено по реда на чл.58а от НК и
да му бъде наложено лишаване от свобода за срок от три години. Предлага също определеното по този начин
наказание лишаване от свобода, на основание чл.66 ал.1 от НК, да бъде отложено
за изтърпяване от подсъдимия, за изпитателен срок от пет години. Според
представителят на СОП, на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание
лишаване от право на управление на МПС, което предлага също да бъде определено
за срок от три години. Моли съдът да се разпореди с присъдата си относно
съдбата на приобщените по делото веществени доказателства и сторените съдебни и
деловодни разноски.
Частният
обвинител Г.Н.А., действаща в лично качество и като повереник на частните
обвинители Д.В.Т. и Л.Н.Д., моли да бъде постановена присъда, с която
подсъдимия И. да бъде признат за виновен и съответно наказан за престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Досежно наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, адвокат А. моли съда да обърне особено внимание на
обстоятелството, че той /подсъдимия/ е
наказван 13 пъти по административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП,
които наказания очевидно не са изпълнили своя поправителен и възпиращ ефект,
както и на това, че същия не изразил съжаление и съчувствие към наследниците на
пострадалия.
Договорният защитник на подсъдимия И.С.И. – адв.К. моли
съда да приеме изнесената от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка
за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, изцяло
подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Моли също така при определянето
на наказанието на подсъдимия И., да бъде взето предвид правилото на чл.58а от НК, във вр. чл.373 ал.2 от НПК и същото да бъде индивидуализирано в минимален
размер, като в такъв размер да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание за престъплението – „лишаване от правоуправление на МПС”. Според
защитникът, в тази насока съда следва да съобрази наличието на смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно чистото му съдебно
минало, оказаната от него помощ на пострадалия, липсата на употребен алкохол,
направените от него самопризнания още на досъдебното производство. Именно с
оглед посочените обстоятелства, защитата счита, че за поправянето на подсъдимия
И. не е наложително същия да изтърпи ефективно наложното му наказание лишаване
от свобода и моли изтърпяването на последното да бъде отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК.
Подсъдимият И.С.И. в съдебно заседание се възползва
от правото си по чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения изрази съжаление и
разкаяние за извършеното.
Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия И.С.И.
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани на
досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно
установени, на основание чл.373 ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основаната на изнесената от
прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, съдът прие за установено по
делото следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.С.И.,***, с ЕГН **********, правоспособен водач на МПС – категории „В”, „М”, „АМ” и притежава свидетелство за
управление на МПС № *********/16.11.2007 г. с валидност до 22.10.2017 г. Не е
осъждан. Наказван е по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП -
шест пъти с влезли в сила наказателни постановления и шест пъти с издадени
фишове. Работи като складов работник и шофьор в „Т.” ЕООД – с.Бенковски, област
Пловдив, с предмет на дейност дистрибуционна търговия. В случаите, когато
титуляр – шофьор на товарен автомобил на дружеството бил в отпуск, подсъдимия
го замествал.
На
28.01.2016 г., сутринта, на подсъдимия И. било възложено да осъществи курс за
гр.П., гр.Б. и селата около гр.Б., за да достави на клиенти на „Т.”ЕООД заявени
количества перилни и почистващи препарати. Около 07,00 ч. подсъдимият И.
потеглил от складовата база на „Т.”ЕООД в с.Б., управлявайки товарен автомобил
марка „Фиат Дукато” с рег. № *****. С него пътувала и приятелката му –
свидетелката С.П.П., която седяла на предната лява седалка до него, тъй като
товарния автомобил бил с дясно разположен /обратен/ волан.
Подсъдимият
И. заредил с превозваната стока, магазини в гр.П., с.Р., с Т., гр.Б. и с.В..
Трябвало да зареди и магазини в с.Л., но не знаел пътя до там, поради което
попитал възрастен човек от с.В., който го упътил. Следвайки указанията на
човека, подсъдимия се върнал в гр.Б.. Около 11,45 ч., след навлизане в гр.Б.,
подсъдимия И. ***, в посока от гр.Б. към с.Л., чиято траектория съвпадала с
тази на третокласен път № 161. По същото време, движейки се също по ул.”*******”,
в същата посока като подсъдимия, пътувал с лек автомобил „Фолксваген Пасат”,
свидетеля Д.Т.Д., заедно със съпругата си – свидетелката В.С.Д.. Автомобилът
бил управляван от свидетеля Д.Д. със скорост около 30 км/ч., същият не бързал,
тъй като знаел, че наближава кръстовище с първокласен път 1-1, на което имало
поставен за неговата посока на движение
знак „Стоп”. На 100 метра
преди кръстовището с първокласен път 1-1, управляваният от свидетеля Д.
автомобил бил изпреварен от товарния автомобил, управляван от подсъдимия И.. На
свидетелите Д.Д. и В.Д. им направило впечатление, че товарния автомобил ги
изпреварил с много висока скорост и след маневрата не се престроил в тяхната
пътна лента на движение, а продължил в насрещната пътна лента, като без да
спира на знака Б2 – „Стоп”, директно навлязъл в кръстовището.
Пътното
платно на ул.”*******” /съвпадащо с траекторията на третокласен път 161/ преди
кръстовището с ПП 1-1 Е 79, в посока от гр.Б. към с.Л., било разделено на две
пътни ленти – по една лента за движение в противоположните посоки, отделени по
между си с бяла единична непрекъсната линия. Пътното платно на ПП 1-1, преди
кръстовището с третокласен път 161, в посока от с.С. към с.В., било разделено
посредством двойни, непрекъснати линии, на четири пътни ленти.
Кръстовището
било регулирано с пътни знаци, като на пътното платно на третокласен път № 161
/съвпадащ с ул.”*******” в гр.Б./, посока гр.Б.- с.Л., върху десния банкет
преди зоната на самото кръстовище с ПП 1-1 /Е79/, бил поставен пътен знак Б2 –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”.
В
същото време към гореописаното кръстовището се приближавал, движейки се по
първокласен път 1-1 в посока от с.В., свидетелят В.П.В.. Той управлявал лек
автомобил „Фиат Дукато” с рег. № *******. Свидетелят В. също видял как товарния
автомобил, управляван от подсъдимия, наближил кръстовището и след като подминал
указателната пътна табела, рязко ускорил скоростта си на движение и директно
навлязъл в кръстовището без да спре на знака Б2 – „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство”.
Междувременно по първокласен път 1-1 /Е79/, в
посока от с.С. към с.В., със скорост от около 50 км/ч., се движел лек
автомобил „Фолксваген Венто” с рег. № *****, управляван от пострадалия Н. Г. Т.,
който пътувал сам в автомобила. Същия наближавал перпендикулярно кръстовището с
третокласен път № 161, като за посоката му на движение действал пътен знак Д11
– „Начало на населено място”
В този момент подсъдимият И. с управлявания
от него товарен автомобил, не спрял на знака Б2, навлязъл директно в зоната на
кръстовището и се насочил перпендикулярно на лентата, предназначена за движение
по първокласния път 1-1, в направлението й от с.С. към с.В., по която се движел
лекия автомобил „Фолксваген Венто” с рег. № ******, управляван от Н. Г. Т..
Траекториите на двата автомобила се пресекли, в резултат на което настъпил удар
между тях. Предната челна дясна част на товарния автомобил ударила по средата
лявата странична част на лекия автомобил. От резултатната сила, лекия автомобил
„Фолксваген Венто” бил отблъснат надясно, т.е приплъзнал се косо на дясно и се завъртял около вертикалната си ос, като
излязъл извън асфалтовата настилка към затревения банкет, където се установил в
покой. След удара товарния автомобил „Фиат Дукато”, управляван от подсъдимия,
се насочил напред и наляво спрямо посоката му на движение, завъртял се почти на
180 градуса около вертикалната си ос, в посока обратна на посоката на въртене
на часовниковата стрелка и спрял окончателно извън края на асфалтовата
настилка. Всеки от двата автомобила се установил с предната си част в посока
обратна на първоначалната си посока на движение.
Подсъдимият
И.И. слязъл от товарния автомобил и се отправил към автомобила на пострадалия,
като видял тялото на последния разположено безжизнено на предните две седалки.
Веднага сигнализирал за станалото ПТП по мобилния си телефон на националния
телефон за спешни повиквания № 112. Междувременно сигнали на този телефон
подали и свидетелите В.В. и Д.Д.. На местопроизшествието пристигнал екип на
ФСМП Б. в състав – свидетелката Г.С. /лекар/, свидетелката В.Х.-Ц. /мед.сестра/
и свидетеля В.М. /шофьор/. Свидетелката С. констатирала смъртта на пострадалия
Н. Г. Т.. На място пристигнал и полицейски екип на РУП гр.Б. – свидетелите А.З.И.
/полицейски инспектор „Пътен контрол”/ и М.М.М. /командир на група ОП/.
Свидетелят И. извършил проверка на подсъдимия И.И. за употреба на алкохол, с
техническо средство „Алкотест Дрегер”, което отчело отрицателен резултат. Около
12,40 ч. подсъдимият се явил във ФСМП Б., където дал кръв за извършване на
химическо изследване за употреба на алкохол. Видно от протокол за химическа
експертиза № 81/29.01.2016 г., в кръвната проба на подсъдимия, не се доказало
наличие на етилов алкохол и упойващо вещество.
При
извършеният на същата дата /28.01.2016 г./ оглед на местопроизшествие,
обективиран в съставен протокол /л.23-36 от ДП/ са установени районна на
настъпилото ПТП, параметрите на пътното платно, наличните пътни знаци в зоната
на произшествието, хоризонталната и вертикална пътна маркировка, положението и
техническото състояние на МПС участвали в пътното произшествие, следите
оставени на пътната настилка от МПС. В частност -констатирано е, че върху
асфалтовата настилка на пътната лента за движение на ППС в посока от с.С. към
с.В., в зоната на кръстовището между ПП1-1 третокласен път 161 са налични две
следи от задиране на асфалтовата настилка. И двете следи от задиране са
установени в зоната на посоченото кръстовище и към мястото, където се намирали
двата автомобила, участващи в ПТП. Установени са още повредите и деформациите
по двата автомобила: товарния автомобил бил силно деформиран в предната си
част, лекия автомобил – в лявата си част.
При
извършеният оглед и аутопсията на трупа на пострадалия Н. Г. Т. по назначената
съдебномедицинска експертиза на труп № 81/2016 г. /л.114-119 от ДП/ са
установени следните увреждания: черепно-мозъчна травма; закрита гръдна травма;
закрита коремна травма; травма на опорно-двигателния апарат; дребновъзлеста
чернодробна цироза. От характера и морфологията на описаните травматични
увреждания се установило от експерта, че същите са резултат на действие на
твърди тъпи предмети, по механизма на удар с/или върху такива, с голяма
кинетична енергия, и могат да се получат от частите на купето на автомобил.
Порезните рани по главата са резултат на действие на предмет с режещ ръб и са
локализирани на дясната лицева половина, непосредствено пред ушната мида и в
лявата челно-слепоочна теменна област, като имат вид на „крачета на врабче”,
поради което според вещото лице отговарят да са получени от действие на
фрагменти от счупени стъкла.
От
извършената съдебно-химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, иззета от трупа на пострадалия Н.
Т. /л.120, т.1 от ДП/ не се установява наличие на етилов алкохол и наличие на
други летливи редуциращи вещества към момента на пътно-транспортното
произшествие.
По
делото е назначена комплексна медико-автотехническа експертиза /л.138-152, т.1
от ДП/. При извършеният от вещите лица по тази експертиза, оглед на участвалите
в пътно-транспортното произшествие превозни средство, са установени следните
повреди и деформации по същите:
- при
лекия автомобил „Фолксваген”, модел „Венто” с рег. № ******* – силен страничен
удар отляво; деформирана конструкция на цялото купе, деформирани предна лява
врата, левите преден и заден калници, две леви колонки, ляв праг и лява част на
пода; счупени стъкла на предна и задна лява врата, предно панорамно стъкло
отляво, ляв фар и габарит, задно стъкло на купето, арматурно табло от ляво и
измервателни уреди; смачкано ляво външно
огледало, смачкана задна лява врата, предна лява седалка; изместено окачване на
предно ляво колело.
- при товарния
автомобил марка „Фиат”, модел „Дукато” с рег. ******** – силен удар отпред
челно; откъснати предна броня, радиатор за двигателя и перка; смачкани капак на
двигателя, преден десен калник; счупени преден десен фар и габарит, предно
панорамно стъкло; обезформена предна част на носещата конструкция, увредено
оборудване на двигателя.
Базирайки
се на извършения технически преглед на посочените моторни превозни средства,
вещите лица са заключили, че непосредствено преди произшествието, те /МПС-та/ са
били технически изправни – по тях не е имало неизправности, които да са
съществували като аварийна опасност или да са възникнали внезапно преди/или по
време на конкретното ПТП и така да са го предизвикали.
Изхождайки
от гореописаните деформации по превозните средства, местоположението им сред
произшествието, габаритите им, както и от съдържащите се в огледния протокол
данни за налични следи върху асфалтовата настилка в зоната на ПТП, експертите по обсъжданата експертиза са дали
заключение за мястото на удара между двата автомобила: по дължина на пътното
платно на първокласен път 1-1 – на около 4 метра в посока към с.В.,
от мислената линия на лентата за изчакване М7, завиваща в ляво към Б. и по
широчина на пътното платно – на около 1,50-2,00 м. в дясно от двойната
непрекъсната линия – М2, разделяща платното за движение от първокласен път № 1,
в посока от с.Скравена към с.В., от пътната лента в ляво от нея. Пак според
тези експерти, скоростта на движение на товарния автомобил марка „Фиат” в
зоната на ПТП е била 70 км/ч.,като
от своя страна управлявания от пострадалия Тодоров лек автомобил марка
„Фолксваген” се е движил със скорост 50 км/. При посочената скорост на движение
на товарния автомобил, опасната зона за спиране на този автомобил е била около 67 метра, а тази на лекия
автомобил марка „Фолксваген” – 35 метра. В зоната на
местопроизшествието - на 700 м. преди кръстовището,
при движение в посока с.С.-с.В. по ПП1-1, в дясно на пътното платно имало
поставен пътен знак „Д11” – начало на населеното място, а ул.”*******”,
траекторията на която съвпада с третокласен път 161 е част от градската пътна
мрежа на Б., с оглед на което процесните автомобили, при избиране на скоростта
си на движение, следвло да да се съобразяват с максимално разрешената такава в
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Експертите
от медико-автотехническата експертиза са достигнали до извод, че от техническа
гледна точка причината за настъпилото ПТП се дължи на това, че подсъдимият И.С.И.,
като водач на товарен автомобил марка „Фиат” с рег. № ******, при преминаване
през регулирано с пътни знаци кръстовище, не е спрял при наличие на пътен знак
Б2 – „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство” и не е пропуснал
движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Венто”, управляван
от пострадалия Н. Т.. Приел е още, че водачът на товарния автомобил „Фиат
Дукато” – подсъдимия И.И. е имал техническата възможност да предотврати ПТП,
ако движейки се по ул.”*******”, в посока гр.Б.-с.Л., се е съобразил с пътен
знак Б2, спрял е на стоп-линията, без да навлиза в кръстовището и е пропуснал
да премине лекия автомобил „Фолксваген Венто”, управляван от Н. Т., движещ се
по пътя с предимство – ПП1-1 в посока от с.С. към с.В.. На база изчислената от
експертите опасна зона на спиране на лекия автомобил „Фолксваген Венто” и
отстоянието му от мястото на удара в момента на навлизане на челната част на
т.а. „Фиат Дукато”, експертите са достигнали до извод, че за водача на този лек
автомобил – пострадалия Н. Т., настъпването на ПТП е било непредотвратимо. В
заключението си, в задача седма, вещите лица са описали механизма на възникване
и развитие на пътнотранспортното произшествие, който механизъм се възприема
изцяло от съда.
От
заключението на допълнителната комплексна медико-автотехническа експертиза се
установява, че цялата траектория на ПП 1-1 от входа на гр.Б. откъм с.В., до
входа към града откъм с.С., съответно и в зоната на ПТП, попада изцяло в
границите на населеното място – град Б..
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за установена, като се позова на направените от подсъдимия И.С.И.
самопризнания по всички факти, изложени в обвинителния
акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло ги
подкрепят, и които приобщи по реда на чл.283 от НПК към доказателствената
съвкупност по делото чрез прочитането на съответните протоколи, в които са
обективирани процесуалните действия, чрез които тези доказателства са събрани,
а именно показания на свидетелите: С.П.П., В.П.В., Д.Т.Д., В.С.Д., А.З.И., М.М.М., Г.Д.С., В.Т.Х.-Ц.,
В.А.М., К. Г. П.; заключения на изготвените съдебно-медицинска експертиза на
труп № 81/2016 г. /л.114-119, т.1 от ДП/, съдебно-химическа експертиза №
81/2016 г. /л.120 от т.1 от ДП/, комплексна медико-автотехническа експертиза
/л.138-152 от т.1 от ДП/ и допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза /л.167,168 от т.1 от ДП/; писмените
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум,
справка от ОД на МВР П., сектор Пътна полиция /л.38-40 от т.2 от ДП/, протокол
за химическа експертиза, препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници и за родствени
връзки, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия, както
и иззетите по делото веществени доказателства.
Съдът
не намери основания да не кредитира и даде вяра изцяло на показанията на
свидетелите С.П., В.В., Д.Д., В.Д., А.И., М.М.,
Г.С. и В.Х.. Между събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените
свидетели и останалите доказателствени източници по делото, съдът не намери
съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв
характер /касаещи релевантните обстоятелства по делото/ съдът не откри и между
отделните показания на така посочените свидетели. Същите са кореспондиращи си и
пресъздават възприятията на всеки един от тези свидетели по логически
последователен, житейски достоверен, обективен и безпристрастен начин.
Показанията на посочените свидетели, съпоставени с останалите събрани по делото
доказателства, установяват по категоричен начин обстоятелствата, които са от
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, а именно факта на управлението от страна
на подсъдимия И. на инкриминираните дата, час и място на процесния товарен
автомобил „Фиат Дукато” с рег. № ******; обстоятелството, че подсъдимият,
наближавайки мястото на произшествието – кръстовището, образувано между
първокласен път 1-1 /Е79/ и третокласен път 161, се движил с висока /превишена
за конкретния пътен участък/ скорост 70 км/ч., изпреварил автомобила, в който
пътували свидетелите Д. и продължил движението си в насрещната пътна лента;
факта, че преди да навлезе в кръстовището, подсъдимият не спрял с управлявания
от него автомобил на линията, на която бил поставен за посоката му на движение
знак „Б2 – Стоп” и съответно не пропуснал движещия се в същото време по пътя с
предимство лек автомобил „Фолксваген” с рег. № *******, управляван от
пострадалия Н. Т.. Тези свидетели подробно изясняват и обстоятелствата, че
инициалния удар между процесните автомобили е настъпил в областта на предната
челна дясна част на товарния автомобил „Фиат Дукато” и средната лява странична
част на лекия автомобил „Фолксваген”; че мястото на удара било изцяло в
платното за движение на лекия автомобил; че след този удар всеки един от двата
автомобила се завъртял и се установил обратно на посоката на движението си; че
пострадало от катастрофата лице, бил водача на лекия автомобил, чиято смърт
била констатирана веднага, както и обстоятелствата на случилото се след
автопроизшествието и поведението на подсъдимия. По отношение на така посочените
факти, е налице
съвпадение в показанията на посочените свидетели, и последните се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал - данните
съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие от 28.01.2016 г. и в
заключенията на съдебномедицинската и комплексната медико-автотехническа
експертизи.
Съдът
възприе изцяло заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
на труп № 81/2016 г. /л.114-119, т.1 от ДП/, тъй като същата са компетентно
изготвена и с оглед на останалите доказателства по делото не поражда съмнение
относно достоверността на съдържащите се в нея данни.
Съдът
кредитира изцяло и заключението на комплексната медико-автотехническа
експертиза, тъй като това заключение е пълно, ясно и обосновано, и с оглед на
данните по делото не възниква никакво съменине за неговата правдивост. Въз основа на това експертното
заключение /а и на гореобсъдените свидетелски показания/, съдът приема за
безспорно установени от фактическа страна обстоятелствата, че мястото на
инициалния удар между процесните превозни средства, по ширина
на платното за движение е било изцяло в пътната лента за движение на лекия
автомобил – ПП 1-1, в посока от с.С. – с.В.; че кръстовището между ПП 1-1 /Е79/
и ТП № 161 /мястото на конкретното произшествие/ е било регулирано с пътни
знаци, като на десния банкет на лентата за движение на товарния автомобил,
управляван от подсъдимия, били поставени пътен знак „Б1 – пропусни движещите се
по пътя с предимство” и „Б2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”;
че скоростта на последния в зоната на автопроизшествието /част от градската
пътна мрежа на Б./ е била 70
км./ч., а на управлявания от пострадалия лек автомобил –
50 км./ч.;
че опасната зона за спиране на процесния товарен автомобил, при посочената скорост
на движение е била около 67
метра, а на лекия автомобил – 35 м. Също от коментираното
експертно заключение съдът намира по безспорен начин установени механизма на
реализираното пътно-транспортно произшествие, техническите причини за настъпването
му, възможностите на водачите на процесните моторни превозни средства да
предотвратят настъпването на конкретното произшествие. Изводите си относно посочените
обстоятелства, вещите лица са обосновали с констатираните обективни находки на
мястото на произшествието – разположението на двете превозни средства на
пътното платно в крайната фаза на ПТП, констатираните по тях деформации,
оставените следи върху асфалтовата настилка; конкретните параметри на пътното
платно и особености на зоната на автопроизшествието, както и с характера и
морфологията на причинените на пострадалия телесни увреждания.
С оглед на
изложеното, съдът прие, че горепосочените доказателства и доказателствени
средства, събрани на досъдебното производство и приобщени по предвидения в процесуалния
закон ред, изцяло подкрепят направеното от подсъдимия И.С.И. самопризнание по
реда на чл.371 т.2 от НПК, като доказват по безспорен и несъмнен начин
извършването на процесното деяние, авторството на същия /подсъдимия/ в
извършването му и начина на осъществяването му. В частност, този състав на СОС
намира, че приобщените по делото гласни, писмени, веществени доказателства и
експертните заключения, които се кредитират и възприемат от съда, по
категоричен начин потвърждават признатите от подсъдимия фактически констатации.
По-конкретно, признатите от подсъдимия И.И. факти относно механизма на
извършване на деянието, а именно факта, че движейки се на процесната дата с
товарния автомобил „Фиат Дукато” по ул. „********” на гр.Б., към кръстовището й
с ПП 1-1 /Е79/, същият не спрял на поставен от страна на пътната лента, в която
се движил, знак „Б2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”; факта,
че подсъдимия с висока скорост, директно навлязъл в кръстовището и не пропуснал
движещия се в това време по пътя с предимство лек автомобил, управляван от
пострадалия Тодоров; факта, че в резултат на тези действия на подсъдимия,
настъпил удар между неговия автомобил и този, управляван от пострадалия
Тодоров, се потвърждават /подкрепят/ по несъмнен начин от данните, съдържащи се
в протокола за оглед на мястото на произшествието, относно параметрите на
пътното платно в тази зона, наличната вертикална и хоризонтална пътна
маркировка, разположението на участвалите в произшествието превозни средства;
от заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза установяваща
скоростта на движение на процесните автомобили в момента на произшествието,
причините за настъпването му и неговия механизъм от техническа гледна точка; от
показанията на свидетелите Д.Д., В.Д., С.П. и В.В. даващи сведения за движението
на товарния автомобил, управляван от подсъдимия с висока скорост, за
навлизането му директно в кръстовището, без да спре на знак Б2 и да пропусне
движещия се по пътя с предимство лек автомобил, и последвалия удар с последния.
По-нататък направеното от подсъдимия И.И. самопризнание досежно факта, че
именно в резултат на този удар на управлявания от него товарен автомобил в
лекия автомобил, управляван от Н. Т., веднага настъпила смъртта на последния,
намират пълна подкрепа в показанията на свидетелите Г.С., В.Х.-Ц., Д.Д., В.В., С.П.,
както и в данните, съдържащи се в заключението на съдебно-медицинската
експертиза на трупа на пострадалия; огледния протокол, установяващ установения
в лекия автомобил труп на водачът му и неговото разположение.
В обобщение на изложеното, СОС в настоящия му състав
прие, че наличните по делото доказателствени източници, които са изключително
еднопосочни и инкорпорират фактически данни, напълно съответни по между си, по
категоричен и безусловен начин обосновават направеното от подсъдимия И.И.
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимия И.С.И. на датата 28.01.2016 г., около 11,45 ч., в гр.Б.,
в зоната на кръстовището, образувано между Първокласен път 1-1/Е79/ от
републиканската пътна мрежа, километър 194+137м. на същия път и третокласен път
№ 161 от републиканската пътна мрежа, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Фиат Дукато“ с рег. № *******, собственост
на „Т.“ЕООД, движейки се в посока от гр.Б. към с.Л., община Б., е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата и
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, а именно: чл.50 ал.1
от ЗДвП – „На кръстовище, на което единия от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътните превозни средства от другите пътища, са длъжни
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ и
чл.46 ал.2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътните превозни
средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка
или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство“, като в зоната на действие на пътен знак Б2, движейки се по път без
предимство, не е спрял на „стоп-линията“ на пътен знак Б2 и не е пропуснал
пътното превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № *******,
управляван от Н. Г. Т., който се е движел по пътя с предимство, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Н. Г. Т., с ЕГН **********, от гр.Б.. По
този начин подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
От
обективна страна, безспорно и категорично се установи, че подсъдимия И.И. на
посочените по-горе време и място е управлявал гореописания товарен автомобил
марка „Фиат Дукато”, с рег. № ******. Също от обективна страна по делото безспорно
се установи, че подсъдимия И. като водач на пътно превозно средство е нарушил
правилата за движение по пътищата, предвиждащи задължение при преминаване през кръстовище,
по единият от пътищата сигнализиран като път без предимство, да пропусне пътните
превозни средства, движещи се по пътя с предимство, и конкретно задължението –
при поставен знак Б2, да спре на „стоп-линията”, очертана с пътна маркировка,
или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът и да потегли
отново, след като пропусне пътните превозни средства, които имат предимство. По
делото по безспорен начин се установи от събраните гласни и писмени
доказателства, както и от експертното заключение, че именно защото подсъдимия И.,***
/третокласен път № 161/ в посока от центъра на гр.Б. към с.Л., не се е
съобразил с поставения в платното му за движение пътен знак Б2 – „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство” и не е пропуснал да премине движещия се в същото време по пътя с предимство
/ПП1-1, от с.С. за с.В./ лек автомобил „Фолксваген” с рег № *******, управляван
от Н. Т., се е ударил в този автомобил, в резултат на което е настъпила смъртта
на водача му. От заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза
безспорно се установи, че единствената причина от технически характер, за
настъпването на пътното произшествие е поведението /действията/ на подсъдимия И.И.,
който като водач на товарния автомобил „Фиат Дукато”, при преминаването си през
регулирано с пътни знаци кръстовище, не спрял при наличие на пътен знак Б2 и не
е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген”,
управляван от пострадалия Н. Т.. Същевременно, несъмнено се установи по делото,
че подсъдимия, като водач на процесното МПС е могъл да предотврати настъпването
на конкретното пътно-транспортното произшествие, ако при движението си по ул.”*******”
в гр.Б., при приближаването си към кръстовището с ПП1-1, е спрял на
стоп-линията, указана с пътен знак Б2, без да навлиза в кръстовището и е
пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил, управляван от
пострадалия Н. Т.. Следователно ако подсъдимият е спазил правилата за движение
по пътищата, визирани в разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от
ППЗДвП, като се е съобразил с поставения на пътното платно, по което е
осъществявал движението си, пътен знак Б2 и спрял преди да навлезе в
кръстовището, за да пропусне движещите се по пътя с предимство превозни
средства, то същия обективно е могъл да предотврати настъпването на инициалния удар
с лекия автомобил на пострадалия Н. Т., вследствие на които е настъпила смъртта
му. След като обаче не е направил това, то съдът намира, че подсъдимия И.И. е
допуснал нарушение на разпоредбите на чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП
и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Вследствие
именно на извършеното нарушение на посочените правила за движение по пътищата,
описани по-горе, подсъдимият е причинил смъртта на Н. Г. Т.. От събраните по
делото доказателства безспорно и категорично се установява, че непосредствената
причина за настъпването на смъртта на пострадалия Н. Т. се явяват именно
получените от него травматични увреждания вследствие на удара на управлявания
от него лек автомобил от товарния автомобил, управляван от подсъдимия. От
обективна страна, както бе посочено по-горе, е налице и пряка причинна връзка
между описаното по-горе нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на подсъдимия И. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на едно
лице, тъй като по делото безспорно се установи, че ако подсъдимия бе спазил
задълженията си да спре движението си на поставен знак Б2 и преди да потегли отново,
да пропусне движещите се по пътя с предимство, превозни средства, то същият
обективно е могъл да предотврати настъпването на пътното произшествие.
От
субективна страна подсъдимият И.С.И. е извършил посоченото деяние при форма на
вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същият не е
предвиждал настъпването на обещественоопасните последици от деянието, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно подсъдимия е бил длъжен и е могъл
да знае и да не нарушава правилата на чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ППЗДвП,
като е трябвало да осъществи движението си, като водач на МПС, преминавайки
през регулирано с пътни знаци кръстовище, с тези знаци и конкретно с поставен
пътен знак в лентата му за движение Б2. За подсъдимият е съществувало и
задължение, а същия е могъл при ангажиране на интелектуалния си капацитет и
психични възможности, и да предвиди възможното настъпване на общественоопасните
последици от нарушаването на правилата за движение по пътищата – причиняването
на смърт на друго лице, и е могъл да спазва такова поведение на пътя, което да
предотврати настъпването им.
С оглед
на изложеното, съдът намери, че подсъдимия И.С.И. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3
от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в
извършването на това престъпление, и на основание тази разпоредба от НК,
приложена във връзка с разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК му наложи наказание лишаване
от свобода за срок от 3 /три/ години. На основание чл.343г, във вр. с чл.343,
вр. чл.37, т.7 от НК съдът постанови по отношение на този подсъдим и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия И.И. наказание лишаване от свобода, настоящия съдебен състав взе предвид разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда в случаите по
чл.372 ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. При спазване на
правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи това наказание на подсъдимия И.
в размер над средния такъв на наказанието лишаване от свобода, предвиден в
особената част на НК за
престъплението, в извършването на което същия е признат за виновен, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца. За да индивидуализира така наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода в посочения размер,
съдът отчете като смекчаващи
вината и отговорността му
обстоятелства чистото му съдебно минало, липсата на отрицателни
характеристични данни за личността му, поведението му непосредствено след
деянието, насочено към оказване помощ на пострадалото лице /същият веднага след
удара, отишъл при лекия автомобил, за да установи състоянието на пострадалия,
както и веднага сигнализирал по тел.112 за станалото ПТП/, изразеното от него
пред настоящия съд съжаление за
случилото се. Съдът
не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия И. обстоятелство
направеното от него самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като същото
беше извършено в хода на съдебното производство по делото, като формално
волеизявление по реда на цитираната разпоредба и благоприятната последица от
него се свежда единствено до прилагане по отношение на подсъдимия на смекчения
режим на наказателната отговорност по чл.58а от НК /в този смисъл ТР на ВКС №
1/2009 г./. В тази насока, обаче не може да не бъде взето в предвид като
обстоятелство от естество да облекчи отговорността на подсъдимия И.,
направеното от него изцяло признаване на вината му още в началото на образуваното
досъдебно производство. Като отегчаващи вината и
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия И., съдът прецени факта,
че същият като водач на МПС е санкциониран многократно по административен ред
за извършени от него различни по вид нарушения на ЗДвП, включително и за
нарушение на разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП /шест пъти с влязли в сила
наказателни постановления и шест пъти с фишове/, обстоятелството, че в случая
подсъдимия като водач на МПС е допуснал и друго нарушение на правилата за движение
по пътищата, макар и същото да не стои в причинна връзка настъпилите вредни
последици – превишил е максимално допустимата скорост за движение в конкретния
пътен участък 50 км/ч.,
като се е движил с такава от 70
км/ч., както и обстоятелството, че професията на
подсъдимия /шофьор на товарен автомобил/ налага стриктно спазване на правилата
за движение при упражняването й, но въпреки това подсъдимия е допуснал
нарушаването им.
След като
анализира така изложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, степента на обществена
опасност на подсъдимия И.И. /сравнително ниска такава/ и на извършеното от него деяние /завишена, с оглед настъпилите вредни последици и честотата
на разпространение на престъпните деяния от този вид/, предвид относителната
тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размерът на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода при известен превес на
отегчаващите му вината и наказателната отговорност обстоятелства. Индивидуализираното
по този начин наказание на подсъдимия И. – лишаване от свобода за срок от 4
години и 6 месеца, съдът намали с една трета, предвид разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК приложена във връзка с
нормата на чл.373 ал.2 НПК, като по този начин наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от 3 /три/ години. Размерът на наложеното наказание лишаване
от право да управлява МПС, съдът определи при отчитане на обстоятелството, че
същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание
лишаване от свобода. Това наказание също е определено при известен превес на отегчаващите
вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия И.И., но и при
съобразяване на факта, че като професионален водач на МПС, подсъдимия е
допуснал изключително грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата,
като това негово поведение съвсем не е инцидентно и изолирано.
Съдът прецени, че
в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК, тъй като едно от наложените на подсъдимия И.С.И. наказания /три години лишаване от свобода/ по вид и размер
съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан,
а и предвид приетите и изложени по-горе от съда смекчаващи отговорността
обстоятелства, същият не представлява голяма обществена опасност и целите на
наказанието по отношение на него могат да се постигнат и без ефективното му
изтърпяване. Обстоятелствата относно чистото съдебно минало на
подсъдимия, трудовата му ангажираност и социална интеграция, не сочат на извод,
че е наложително същия да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното
изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода. Поради това съдът
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия И.И. наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане
на присъдата в сила. Така посочения размер на изпитателния срок, според
настоящият съд съответства на настъпилия тежък резултат, на моралната укоримост
на извършеното от подсъдимия деяние и в най-голяма степен ще съдейства за
постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и преди всичко за
поправянето на подсъдимия.
Съдът
призна подсъдимия И.С.И. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда
по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието /да е причинил смъртта на Н.
Т./ вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.47 от ЗДвП. Вмененото нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП съдът приема, че е допуснато от подсъдимия доколкото по делото
безспорно се установява, че същия се е движил с управлявания от него товарен
автомобил със скорост от 70
км/ч., която е била по-висока от разрешената такава за
конкретния пътен участък – 50
км./ч. Това нарушение, обаче макар и допуснато от
подсъдимия като водач на товарния автомобил, според настоящия състав на СОС не
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Последният е
настъпил не поради това, че подсъдимият се е движил с превишена скорост, а
поради това, че наближавайки до регулирано с пътни знаци кръстовище, не е спрял
на поставения за посоката му на движение пътен знак Б2, не е спрял на
стоп-линията и не е пропуснал движещия се в същото време по пътя с предимство,
лек автомобил, управляван от пострадалия, т.е. не е изпълнил задълженията си на
водач на МПС, визирани в разпоредбите на чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от
ППЗДвП. Следователно нарушението на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП само по
себе си не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни
последици.
По
отношение на инкриминираното на подсъдимия И. нарушение на разпоредбата на
чл.47 от ЗДвП, този състав на настоящата инстанция прие, че същото не е
допуснато от него. От наличната по делото доказателствена основа не се
установява именно избраната от подсъдимия скорост на движение на управлявания
от него товарен автомобил, по някакъв начин да му е попречила същия да спре на
поставения знак Б2 и съответно да пропусне участниците в движението, които имат
предимство. Не се установява и наличието на причина от друг характер, която
обективно да е възпрепятствала подсъдимия И. да изпълни указанията на
вертикалната пътна сигнализация и конкретно на пътния знак Б2.
С оглед
на така изложеното, съдът призна подсъдимия И. за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение да е извършил процесното деяние в резултат на
нарушаване на правилата за движение по пътищата, предвидени в разпоредбата на
чл.21 ал.1 и чл.47 от ЗДвП.
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата, по отношение на иззетите по делото
веществени доказателства, следното: товарен автомобил марка „Фиат”, модел
„Дукато”, с рег. № *******, да бъде върнат на собственика му – „Т.”ЕООД, със
седалище ***, а лек автомобил марка „Фолксваген“, модел “Венто“ с рег. № *******,
собственост на починалия Н. Т., да бъде върнат на неговите наследници – Г.А., Д.Т.
и Л.Д..
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.С.И.
да заплати в полза на държавата – по сметка на ВСС, направените във фазата на
досъдебното производство разноски в размер на 1 501,38 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател: