РЕШЕНИЕ
гр.
София, 31.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на пети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6923 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищцата С.Т. твърди, че на 15.12.2015 г. в гр.
Кюстендил е настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. „Тойота Корола Версо“ с рег. № ******, който не
пропуснал движещия се по улица с предимство л. а. „Форд Ескорт“ с рег. № ******АР,
в резултат на което настъпил удар между двете превозни средства. Вследствие на
това ПТП на ищцата, която по време на инцидента пътувала в л. а. „Тойота Корола Версо“, са причинени телесни увреждания,
подробно описани в исковата молба, които от своя страна са довели и до
усложнения на диабетното ѝ заболяване, намаляване на зрението на двете
очи, а впоследствие и до исхемичен мозъчен инсулт и свързани с него последици.
В резултат на произшествието на ищцата е определена 91% степен на увреждане от
ТЕЛК. Процесното събитие и претърпените от ищцата увреждания също така са
довели до негативно изменение на емоционалното ѝ състояние (включително
до депресивно разстройство) и на начина ѝ на живот. Ищцата твърди, че
гражданската отговорност на водача на л. а. „Тойота Корола Версо“ към момента на процесното ПТП е застрахована при
ответника, който е заплатил на ищцата сумата от 4 000 лв. за обезщетяване
на претърпените от нея вреди. Ищцата счита, че сумата е недостатъчна, поради
което иска от ответника да ѝ заплати допълнително сумата от 31 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 15.12.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски
по делото.
Ответникът ЗАД „А.“ оспорва иска. Не оспорва, че
процесното ПТП се е състояло, както и че е причинено от сочения от ищцата
водач, чиято гражданска отговорност към момента на ПТП е застрахована при
ответника. Счита, че е налице причинна връзка само между част от сочените от
ищцата увреждания и процесното ПТП, а именно: контузия на глава без загуба на
съзнание с главоболие, световъртеж и загуба на равновесие, отоци на лицето,
контузия на ляв горен крайник с кръвонасядания в
областта на предмишницата, за които
увреждания е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4 000 лв., с
което намира, че е изпълнил задълженията си към ищцата. Ответникът оспорва да е
налице причинна връзка между сочените неврологични усложнения, свързани с
диабета на ищцата и претърпяното ПТП. Твърди, че ищцата е допринесла с
поведението си за настъпване на процесните увреждания, тъй като е пътувала без
поставен предпазен колан. Счита размера на претендираното обезщетение за
завишен с оглед на получените от ищцата увреждания. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това
се установява и съгласно представения констативен протокол за ПТП от 16.12.2015
г. и заключението на автотехническата експертиза по делото, че на 15.12.2015 г.
в гр. Кюстендил е настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. „Тойота Корола Версо“ с рег. № ******, който при преминаване
през кръстовище не е пропуснал движещия се по пътя с предимство л. а. „Форд
Ескорт“ с рег. № ******АР. Видно от представения по делото протокол за оглед на
местопроизшествието, който е съобразен и в заключението на експертизата, а това
е посочено и в показанията на свидетелката Д.С. (водачът на л. а. „Тойота Корола Версо“), преди
кръстовището по посоката на движението на л. а. „Тойота Корола Версо“ е поставен знак Б1 – „пропусни движещите се по пътя с
предимство“, като в случая водачът не е съобразила поведението си с
предписанието на този знак. Така тя е нарушила задълженията си съгласно чл. 6,
т. 1 ЗДвП да съобразява поведението си с пътните знаци и конкретно с правилата
за предимство съгласно чл. 46, ал. 1 ППЗДвП.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на л. а. „Тойота Корола
Версо“, което е осъществено виновно с оглед на
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В резултат от това поведение е причинено и процесното
ПТП, от което е пострадала ищцата С. Т., която е пътувала на задната седалка на
л. а. „Тойота Корола Версо“,
както сочи свидетелката Д.С. и съгласно заключението на комплексната медицинска
експертиза по делото. Поради това за ищцата е възникнало правото на обезщетение
за причинените ѝ неимуществени вреди.
Според заключението на комплексната
съдебномедицинска експертиза (КСМЕ), която е съобразила и представената по
делото медицинска документация, вследствие на процесното ПТП ищцата е получила
травматични увреждания, състоящи се в мозъчно сътресение, контузия с
травматичен подкожен кръвоизлив в дясна теменна област на главата, контузия с
травматичен подкожен кръвоизлив в лява лицева половина, световъртеж от
централен произход като усложнение от мозъчното сътресение и контузия с
травматични подкожни кръвоизливи на лява мишница. В резултат на полученото
мозъчно сътресение първоначално съзнанието на ищцата е било замъглено, тя е
била зашеметена и объркана (за което сочи и свидетелката Д.С.), но без да е
налице загуба на съзнание. Ищцата е настанена за болнично лечение за период от
8 дни, през който, според заключението на експертизата, най-изявената
симптоматика на мозъчното сътресение е отшумяла. Общото възстановяване на
ищцата от това увреждане е продължило до 5 седмици, а възстановяването ѝ
от останалите мекотъканни увреждания е продължило две
седмици, като по-интензивни болки е изпитвала през първата една седмица.
По отношение на последиците за
ищцата от полученото мозъчно сътресение следва да се съобрази и посоченото от
вещите лица, а именно, че при по-възрастни пациенти (ищцата е на 62 години към
момента на процесното събитие) с придружаващи заболявания, каквито има ищцата (хипертонична
болест и захарен диабет), е възможно по-дълго време да продължи главоболието и
чувството на нестабилност при рязко изправяне от легнало положение и при
лягане. За това продължително влошаване в състоянието на ищцата показания дава
и свидетелят А.Т.(син на ищцата), според когото след изписването от болницата
главоболието и световъртежът на ищцата са продължили около 1-2 години. Тук
следва да се има предвид, че въпреки посоченото в заключението на експертизата
за възможна по-голяма продължителност на симптомите на мозъчното сътресение, не
би могла да се приеме продължителността, сочената от свидетеля. При преценка на
показанията на свидетеля съгласно чл. 172 ГПК следва да се съобрази, че вещите
лица не са посочили да са налице обективни данни в медицинската документация за
подобна продължителност на световъртежа и главоболието, изпитвани от ищцата.
Според експертизата диагнозата световъртеж от централен произход е поставена на
ищцата около 3 месеца и половина след процесното събитие, като няма данни за
последващо проследяване на това състояние, което предполага, че то се е
подобрило. Също така поначало тези симптоми могат да бъдат свързани и с другите
заболявания на ищцата, особено с високото кръвно налягане. Поради това следва
да се приеме, че това състояние на ищцата е надхвърлило обичайните до 5 седмици
на възстановителния период от последиците на мозъчното сътресение, но не е продължило
повече от 4-5 месеца.
Процесното събитие е имало и съществено
неблагоприятно отражение върху развитието на хроничното заболяване на ищцата –
диабет тип 2. Според заключението на вещите лица по КСМЕ, допълнено и при разпита
им в съдебно заседание, преди процесното ПТП ищцата е имала диабет, който е
установен през 2009 г., и хипертония, установена през 2003 г. В резултат на
стреса от ПТП, рязко са се увеличили нивата на кръвната захар у ищцата, което е
довело и до влошаване на състоянието ѝ. Това се установява и от
показанията на свидетеля А.Т..
През 2016 г., малко повече от 6
месеца след процесното ПТП, ищцата е получила исхемичен мозъчен инсулт. Според
вещите лица по КСМЕ това заболяване има връзка с продължителния диабет и
хипертонията при ищцата, които, както се посочи, са от преди процесното
събитие. Вещото лице ендокринолог (д-р Е.В.) при
разпита си разяснява, че в резултат на стреса от преживяното ПТП се е
достигнало до увеличаване на кръвната захар и обостряне на хипертонията на
ищцата, като това е допринесло и за настъпване на инсулта. Същевременно вещото
лице неврохирург (д-р П.П.) посочва, че в случая
стресът не може да бъде толкова съществен фактор за настъпване на инсулта при
ищцата, тъй като, ако това беше така, инсултът би настъпил веднага след
събитието, а не половин година по-късно, а освен това и съществуващата при
ищцата хипертония и диабет от един немалък период от време преди процесното
събитие сами по себе си са достатъчни, за да доведат до инсулт. В заключението
на експертизата също изрично е посочено, че не е налице пряка връзка между получения
от ищцата инсулт и травматичния инцидент. Поради това следва да се приеме, че
дори и стресът от процесното събитие да има отношение към общото влошаване на
състоянието на ищцата, той не представлява решаващ и съществен фактор за
предизвикването на претърпения от нея по-късно инсулт и следователно това
заболяване на е в причинна връзка с процесното събитие, а е резултат от
състоянието на ищцата от преди това.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р А.Т. (офталмолог), което е
част от назначената КСМЕ, в резултат на настъпилото ПТП няма увреждане на очите
и няма трайни последствия за зрението на ищцата. Субективното усещане за
намаляване на зрението при нея е резултат от недобър контрол на захарния диабет
и флуктации в нивото на кръвната захар, но не и от
претърпените увреждания от инцидента. Поради това влошаването на зрението на
ищцата също не е в резултат от процесното събитие.
В тази връзка следва да се посочи
и че установената с представеното по делото експертно решение на ТЕЛК намалена
работоспособност на ищцата с 91% също не е резултат от процесното събитие. В
решението са посочени факторите, които ТЕЛК приема, че влияят върху
работоспособността на ищцата и съответно допринасят за трайно увреждане на
общото ѝ състояние, сред които основно са диабетът, хипертонията,
състоянието след инсулта, намаляването на зрението. Посочено е, че сътресението
на мозъка в резултат от процесното събитие не се отразява на работоспособността
на ищцата. Както се посочи, нито едно от изброените заболявания не е резултат
от процесното събитие и поради това не следва да се приеме, че и трайното
намаляване на работоспособността на ищцата е във връзка с него.
Според заключението на вещото
лице по съдебнопсихиатричната експертиза, допълнено и при разпита му в съдебно
заседание, ищцата е развила стресова реакция, преминала след това в
посттравматично стресово разстройство, което е продължило 1-2 години след
инцидента, но и след този период има остатъчни симптоми. Вещото лице разяснява
при разпита си, че за това състояние на ищцата данни могат да се открият и в
медицинската документация по делото, включително и с оглед на поставената на
ищцата диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, която може да е
използвана за оправдание за изписване на медикаменти, които частично се реимбурсират от НЗОК и които служат и за лечение на
посттравматично стресово разстройство, за което не се предвиждат лекарства,
покривани от НЗОК. Освен това вещото лице посочва и че симптомите при ищцата,
които се установяват и от показанията на свидетеля А.Т., съответстват именно на
посттравматично стресово разстройство. Сред тях са кошмарни сънища, представа
за катастрофи в будно състояние, страх и тревожност.
Така при определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се съобразят посочените по-горе обстоятелства
относно получените от ищцата телесни увреждания от процесното ПТП, които не са
твърде значителни, съответно не е особено продължителен и възстановителният
период от тях, като не са налице и трайни последици за здравето на ищцата от
тези увреждания, нито като цяло са налице съществени неблагоприятни последици
за начин ѝ на живот по време на възстановяването и след това.
Съществените последици за здравословното състояние на ищцата и за начина
ѝ на живот се свързват със съществуващите преди процесното събитие или
проявили се след него заболявания, които обаче нямат връзка с него. Следва
обаче да се отчете по-продължителният възстановителен период при ищцата,
обусловен от съществуващите ѝ заболявания и възрастта ѝ, като
последиците на мозъчното сътресение са продължили около 4-5 месеца, както и
същественото обостряне на захарния диабет на ищцата в резултат от преживяния
стрес от събитието. Като съществени следва да се определят и последиците от
процесното ПТП за психическото състояние на ищцата, която е развила
посттравматично стресово разстройство с по-сериозно изразена симптоматика в
продължение на до 2 години. Като се съобразят посочените обстоятелства, както и
че процесното събитие е настъпило през 2015 г., когато ищцата е на 62 години,
съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се определи на 20 000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за това, че ищцата е допринесла за получените от нея увреждания, тъй
като е пътувала без поставен предпазен колан. Според показанията на
свидетелката Д.С., ищцата не е била с поставен предпазен колан. Същевременно в
заключението на единичната съдебномедицинска експертиза по делото (изготвено от
д-р Б.Б.), се посочва, че дори и ищцата да е пътувала
с поставен колан, движенията на тялото ѝ пак са щели да се осъществят по сходен
начин, тъй като предпазният колан не ограничава страничните движения на тялото,
а ищцата е получила удари от лявата и от дясната си страна, тъй като и
автомобилът е бил ударен първо от ляво, а след това се е ударил и от дясно (както
е посочено и в автотехническата експертиза, и в показанията на свидетелката).
Поради това при посочения начин на осъществяване на ПТП получените от ищцата
увреждания биха настъпили независимо от поставянето на предпазен колан, а
следователно като не е поставила такъв колан, ищцата не е допринесла за
получаване на уврежданията.
По делото е безспорно, като това е видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, а следва и от частичното плащане, извършено от ответника, че гражданската отговорност на водача на л. а. „Тойота Корола Версо“, причинил процесното ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника З. „А.“ АД. Поради това на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ответното застрахователно дружество следва да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществените вреди, причинени от процесното събитие. Като се съобрази извършено плащане от ответника в размер на 4 000 лв. (обстоятелство, което е безспорно по делото и е посочено от ищцата), предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 16 000 лв.
Съгласно
чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът като застраховател на гражданската
отговорност на водача, причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за
забава, за които отговаря застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при
непозволено увреждане лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана,
т.е. от момента на настъпването на вредите. Следователно от този момент той
дължи и законната лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл.
86, ал. 1 ЗЗД), поради което застрахователят на гражданската отговорност на
това лице също следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното
събитие. В случая застрахователното събитие е настъпило на 15.12.2015 г., поради което следва да се уважи и
претенцията на ищцата за заплащане на законна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от този момент.
По разноските:
Ищцата е освободена частично от
заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят заплатените от нея
такси и разноски по делото, съответно на уважената част от иска, които общо
възлизат на 975,48 лв. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие ищцата не е заплатила на адвоката си по делото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение в размер
на 904,26 лв. (с включен ДДС), което е съответно на уважената част от иска. На
ответника също следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, съответни на отхвърлената част от иска, които възлизат общо на 653,23 лв.
Тъй като ищцата е освободена частично от заплащане на държавна такса и разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на съда общо сумата 516,13 лв., представляваща дължимата от ищцата
такса (206,45 лв.) и разноски за съдебни експертизи (309,68 лв.), съответно на
уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.И. Т., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 16 000 лв. (шестнадесет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 15.12.2015 г. в гр. Кюстендил, причинено от на водача на л. а. „Тойота Корола Версо“ с рег. № ******, заедно със
законната лихва върху посочената сума от 15.12.2015 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 31 000 лв.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.И. Т., ЕГН **********, адрес *** сумата 975,48 лв. (деветстотин седемдесет и пет лева и 48 ст.) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат Р.И.М. – САК, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 904,26 лв. (с включен ДДС) (деветстотин
и четири лева и 26 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.И. Т., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата
653,23 лв. (шестстотин петдесет и три лева и 23 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 516,13 лв. (петстотин и
шестнадесет лева и 13 ст.) – разноски по делото за държавна такса (206,45 лв.)
и съдебни експертизи (309,68 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: