№ 242
гр. София, 27.09.2021 г.
СОС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500612 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1
ГПК.
Образувано е по частна жалба от Ц.И. П-И и ЦВ. Л.. СП. срещу
определение № 262713/07.07.2021 г., постановено по гр.д. № 549/2021
г. по описа на РС-Б., с което е прекратено производството по делото
по предявени положителни и отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и искане за отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 от ГПК на подробно описаните в исковата молба нотариални
актове, които искове са предявени от Ц.И. П-И и ЦВ. Л.. СП., чрез
пълномощник адв. Ц.И. П-И от САК срещу С. И.Х., Е.Н.ДЖ., Ц.П.ДЖ.
и С.П.ДЖ.-К, като недопустими поради липса на правен интерес от
предявяването им и наличие на висящо съдебно производство между
същите страни, на същото основание и за същото искане, по което има
постановено съдебно решение за допускане на делба от 04.01.2019 г.
по гр.д. № 262/2016 г. по описа на РС-Е и върната исковата молба с
приложенията.
Жалбоподателите излагат съображения, че обжалваното
определение е неправилно. Действително било налице висящо гр.д. №
1
389/2019 г. по описа на СОС, по което производство като страни
участвали и други лица. По молба на жалбоподателите
производството по гр.д. № 389/2019 г. по описа на СОС било спряно
до постановяване на решение по гр.д. № 164/2020 г. по описа на РС-Е,
което дело било изпратено за разглеждане от РС-Б.. Твърдят, че за тях
е налице правен интерес от предявяване на положителен и
отрицателен установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК и за отмяна на описаните в исковата молба нотариални актове.
Целта на производството била да се докаже, че Ц.И. П-И е собственик
на 1/8 ид. части от имота, който е придобила по наследство от баща си
И.П.П., който е единствения наследник на дядо й П. М.П. – брат на
наследодателката – С.М.П., въз основа на Удостоверение № 276 от
14.10.1984 г. на РС-гр.Е, от което е видно, че в специална книга за
приемане и отказ от наследство, под № 7 на 18.11.1976 г. е вписан
отказ от наследство, който съдът е счел за „неотносим“ при
постановяване на решението си по гр.д. № 262/2016 г. по описа на РС-
Е. Поради това счита, че Ч.П.Н. няма правно основание да придобие
идеални части от имот, като по „наследство“ от баща си, след като е
направил отказ, както и по завещание, след като завещателят М. Х.П. е
завещал ¼ ид.ч., а не 1/8 ид. ч., които е наследил от баща си Х. М.П..
Твърди се, че ЦВ. Л.. СП. е собственик на 1/16 ид.части от процесния
имот, като наследник по закон на прадядо си Х. М.П. – брат на
наследодателката, тъй като не е дарявала, нито упълномощавала адв.
К.Б. да дарява собствените й, и на майка й /Т.Б./ идеални части от
процесния имот на П.И.ДЖ., чиито наследници са ответниците:
Е.Н.ДЖ., Ц.П.ДЖ. и С.П.ДЖ.-К.
Излагат съображения, че представените от тях доказателства,
които ги легитимират като собственици били счетени за неотносими и
не били разгледани и обсъдени от съда по гр.д. № 262/2016 г. по описа
на РС-Е, което наложило образуване на производството пред РС-Е,
препратено на РС-Б.. По същество молят за отмяна на
2
прекратителното определение и връщане на делото за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени данните
по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
РС - гр. Е /в последствие с определение от 23.03.2021 г. по ч.гр.д.
№ 213/2021 г. на СОС, делото изпратено на РС-Б./ е сезиран с искова
молба от Ц.И. П-И и ЦВ. Л.. СП., чрез пълномощник адв. Ц.И. П-И от
САК срещу С. И.Х., Е.Н.ДЖ., Ц.П.ДЖ. и С.П.ДЖ.-К, с която е
предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че Ц.И. П-И е собственик на 1/8 идеална част и ЦВ. Л..
СП. е собственик на 1/16 идеална част, които са придобити по
наследство от общия им наследодател С.М. М., б.ж. на гр. Е, починала
на .......... г., а именно върху недвижим имот, находящ се в гр. Е, общ.
Е, С. област, съставляващ УПИ XII-1142 в кв. 89 по плана на гр. Е, с
площ от 321 кв.м., при съседи:улица, УПИ XIII-1141, УПИ XV-1143 и
УПИ IX-1136 и да се отменят нотариален акт за дарение № 199 от
12.09.2011 г., нотариален акт № ........ г., нотариален акт № ....... г.,
нотариален акт № ......... г., нотариален акт № ........... г., нотариален акт
№ ......... г., нотариален акт № .......... г., нотариален акт №.......... г. и
нотариален акт № ........... г.
Предявени са и отрицателни установителни искове по чл. 124,
ал. 1 ГПК како следва: от Ц.И. П-И и ЦВ. Л.. СП. срещу С. И.Х. за
признаване за установено, че С. И.Х. не е собственик на ¼ ид.ч. от
УПИ XII-1142 в кв. 89 по плана на гр. Е, с площ от 321 кв.м., при
съседи:улица, УПИ XIII-1141, УПИ XV-1143 и УПИ IX-1136; от Ц.И.
П-И и ЦВ. Л.. СП. срещу Е.Н.ДЖ., Ц.П.ДЖ. и С.П.ДЖ.-К за
признаване за установено, че ответниците не са собственици на 3/24
ид.ч. от УПИ XII-1142 в кв. 89 по плана на гр. Е, с площ от 321 кв.м.,
при съседи:улица, УПИ XIII-1141, УПИ XV-1143 и УПИ IX-1136,
собствени на Б.Б.Б., Т.И.Б. и ЦВ. Л.. СП.; от Ц.И. П-И и ЦВ. Л.. СП.
3
срещу Е.Н.ДЖ., Ц.П.ДЖ. и С.П.ДЖ.-К за признаване за установено, че
ответниците не са собственици на 1/4 ид.ч. от УПИ XII-1142 в кв. 89
по плана на гр. Е, с площ от 321 кв.м., при съседи:улица, УПИ XIII-
1141, УПИ XV-1143 и УПИ IX-1136.
Исковата молба е изпратена на ответниците за отговор и такъв е
депозиран от Е.Н.ДЖ., Ц.П.ДЖ. и С.П.ДЖ.-К на 09.10.2020 г.
Ответниците изразяват становище за недопустимост на предявените
искове, тъй като между страните по делото и други ответници е
висящо производство за делба на описания имот, предмет на гр.д. №
262/2016 г. по описа на ЕРС, като производството е в първата фаза на
делбата. Излагат, че в посоченото делбено производство били
представени от ищците всички нотариални актове. Постъпил е
отговор и от С. И.Х., която изразява становище за неоснователност.
С решение от 04.01.2019 г., постановено по гр.д. № 262/2016 г.
по описа на РС-Е е допусната делба на процесния имот между
съделителите С. И.Х., В. М.П., В.С.П., З.ЙО.П., В.ЙО.П., Е.Н.ДЖ.,
Ц.П.ДЖ. и С.П.ДЖ.-К при съответните квоти, като не са допуснати да
участват в делбата Ц.И.-П-И, Т.И.Б., ЦВ. Л.. СП., Я.Б.Б., М.Ц.П.,
Н.П.П., Д.В.Б., Д.И.Б., А.А.Б. и П.М.Б..
С определение №262713 от 07.07.2021 г., предмет на настоящата
проверка, производството по делото е прекратено, като е прието, че
исковете са недопустими, тъй като вече има постановено решение за
допускане на делба, което първо по ред заведено дело и поради липса
на правен интерес от съединяване на положителен с отрицателен иск.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежни
страни и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
допустима.
4
Разгледана по същество е частично основателна.
Видно от материалните по делото, установителните искове за
собственост (отрицателен и положителен), касаят недвижим имот
допуснат до съдебна делба, по което има постановено решение от
04.01.2019 г., по гр.д. № 262/2016 г. по описа на РС-Е, което не е
влязло в сила, тъй като е налице висящо в.гр.д. № 389/2019 г. по описа
на СОС.
В производството по допускане на съдебна делба в първото по
делото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на
някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял, както и
принадлежността на някои от имотите към имуществената общност
(чл. 342 ГПК), а при спорна имуществена общност, наред с иска за
съдебна делба могат да се съединят за общо разглеждане и други
искове (чл. 343 ГПК). Видно от мотивите на първоинстанционното
решение жалбоподателите са направили възражение за нищожност на
сделките, което е разгледано от РС-Е.
Правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за
собственост е налице в случаите, когато оспорването на
съсобствеността е извършено в срока по чл.342 ГПК чрез възражение.
В делбата съдът действително дължи произнасяне по преюдициалния
спор, който е от значение за извода налице ли е съсобственост, но по
преюдициалните спорове не се формира сила на пресъдено нещо.
Когато възражението се приеме за основателно, съдът ще отхвърли
иска за делба, но решението няма да има установително действие за
това кой е собственик на съответния имот. Именно затова за
заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в
самостоятелно производство правата си в случаите, когато има
интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на
правото на собственост.
5
В този смисъл атакуваното определение е неправилно и следва да
се отмени, но само в частта, в която е прекратено производството по
отношение на предявените положителни искове. Мотивите на РС-Б. за
недопустимост на отрицателните установителни искове са правилни.
В случая жалбоподателите са избрали да защитят правото си
както с положителен установителен иск, така и с отрицателен такъв.
При уважаване на положителен установителен иск за собственост
силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на
собственост на ищците, като същевременно отрича претендирано от
ответника право. При уважаване на отрицателен установителен иск
само се отрича претендирано от ответника право с оглед на всички
негови правопораждащи основания. Като краен резултат
отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита от тази
на положителния установителен иск. Предметът на доказване за
ищците и при двата иска е един и същ и с оглед изхода на
производството по положителния иск, те ще бъдат обвързани от
силата на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на
собственост върху спорния имот.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице нито една от
предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск,
според т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.
Интересът на ищците от предявяване на отрицателен
установителен иск е изключен, тъй като те претендират по- силна
защита на същото свое право чрез положителния установителен иск. В
случай на отхвърляне на положителния установителен иск
претендираното от тях право ще бъде отречено и полза за тях от
отрицателен установителен иск липсва. Дори отрицателния
установителен иск да бъде уважен, те не биха получили никаква
защита на претендираното от тях право на собственост върху
6
процесния имот.
С оглед гореизложеното, частната жалба е частично основателна
и обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която
е прекратено производството по предявените положителни
установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и искане
за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на подробно описаните в
исковата молба нотариални актове, които искове са предявени от Ц.И.
П-И и ЦВ. Л.. СП., чрез пълномощник адв. Ц.И. П-И от САК срещу С.
И.Х., Е.Н.ДЖ., Ц.П.ДЖ. и С.П.ДЖ.-К и потвърдено в частта, с която е
прекратено производството по предявените отрицателни
установителни искове.
Така мотивиран, СОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262713/07.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 549/2021 г. по описа на РС-Б., с което е прекратено
производството по делото по предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и искане за отмяна по
реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на подробно описаните в исковата молба
нотариални актове, които искове са предявени от Ц.И. П-И и ЦВ. Л..
СП., чрез пълномощник адв. Ц.И. П-И от САК срещу С. И.Х.,
Е.Н.ДЖ., Ц.П.ДЖ. и С.П.ДЖ.-К и ВРЪЩА делото на РС-Б. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262713/07.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 549/2021 г. по описа на РС-Б., с което е
прекратено производството по делото по предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и искане
за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на подробно описаните в
исковата молба нотариални актове, които искове са предявени от Ц.И.
П-И и ЦВ. Л.. СП., чрез пълномощник адв. Ц.И. П-И от САК срещу С.
7
И.Х., Е.Н.ДЖ., Ц.П.ДЖ. и С.П.ДЖ.-К.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се потвърждава
определението на РС-Б., подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в
едноседмичен срок от съобщаване на страните, а в останалата част е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8