М О Т И В И

НОХД № 2148/ 2011 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения спрямо подсъдимия Д.Р.Н. – роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, работещ, ЕГН **********, за престъпление по: чл. 257, ал.1, пр.1 (отм.), вр. с чл. 255, ал.1, пр.2, вр. с чл. 2 от НК за това че на 30.01.2006г. в гр. П., като пълномощник на ЕТ”***” е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 13 767.41 лева като е потвърдил неистина в подадена в ТД – НАП – П. ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ вх. № ***., която се изисква по силата на чл. 43 от Закона за облагане доходите на физическите лица за облагане с окончателен годишен /патентен/ данък за 2006г.(отм.) „Лицата подлежащи на облагане с окончателен годишен/патентен/ данък по глава четиринадесета, подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка”, „в срок до 31 януари на текущата година”, съгласно чл. 44, ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) като е декларирал в т.1 таксиметрови превози с 25 броя ППС – леки автомобили, при установени 71 леки автомобили и данък в размер на 8 162.50 лева, при действително установен в размер на 21 929.91 лева.

 

            Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Счита, че те се потвърждават и от събраните в съдебното производство доказателства, самопризнанието на подсъдимия и съгласието му с фактите и обстоятелствата описани в мотивите на обвинителния акт и заявеното желание да не се разпитват свидетелите и вещите лица от досъдебното производство, като съответните протоколи и експертни становища се ползват от съда при преценка съставомерността на деянието и отговорността на подсъдимия и постановяване на присъдата. Твърди се че всичко това доказва съставомерността на деянието и извършването им от подсъдимия. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия пледира за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, при условията на чл.257 ал.3 от НК(отм.) поради плащане на укритото задължение изцяло ведно дължимите лихви до приключване на съдебното следствие, като счита, че с оглед добрите характеристични данни и оказаното съдействие в хода на разследването, то следва да бъде определено на минимума. По отношение на веществените доказателства, пледира за връщането им на подсъдимия след влизане в сила на присъдата.

Подсъдимият признава вината си. Лично и чрез защитника си изразява съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Представя платежни нареждания и разпореждане на публичния изпълнител към ТД на НАП П. за разпределение на постъпилите суми. Моли тези документи да бъдат кредитирани чрез преквалификация при условията на чл.257 ал.3 (отм.) поради плащане на укритото задължение изцяло ведно дължимите лихви до приключване на съдебното следствие и поради наличие на предпоставките по чл.78а от НК да бъде освобожден от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание. Моли то да бъде определено на минимума.

Съдът допусна предварително изслушване и одобри изразеното съгласие на подсъдимия и защитника и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва изцяло доказателствата събрани на досъдебното производство и самопризнанията на подсъдимия, тъй като установи, че те се подкрепят от събраните по делото доказателства.

          СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

 

Подсъдимият е :

 

Д.Р.Н. – роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, работещ, ЕГН **********.

 

Относно фактическата обстановка:

 

 

С решение № ***. по фирмено дело № ***. е била регистрирана еднолична фирма с наименование „***” с адрес на управление гр. П.. С решение № ***. е била извършена промяна на фирмата с наименование „***” на ЕТ „***” с адрес на управление гр. П..

По реда на Данъчно осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ ЕТ „***” било регистрирано на 24.11.2004г. със служебен номер от регистъра на Национална агенция по приходите с № ***. Основен предмет на дейност на задълженото лице е извършване на таксиметров пътнически превоз.

На 20.06.2005г. на свидетелят Д. К. – управител на едноличния търговец, било издадено експертно решение № *** от МБАЛ „Свидетелят Пантелеймон” П. ЕООД с оценка 74% намалена работоспособност (л.12, т.4). С оглед на влошеното си здравословно състояние свидетелят К. упълномощил внука си - подсъдимият Д.Н., да извършва дейност от името и за фирмата, за което на 28.10.2005г. било издадено нотариално заверено пълномощно (л. 116, т.4 от досъдебното производство).

С оглед предмета на дейност на ЕТ”***” било издадено Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № *** от 10.12.2004г. на основание чл. 12, ал.5 от Закона за автомобилните превози в населено място гр. П. (л.124, т.1 от досъдебното производство).

Подсъдимият Н. в качеството си на пълномощник на ЕТ”***” извършвал транспортна дейност – таксиметрови превози през 2006г. в гр. П..

 

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) лицата, извършващи транспортна дейност, заплащат годишен /патентен/ данък за дейността в зависимост от броя на МПС. Съгласно чл.32, ал.2 от същия закон лицата, извършващи таксиметрови превози, заплащат годишния данък, независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването на други дейности. Т.е. дължимият данък от ЕТ „***” е патентен данък. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗОДФЛ / отм./ гр.П., който е посочен като град, в който са извършвани превозите, е определен от същия закон I – ва група. За един автомобил е определен годишен патентен данък в размер на 653 лв.

Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) лицата подлежащи на облагане с окончателен годишен /патентен/ данък по глава ХІV, подават декларация по образец, в която декларират обстоятелствата свързани с данъка.

 

На 30.01.2006г. Н. подал данъчна декларация по чл. 43 от Закона за облагане доходите на физическите лица за облагане с окончателен годишен /патентен/ данък за 2006г. в ТД – НАП – П., входирана с № ***. В нея в качеството си на упълномощено лице декларирал дейност с 25 броя автомобили с място на дейност гр. П. и определил окончателен патентен данък в размер на 8162.50 лева. Към декларацията приложил списък на автомобилите с ЕТАФП (електронен таксиметров апарат с фискална памет), както следва: *** макар да знаел, че осъществява дейност със 71 броя автомобили.

През 2006г. освен с посочените 25 броя МПС, подсъдимият Н. осъществявал дейност с още 46 броя автомобили. Била установена практика - за извършената услуга, шофьорите на таксита да сключват договори с превозвача, който да им осигурява стикери и разрешителни, и фискалната памет, която да ползват на касовите апарати да е на фирмата, която се явява данъчно задължено лице, в случая ЕТ „***”, на което заплащали определени суми.

Такива договори подсъдимият Н. слкючил със свидетелят П., който имал личен автомобил с ДК№ *** и от който получавал по 70 лева на месец и знаейки, че едноличния търговец се явява данъчно задължено лице, не го включил в ГДД по чл. 43 от ЗОДФЛ, за което не платил и патентен данък. Не платил патентен данък за 2006г. и за автомобил с ДК№ ***, управляван от свидетелят С.Ф., от който получил общо 800 лева за изискуемите се документи и за ползването на фискалната памет /ФП/. Така сторил и за лек автомобил с ДК№ ***, управляван от свидетелят Б., ДК№***, управляван от свидетелят К., с ДК№ ***, управляван от свидетелят В., с ДК№ ***, управляван от свидетелят Б., № ***, управляван от свидетелят Х., № ***, управляван от свидетелят П., № ***, управляван от свидетелят Ч., № ***, управляван от свидетелят Д., № ***, управляван от свидетелят И., № ***, управляван от свидетелят С., № ***, управляван от свидетелят М., № ***, управляван от свидетелят А., № ***, управляван от свидетелят С., № ***, собственост на свидетелят Б., № ***, собственост на свидетелят М., № ***, управляван от свидетелят Т., № ***, управляван от свидетелят Б., № ***, собственост на свидетелят И., № ***, управляван от свидетелят М., № ***, собственост на св. Б., № ***, собственост на свидетелят Ш., № ***, управляван от свидетелят С., № ***, управляван от свидетелят О..

 

През 2008г. дейността на ЕТ”***” била обект на данъчна ревизия за 2006г., която приключила с издаването на Ревизионен акт № *** от 19.11.2008г. Същият бил издаден по повод данъчна декларация до ТД на НАП гр.П. с вх.№ *** от 30.01.2006г., подадена от подсъдимият Н..

В хода на ревизионното производство свидетелите Б. и Н., старши инспектори по приходите на 02.10.2008г. и на 10.10.2008г. посетили обявения за кореспонденция адрес на ЕТ „***, за да връчат горепосочения Ревизионен акт, но не открили никого и на двете си посещения. Това наложило връчването на Ревизионния акт да стане по реда на чл. 32 от ДОПК. В хода на ревизията свидетелите Б. и Н. изискали от трети лица да представят документи, в резултат на което получили от Изпълнителна агенция” Автомобилна администрация” списък за броя на регистрираните касови апарати на ЕТ „***” Извършили съпоставка на представения списък от ИА”АА” и описа към Годишната декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ подадена от подсъдимия Н., при което установили, че за 11 броя автомобили не е подадена декларация, за 14 броя, в които били въведени електронни таксиметрови апарати с фискална памет с данъчно задължено лице ЕТ „*** не е подадена декларация, а за 27 броя подадени от трети лица. Свидетелите Б. и Н. приели, че ЕТ „***” е данъчно задължено лице, тъй като електронните таксиметрови апарати с фискална памет, регистрирани за тези автомобили са въведени в експлоатация именно от това лице. Въз основа на всички събрани доказателства установили, че данъчно задълженото лице не е включило 47 автомобили подлежащи на облагане с патентен данък в данъчната декларация, поради което начислили допълнителен данък. Недоволен от констатациите на Ревизионния акт, свидетелят К. чрез генералния си пълномощник подсъдимия Н. обжалвал въпросния РА. С Решение № *** от 26.01.2009г. Директорът на Дирекция „ОУИ” гр.П. при ЦУ на НАП потвърдил ревизионния акт. Недоволен от така издаденото решение, подсъдимият Н. от името на свидетеля К. обжалвал Ревизионен акт № *** от 19.11.2008г. пред Пловдивски Административен съд. С Решение № *** от 05.08.2009г. ПАС изменя горния Ревизионен акт в частта му в размера на данъчните задължения от 14093,93 лв. на 13767,41лв. като отхвърлил жалбата на подсъдимия Н. от името на свидетеля К. в останалата част. Подсъдимият Н. от името на свидетеля К. го обжалвал това Решение пред Върховния Административен съд на Република България.  На 17.05.2010г. ВАС с Решение №*** оставил в сила решение № *** на Административен съд гр.П..

 

 В заключението си ССЕ(л. 62, т.4 от досъдебното производство), изготвено от вещото лице К.Д. в досъдебното производство, анализира и съпоставя регистрираните на името на ЕТ „***”, в качеството му на ДЗЛ и превозвач, данните от електронните таксиметрови апарати с фискална памет. Декларираните МПС по декларация с вх.№ *** от 30.01.2006г., е за следните автомобили с ДК№ и ЕТАФП, както следва: ***. Невключените в годишната декларация автомобили с ДК№ и ЕТАФП, са както следва: ***. Т.е. данните са общо за 72 бр. МПС с горепосочените ДК№ и № на ЕТАФП, като за един автомобил този с  ДК№ ***, съгласно чл.53ал.3 от ЗОДФЛ (отм.) не се дължи данък, поради започване на дейността през м. декември. Броят на МПС, които е следвало да се включат в данъчната декларация е 71 и дължимия годишен окончателен /патентен / данък по чл. 32, ал.1 от ЗОДФЛ(отм.) и чл. 29, ал.4 е в размер на 21 929,91 лв. Тъй като е ползвана отстъпка от 5%, данъкът за 25 бр. автомобили е 7754,38 лв. Тъй като съгласно Решение на ТЕЛК  № *** от 20.06.2005г свидетелят К. е със 74% намалена работоспособност пожизнено и съгласно чл.29,ал.4 от ЗОДЛФ (отм.) за дейността по глава четиринадесета, лицата с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто ползват намаление на окончателния годишен /патентен / данък  в размер на 50 на сто - дължимият годишен данък е в размер на 21 929,91 лв. Платеният от ЕТ „***” данък за 25 бр. автомобили, е в размер на 7 754,38 лв., който с ползваната отстъпка от 5% е равен на 8162,50лв. Не е платен данък в размер на 13 767,41 лв. за 46 бр. автомобили.

Съгласно критериите на чл.93 т.14 от НК избегнатото данъчно задължение е в особено големи размери. Според чл. 93, т.14 от НК (ДВ бр. 21/2000г.) „данъци в особено големи размери” са такива, които надхвърлят 12 000 лева.

 

Съдът прочете и присъедини по реда на чл.283 от НПК заключението на ССЕ, което възприе като обосновано, извършено от компетентно вещо лице, в кръга на неговите специални знания и поставената му задача.

 

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства – протоколи за разпити на свидетели, съдебно-счетоводна експертиза, Ревизионен акт, Ревизионен доклад, както и прилежащата към тях пълна документация от проведената данъчна ревизия, както и решенията на Административен съд Пловдив и на ВАС от съдебното обжалване на РА, справката за съдимост и характеристичната справка и веществените доказателства - два броя ролки от касов апарат – всички прочетени и присъединени по реда на чл.283 от НПК като доказателства в съдебното производство. Тези доказателства съдът намери за безпротиворечиви и еднопосочни в установяването на фактическата обстановка. А самопризнанието, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК в същата насока, съдът счете че затвърждава представата за нея, така както беше изложена.

 

Относно квалификацията на деянието:

 

            При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че подсъдимият Д.Р.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по: чл. 257, ал.1, пр.1 (отм.), вр. с чл. 255, ал.1, пр.2, вр. с чл. 2 от НК, затова, че на 30.01.2006г. в гр. П., като пълномощник на ЕТ”***” е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 13 767.41 лева като е потвърдил неистина в подадена в ТД на НАП гр. П. Данъчна декларация с вх. № ***/ 30. 01. 2006 г., която се изисква по силата на чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) а именно : „Лицата подлежащи на облагане с окончателен годишен/патентен/ данък по глава четиринадесета, подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка”, „в срок до 31 януари на текущата година”, съгласно чл. 44, ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) като е декларирал в т.1 таксиметрови превози с 25 броя ППС – леки автомобили, при установени 71 леки автомобили и данък в размер на 8 162.50 лева, при действително установен в размер на 21 929.91 лева.

        

Съдът намери, че са доказани обективните елементи на състава на  престъплението по чл. 257, ал.1, пр.1 (отм.), вр. с чл. 255, ал.1, пр.2, вр. с чл. 2 от НК въз основа на коментираните по-горе доказателства, събрани в досъдебното производство. Подсъдимият в хода на съдебното производство признава фактите и обстоятелствата отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което признание съдът намери, че съответства безпротиворечиво на останалия доказателствен материал. Подсъдимият е дал съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертното заключение от досъдебното производство. Това съгласие съдът е одобрил, след като констатира, че тези действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства са надлежно прочетени и присъединени по реда на чл.283 от НПК като доказателства в съдебното производство. Съдът не установи наличие на допуснати процесуални нарушения при събирането им, които да опорочават доказателствената им стойност. В това число прочете и присъедини към доказателствения материал и назначената по досъдебното производство ССЕ, по реда на чл.374 вр. чл.372 ал.2 от НПК.

От субективна страна съдът счете, че подсъдимият Н. е осъществил деянието при форма на вината – пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици  - ощетяване на фиска, и е искал настъпването им.

В хода на настоящото съдебното производство  - до приключване на съдебното следствие подсъдимият представи доказателства, установяващи погасяването на избегнатото с инкриминираното деяние данъчно задължение, заедно с дължимите лихви, поради което съдът преквалифицира наказуемия състав на чл.257 ал.3 (отм.) във вр. с чл.255 ал.1 предл.2 във вр. с чл.2 от НК. За първоначалното обвинение, повдигнато срещу Н.  - това по чл. 257, ал.1, пр.1 (отм.), вр. с чл. 255, ал.1, пр.2, вр. с чл. 2 от НК, съдът го оправда.

 

Относно вида и размера на наказанието:

                   

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, могат да се вземат предвид чистото съдебно минало на подсъдимия трудовата и семейната му ангажираност и.  Като смекчаващо отговорността обстоятелство може да се вземе предвид и отдалечеността във времето на наказателното производство спрямо времето на извършеното деяние.

Отегчаващи отговорността обстоятелства по делото не се установиха.

Съгласно чл. чл.257 ал.3 (отм.) във вр. с чл.255 ал.1 предл.2 във вр. с чл.2 от НК наказанието е в размер на до три години лишаване от свобода и глоба до 10000лв. Подсъдимият не е осъждан и е възстановил напълно причинените вреди. Изпълнени са критериите на чл.78а от НК, поради което съдът е длъжен да се съобрази с това обстоятелство и освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание, съобразно действалата към момента на извършването на деянието редакция на чл.78а ал.1 от НК в минимален размер като въз основа на коментираните по-горе критерии по чл.54 от НК прие наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно - глоба в размер на 500лв.

 

Веществените доказателства - 2 бр. ролки от касов апарат поради липса на установени предпоставки по чл.53 от НК, съдът разпореди да се върнат на подсъдимия Н. след влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото разноски в размер на 60,00 лева.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

Председател: