№ 74200
гр. София, 24.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110123132 по описа за 2024 година
и за да се прознесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от [******] в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с
[******], срещу длъжника Л. Б. Р., физическо лице, имащо качеството потребител по см. на
ЗЗП и ЗПК, с което заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение и за следните
вземания: сумата 532,20 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сумата 41,15 лева – лихва за забава върху вземането за възнаграждение по
този договор за периода 13.05.2020 г. – 15.04.2024 г., както и съответна част от разноските за
производството, съразмерни на тези вземания.
В обстоятелствената част на заявлението, т.12 от същото /обстоятелства, от които
произтича вземането/ е посочено, че паричните вземания за възнаграждение за предоставяне
на поръчителство произтичат от договор за поръчителство от 13.05.2020 г., сключен между
праводателя на заявителя и длъжника, по силата на който [******] се задължил да отговоря
солидарно с длъжника за задълженията му по сключения на същата дата с [******] договор
за кредит. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство между поръчителя и
[******], с който заявителят се задължим спрямо кредитора по договора за кредит.
Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, с оглед
задълженията му по същия са били обявени за предсрочно изискуеми и [******] погасило
всички задължения по договора за кредит. Ето защо дължими били всички заплатени от
поръчителя суми, както и възнаграждението по договора за поръчителство, както и лихва за
забава върху тази главница, за която се твърди, че е в размер на законната. Поддържа се, че
тези вземания са надлежно цедирани на цесиоанера заявител, с оглед което се иска заповед
да бъде издадена и за същите.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване
на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а
именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
При извършване на дължимата преценка съдът приема следното:
1
Видно от приложения договор за потребителски кредит, че [******] предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 1532,91 лева - главница за срок от 16 месеца при
условията на фиксиран лихвен процент в размер на 40 % годишно и ГПР 48,21 %, съгласно
Приложение № 1 към договора. Последният е сключен при общи условия, които изискват, в
зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение, длъжникът да предостави банкова
гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от [******]
лице. От разпоредбата на чл. 4, ал. 1-3 от договора за потребителски кредит, става ясно, че
ако потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
[******] юридическо лице-поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението за
кандидатстване, то срокът за одобрение за отпускане на кредита е 24 часа от предоставяне
на обезпечението. В случай че кредитополучателят не предостави съответното обезпечение,
ще се счита, че заявлението не е одобрено, съответно договорът няма да породи действие, а
кредитополучателят няма да бъде кредитиран. В случай че е заявен кредит без обезпечение
срокът за одобрение е 14-дневен, като ако в този срок не последва одобрение, договорът не
поражда действие между страните.
Към заявлението е представено и Приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство, видно от което при предоставен кредит от 1532,91 лева възнаграждението по
договора за поръчителство е в размер на 2002,72 лева.
На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че праводателя
на заявителя и дружеството кредитодател се явяват свързани лица - едноличен собственик
на капитала на [******] е кредиторът по договора за кредит, а двете дружества имат един и
същ адрес на управление.
Установява се от представените към заявлението документи, че договорите /за кредит
и за поръчителство/ са сключени с лице, което има качеството на потребител по см. на ЗЗП.
Доколкото е сключен договор за потребителски кредит, приложими са правилата и
императивните норми на ЗПК, в това число и нормативното ограничение на допустимия
предел на ГПР /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. При анализ на представените към заявлението документи
заповедният съд приема, че с договорите във вреда на потребителя е създаден механизъм,
посредством който се постига забраненият от тази разпоредба на закона резултат –
надхвърля се границата на допустимия от закона таван, до който на кредитните институции
е допустимо да уговарят с потребителите годишен процент на разходите.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т. е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито
в Приложение № 1, съдържащо погасителния план към същия договор.
Същевременно начинът, по който е предвиден да се отпуска кредитът - възможните
предвидени обезпечения и сроковете за одобрение, създават значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца, като процесните уговорки не отговарят на
изискването за добросъвестност, доколкото на практика длъжникът се лишава от избор и
възможност за индивидуално договаряне. Безспорно кредитополучателят е икономически
по-слабата страна по правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било
свобода да договаря условията, при които [******] да му предостави поръчителство. Нещо
повече, кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител.
Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на
2
кредитора, което като разход е пряко свързано с кредита, и което обаче не е включен в ГПР
по кредита, а представлява допълнително възнаграждение по кредита извън договорната
лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Чрез позволени от закона
средства - създаване от кредитора на негово собствено дружество, което да генерира
печалба от възнаграждения по договори за поръчителство в полза на собственика му за
задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл.
19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на
кредита. Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19,
ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на клаузите на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Предвид всички изложени по-горе съображения и в резултат от преценката на
заповедния съд по чл. 411 ГПК следва да се заключи, че заявлението следва да бъде
отхвърлено в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение и за възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, както и за лихва за забава върху вземането за
възнаграждение по този договор.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 129410/18.04.2024 г., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от [******] в качеството му
на цесионер по договор за цесия, сключен с [******], срещу длъжника Л. Б. Р., в частите, с
които заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение за следните вземания: сумата
532,20 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 13.05.2020 г.,
сумата 41,15 лева – лихва за забава върху вземането за възнаграждение по този договор за
периода 13.05.2020 г. – 15.04.2024 г., както и в частта за разноските за производството – за
държавна такса за размера над 35,59 лева до сумата от 49,65 лева и за юрисконсултско
възнаграждение за размера над 35,84 лева до сумата от 50,00 лева, определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба, подадена в едноседмичен
срок от връчване на препис чрез ССЕВ до СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3