Р Е
Ш Е Н
И Е № 260014
гр.
Пловдив, 29 септември 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 287/2020 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззвина жалба от З. „С.“*** против
решение № 20 / 15.01.2020г..
,постановено по гр.д. 65 / 2018 г. по описа на ОС – С. З.,с което е осъдена да
заплати на К.Н.К. обезщетение за
имуществени вреди ,претърпени от
извършено на 19.06.2016 г.пръскане с вертолет на активно вещество глифозат на
насажденията с рапица на К. ,намиращи се в близост до тези на ищеца в общ
размер от 26 000 лв. ,частично предявен от общо сумата от 212 734
лв.,от които обезщетение в размер на 400 лв. –лични средства за първоначална
инвестиция ,частично предявен от 45 745 лв.; сумата от 25100лв. лични
средства за възстановяване на посевите,частично предявен от сумата
55 483лв.;100 лв. застраховка за 4 години ,частично предявен от 2 664
лв.;загуби в размер на 100 лв. за 2016 г. ,100 лв. – за 2017 г.,100 лв. за 2018
г. и 100 лв. за 2019 г. ,частично от общо 38 205 лв. за 2016 г.,37 385 лв.
за 2017 г.,26 885лв. за 2018 г. и 6 367 лв. за 2019 г., както и направените от
ищеца разноски .По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателят счита решението за
неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и заявява искане
за неговата отмяна и постановяване на друго ,с което така предявените искове бъдат отхвърлени като
претендира разноски.
Предмет на въззивно обжалване е и
решение 60 / 18.02.2020 г. ,постановено по същото гр.д. в частта ,в която е оставена без уважение молба
от ищеца К.Н.К. за поправка на явна фактическа грешка ,както и в частта ,в
която е оставено без уважение искане от З.
„ С. „ за изменение на решението в
частта на разноските .Решението е обжалвано
от К. в първата му част ,а от З. „С. „ –
във втората като са заявен искания за отмяна в атакуваната част и постановяване
на друго ,с което съответно бъде допусната поправка на ЯФГ в искания от ищеца
смисъл ,и бъде изменено първоинстанционното
решение в частта на разноските като не бъде присъждано адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца.
От К.Н.К. и З. „ С. „ са постъпили и отговори по въззвивните
жалба на насрещната страна ,които считат за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на тях и същите като допустими следва да бъде разгледани по същество.
Първонистанционният съд е сезиран с иск от К.Н.К. против З. „ С. *** за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 000 лв. ,частично предявен
от общо сумата от 212 734 лв. Твърдял е ,че притежава земеделски земи в землището на с.З.,
о. Ч., които са засадени с лавандула ,в съседство с които са земеделски земи ,стопанисвани от ответника
З. „ С. „,засадени с рапица.Заявява ,че на 19.06.2016 г. К. е пръскала стопанисваните от нея земи с
помощта на авиационна техника като е
извършено третиране с глифозат ,в резултат на което са унищожени посевите от
лавандула в земите на ищеца . Счита ,че
така извършеното пръскане без съответно разрешение за ползване на
авиационна техника в близост до земите на ищеца от К. е противоправно поведение
от страна на същата ,от което поведение ищецът е претърпял щета ,която счита
,че се изразява във вложените от него
лични средства за първоначална инвестиция за отглеждане на лавандула ,погинала
в резултат на горепосоченото противоправно поведение на К. , които средства са
в размер на 45 745 лв.; на следващо място щетата му се изразява в личните
средства ,които е вложил за възстановяване на насажденията в размер на
55 483 лв.,както и в заплатените застраховки за 4 години в общ размер на
2 664лв. ,а също и загубите ,които е претърпял в резултат на унищожената
реколта ,която за 2016 г. е 100 % ,за 2017 г. – първата година след новото
засаждане също 100 %,а за 2018 г. и 2019 г. загубите са частични като реколтата все още не е достигнала пълния си капацитет.
Ответникът З. „ С. „ оспорва исковете
по основание и размер като най-общо поддържа ,че не е налице противоправно поведение
от негова страна .Не оспорва обстоятелството ,че на 19.06.2016 г. е
извършено пръскане с авиационна
техника в стопанисваните от него земи
,но твърди ,че същото е извършено с препарата
полификс ,а не с глифозат ,поради което разрешение от О. не се изисква и затова
такова не е искано и съответно предоставено.
С обжалваното решение съдът е възприел изцяло изложеното и
поддържаното от ищеца становище ,поради
което е намерил исковете за основателни
и доказани и е уважил същите в
пълния им предявен размер.
По делото е безспорно установено ,че ищецът е земеделски производител и е собственик
на следните земеделски земи в землището на с.З., о. Ч.–
пасище в м.“А.“ с площ от 23.001 дка,имот № ....,пасище в същата местност с
площ 31,960 ,имот ....;нива в същата местност с площ от 29,949 дка ,имот № .... и овощна градина в същата с площ от 36,816
дка .,имот № .....,в които земи ищецът отглежда лавандула. Безспорно е също
така,че в същата местност „А.“ ответната кооперация стопанисва земеделски земи
,в които отглежда рапица.Няма спор и за това ,че собственият на ищеца имот .... е в непосредствена
близост до нива ,стопанисвана от кооперация като се установява от
доказателствата по делото ,че останалите три ниви ,собствени на ищеца не са в
непосредствена близост ,но са в
съседство до стопанисваните земи от К..Няма спор и относно обстоятелството ,че
на 19.06.2016 г. К. посредством авиационна техника е пръскала стопанисваните от
нея земи в посочената местност като спорът
е концентриран около това с какъв препарат е пръскано и съставлява ли това
противоправно поведение от страна на лица към К. –възложител на работата ,
доколкото е безспорно ,че разрешение от О.– гр. С. З.за прилагане на продукти за
растителна защита чрез въздушно пръскане ,каквото се изисква съобразно чл.109
от Закона за защита на растенията ,липсва .
По делото са
разпитани свидетели като свидетелите на ищеца Ж. Ж.и Д. И.установяват ,че
познават имотите на К. и знаят за това ,че на 19.06.2016 г. К. е пръскала
своите насаждения от рапица.Първият свидетел ,който познава ищеца ,тъй като му
помага при отглеждането на лавандулата устаkовява ,че седмица след
пръскането е видял
насажденията на ищеца ,които били унищожени ,както и че по негова преценка
имало наличие на хербициди ,какъвто е препарата глифозат.Установява ,че на два пъти е идвала комисия ,която да вземе
проби от растенията като при вторите
проби според свидетеля се оказало ,че има наличие на глифозат.Свидетелят И.
,който също има насаждения в района и има заведено дело против същия ответник
заявява ,че по неговите насаждения също имало наличие на глифозат и според него
ответната кооперация е пръскала с този препарат собствената си рапица и така е
попаднал в неговите насаждения.
От страна на ответника са разпитани като свидетели С. Г. Д.,която
работи като агроном в ответната кооперация ,и Н. Й. А.и Н. В. П..Същите
установяват ,че в местността „ А.„ ,където са посевите от рапица на ответната
кооперация, е извършено пръскане с вертолет с препарата „полификс“ ,който
препарат е вид лепило и служи са залепване на шушулките на рапицата, за да
не се пукат същите и да не се губят семената и както посочва първата свидетелка
това пръскане се прави през лятото и за него
не се изисква разрешение .Другите двама свидетели ,които са управителя на
дружеството ,осъществило пръскането и пилота на вертолета ,който
фактически е направил това ,също
установяват ,че препарата ,с който е пръскано е „полификс“ .Установяват ,че
практиката на фирмата е първо да провери с какъв препарат ще пръска ,след което
пръскането да бъде осъществено , а в конкретния случай препаратът ,с който това е осъществено е полификс – вид
лепило,което св. А.е констатирал от
етикета на тубите , а след осъществяването
на самото пръскане и по филтрите на вертолета ,където констатирал наличие на
лепкава маса.
Разпитан по делото е и свидетеля С. Т. С.,бивш председател
на ответната кооперация ,който най - общо установява ,че е участвал като специалист
,не като член ,в комисията ,която взела проби от лавандулата на ищеца ,както и
посочва ,че препаратът глифозат се използва за унищожаване на плевели ,а полификса е вид лепило ,което се ползва за
слепване шушулките на рапицата .
За това какво представлява препаратът глифозат и полификс се
говори и в заключението на изготвеното и
прието заключение по САгЕ.Установява се от същата ,че пораженията за растенията от използване на
глифозат са увяхване и изсъхване на същото ,които се проявяват към 14 ден от
полагането,както и че завяхването на част от лавандулата на ищеца може да се
дължи както на използването на този препарат ,така и на лоши агрометеорологични
условия / суша в повърхностния слой/при все още не добре вкоренени растения ,а
също и болести и неприятели,както и че е възможно рапицата да се третитра с
този препарат ,но това не е необходимо за отглежданите от К. сортове рапица
освен ако не се търси по- бърз ефект на узряване при влажна и хладна
година.Установява също и че при проверка
в К. са налице документи за закупен пестицид с активно вещество глифозат ,но
няма данни за извършено пръскане с него ,както и обстоятелството ,че препаратът полификс ,за който има данни в К. ,че е пръскано
не е от групата на пестицидите и не може да унищожи лавандулата ,както и че наличието на зелени плевели към
датата на вземане на пробите от лавандулата на ищеца сочи ,че няма тотална щета
,каквато би се получила при използване на препарат със съдържание на глифозат.
По делото е представен и дневник за проведени химични
обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества
,по образец ,одобрен на министъра на земеделието и горите ,от който се
установява ,че в местността „А.„ ,отглежданата от К. рапица
на 19.06.2016 г. поради разпукване е третирана с препарата
полификс,което е удостоверено агронома на кооперация С. Д..
Представено е и писмо от О. – гр.С. З.,видно от което в
периода 01.06.2016 г. – 31.06.2016 г. в дирекцията не е постъпвало уведомление
за пръскане с авиационна техника и не е издавано
разрешение за това на ответната кооперация ,както и че въздушно пръскане с продукти
за растителна защита може да се извърши само след получаване на разрешение за това
от О. при съобразяване на конкретните обстоятелства ,но при осъществяване на
други авиационни обработки на земеделски площи като третиране с листни торове ,микроторове
,лепила и др. не се изисква издаване на разрешение от О..
При така обсъденото и
след цялостната преценка на събрания доказателствен материал по делото
настоящата инстанция намира за
установено ,че на 19.06.2016 г. ответната кооперация е третирала посредством
ползване на авиационна техника собствените си насаждения от рапица с препарата
полификс ,който препарат е вид лепило и
служи за залепване на шушулките на рапицата ,за да не се загубят семената. Този
фактически извод се налага от представения дневник за проведени химични
обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активни
вещества ,по образец ,одобрен на министъра на земеделието и горите,какъвто
земеделските производители са длъжни на водят съобразно чл.30 от Наредба № 104 от 22.08.2006 г. за контрол
върху предлагането на пазара и употребата на продукти за растителна защита
,както и от показанията на свидетелите А.и П. ,които имат непосредствени
впечатления от фактите ,които установяват и чийто показания са с най-голяма степен на обективност
доколкото не са в отношения с ответната К.
,която да сочи на евентуална тяхна заинтересованост . Твърдението ,че ответната
кооперация е пръскала собствената си рапица с хербицид със съдържание на глифозат
остана според настоящия съд недоказано .От една страна не могат да се
кредитират показанията на свидетеля И. ,който единствено твърди ,че
пръскането е осъществено с този препарат
доколкото самият той е в съдебен спор с
ответника по същия повод ,а в показанията на св.Ж. не се съдържат данни
ответникът да е пръскал с твърдения от
ищца препарат като същия има впечатления
само от това ,че по лавандулата на К. имало следи от хербицид ,което не е доказателство ,че същият е попаднал там по начина ,твърдян от
ищеца.
Налага се следователно извода ,че предприетото на 19.06.2016 г. пръскане с авиационна техника на отглежданата от ответника рапица с препарата полификс без
предварително разрешение от О.не съставлява действие в противовес на Закона за защита на растенията
и следователно не е налице противоправно
поведение на лица при ответника
,възложител на работата ,от което
евентуално да са произлезли вреди за
ищеца. Само поради това и без да се обсъждат
останалите елементи от фактическия състав на иска по чл.49 във връзка с чл.45
от ЗЗД следва да се приеме,че същият
не е налице и така предявените искове за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане се явяват неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Не до тези изводи и стигнал ОС -. С. З.с решението си ,предмет на
обжалване ,поради което същото се явява неправилно и следва да бъде изцяло
отменено ,вкл. в частта на разноските ,и да бъде постановено друго ,с което
предявените от К. искове бъдат отхвърлен.
Предмет на въззвно обжалване е и решение № 60 / 18.02.2020
г. ,постановено по гр.д.65 / 2018 г. по
описа на ОС – С. З.,в частта ,в която е оставено без уважение искане от К.Н.К.
за допускане поправка на явна фактическа грешка в решение № 20 / 15.01.2020 г.
,постановено по същото гр.д. На първо място следва да отбележи ,че на поправка
по реда на чл.247 от ГПК подлежи диспозитива на съдебното решение ,но не и
неговите мотиви.За да е налице допусната ЯФГ следва да е налице разминаване
между волята на съда ,формирана в мотивната част и нейното външно обективиране ,каквото несъответствие в
случая не се констатира,поради това като е оставил искането на К. за поправка
на очевидна фактическа грешка без уважение съдът е постановил правилно решение
, което следва в тази му част да бъде потвърдено.
Предмет на въззивно обжалване е решение № 60 / 18.02.2020 г.
,постановено по гр.д. 65 / 2018 г. по описа на ОС – С. З.в частта ,в която е
оставено без уважение искане от ответника З. „ С. „ за изменение на решение №
20 / 15.01.2020 г. в частта на присъдените
на К. разноски в смисъл на тяхното редуциране да размера на платените разноски
и такса без присъждане на адвокатски хонорар.При представени от ищеца доказателства
за действително направени разноски за адвокатски хонорар искането на ответника
правилно е било оставено без уважение,поради което въззивната жалба против
решението в посочената му част следва да се остави без уважение.
На жалбоподателя ЗК „ С.“ ,предвид изхода на делото следва
да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции ,които са 250 лв. разноски пред първата инстанция без посочения в списъка по чл.80 от ГПК и
уговорен в договора за правна защита и съдействие адвокатски хонорар от
8 000 лв. ,тъй като доказателства ,че е постъпил по сметка на адв.Д.,пълномощник
на ответника , липсват.За настоящата инстанция следва да бъдат присъдени ДТ в
размер на 1 014 лв. и 8 000 лв. ,заплатен адвокатски хонорар за адв.Д..
Предвид гореизложените мотиви съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 20 / 15.01.2020 г. ,постановено по гр.д.65 / 2018 г. по описа на ОС –
С. З.,поправено с решение № 60 / 18.02.2020 г. ,постановено по същото гр.д. в
частта на разноските ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Н.К. ЕГН ********** *** против З. „ С. *** искове за заплащане на имуществени вреди,претърпени от първия от извършено от
втория на 19.06.2016 г.пръскане с вертолет на активно вещество глифозат на
насажденията с рапица на К. ,намиращи се в близост до тези на К. в общ размер от 26 000 лв. ,частично
предявен от общо сумата от 212 734 лв.,от които обезщетение в размер на
400 лв. –лични средства за първоначална инвестиция ,частично предявен от
45 745 лв.; сумата от 25100лв. лични средства за възстановяване на
посевите,частично предявен от сумата 55 483лв.;100 лв. застраховка за 4
години ,частично предявен от 2 664 лв.;загуби в размер на 100 лв. за 2016
г. ,100 лв. – за 2017 г.,100 лв. за 2018 г. и 100 лв. за 2019 г. ,частично предявени
от общо 38 205 лв. за 2016 г.,37 385 лв. за 2017 г.,26 885лв. за 2018 г. и
6 367 лв. за 2019 г.
ОСЪЖДА К.Н.К.
ЕГН ********** *** да заплати на
З. „ С. *** сумата от 9 264 лв. разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 60 / 18.02.2020 г. ,постановено по
гр.д.65 / 2018 г. по описа на ОС – С. З.,в частта ,в която е оставено
без уважение искане от К.Н.К. ЕГН ********** *** за допускане поправка на явна
фактическа грешка в решение № 20 / 15.01.2020 г. ,постановено по същото гр.д .
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх.№ 2867/02.03.2020 г. от З. „ С. *** против решение №
60 / 18.02.2020 г. ,постановено по гр.д. 65 / 2018 г. по описа на ОС – С. З.в
частта ,в която е оставено без уважение искане от ответника З. „ С. „ за
изменение на решение № 20 / 15.01.2020
г. в частта на разноските.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.