Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Нова Загора, 25. 04. 2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в публичното заседание на тринадесети
април две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
При
секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора …………… като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
Гр. дело № 71 по описа за 2017
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото с правно основание чл. 357 ал.1 вр. чл. 59 от КТ.
Предявен е иск от В.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. И.П. ***, против „Исторически музей”, гр. нова Загора, с ЕИК/Код по
Булстат *********, с адрес – гр. Нова Загора, пл. „Свобода” № 3, представлявано
от П.П. – и.д. директор.
В исковата молба се твърди че ищецът В.И.И. се намира
в трудовоправни отношения с ответника „Исторически музей, гр. Нова Загора в
който заема длъжността „уредник” в отдел „Археология”, което било видно от
представените в тази връзка извлечения от два броя трудови книжки на ищеца.
Твърди се още че на 23.08.2016г. ищецът успешно
образователна и научна степен „доктор” по Тракийска археология, за което било
представен по делото – Протокол№ 2/23.08.2016г. от заключително заседание на
научното ж,ри, назначено със Заповед № І 304/09.05.2016г. на Директора на
НАИМ-БАН за провеждане на защита на дисертационния труд на В.И.И. на тема
„Погребални комплекси с „коли” в римската провинция Тракия/ср. На І –ІІІвек/ за
придобиване на научната и образователна степен „доктор” и Диплом №
000816/12.12.2016г., издаден от НАИМ-БАН.Съгласно чл. 11, ал.4 от Закона за
развитието на академичния състав в република България „образователната и научна
степен „доктор” се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен
успешно”.
Считано от 1993г. ищецът бил редовен индивидуален член
на Синдикалната организация към „Исторически музей”, гр. Нова Загора която била
основен член на НСФ”Култура” към КНСБ, за които обстоятелства свидетелствали
приложените към исковата молба Удостоверение № 1/03.01.2017г. на организация на
НСФ”Култура” към КНСБ при Исторически музей – Нова Загора и Удостоверение №
037/29.08.2016г. на НСФ”Култура” към КНСБ.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Браншови колективен
трудов договор /БКТД/, сключен на 21.04.2015г. между Министерство на културата,
българската асоциация на работодателите в областта на култура /БАРОК/ и
представителите на национално представените синдикати – НСФ”Култура” към КНСБ и
НФ”Култура” към КТ”Подкрепа”, за образователна и научна степен „доктор”,
свързана с изпълняваната работа от служителя, се изплаща допълнително месечно
възнаграждение в размер не по-малък от 50/петдесет/ лева. Аналогично задължение
на работодателя за плащане на допълнително месечно възнаграждение в размер на
не по-малко от 50.00лв. за придобита научна степен „доктор” било предвидено и в
чл. 28 от действащия Колективен трудов договор/КТД/ от 30.10.2014г., подписан
между представляващия Исторически музей, гр.Нова Загора П.П. – като негов
директор и организацията на КНСБ при музея, в която ищецът членува.
Съгласно чл. 6, ал.1 от посочения БКТД, последният се
прилагал във всички музеи и художествени галерии на бюджетна издръжка в
страната въз основа на чл.50 и чл.51б от КТ. Въпросните договорености били
минимални и имали задължителен характер за всички категории служители, членове
на синдикалните организации, страна по договора в общинските, регионалните и
националните музеи./чл.6, ал.3 от БКТД/.
Твърди се, че представеният Браншови колективен трудов
договор намирал приложение и по отношение на ищецът, тъй като:
·
Ищецът се намирал
в трудовоправни отношения с Исторически музей/ИМ/, гр. Нова Загора;
·
Исторически
музей, гр.Нова Загора е музей на територията на Община Нова Загора и същият бил
на бюджетна издръжка. Съгласно чл. 41 от Закона за културното наследство „държавните
и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенни
разпоредители с бюджет”;
·
От представените
към исковата молба удостоверения било видно, че ищецът членува в синдикалната
организация при „Исторически музей”, гр.Нова Загора, която от своя страна била
основен член на НСФ”Култура” към КНСБ – страна по сключения браншови колективен
трудов договор, като с Решение на Министерски съвет № 635 от
26.07.2012г./публикувано в ДВ – бр. 58/31.07.2012г./ КНСБ била определена за
представителна организация на работниците и служителите на национално равнище
за срок от 4 г., т.е. била е такава и към момента на подписване на процесния
БКТД на 21.04.2015г.
·
Ищецът В.И. бил
защитил образователната и научна степен „доктор” по специалност Тракийска
археология, т.е. същата била свързана с изпълняваната от него дейност към
настоящия момент като уредник в отдел „Археология” в Исторически музей – Нова
Загора, които обстоятелства се подкрепяли от приложените документи.
В исковата молба се твърди още, че непосредствено след
успешната защита на дисертационния труд и придобиване на образователната и
научна степен „доктор” ищецът бил уведомил за това новонастъпило обстоятелство
своя работодател изрично, предоставяйки му копие от горецитирания Протокол №
2/23.08.2016г. – с цел полагащото му се допълнително възнаграждение в посочения
размер не по-малък от 50.00 лева месечно да му бъде изплащано занапред, но
въпреки това до момента на подаване на исковата молба в съда такова допълнително възнаграждение не му било
платено, съответно не било включвано в
изплатените му заплати за нито един от изминалите месеци. Ищецът, чрез
процесуалния си представител моли съда да вземе предвид това, че работодателят
му е бил наясно и нееднократно е бил уведомяван за факта на придобиване на
образователната и научна степен „доктор” от
самия него, в подкрепа на това твърдение към исковата молба били приложени
следните доказателства – докладна записка с вх. № 186/14.09.2016г., Докладна
записка с вх. № 189/26.09.2016г. и Докладна записка с вх. № 201/02.11.2016г. –
и трите с входящ номер по описа на деловодството на „Исторически музей – Нова
Загора; Писмо с изх. № 16225745/08.11.2016г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Сливен, 4 бр. молби за
ползване на платен творчески отпуск на основание чл. 23 от горецитирания КТД от
30.10.2014г./полагащ се за подготовка на дисертации и при изпълнение на задачи
за повишаване на научната и професионална квалификация/, в отговор на които работодателят
немотивирано и без основание бил отказвал на ищеца правото на ползване на такъв
отпуск.
Предвид горепосоченото и с оглед факта, че ищецът
нееднократно бил уведомявал своя работодател за придобитата от него
образователна и научна степен „доктор”, но от това не било последвало
изискуемото плащане на полагащото му се допълнително месечно възнаграждение в
размер не по-малък от 50.00лв., ищецът счита че за него възниква правен интерес
от предявяване на настоящата искова претенция пред съда.
С оглед гореизложеното ищецът моли съда да постанови
решение с което да осъди ответната страна ”Исторически музей”, гр.Нова Загора,
с ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********, с адрес – гр. Нова Загора, обл. Сливен,
пл.”Свобода” № 3, представляван от П.П. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.И., с ЕГН
**********, заемащ длъжността „уредник” в отдел „Археология” в Исторически
музей” – Нова Загора сума в размер на 100.00лв., представляващо неплатено , но
полагащо му се съгласно Браншови колективен трудов договор от 21.04.2015г. и
Колективен трудов договор от 30.10.2014г. допълнително месечно възнаграждение
за придобита образователна и научна степен „доктор” дължимо за процесния период
от 23.08.2016г. до датата на депозиране
на исковата молба в съда, както и сума в размер на 10.00 лева – представляваща
законната лихва за забава върху неплатеното за всеки съответен месец
допълнително месечно възнаграждение за придобита образователна и научна степен
„доктор”, начислена от съответната дата на забавата до датата на депозиране на
исковата молба в съда. Моли съда да осъди ответника и за законната лихва върху
главницата, считано от дата на депозиране на исковата молба в съда до пълното
изплащане на присъдените суми, както и моли съда да му бъда присъдени и
сторените от него деловодни разноски под формата на платен адвокатски хонорар.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът
е представил по делото отговор на исковата молба, в който заявява, че
предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като ищецът не бил
представил на ответника изискуем се от закона документ, удостоверяващ
образователната и научна степен „доктор”. Не оспорва описаната в исковата молба
фактическа обстановка, с изключение на обстоятелството, че не е било
удостоверено писмено уведомяването от 24.08.2016г. Писменото уведомяване било
удостоверено с вх. № 179/24.08.2016г., под който номер било заведено
представеното копие от Протокол № 2 от 23.08.2016г. В отговора се твърди че
след като на 02.02.2017г. ищецът бил представил диплом за присъдена
образователна и научна степен „доктор” на 03.02.2017г. е била издадена Заповед
№ 14, с която е било наредено изплащането на ежемесечно допълнително трудово
възнаграждение за придобитата научна степен „доктор” в размер на 50 лева,
считано от 23.08.2016г.
Ответника излага следните възражения срещу иска и
обстоятелствата, на които се основават, а именно – удостоверяването на
образователната и научна степен „доктор”, ставало с диплома издадена от
съответното висше училище или научна организация, съгласно чл.14, ал.1 от
Закона за развитието на академичния
състав в Република България. Без представянето на диплом, не били налице
правни основания да се разреши изплащането на допълнителното трудово
възнаграждение от 50.00 лева. Представянето на дипломата от ищеца било
извършено и регистрирано на 02.02.2017г. и съответно е била издадена заповед за
изплащане на допълнителното възнаграждение от деня на придобиването на научната
степен „доктор” от ищеца - 23.08.2016г.
С оглед
изложеното в отговора на исковата молба ответника счита предявените искове за
неоснователни и моли съда да ги отхвърли, както и да му присъди направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно призован лично се
явява и с процесуалния си представител адв. П. от САК, чрез който заявява, че подържа
исковете но с оглед извършеното плащане на
сумите по исковите претенции оттегля иска в тази му част, като поддържа
иска в частта относно разноските по делото и моли съда да постанови решение с
което да му присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си
представител моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, както
и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че ищецът и ответникът се намират в
трудовоправни отношения по силата на сключен между тях трудов договор, съгласно
който ищецът е назначен и изпълнява
длъжността ”Уредник” в отдел „Археология” – „Исторически музей”, гр. Нова
Загора, не се спори и че ищецът е придобил образователна и научна степен
„доктор” по Тракийска археология.
Между страните не се спори, че образователната и научна степен „доктор”, на В.И., е
свързана с изпълняваната от него работа
на уредник в Исторически музей гр.Нова Загора, и че съгласно Браншовия
колективен трудов договор, отнасящ се и за „Исторически музей” гр.Нова Загора,
размерът на допълнителното възнаграждение е 50 лева, а не 15 лева, колкото е
предвидено в Наредбата на МС.
Тази научна степен е присъдена на В.И.И. на
23.08.2016г от научно жури, което е оформило присъждането с протокол.
Съгласно този протокол - Протокол №
2/23.08.2016г от Заключителното заседание на научното жури, назначено със
заповед № І-304/09.05.2016г на директора на НАИМ-БАН, за провеждане на защита
на дисертационния труд на В.И.И. на тема „Погребални комплекси с „коли” в
римската провинция Тракия(ср. на І-ІІІ в.)”, за придобиване на научната и
образователна степен „доктор”, всички членове на журито – двамата рецензенти и
тримата автори на становища, са потвърдили положителната си оценка за
дисертационния труд. Председателят на научното жури доц.д-р М. Т. е обобщила
резултата и е обявила, че и петимата членове са гласували положително. Чрез
това гласуване научното жури присъдило образователната и научна степен „доктор”
на В.И.И..
На 24.08.2016г, съгласно твърдяното в исковата
молба, В.И. представил копие от Протокол № 2/23.08.2016г в „Исторически музей”
гр.Нова Загора. Копие от така получения протокол е представено по делото от
процесуалния представител на Историческия музей, и е прието като доказателство,
без оспорване от страна на В.И., като от него е видно, че е заведено в
Историческия музей под № 179/24.08.2016г и не е официално заверено копие, тъй
като на всяка от двете му страници отдолу е написано „Вярно с оригинала” и е
положен подпис.
На 12.12.2016г. НАИМ при БАН издал Диплом № 000816,
с който удостоверил, че присъжда образователната и научна степен „доктор по
тракийска археология” на В.И.И., за защитен на 23.08.2016г дисертационен труд
„Погребални комплекси с „коли” в римската провинция Тракия.”
На 02.02.2017г. В.И. представил в Историческия
музей – Нова Загора копие от този диплом, което било заведено под №
14/02.02.2017г. Копие от диплома с отбелязания входящ № е представено по делото
от Историческия музей и не е оспорено от В.И..
На 03.02.2017г и.д. директор на Историческия музей
издал заповед № 14/03.02.2017г, с която на основание чл.118 ал.3 от КТ, чл.8(3)
от Вътрешните правила за работната заплата на Исторически музей гр.Нова Загора,
и чл.28 от КТД, наредил да бъде изплащано ежемесечно допълнително
възнаграждение за придобита научна степен „доктор” в размер на 50 лева, на д-р В.И.И.,
на длъжност уредник в Исторически музей
гр.Нова Загора, считано от 23.08.2016г.Със заповедта разпоредил дължимите до
момента средства да се начислят и изплатят към заплатата от м.януари
2017г.Копие от заповедта е приложено по делото и не е оспорено от В.И..
В съдебно заседание беше представена справка от
Историческия музей, № 57/12.04.2017г, от която е видно, че през м.януари 2017г
на В.И. са били изплатени 265,22 лева допълнително възнаграждение, считано от
23.08.2016г до 31.01.2017г, както и че през месеците февруари и март 2017г, на В.И.
са били заплатени по 50 лева допълнително възнаграждение.
След представените писмени доказателства за
извършено плащане, ищецът В.И. признава направеното плащане от страна на
Историческия музей и не поддържа исковете си за заплащане на сумата представляваща,
полагащо се неплатено допълнително месечно възнаграждение, както и за законната
лихва върху тази сума. Подържа претенцията за направените разноски по
завеждането и воденето на делото, оспорва насрещната претенция на „Исторически
музей” гр.Нова Загора, за присъждане на разноски.
Спорният въпрос между страните е, дали веднага след представянето на копие
от Протокол № 2/23.08.2016г на научното жури, е следвало „Исторически музей”
гр.Нова Загора да започне плащането на тези допълнителни 50 лева или това е
трябвало да стане след представянето на диплома за образователна и научна
степен „доктор”, от В.И..
Ищецът застъпва тезата, че заплащането е трябвало
да започне веднага след представянето на копието от протокола на научното жури.
Обосновава тезата си с разпоредбата на чл. 11 ал.4 от Закона за развитие на
академичния състав в Република България, като твърди, че щом правото за
заплащане на възнаграждението е възникнало на 23.08.2016г, то от същата дата е
възникнало и насрещното задължение на „Исторически музей, гр. Нова Загора, да
извършва това плащане. Затова плащането, извършено през м.февруари 2017г, не го
освобождава от задължението да заплати разноските на ищеца, тъй като
неплащането навреме е станало причината за завеждане на делото.
Ответника твърди, че правото на ищеца да поиска
плащане на допълнителното възнаграждение е настъпило по-късно от правото на
такова възнаграждение и съответно задължението на „Исторически музей” гр.Нова
Загора да започне плащането, е възникнало по-късно – едва след представянето на
диплом за присъдена научна степен.Поради което плащането не е било дължимо
преди това.
Приложимите в случая разпоредби са от Закона за
развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), а именно :
Чл.11 ал.4 от ЗРАСРБ, който разпорежда,
че : „Образователната и научна степен
"доктор" се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен
успешно”. От тази разпоредбата следва само, че на 23.08.2016г В.И. е придобил
образователната и научна степен „доктор”, тъй като на тази дата успешно е
защитил дисертационния си труд.
Чл.14а от ЗРАСРБ,който разпорежда, че:
“За образователна и научна степен "доктор" или за научна степен
"доктор на науките", свързана с изпълняваната работа, на лицата се
изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер, определен от Министерския
съвет. От тази разпоредба се вижда, че за така придобитата степен В.И.И. е придобил правото да му се изплаща
допълнително месечно възнаграждение от 23.08.2016г
– датата, от която е придобил научната степен, но разпоредбата не посочва
началната дата, от която следва да започне изплащането на това допълнително
месечно възнаграждение.
За тази дата ни ориентира
разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗРАСРБ, която разпорежда, че: „Образователната и научна степен "доктор" и
научната степен "доктор на науките" се удостоверяват с диплома,
издадена от съответното висше училище или научна организация по единен образец,
утвърден от министъра на образованието и науката, която се изпраща в тридневен
срок на Министерството на образованието и науката за регистриране”. Видно е, че тази разпоредба изрично посочва, че образователната и научна степен
„доктор” се удостоверява с диплома,
издадена от съответната научна организация – в случая НАИМ при БАН, и регистрирана в МОН, а не с протокола на
журито за присъждане на образователната и научна степен „доктор”.И тъй като
придобитата научна степен трябва да се удостовери пред работодателя, то датата
на представяне на дипломата (която е удостоверяващият документ) пред
работодателя, ще бъде началната дата, от която той е задължен да започне
плащането на допълнителното възнаграждение.
В подкрепа на този извод, са
и следните съображения :
От съдържанието на самия диплом (или диплома, както е
изписано в закона), се вижда следното: В него изрично е посочено, че НАИМ при
БАН присъжда образователната и научна степен „доктор” на В.И. И., за защитения дисертационен труд. Ясно е,
че НАИМ е научната организация по смисъла на чл.14 ал.1 от ЗРАСР, която
удостоверява с диплома присъдената научна степен.На тази организация – НАИМ, а
не на научното жури (което не е организация), законът е възложил да удостовери,
че е налице присъдена научна степен..А съгласно същата законова разпоредба, документът,
с който се удостоверява придобитата научна степен, е издадената от НАИМ
диплома.Следователно, НАИМ е оторизираната удостоверителна организация, поради
което не протоколът на научното жури за присъдена степен, а дипломата е
удостоверителният документ, който доказва за пред третите лица, включително и
работодателя, че е присъдена научната степен.Именно този документ дава
възможност да се упражни правото по чл.14а от ЗРАСРБ,
да се получава месечно допълнително възнаграждение.Представянето му пред работодателя,
прави вземането на В.И. изискуемо.
Следователно дипломата е удостоверителният документ
за присъденото научно звание и това е документът, който трябва да се представи,
за да може притежателят му да се ползва от правото, предвидено в чл.14а от
ЗРАСРБ – да получава допълнително месечно възнаграждение.Протоколът на журито
не е удостоверителен документ за правото на допълнително възнаграждение.Тъй
като научното жури не е удостоверяващ орган, а присъждащ научна степен орган,
неговият протокол само показва, че е присъдена научна степен.
Затова, едва с представянето на дипломата, за В.И.И.
възниква правото да поиска изплащане на допълнителното възнаграждение (или
казано по друг начин, вземането му става
изискуемо). И едва с това представяне, възниква задължението на работодателя
„Исторически музей” - гр.Нова Загора, да започне изплащането на допълнителното
възнаграждение от 50 лева месечно. Защото той може да започне изплащането, едва
след като му е представен официалния удостоверителен документ за присъденото
звание, а този официален удостоверителен документ е дипломата, издадена от
НАИМ.
При това положение, щом
образователната и научна степен „доктор” се удостоверява с издадения диплом от
научна организация, а не с протокола на научното жури, то задължението за
работодателя да започне плащането, не може да възникне преди деня на издаване
на диплома – а това е датата 12.12.2016г. Но тъй като датата на издаване на
диплома не съвпада с датата на неговото представяне пред работодателя,
задължението за последния да започне плащането ще възникне от деня на
представяне на този диплом. И тъй като той е представен на 02.02.2017г, едва от
този ден за Исторически музей гр.Нова Загора възниква задължението да започне
плащането.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Съдът, счита че на 23.08.2016г правото на В.И. за
заплащане на допълнително възнаграждение, е възникнало само като потенциално
такова – като право на вземане - да получава допълнително възнаграждение,
съгласно чл.11 ал.4 и чл.14а от ЗРАСРБ. Изискуемостта на вземането – правото да
поиска заплащането на това допълнително възнаграждение обаче, не възниква
автоматично с присъждането на научната степен. То възниква, след като се
осъществят още два юридически факта от сложния фактически състав, а именно:
Първият - да му бъде издаден официален
удостоверителен документ (диплома) за получената научна степен и Вторият - тази диплома да бъде представена на
работодателя.
Едва след
като бъдат осъществени и тези два юридически факта, настъпва изискуемостта на
вземането за допълнителното месечно възнаграждение. А те се осъществяват на
02.02.2017г, когато е била представена дипломата за присъдено звание, което на
практика е станало след като е било заведено настоящото дело. И работодателят
„Исторически музей” гр.Нова Загора още на следващия ден е издал заповедта за
изплащането на допълнителното месечно възнаграждение със задна дата, и то е
изплатено през същия месец, заедно със заплатата на ищеца. Следователно не е
налице никаква забава.
В този смисъл съдът намира, че искът е бил заведен преждевременно,
тъй като вземането не е било изискуемо към датата на регистрирането на исковата
молба в съда и не е станало изискуемо преди 02.02.2017г. До тази дата
работодателят нито е бил длъжен, нито е имал право да започне изплащането на
допълнителното възнаграждение, тъй като за него едва представянето на
официалния удостоверителен документ „стартира” задължението.
Ищецът дори не е представил
заверено копие от протокола на научното жури. Написаното „вярно с оригинала” не
заверява документа, - ищецът няма
правата да заверява такива копия, тъй като не е нотариус, нито е на длъжност,
вменяваща му такава удостоверителна функция Работодателят няма право да започне
плащането само на основание представено незаверено копие от протокола на
журито. Дори само това да беше, съдът намира, че искането на ищеца за
присъждане разноски е неоснователно.
Но дори ищецът да беше
представил официално заверено копие от протокола на журито от 23.08.2016., В.И. отново не би имал
правото да започне да получава допълнителното възнаграждение, тъй като
въпросният протокол не е официален удостоверителен документ, годен да реализира
правото на заплащане, защото журито по закон не е удостоверяващ, а само
присъждащ степента „доктор” орган
Удостоверяващият орган е
този, който е издал дипломата – НАИМ при БАН. Удостоверяващият документ, по
силата на закона, е дипломата за присъдената образователна и научна степен
„доктор”. Законът – чл.14 ал.1 от ЗРСАБ императивно разпорежда кой е
официалният удостоверяващ документ и тази му разпоредба няма как да се
пренебрегне.
Ищецът в съдебно заседание подържа
предявените искове, но признава че е извършено плащане по предявените искове за
главница и лихви по делото. Поддържа иска за разноски и моли съда да осъди
ответника за направените по делото разноски, което съдът намира за
неоснователно.
На основание гореизложеното
съдът намира, че ответникът Исторически музей, гр.Нова Загора, не е дал основателен
повод и не е станал причина за завеждане на процесните искове, тъй като
законосъобразно е отказал да започне плащането на допълнителното
възнаграждение, преди да е получил официалния удостоверяващ документ от
официалния удостоверяващ орган, за присъденото на ищеца В.И. образователно и
научно звание, поради което съдът намира претенцията на ответника за присъждане
на разноски по делото за основателна,
поради което следва да постанови решение, с което да осъди ищецът да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 300.00 лева за адвокатски
хонорар.
С оглед изхода на делото ще следва ищецът
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Нова Загора държавна такса в
размер на 50.00 лева за водене на делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВРЛЯ
предявения иск с правно
основание чл.357 ал.1 вр. с чл.59 от КТ за главница и лихви, като признат за изплатен
в хода на производството.
ОСЪЖДА В.И.И., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Исторически
музей”, гр. нова Загора, с ЕИК/Код по Булстат *********, с адрес –
гр. Нова Загора, пл. „Свобода” № 3, представлявано от П.П. – и.д. директор направените по делото разноски в размер на 300.00/триста/ лева.
ОСЪЖДА В.И.И., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати в полза на бюджета по сметка на РС-Нова
Загора държавна такса за водене на делото в размер на 50.00/петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ