Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 131/07.03.2019г.
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на двадесет
и пети февруари , през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Д. като……разгледа докладваното…от съдията БОЙЧЕВА… адм.д.№421/2018г.
по описа на Административен съд Монтана и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.65,ал.1 от Закона за
общинската собственост/ЗОС/ ,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на В.Ц.Д.
***,чрез адв.П.А.-САК /пълномощно на л.6/против Заповед№1776/08.08.2018г.на
кмета на община Монтана ,с която е иззет на основание чл.65,ал.1 от ЗОС от
жалбоподателката поземлен имот с идентификатор №48489.13.102 по КК и КР на гр.Монтана ,ведно с построените
в него 3 броя сгради– частна общинска собственост ,в който попада отчужден имот
бивш пл.№ 186 ,кв.8 ,находящ се в гр.Монтана,ж.к.“М*** “, актуван с
АЧОС№5716/2018г. ,поради това, че го владее без правно основание.В жалбата жалбоподателката
,чрез процесуалния си представител адв.А. иска отмяна на заповедта , като
незаконосъобразна ,поради допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и
материалния закон , а в съдебно
заседание не се явява и не се представлява.В дадения от съда 7 -дневен срок
изпраща писмени бележки,в които излага аргументи за отмяна на заповедта.Моли за
присъждане на разноските по делото.
Ответникът-Кмет на община Монтана,
чрез юрк.Петкова иска да се потвърди заповедта, като правилна и
законосъобразна.Подробни съображения излага в писмена защита.Моли и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след проверка на
оспорения административен акт , предвид
твърденията на страните и приложените
доказателства, приема следното:
Съдът приема жалбата за допустима,като подадена в срока по
чл.149,ал.1 от АПК и от легитимирано лице.Заповедта е връчена на жалбоподателката на 13.08.2018г./видно от обратна разписка на
л.15/ ,а жалбата е подадена директно до съда на 22.08.2018г., тоест в 14-
дневния срок по чл.149,ал.1 от АПК. По същество същата е неоснователна, по
изложените по-долу съображения.
Установено е от административната преписка
,че на основание акт за частна общинска
собственост №5716/2018 г., вписан в Службата по вписвания гр. Монтана ,община Монтана е собственик на поземлен имот с
идентификатор №48489.13.102 с площ 892.00 (осемстотин
деветдесет и два) кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), който по действащия
подробен устройствен план на гр. Монтана е включен в Урегулиран поземлен имот
(УПИ VIII), кв. 369 и в част от улица с ОТ
1175-1185-1186-1187-1190-1191, ведно със сгради с идентификатори: №48489.13.102.1 със застроена площ 131 (сто тридесет и
един) кв.м., брой на етажите: 1, предназначение: жилищна сграда;№ 48489.13.102.2 със застроена площ 22 (двадесет и два)
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване и №48489.13.102.3 със застроена площ 19 (деветнадесет)
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване.
Със заповед №199/16.04.1987 г. на
Председателя на ИК на Общински народен съвет гр. Михайловград за осъществяване
на мероприятие - комплексно жилищно строителство на основание чл. 63 от Закона
за териториално и селищно устройство е отчужден в полза на държавата недвижим
имот, представляващ дворно място пл. №186, включено в новообразувания жилищен
комплекс "М*** ", кв. 8 по плана на гр. Монтана с подобренията в
него, съсобственост на Д*** Д*** Д*** -1/2 ид. части, И*** Д*** Д*** – 1/4 ид. части и Б*** Д. А*** 1/4 ид. части. Оценката на имота с всички
подобрения в него е на стойност 25 800 (двадесет и пет хиляди и осемстотин)
лева, разпределена на горепосочените лица според притежаваните от тях идеални
части.
Имот планоснимачен №186, кв. 8 по
недействащия кадастрален и регулационен план на гр. Монтана от 1974 г. е
включен в УПИ VIII, кв. 369 и в част от улица с ОТ
1175-1185-1186-1187-1190-1191 по действащия регулационен план на гр. Монтана,
одобрен със заповед №740/10.07.1997г.
С молба от 16.02.1990г. с натариално
заверени подписи И*** Д*** Д*** и В.Ц.Д. във връзка с отчуждения имот със
заповед №199/16.04.1987 г. избират като обезщетение жилище №10, в жилищен блок
„Е*** ", бл. * в ж. к. „М*** ".
С допълнителна заповед №284/02.03.1990г. на
Председателя на ИК на Общински народен съвет гр. Михайловград И*** Д*** Д*** и В.Ц.Д.
за отчуждения със заповед №199/16.04.1987 г. имот №186 са обезщетени с тристайно
жилище, представляващо ап. * с площ 102.70 кв. м, находящо се на етаж 5, вх. * ,
в Ж*** „Е*** ", бл. * в ж. к. „М*** " и мазе №10 с площ 4,30 кв. м.
Допълнителната заповед №284/02.03.1990г. на
Председателя на ИК на Общински народен съвет Михайловград е обжалвана от
управителния съвет на Ж*** „Е*** " и с решение от 29.05.1990г. по гр. дело
№39/1990 г. Окръжен съд гр. Михайловград оставя в сила заповедта. Решението е
влязло в сила на 26.06.1991 г.
Установено е от административния орган ,че В.Ц.Д. въпреки обезщетението продължава да ползва без правно
основание отчуждения имот и построените в него сгради, общинска собственост.,поради което и кмета е издал
оспорената в настоящето производство заповед№1776/08.08.2018г. ,с която е иззет
на основание чл.65,ал.1 от ЗОС от жалбоподателката поземлен имот с
идентификатор №48489.13.102 по КК и КР
на гр.Монтана ,ведно с построените в него 3 броя сгради– частна общинска
собственост ,в който попада отчужден имот бивш пл.№ 186 ,кв.8 ,находящ се в
гр.Монтана,ж.к.“М*** “,,актуван с АЧОС№5716/2018г. ,поради това, че го владее
без правно основание.При тази
фактическа обстановка ,съдът от правна страна приема следното.
При
служебна проверка на оспорената заповед на основание чл.168 от АПК на всички
основания по чл.146,т.1-5 АПК ,съдът намира същата за издадена от компетентен
орган ,при спазване установената форма , на процесуалния и материалния закон и целта на закона,по
следните съображения.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл.
65, ал. 1 от ЗОС - Кметът на Община Монтана, в установената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила. Безспорно е, че след като
се изземва имот, за който е надлежно издаден Акт за частна общинска
собственост, единственият компетентен орган да издаде заповедта по чл.
65, ал. 1 от ЗОС е Кметът на съответната Община– в случая на Община Монтана.
Правото на собственост е установено с АЧОС№5716/31.07.2018г. на Община Монтана/л.16/
и поради това обектът, чието изземване е
постановено, е общински.В този смисъл ,Съдът не споделя възраженията на адв.А.
,че имотът не е общински.Заповедта не страда от липса на форма съгласно
чл.59,ал.2,т.4 АПК , изложени са в нея фактически и правни основания за
издаването й,в отговор на възражението в жалбата ,че същата е немотивирана.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при нейното издаване. Адресатът на акта е уведомен с писмо изх.№94-В-619/03.07.2018г.,
че държи имота без правно основание и в 14- дневен срок следва да го освободи,в
противен случай ще се пристъпи към принудителното му изземване по реда на чл.65
,ал.3 от ЗОС/л.18/.Писмото й е връчено редовно на 05.07.2018г. /л.18-гръб/.Не
са подадени възражения против него . Материално-правните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от
Закона за общинската собственост са: 1. имотът да е общинска собственост и
2. наличие на някоя от алтернативните предпоставки - имотът да се владее или
държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от
него е отпаднала.
Правото на собственост върху имота, както се
посочи по -горе, се установява въз основа на представения Акт за частна
общинска собственост № 5716/31.08.2018г./л.16/ , който се ползва с материална
доказателствена сила, която не е оборена в производството, т. е. налице е
първата предпоставка за изземване на имота.
Налице е и втората предпоставка за изземване
- към датата на издаване на оспорения акт – 08.08.2018г. не е налице /липсва/
годно основание за владеене на имота. Съдът, с разпореждане от 17.10.2018г. и
от 22.01.2019г. изрично е указал на жалбоподателката да докаже, че владее ,респ.държи
имота на някакво правно основание,което в настоящето производство тя не е
доказала. В жалбата също не се твърди ,да има някакво правно основание за ползване
на имота ,като жалбоподателката се позовава единствено на отчуждително производство за имота ,по което
страна е бил съпруга на жалбоподателката И*** Д*** Д*** /видно от удостоверение
за наследници на л.7/ ,което не било
приключило,поради фактът ,че имотът
,получен в обезщетение от жалбоподателката е негоден за
ползване-незавършен,липсва акт №16 ,отделните членове на Ж*** не са снабдени с
нотариални актове,при което заповедта за изземване нарушавала чл.33 от Конституцията на РБ и чл.8 от Европейската Конвенция за защита правата на
човека и основните освободи .За да установи истинността на тези констатации
съдът е назначил вещо лице-Д.Д. ,чието заключение е дадено обективно и
безпристрастно ,прието от съда ,което е установило ,че жилището дадено в
обезщетение на жалбоподателката не е завършено ,но останалите членове на Ж*** кооперацията
си ползват имотите ,които са завършени ,тоест апартамента на жалбоподателката
не е завършен по нейна вина –неплащане на вноски в Ж*** кооперацията за
довършването му,поради което това обстоятелство не би могло да се вмени във
вина на кмета на общината и в този смисъл е ирелевантно за оспорената заповед.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че недвижим имот, представляващ дворно място бивш планоснимачен №186, кв. 8 по недействащия кадастрален и регулационен на гр. Михайловград, ведно с подобренията в него е отчужден през 1987 г. в полза на държавата за комплексно жилищно строителство от съсобствениците Д*** Д*** Д*** – 1/2 идеална част, И*** Д*** Д*** – 1/4идеална част и Б*** Д. А*** 1/4 идеална част, като оспорващата В.Ц.Д. не е измежду тези лица. Отчуждаването е извършено на основание чл. 63 от Закона за териториално и селищно устройство (отм.) със заповед № 199/16.04.1987 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет гр. Михайловград./л.22/.Оценката на имота с подобренията в него е разпределена на горепосочените лица според притежаваните от тях идеални части./л.23/и изплатена на съпруга на жалбоподателката И*** Д*** /видно от удостоверение на л.213/.,което не е оспорено в производството.За отчуждаването на имота и подобренията в него съсобствениците са обезщетени както следва:Д*** И*** Д*** по негово искане е обезщетен с недвижим имот - двустайно жилище, представляващо апартамент №7 от 61.00 кв.м., ет. * . вх. * в жилищен блок 28-7 в комплекс М*** ./л.26/, И*** Д*** Д*** /съпруг на жалбоподателката/ по негово искане е обезщетен с недвижим имот - тристайно жилище, представляващо апартамент №10 от 102.70 кв.м., етаж 5, вх. * в жилищен блок 18 в комплекс „М*** ", а Б*** Д. А*** с плащане в брой на парично обезщетение.Отстъпените в обезщетение на Д*** И*** Д*** и И*** Д*** Д*** жилища, както и прилежащите им помещения и съответните идеални части от правото на строеж са конкретизирани във влезлите в сила допълнителни заповеди №50/09.01.1989 г./л.26/ и №284/02.03.1990 г./л.29/ на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет гр. Михайловград. И в двете заповеди е посочено, че не се прилага чл. 90 от Закона за териториално и селищно устройство (отм.).Жилищната сграда на бл. * , вх. * в комплекс М*** , в която е обезщетен с жилище И*** Д*** Д*** е изградена от Ж*** Е*** въз основа на одобрени проекти, разрешение за строеж №61/21.05.1990 г. и строителен протокол №30/30.05.1990 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво.За построяването на осем етажната жилищната сграда на бл. * , вх. * в комплекс М*** със заповед №82/25.01.1990 г. /л.94/на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет гр. Михайловград в полза на жилищно строителната кооперация „Е*** " е отстъпено право на строеж. ЖСК „Е*** " е извършил строежа на жилищната сграда по стопански начин.Иван Д*** Д*** съгласно разпоредбата на чл. 10 от Закона за жилищните кооперации по право е член кооператор на Ж*** „Е*** ". В качеството си на член кооператор същия е следвало да участва в изграждането на жилищния блок, където се намира жилището, получено като обезщетение.Съгласно акт №3/17.06.1994 г./л.97/ за ново строителство сградата е завършена през 1994 г. По смисъла на §21 от Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията същата представлява заварен строеж. Съгласно §6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба №2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти заварени строежи, каквато е сградата на вх. * на бл.* в ж. к. М*** , завършени до 31.03.2001 г., които не са били приети по установения ред до 31.03.2001 г. не подлежат на въвеждане в експлоатация.Жилищната сграда на бл. * , вх. * в комплекс М*** е завършена, а изградените в нея жилища се ползват от живеещите в нея. Една част от тях са се снабдили с нотариални актове за собственост върху притежаваните от тях обекти в сградата и са извършили и разпореждане с тях.Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство /отм./ Собствеността на недвижимия имот в случая тристайното жилище, представляващо апартамент №10, находящо се на 5 етаж, вх. * , бл. * , комплекс „М*** ", отстъпен като обезщетение е придобита от И*** Д*** Д*** по силата на самата заповед №284/02.03.1990 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет гр. Михайловград.Отчуждителната процедура на имота и подобренията в него е завършила с влезлите в сила допълнителни заповеди №50/09.01.1989 г. и №284/02.03.1990 г„ с които е извършено обезщетяване на Д*** И*** Д*** и И*** Д*** Д*** с поисканите от тях двустайно и тристайно жилища.В този смисъл съдът не споделя становището на адв.А.,че отчуждителната процедура за имота не е завършена и кмета на общината дължи завършване на жилището на жалбоподателката.Самото отчуждение е отдавна приключило с издаване на заповед№284/02.03.1990г.на Председателя на ИК на ОНС-Михайловград ,обжалвана от Управителния съвет на Ж*** “Е*** “ ,като с Решение от 29.05.1990г. Окръжен съд-Монтана е оставил в сила тази заповед./л.31/.В този смисъл ,всички възражения на адв А. за незавършена процедура по отчуждаване ,както и относимост на самата отчуждителна процедура към заповедта за изземване са несъстоятелни. Обстоятелството ,че не е завършен имота е изцяло по нейна вина ,доколкото дължи вноски в Ж*** по довършването му,които очевидно не е внасяла своевременно ,поради което това нейно поведение не би могло да бъде основание за отмяна на заповедта за изземване на отчуждения имот ,който вече е общински и който следва да бъде освободен от жалбоподателката ,доколкото е в патримониума на общината.Нещо повече-в настоящето производство съдът не следва да проверява законосъобразността на отчуждителната процедура ,както неправилно се твърди в жалбата и в писмени бележки от адв.А. като процесуален представител на жалбоподателката, а само законосъобразността на оспорената заповед за изземване на имота ,който в случая се ползва от лице без правно основание/чл.65,ал.1 ЗОС/.От друга страна ,самата отчуждителна процедура касае съпруга на жалбоподателката И*** Д*** Д*** ,не и жалбоподателката.Не се оспори АЧОС№5716/2018г. от адв.А. в съдебно заседание ,който се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК,при което съдът е длъжен да приеме,че имотът е общински. Фактът на владение на имота също не се оспорва от жалбоподателката. Не се твърди нито в жалбата,нито в съдебно заседание от жалбоподателката, респективно от нейния процесуален представител адв.А. ,че имотът се държи или владее на някакво правно основание. След като в процеса жалбоподателката не доказа ,въпреки указанията на съда ,че ползва имота на някакво правно основание ,при условие ,че имотът е общински ,за него има издаден акт за частна общинска собственост ,който не бе оспорен в производството ,и който констатира правото на собственост на общината върху него ,и при положение ,че имота се ползва понастоящем от жалбоподателката без правно основание,налице са и двете материално-правни предпоставки за изземването му по реда на чл.65 ,ал.1-3 от ЗОС.
Съдът намира, че е спазена с издаване на
оспорената заповед и целта на Закона
за общинската собственост - управление и ползване на имотите частна
общинска собственост за нуждите на Общината, и в случаите, когато липсват
основания на упражняващите фактическа власт лица, административния орган да
предприеме необходимите действия за изземване на имота, с оглед най- пълна
защита на интересите си на собственик, и по този начин създаване на възможност
за извличане на приходи от отдаването под наем на имота, както и възможност на
нуждаещи се лица, да ползват освободения имот, като бъдат настанени в него.
Предвид горепосоченото съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото, и според правилата
на чл.
143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144
от АПК във вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, на оспорващата следва да се
възложат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в
размера на 100 лв. Водим от горното, и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Монтана
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В.Ц.Д. ***,чрез адв.П.А.-САК против Заповед№1776/08.08.2018г.на кмета на община
Монтана ,с която е иззет на основание чл.65,ал.1 от ЗОС от жалбоподателката
поземлен имот с идентификатор №48489.13.102
по КК и КР на гр.Монтана ,ведно с построените в него 3 броя сгради–
частна общинска собственост ,в който попада отчужден имот бивш пл.№ 186 ,кв.8 ,находящ
се в гр.Монтана,ж.к.“М*** “, актуван с АЧОС№5716/2018г. ,поради това, че го
владее без правно основание,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.Ц.Д. *** да заплати на Община Монтана разноски по
делото в размер на 100/сто/лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховния
административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: