Решение по дело №2499/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек /АПК/, във връзка с чл. 27 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

2. Образувано е по жалба на Община Пловдив, с адрес [населено място], пл. „Стефан Стамболов” № 1, чрез представляващия З. Д. – кмет на Община Пловдив против Решение № РД-02-14-1980/22.10.2024 г. на Заместник министъра и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ /ОПРР/ 2014-2020 /ОПРР/, с което е отказано верификация и плащане на разходи в общ размер на 601 627,81 лв., включени в искане за плащане №5 (окончателно) по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № ВG16RFОР001-5.001-0015-С02 „Изграждане на ефективна социална инфраструктура за предоставяне на 7 нови социални услуги в Община Пловдив", сключен между МРРБ и Община Пловдив.

В жалбата и чрез процесуалните си представители, жалбоподателят излага съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения административен акт. Поддържа се, че е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Относно т.1.1, т. 1.2, и т.1.3 от решение, сочи че не са спазени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение № 8625/10.07.2024г. по адм. д. № 3194/2024г. на Върховен административен съд, тъй като отново не е посочено фактическо основание за отказ.

В частта по т.2 и т.3.2 от решение също не били съобразени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Решение № 8625/10.07.2024г. по адм.д. № 3194/2024г. на Върховен административен съд, да се посочи конкретно основание за отказ, след като е прието, че процесните стоки са налични. В тази насока управляващият орган /УО/ не взел предвид и не обсъдил представените от бенефициента в кореспонденции в ИСУН 2020 доказателства за наличието на процесиите артикули и липсата на основание за отказ, с което нарушил и разпоредбата на чл. 35 от АПК. Изложеното било видно от кореспонденции в ИСУН 2020, потвърждаващи реално извършени доставки на договореното обзавеждане и оборудване (фактури, ведно с двустранно подписан опис и приемо-предавателен протокол, складова разписка, заповеди за завеждане на амортизируем актив, рекапитулация за водените счетоводни сметки за дълготрайни материални активи и опис на дълготрайните материални активи), приложени по адм.д. № 1625/2023г. на Пловдивски административен съд, XII състав, приключило с Решение № 8625/10.07.2024г. по адм.д. № 3194/2024г. по опис на ВАС, Седмо отд. (вкл. CD - папка „2.4.Разходооправдателни документи“ - папка ,,2.по т. 2 от Решението на РУО“ - „Разходооправдателни документи“) ведно с приетите в това съдебно производство, приложено към настоящото, снимков материал и допълнителни писмени доказателства, представени от жалбоподателя. В хода както на административното, така и на предходното съдебно производство УО не оспорил редовността на счетоводните записвания.

Възразява се срещу констатацията на УО, че „не са представени доказателства за изпълнение на техническите изисквания на доставените артикули - технически паспорти, декларации за съответствие и сертификати, гаранционни карти, инструкции и др“, тъй като не се посочват артикулите, за които следва тези документи да бъдат представени. Отделно органът не излагал никакви мотиви за липсата на доставка на описаните артикули, предвид което следвало да се приеме, че правните изводи на УО са направени при липса на фактически основания за отказ. Доводите на УО, че оборудването не можело да се използва се оборвали и от представените от община Пловдив доказателства, че спорното оборудване/обзавеждане е използвано впоследствие в разкритите и функциониращи в пълнота социални услуги.

Относно т.4 от решението се сочи и липса на връзка между формирания отказ и конкретна разпоредба от ПМС № 189 от 28.07.2016 г. и Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г., която регламентира правилата за допустимост на разходите за съответния програмен период. В случая административният орган не обосновал коя категория разходи не съответства на проекта съгласно насоките за кандидатстване. Поддържа се, че не е налице и промяна в социалната услуга, поради осигуряването на капацитет от 10 деца вместо 12 деца, тъй като в част „Допълнителна информация“ на проектното предложение било записано, че капацитетът на услугата е до 12 деца. Същевременно в Насоките за кандидатстване по процедурата било допусната възможност за промяна във вида и обхвата на социалната услуга при липса и/или намаляване на броя потребители, след становище на Министерството на труда и социалната политика (стр. 12 - 13). Профилирането на услугите в дадена група резидентни услуги по признаци възраст и потребност от постоянни медицински грижи, не се считало за промяна на характера на услугата“.

Оспорват се и доводите на УО по отношение недопустимост на разходите за проектиране, като несъответни на определения обхват и обем, тъй като такъв принципно не бил дефиниран. Не било взето предвид и становището на главния архитект на община Пловдив, с което процесните СМР били квалифицирани като „текущ ремонт“ съгласно §5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж, съответно не се съставят актове и протоколи по време на строителството. Не било съобразено представено през ИСУН с изходяща кореспонденция № BG16RFOP001-5.001-0015-C02-M157 писмо на МТСП за съгласуване на инвестиционен проект с наименование „Текущ ремонт на сградите с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], находящ се в УПИ - Х-974. кв. 18-нов (кв. 14- стар) по плана на кв. „Христо Ботев”- север, [населено място], с административен адрес: [улица]за разкриване на Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца с капацитет 12 места”. В тази насока следвало да се съобрази и допълнително споразумение № 2 към АДБФП BG05M90P001-2.019-0014-C01 от 29.12.2022г., сключено между община Пловдив и МТСП по проект „Продължаваща подкрепа за деинституализация на децата и младежите в община Пловдив“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, с което се трансформира социалната услуги: Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място], [улица] капацитет 12 деца, в социална услуга: Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост. Това споразумение било разгледано в Решение № РД-02-36-312/20.03.2023г. на РУО на ОПРР за приключване на сигнал № 2053, за да бъде възприет обектът като изпълнен за нуждите на проекта.

Представените по делото доказателства сочели на категоричен извод за допустимост на разхода по отчетените дейности съгласно разпоредбата на чл. 57. ал.1. т.2 ЗУСЕФСУ, насоките за кандидатстване по програмата и одобреното проектно предложение на бенефициера.

Относно частта по т.5 се твърди, че неправилно и необосновано УО е формирал отказ с аргумент, че съставените актове обр. 12 са представени едва в съдебното производство, поради което същите не следвало да бъдат ценени като достоверен източник, доказващ настъпването на посочените в тях обстоятелства. Нямало нормативна забрана актуването на строително-монтажните работи и материали да се прави неколкократно, по различно време, стига изготвянето на актовете образец 12 да е преди подписването на акт образец 19, както било в настоящия случай. Сочи се, че в административното производство липсва процесуална норма, която да предвижда преклузия относно представянето на писмени доказателства. Не е налице и неуреден случай по смисъла на чл.144 от АПК. Това следвало и от основните принципи на процеса за истинност (чл.7 от АПК) и служебно начало (задължение за органа и за съда да дирят обективната истина, при това служебно), изрично залегнали в правилото на чл. 171, ал.2 от АПК (по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства), респ. в задължението на съда по чл.171, ал.5 от АПК да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Този извод се подкрепял и от задължителните указния в Решение № 8625/10.07.2024г. по адм.д. № 3194/2024г. на ВАС, че представените пред първа инстанция 26 бр. актове обр. 12 не установяват факти, настъпили след издаване на административния акт и са допустими доказателства, като преписката в тази й част е върната на административния орган за преценка на неговата основателност след обсъждане на представените в хода на съдебното производство доказателства. Именно въз основа на тези доказателства вещото лице по приетата в настоящото производство експертиза установило, че от всички 38 броя позиции, описани в т.5 от Решение РД-02-14-1980 от 22.10.2024г. на РУО на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020г., само за една позиция не е налице акт образец 12, а именно - позиция № 1 „Бетон В25 за фундаменти“. От строително-техническа гледна точка и в съответствие с обичайната практика в строителния процес относно съставяне на приемо-предавателни протоколи за отчитане на извършени видове и количества СМР, за всички останали позиции своевременно били съставяни актове за скрити работи образец 12.

3. Ответникът – Заместник – министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020г., чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата. Излагат се съображения, че административният акт е издаден от оправомощено лице в рамките на делегираната му компетентност, при достатъчно посочване на фактическите и правните основания за отказа за верификация на разходите и е съответен на материалния закон. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Окръжна прокуратура - [населено място], редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. На 29.01.2018 г. между Община Пловдив и УО на ОПРР е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-5.001-0015-C01 (РД-02-37-10), в максимален размер до 2 391 600,00 лв., за изпълнение на проект „Изграждане на ефективна социална инфраструктура за предоставяне на 7 нови социални услуги в Община Пловдив".

Съгласно чл. 82, ал. 1 от Общите условия към АДБФП УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта/бюджетната линия (финансовия план) и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверяват едновременно посочените в ал. 1, т. 1 - т. 5 обстоятелства, в т.ч. дали декларираната от бенефициера в искането за плащане дейност, за която той е платил разхода, е изпълнена качествено и в срок (т. 3) и дали са представени доказателства за реалното изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът (т. 5). Разпоредбата на чл. 84 от Общите условия предвижда, че в случай, че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 и ал. 2 и Раздел XIII, УО на ОПРР не го одобрява (неверифицира), като уведомява за това бенефициера и при необходимост назначава допълнителни проверки.

На 29.09.2020 г. от Община Пловдив е подадено Искане № 5 за окончателно плащане по АДБФП, придружено с окончателен технически и финансов отчет.

На 29.05.2023 г. с Решение №РД-02-36-3589, ръководителят на УО на ОПРР е отказал извършване на верификация, включени в Искане за плащане №5 (окончателно) по АДБФП № РД-02-37-10 от 29.01.2018 г., включително за сумата от 93 180,07 лв. с ДДС, по т. 2 от решението, за сумата от 249 120,00 лв. с ДДС по т. 3.4 от решението и за сумата 320 595,06 лв. с ДДС по т. 5 от решението, поради липса на условията предвидени в чл. 57, ал. 1 т. 3 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание пар. 70 от Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 3 и 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП № РД-02-37-10 от 29.01.2018 г.

По жалба на община Пловдив, срещу Решение №РД-02-36-3589/29.05.2023г., било образувано адм. дело № 1625/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, по което с решение №2346 от 20.12.2023 г. съдът отхвърлил жалбата.

С решение № 8625/10.07.2024г. по адм. д. № 3194/2024г. на Върховен административен съд било отменено решение №2346 от 20.12.2023 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Пловдив срещу Решение №РД-02-36-3589 от 29.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020, в частта с която е отказана верификация по т. 2.1 за сумата 4 464,00 лв. с ДДС, по т. 2.5 за сумата 6 376,75 лв. с ДДС, по т. 2.6 за сумата 18 144,00 лв. с ДДС, по т. 2.7. за сумата 2 928,00 лв. с ДДС, по т. 3.4 за сумата 249 120,00 лв. с ДДС, в частта по т. 5 за сумата за сумата 320 595,06 лв. с ДДС, в частта, с която е посочен общ размер на неверифицираните разходи от 621 375,13 лв., както и в частта с която на Министерство на регионалното развитие и благоустройството са присъдени разноски за сумата над 9,25 (девет лева и двадесет и пет стотинки) лева, като вместо това е отменено Решение №РД-02-36-3589 от 29.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020, в частта с която е отказана верификация по т. 2.1 за сумата 4 464,00 лв. с ДДС, по т. 2.5 за сумата 6 376,75 лв. с ДДС, по т. 2.6 за сумата 18 144,00 лв. с ДДС, по т. 2.7. за сумата 2 928,00 лв. с ДДС, по т. 3.4 за сумата 249 120,00 лв. с ДДС и в частта по т. 5 за сумата за сумата 320 595,06 лв. с ДДС, и преписката е върната на органа за ново произнасяне в отменената част.

Този резултат касационната инстанция обосновава с обстоятелството, че посочените от административния орган правни основания не съответстват на фактическите установявания в административния акт. Съдът не може вместо органа да определя правното основание за издаване на един индивидуален административен акт. Противното би значело съдът, вместо органа, да определя целта, с която органът ще упражнява предоставената му от държавата власт, а това не е в компетентността на съда. Контролът за материална законосъобразност на акта обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, даващи основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и дали се следват разпоредените правни последици. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акта, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. При новото произнасяне за органа са дадени и изрични указания да обсъди и представените в хода на съдебното производство актове Образец № 12, които са допустими доказателства.

7. На 22.10.2024 г. заместник - министъра и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ /ОПРР/ 2014-2020 /ОПРР/ издал Решение № РД-02-14-1980, с което на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал, 1, т. 1 и чл. 64, ал. 3 и ал. 4 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), както и на основание чл. 9, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество във връзка със Заповед № РД-02-14-525/23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и в изпълнение на решение № 8625/10.07.2024г. по адм. д. № 3194/2024г. на ВАС, отново било отказано верификация и плащане на разходи, включени в искане за плащане №5 (окончателно) по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № ВG16RFОР001-5.001-0015-С02 „Изграждане на ефективна социална инфраструктура за предоставяне на 7 нови социални услуги в Община Пловдив", сключен между МРРБ и Община Пловдив:

- по т. 1 за сумата 4 464,00 лв. с ДДС, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г. между МРРБ и община Пловдив;

- по т. 2 за сумата 6 376,75 лв. с ДДС, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП № РД- 02-37-10/29.01.2018 г. между МРРБ и община Пловдив;

по т. 3 за сумата 21072 лева с ДДС, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г. между МРРБ и община Пловдив;

- по т. 4 за сумата 249 120 лв. с ДДС, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 2.6 от АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г. между и МРРБ и община Пловдив;

- по т. 5 за сумата за сумата 320 595,06 лв. с ДДС, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г. между МРРБ и община Пловдив.

7.1. По т. 1 на основание на чл. 82, ал. 1 от Общите условия към сключения АДБФП № РД- 02-37-10/29.01.2018 г. между МРРБ и община Пловдив, в периода 28.07.2021 г. - 30.07.2021 г. била осъществена проверка на място от екип на „Трансконсулт-БГ“ ООД, външен изпълнител по договор РД-02-37-94/18.10.2018 г. с УО на ОПРР 2014-2020 във връзка е депозираното искане за окончателно плащане. При извършената проверка на място проверяващият екип установил, че всички доставени мебели, оборудване и обзавеждане, медицинско оборудване и обзавеждане, кухненски и други електроуреди са складирани в различните сгради на интервенция в кашони и не са сглобени, което правило невъзможно прегледа и преброяването на артикулите и изготвяне на Приложение 10.5-5 „Протокол за измерване за установяване на реално доставено оборудване и/или обзавеждане, проверено при проверката на място“. Констатираните пропуски били документирани в Приложение 10.5-6 – Констативен протокол/30.07.2021г.

В периода 25.05.2022 г - 27.05.2022 г. била осъществена проверка на място от екип на УО на ОПРР 2014-2020 във връзка с проследяване изпълнението от страна на бенефициента на направените препоръки при извършената предходна проверка на място по проекта във връзка с депозираното окончателно плащане. За периода на проследяващата проверка на място проверяващият екип проследил наличието на доставено и монтирано обзавеждане и оборудване, при което било установено, че на обектите на интервенция не са налични част от разплатените артикули, друга част са в кашони, несглобени и немонтирани. Проверяващият екип изготвил Приложение 10.5- 5 „Протокол за измерване за установяване на реално доставено оборудване и/или обзавеждане, проверено при проверката на място“/27.05.2022 г., където подробно било отразено наличието и състоянието на доставеното и монтирано обзавеждане и оборудване. Констатираните липси и пропуски били документирани в Приложение 10.5-6 - Констативен протокол/27.05.2022 г., където към бенефициента били отправени препоръки в срок до 03.06.2022 г. да представи доказателствен материал за извършената доставка и монтаж на артикулите.

С кореспонденции в ИСУН 2020 с peг. № BG16RFOPOO1-5.001-0015-С02- М153/13.06.2022 г. и № BG16RFOP001-5.001-0015-C02-M154/17.06.2022 г., бенефициентът е представил доказателства за изпълнение на препоръките относно доставено и монтирано обзавеждане и оборудване, отправени в Приложение 10.5-6 Констативен протокол/27.05.2022 г. След извършен прецизен преглед на представените от бенефициента доказателства било установено, че за част от посочените артикули не са представени доказателства за изпълнение и съответните констатации не са отстранени. Неотстранените констатации били с финансово влияние и касаели поисканите за възстановяване разходи за доставка и монтаж на обзавеждане и оборудване към депозираното искане за окончателно плащане.

Съгласно Констатация № 1 от констативния протокол от 27.05.2022 г. предвидените за доставка 6 бр. „комплект градински мебели, четири стола с маса и сенник или подобни (пейки и т.н.) не били налични, а доставените две беседки, три маси и шест броя пейки били изпълнени по договорите за инженеринг. Отправената препоръка не била изпълнена за дейността по доставка на 6 бр. „комплект градински мебели, четири стола с маса и сенник или подобни (пейки и т.н.), ед. цена - 320 лв., обща стойност без ДДС - 1920 лева.

Представените от Община Пловдив документи за доставка на артикулите не били в състояние да оборят направените в Констативния протокол установявания за липси на артикулите, доколкото същият бил подписан и от представител на бенефициента - Б. П. - ръководител на проекта. С посоченото установените в Констативния протокол липси били потвърдени.

Съгласно Констатация №2 от констативния протокол от 27. 05.2022 г. при проверката на място било установено, че част от обзавеждането не е сглобено. Отправената препоръка не е изпълнена за следните дейности: Кухненски столове /72 бр., ед. цена - 25,00 лв., обща стойност без ДДС - 1 800 лв.

Несглобеното обзавеждане се приравнява на липсващо такова, тъй като отделните съставни части на обзавеждането нямат същата функционалност като крайния продукт, което означавало, че нямат никакъв принос към постигане на целите на проекта.

Във връзка с гореизложеното по т. 1.1 и т. 1.2 и поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения между МРРБ и община Пловдив АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г. не били верифицирани отчетените разходи в размер на 3 720 лв. без ДДС (4 464 лв. с ДДС) по договор № BG16RFOPOO1-5.001-0015-C01-D- 19/17.08.2020 г. с изпълнител „Галвано-К. и с-ие“ СД.

7.2. Съгласно Констатация № 5 от констативния протокол от 27. 05.2022 г. при проверката на място било установено, че са налични мебели, които не са монтирани и/или разопаковани, и/или напълно сглобени. Отправена била препоръка за извършване на необходимия монтаж. Не били представени доказателства за следните артикули: Музикално водно легло с вибрации и музика - 2 бр.; Огледална сфера с двигател - 2 бр.; Светлинен водопад/завеса с източник на светлина сноп 100 бр., 2 метра дължина, 50 Вт - 2 бр.; Специализирано бюро - 2 бр., всичко на обща стойност 5 313,96 лв. без ДДС.

Самоцелната доставка на оборудване/обзавеждане без същото да е надлежно монтирано и приведено в състояние, годно за експлоатация, нямало никакъв принос към постигане на целите на проекта и се приравнявало на неизпълнение на заложените дейности. Без монтирането на доставените артикули на място в изпълнение на проекта нямало как да се констатира физическия напредък на проекта на окончателен етап. Сроковете, в които изпълнението на проекта следва да приключи били ясно заложени в АДБФП. Въпреки допълнителният времеви ресурс, който имал на разположение бенефициента, за да отстрани установените неточности и да изпълни отправените препоръки, до произнасянето на Управляващия орган по искането за верификация и етап на окончателно плащане не били постъпили надлежни доказателства за изпълнение на отправените препоръки от проверката на място. Неточното и непълното изпълнение на препоръките от направените проверки на място се приравнявало на пълно неизпълнение. Тези обстоятелства били достатъчни, за да се приеме липсата на условието по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, обуславящо допустимостта на разходите. (така Решение № 13223/23.12.2021 г. по адм. дело №г 9514/2021 г. на Върховният административен съд ни Република България - Седмо отделение).

Във връзка с гореизложеното и поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД иа ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения между МРРБ и община Пловдив АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г. не били верифицирани отчетените разходи в размер на 5 313,96 лв. без ДДС (6 376,75 лв. с ДДС) по договор № BG16RFOPOO 1-5.001 -0015-C01-D-17/09.06.2020 с изпълнител „Смарт бизнес къмпани“ ЕООД с предмет „Доставка и монтаж на Специализирано медицинско оборудване и обзавеждане по проект № BG16RFOPOO 1-5.001-0015-С01 „Изграждане на ефективна социална инфраструктура за предоставяне на 7 нови социални услуги в Община Пловдив“.

7.3. Съгласно Констатация № 7 от констативния протокол от 27.05.2022 г. при проверката на място не били представени доказателства за изпълнението на техническите изисквания на доставените артикули - технически паспорти, декларации за съответствие и сертификати, гаранционни карти, инструкции и др. Отправена била препоръка да бъдат представени необходимите документи. До произнасянето на УО по искането за верификация на етап окончателно плащане не били постъпили надлежни доказателства за изпълнение на отправената препоръка от проверката на място.

Съгласно Указанията, при отчитане на разходи за доставка, освен възлагателни писма и приемо - предавателни протоколи, снимки на доставеното оборудване с видими серийни номера и стикери по ОПРР, било задължително да се представят и документи по доставеното оборудване - изпитвания, въвеждане в експлоатация, гаранции, ръководства, сертификати и др. Техническите документи били необходими, за да бъде удостоверено, че наличното при проверката на място оборудване съответства на отчетеното такова, т.е. наличието на условието за допустимост по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, а именно, че отчетените разходи са за реално доставени продукти. Съгласно чл. 22, ал. 2 от АДБФП бенефициентът бил длъжен при искане за възстановяване на средства да представи доказателства за реалното изпълнение на дейностите и всички подкрепящи искането за плащане документи, описани подробно в Методическите указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (Указанията). Бенефициентът не е представил необходимите доказателства, които да удостоверяват съответствието на доставеното оборудване по договор № BG16RFOPOO1 -5.001 -0015-С01-D-18/17.08.2020 г. с отчетеното такова, както следва:

Видеотехника (телевизор с плейър) - 1 бр., ед. цена 350 лв. , обща цена 350 лв.; Готварска печка - 4 бр., ед. цена 200 лева, обща цена 800 лв.; Микровълнова печка – 6 бр., ед. цена 120 лв., обща цена 720 лв.; Пералня със сушилня - 3 бр., ед. цена 450 лв., обща цена 1350 лв.; Сушилня - 2 бр., ед. цена 400 лв., обща цена 800 лв.; Съдомиялна - 6 бр., ед. цена 600 лв., обща цена 3600 лв.; Хладилник - 6 бр., ед. цена 500 лева, обща цена 3000 лв.; Ютия - 4 бр., ед. цена 150 лв., обща цена 600 лв.; всичко на обща стойност 15 120 лв. без ДДС.

Във връзка с гореизложеното и поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия не били верифицирани отчетените разходи в размер на 15 120,00 лв. без ДДС (18 144,00 лв. с ДДС) по договор № BG16RFOP001-5.001-0015- C01-D-18/17.08.2020 г. с изпълнител „Галвано-К. и с-ие“ СД с предмет „Доставка и монтаж на кухненски и други електроуреди за домакинството по проект № BG16RFOP001-5.001-0015-C01 „Изграждане на ефективна социална инфраструктура за предоставяне на 7 нови социални услуги в Община Пловдив“.

В допълнение, съгласно констатация № 5 от констативния протокол от 27. 05.2022 г., при проверката на място било установено, че артикулите: Екран за проектор – 4 бр., ед. цена 110 лв., обща цена 440 лв.; Комуникационно устройство – 1 бр. ед. цена 760 лв. и Проектор – 4 бр., ед. цена 310 лв., обща цена 1240 лв., всичко на обща стойност 2400 лв. без ДДС, по оферта от 09.09.2020г. на „ПИК КОМПЮТЪРС“ ООД, не са монтирани и/или разопаковани, и/или напълно сглобени, поради което се приравняват на липсващо оборудване, тъй като отделните му съставни части нямат същата функционалност като крайния продукт, което означавало, че нямат никакъв принос към постигане на целите на проекта. Във връзка с гореизложеното и поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения между МРРБ и община Пловдив АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г. не били верифицират отчетените разходи в размер на 2 440,00 лв. без ДДС (2 928,00 лв. с ДДС) по Оферта от 09.09.2020 г. с изпълнител „ПИК КОМПЮТЪР“ ООД за Доставка и монтаж на оборудване на обектите по проект № BG16RFOP001-5.001-0015-C01 „Изграждане на ефективна социална инфраструктура за предоставяне на 7 нови социални услуги в Община Пловдив“.

7.4. При извършената документална и проверка на място за Обект: „Център за настаняване от семеен тип за деца с капацитет 12 места (ЦНСТ) и Преходно жилище за деца от 15 до [възраст] възраст е капацитет 8 места (Преходно жилище) с административен адрес: [улица]“ било установено, че реалното изпълнение не отговаря на заложеното в АДБФП, както следва:

Относно дейност „проектиране“: След преглед на разработения инвестиционен проект за обекта на интервенция било установено, че представеният инвестиционен проект в неговия обхват и обем не съответства на Техническото предложение, неразделна част от договора за инженеринг. Вместо инвестиционен проект за „реконструкция“ на съществуващата сграда в определения обхват и обем е изработен проект за „текущ ремонт“ с по- малък обхват и обем. С инвестиционния проект се осигурявал капаците 10 места, а не 12 места, както било зададено. Не била изготвена оценка за съответствие на инвестиционния проект и не било извършвано съгласуването му с общинската администрация съгласно ЗУТ.

Относно дейност „авторски надзор“: Няма данни за упражняване на авторски надзор по време на изпълнение на строителството. В досието по проекта е наличен двустранен протокол от 28.09.2020 г. за приемане на доклад за осъществен авторски надзор, но самият доклад липсва, както и окончателен доклад за извършен авторски надзор за целия период на строителство и протокол за качественото и в срок изпълнение на дейността. За строежа не е налична строителна документация, доказваща извършван контрол по време на строителството.

Относно дейност „СМР“: Сградата не съответства на изискванията на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г., като не е осигурена достъпна среда за потребителите, освен в трапезария със санитарен възел на първи етаж. Изпълненото СМР не е в необходимия обхват и обем съгласно Техническото предложение, неразделна част от договора за инженеринг;

На обекта не е осигурено електрозахранване, което не позволява реалното му ползване за изпълнение на целите на проекта. За строежа не е налична строителна документация съгласно Наредба 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; липсват измервателни протоколи за електроинсталациите в сградата, липсва становище относно пожарна безопасност на сградата. Не са представени доказателства за осъществен строителен и авторски надзор по време на строителството и надлежно въвеждане на строежа в експлоатация.

С кореспонденция в ИСУН с peг. № BG16RFOP001-5.001-0015-C02-М157/01.07.2022 г. 2020 бенефициентът представил писмо от Министерство на труда и социалната политика № 08-600/30.06.2022 г., съгласно което инвестиционният проект за обект „Текущ ремонт на сградите в имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], находящи се в УПИ Х-974, кв. 18-нов /кв. 14 - стар/ по плана на кв. „Христо Ботев“- север, [населено място] с административен адрес: [улица]за разкриване на Център за настаняване от семеен тип (МЦНСТ) за деца с капацитет 12 места“ е съгласуван. От документа става ясно, че община Пловдив предприема действия по трансформиране на услугата и вместо „Център за настаняване от семеен тип за деца“ бенефициентът предвижда разкриване на друг вид резидентна услуга.

Съгласно чл. 2.6 от АДБФП бенефициентът се задължава да изпълни дейностите точно, пълно, качествено, в срок и на своя собствена отговорност в съответствие с одобреното проектно предложение и приложенията към него, при спазване на приложимото право на Съюза и българското законодателство.

Изпълнените от бенефициента дейности не отговаряли на заложеното във формуляра за кандидатстване, неразделна част към АДБФП, както по отношение на заложения начин на изпълнение на дейности 4 и 5, така и по отношение на постигнатите резултати спрямо вида и капацитета на разкритата социална услуга.

В тази връзка, изпълнените и отчетени от община Пловдив дейности за обект „Център за настаняване от семеен тип за деца с капацитет 12 места“, с административен адрес: [улица], не отговаряли на одобрените за изпълнение дейности в АДБФП и поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 2.6 от АДБФП не били верифицирани общо отчетените в искане за плащане разходи по договор № BG16REOP001-5.001-0015-C01-S-10/31.07.2018 г. с изпълнител „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД с предмет „Инженеринг (проектиране, СМР и авторски надзор) на обект - „Реконструкция на сградите в имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], находящи се в УПИ Х-974, кв. 14-стар по плана на кв. „Христо Ботев“ - север - [населено място] с административен адрес: [улица]за разкриване на Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца с капацитет 12 места по проект № BG16RFOP001-5.001-0015-C01 „Изграждане на ефективна социална инфраструктура за предоставяне на 7 нови социални услуги в Община Пловдив“. Отказаните от верификация разходи в настоящото искане за плащане са в размер на 207 600,00 лв. без ДДС (249 120 лв. с ДДС).

7.5. След преглед на първоначално представената отчетна документация към депозираното искане за окончателно плащане по отношение на отчетените разходи за бюджетно перо II. „Разходи за СМР”, б.р. 4.1. „Инженеринг (проектиране, СМР и авторски надзор)“, по отношение на сключения договор № BG16RFOP001-5.001-0015- C01-S-11/08.08.2018 г. с „БИБОВ И КО“ ООД за „Реконструкция на сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], находяща се в УПИ 1-518.457, образование и здравеопазване от кв. 176 по плана на Втора градска част - [населено място] с административен адрес: [улица]за разкриване на три центъра, предоставящи услуги в общността и семейната среда: (1) Център за обществена подкрепа (ЦОП), (2) Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства и (3) Дневен център за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства“, било установено, че към представения Протокол за приемане на извършени СМР № 1/01.09.2020 г. на стойност 488 323,78 лв. без ДЦС и Протокол за приемане на извършени СМР № 2/15.09.2020 г. на стойност 346 176,22 лв. без ДДС не са представени в пълнота Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване - Образец №12 за позициите, актувани като изпълнени и платени в протоколите за приемане на извършени СМР.

В задължителните за изпълнение Методически указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, в т.3.5 „Документи, удостоверяващи изпълнението на дейностите и извършването на разходите по проекта“ е посочено, че при отчитане на разходи за СМР се представя пълна строителна документация съгласно Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Част от тези документи са и Актове за установяване на всички видове СМР подлежащи на закриване - Образец №12.

С кореспонденция в ИСУН 2020 с peг. № BG16RTOP001-5.001-0015-C02-M113/11.12.2020 г. и отново с кореспонденция в ИСУН 2020 с peг. № BG16RFOPOO 1-5.001 -0015-С02-М159/26.07.2022 г. от бенефициента било изискано да представи всички А. О. № 12 за позициите, актувани в протоколи за приемане на извършени СМР, като в кор. № BG16RFOP001-5.001-0015-C02-М159/26.07.2022 са посочени конкретно за кои обекти такива не са представени и към кой ППИСМР се отнасят. В отговор, с кор. № BG 16RFOPOO1-5.001-0015-С02-М160/26.07.2022 бенефициентът заявил, че не разполага с допълнителни актове, обр. 12, освен тези, приложени до момента.

Отчетените разходи за позициите, актувани в протоколите за приемане на извършени СМР, за които не са представени актове обр. 12 не подлежли на верификация, тъй като не може да се удостовери, че тези СМР са действително извършени.

След преглед на приложените документи за установяване на всички видове СМР, било установено че липсват представени в пълнота Актове за установяване на следните СМР, подлежащи на закриване: поз. 3. „Бетон В25 за фундаменти“; поз. 4. „Бетон В25 за подбивки“; поз. 5. „Бетон В25 за рандалки“; поз. 6. „Полагане на армирана настилка В25 с h=10см“; поз. 7. „Кофражни работи за фундаменти“; поз. 8. „Кофражни работи за подбивки“; поз. 9. „Кофражни работи за ранбалки“; поз. 10. „Бетон В30 за плоча на кота +3,30“; поз. 11. „Кофражни работи за плоча на кота +3,30“; поз. 12. „Бетон В30 за греди на кота +5,07 и покрив“; поз. 13. „Кофражни работи за греди на кота +5,07 и покрив“; поз. 14. „Бетон В30 за стълби до кота +3,30“; поз. 15. „Кофражни работи за стълби до кота +3,30“; поз. 16. „Армировка за фундаменти, армирана настилка и подбивки“; поз. 17. “Армировка за плоча, греди и стълби“; поз. 18. “Армировка за плоча за колони и шайби“; поз. 19. „Бетон В30 за колони“; поз. 20. „Бетон В30 за шайби“; поз. 21. „Кофражни работи за колони“; поз. 22. „Кофражни работи за шайби“; поз. 23. ,Дървен материал за покрив“.

Предвид гореизложеното и с оглед на непредставянето на изисканите Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване - Образец № 12 за посочените по-горе актувани като изпълнени и платени количества по позиции от КСС, вследствие на което не може да се добие достатъчна увереност за реалното изпълнение на извършените дейности, както и законосъобразното и целесъобразно разходване на съответните средства за тях, отчетният разход в размер на 150 916,14 лв. без ДДС (181 099,37 лв. с ДДС) по фактура № **********/01.09.2020 г. не бил верифицира, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения между МРРБ и община Пловдив АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г.

Във връзка с Протокол за приемане на извършени СМР № 2/15.09.2020 г.: част „Архитектура“ – Интериор, не били представени Акт - Образец 12 за: поз. 1. „Доставка и полагане на подова изолация XPS 5см с коефициент на топлопроводимост X = 0,033 W/mK“; поз. 2, „Доставки и полагане на изравнителна замазка - за 1 и 2 ет."; поз. 6. „Доставка и полагане на варо-циментова мазилки по стени, вкл. грунд, ръбохраиители - за 1 и 2 ет; поз. 7. „Доставка и направа на пристенна обшивка по фасадни стени от гипсокортон на конструкция, вкл. шпакловка“; поз. 8. „Доставка и полагане на 8см минерална вата с I = 0,036 W/mK. под пристенна обшивка“; поз. 12. „Доставка и полагане на шпакловка по стени; поз. 16. „Доставка и полагане на 5 см минерална вата с коефициент на топлопроводимост X = 0,036 W/mK - над окачени таван“; За част „Архитектура“ - Двор: поз. 1. „Направа на изкоп - за пътеки около сградата и детска площадка при център №3“; поз. 2. „Доставка и полагане на 5см едра фракция трошен камък, вкл. трамбоване“; поз. 3. „Доставка и полагане на 5см пясъчно легло - преди плочки“; част „ВиК“ - Площадкови ВиК мрежи - Водопровод: поз. 1. „Изкоп в з.почви с шир.0.60 - 1.20м. и дълб. до 2,00 м ръчно неукрепен“; поз. 2. „Обратно засипване с мека пръст и трамбоване“; поз. 3. „Доставка и монтаж на ПЕВП ф32“; част „ВиК“ - Площадкови ВиК мрежи - Канализация: поз. 1. „Изкоп в з.почви с шир.0.60 - 1.20м. И дълб.до 2,00 м ръчно неукрепен“; поз. 2. „Обратно засипване с мека пръст и трамбоване“; поз. 3. „Доставка и монтаж на дебелостенни PVC тръби ф 160x4,7“; поз. 6. „Пясъчна подложка под канализация“.

Предвид гореизложеното и с оглед непредставянето на изисканите Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване - Образец № 12 за посочените по-горе актувани като изпълнени и платени количества по позиции от КСС, вследствие на което не може да се добие достатъчна увереност за реалното изпълнение на извършените дейности, както и законосъобразното и целесъобразно разходване на съответните средства за тях, отчетният разход в размер на 116 246,41 лв. без ДДС (139 495,69 лв. с ДДС) по фактура № **********/15.09.2020 г. не се верифицира поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения между МРРБ и община Пловдив АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г.

8. По делото бе допусната съдебно – техническа експертиза с вещо лице инженер Я. Р., чието заключение се прие без възражение от страните и се кредитира с доверие от съда. Експертът след проверка по документи и оглед на място установява, че всички посочени от административния орган видове СМР в т. 5 от решението са от вида "скрити работи" по смисъла на чл.7, ал.З, т.12 от "Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството". Тяхното количество и качество може да бъде установено само във времето на изпълнението им, след което те биват закрити от последващи операции и видове СМР от технологичния процес, т.е. установяването им по-късно не е възможно. След анализ на всички представени от жалбоподателя актове образец 12, вещото лице установява, че от всички 38 броя позиции, описани в т.5 от Решение № РД-02-14-1980/22.10.2024г. на Зам. министър на РРБ и Ръководител на Управляващия орган на ОП „Региони в растеж" 2014г. - 2020г. само за една позиция не е налице акт образец 12, а именно позиция №1 - "Бетон В25 за фундаменти" позиция няма представен акт образец 12. От строително - техническа гледна точка и в съответствие с обичайната практика в строителния процес относно съставяне на приемо - предавателни протоколи за отчитане на извършени видове и количества СМР, експертът намира, че за всички останали позиции своевременно са съставяни актове за скрити работи образец 12. Несъответствия в записите на отделни позиции от актовете образец 12 и протоколите за отчитане на изпълнение имат формален характер и могат да бъдат приети като слабост от техническо естество, но не и по същество относно извършените обеми работи.

Всички видове СМР, описани в т.5 от Решение № РД-02-14-1980/22.10.2024г. на Зам. министър на РРБ и Ръководител на Управляващия орган на ОП „Региони в растеж" 2014 г. - 2020 г., са изпълнени в обекта. Без тяхното изпълнение строежът не би могъл да се осъществи и въведе в експлоатация.

Строежът: „Реконструкция на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в [УПИ], за разкриване на център за обществена подкрепа на деца с увреждания и техните семейства и Дневен център за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства, е въведен в експлоатация на с Удостоверение № 50/28.06.2021г., издадено от главния архитект на община Пловдив.

9. За удостоверяване компетентността на ответника да издава актове от категорията на процесния, същият се позовава на Заповед № РД-02-14-525/23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която г-жа Ю. Й.-В., в качеството на зам.-министър на МРРБ, е определена да ръководи и организира дейността на Управляващия орган на ПРР и ОПРР, както и да отговаря за всички административни процеси, свързани с изпълнението и напредъка на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. и Програма „Развитие на регионите 2021-2027 г. Въпреки указната на ответника доказателствена тежест, посочената заповед не е представена по административната преписка. Данни за същата се откриват в интернет профила на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. на адрес: [интернет адрес].

IV. От правна страна:

10. Министерски съвет с Решение № 441 от 27.05.2016 г. на основание чл. 2, т. 3 във връзка с чл. 5 от Постановление № 98 на Министерския съвет от 2015 г. е определил министъра на регионалното развитие за управляващ орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020.

Според чл. 5, ал. 1, т. 10 и ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, министърът организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., а по правилото на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ отговаря за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. По смисъла на последната правна норма ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице като правомощията му по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Решението се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения.

При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав на съда намира, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган в предвидената от закона писмена форма.

Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право – на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

Според чл. 19, ал. 4 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (обн., ДВ, бр. 44 от 29.05.2018 г.), управленските проверки за верифициране на разходите включват: 1. документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от бенефициента, включително и на придружаващата го документация, която обхваща минимум следните обстоятелства: а) разходите са направени и платени в периода на допустимост; б) разходите са свързани с одобрения проект; в) съответствие с програмните условия, включително, където е приложимо, съответствие с одобрената ставка за финансиране; г) съответствие с правилата за допустимост на разходите; д) съответствие и коректност на разходооправдателните документи и съществуването на адекватна одитна следа; е) изпълнени са условията за плащане при опростени форми на отчитане на предоставена финансова подкрепа; ж) съответствие с правилата за държавна помощ и изискванията за устойчиво развитие, равни възможности и недискриминация; з) съответствие с правилата за определяне на изпълнител по реда на глава четвърта от ЗУСЕСИФ; и) спазване на правилата за публичност; й) физически напредък на проекта, измерен с общи и специфични за програмата крайни резултати, и където е приложимо, показатели за резултатите и микроданни; к) доставката на продукта или услугата е в пълно съответствие с условията на акта по чл. 2, ал. 1 (административен договор, заповед за предоставяне на финансова подкрепа или финансово споразумение); л) разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система.

За да откаже верификация на разходите по т. 1, 2 и 3 от оспорения акт органът е посочил като правно основание на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 82, ал. 1, т. т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП. Тези правни основания са били посочени и в Решение № РД-02-36-3589/29.05.2023 г. Установява се и идентичност в мотивите и фактическата обстановка, отразени в отмененото по съдебен ред решение и административният акт, предмет на настоящия съдебен контрол. В тази връзка се отбеляза, че касационната съдебна инстанция е върнала преписката на ответния административен орган с изрични указания, че не може да се приравни на липса на реална доставка на артикули, за които изрично в констативния протокол е прието, че са налични, това че същите не са сглобени и/или разопаковани. Предвид посоченото не е налице и заявеното в административния акт основание по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция) за отказ за верификация. Въпреки тези изрични указания по тълкуването и прилагането на закона, административният орган отново, при непроменена фактическа и правна обстановка, без да дефинира и отдели реалните от нереалните доставки, е приел, че несглобеното обзавеждане/оборудване се приравнява на липсващо такова, тъй като отделните му съставни части нямат същата функционалност като крайния продукт, което означавало, че нямат никакъв принос към постигане на целите на проекта. Към този извод е направена препратка при отказа за верифициране на разходите за обзавеждане и оборудване, описани в т. 1, т. 2 и т. 3 в размери 4464 лв. с ДДС, 6376,75 лв. с ДДС и 21072 лв. с ДДС. В тази именно част предходно издаденият административен акт е отменен и преписката е върната за ново произнасяне, като съдът изрично е посочил, че за тези разходи, разпоредбите на чл. 82, ал. 1, т. 5, и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП самостоятелно не могат да бъдат годни правни основания за постановяване на отказ.

По т. 4 от решението е отказана верификация на сумата от 207 600,00 лв. без ДДС (249 120,00 лв. с ДДС). Актът, в посочената част, се отнася до обект „Център за настаняване от семеен тип за деца с капацитет 12 места (ЦНСТ) и Преходно жилище за деца от 15 до [възраст] възраст е капацитет 8 места (Преходно жилище) с административен адрес: [улица].“ В административния акт е посочено, За изпълнение на обекта е сключен договор № BG16RFOP001-5.001-0015-C01-S-10 от 31.07.2018 г. с изпълнител „Парсек груп“ ЕООД за инженеринг (проектиране, авторски надзор и СМР) на обекта. Относно дейност „проектиране“ е констатирано, че представеният инвестиционен проект в неговия обхват и обем не съответства на Техническото предложение, неразделна част от договора за инженеринг. Вместо инвестиционен проект за „реконструкция“ на съществуващата сграда в определения обхват и обем е изработен проект за „текущ ремонт“ с по - малък обхват и обем. Относно дейност „авторски надзор“ е установено, че няма данни за упражняване на авторски надзор по време на изпълнение на строителството. Относно дейност „СМР“ е констатирано, че: - сградата не съответства на изискванията на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г.; - изпълненото СМР не е в необходимия обхват и обем съгласно Техническото предложение, неразделна част от договора за инженеринг; - на обекта не е осигурено електрозахранване; - за строежа не е налична строителна документация за обекта съгласно Наредба 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; липсват измервателни протоколи за електроинсталациите в сградата, липсва становище относно пожарна безопасност на сградата; не са представени доказателства за осъществен строителен и авторски надзор по време на строителството и надлежно въвеждане на строежа в експлоатация.

За да откаже верификация на този разход, административният орган се е позовал на липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 2.6 от АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г., сключен между и МРРБ и община Пловдив. Посочената норма в приложимата си редакция определя като условие за верификация, разходите да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Видно е, че при новото произнасяне органът е заменил правния си извод за липсата на условията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ с тези по т. 2, което по същество означава, че е намерил за установено извършване на разхода по тази позиция за такъв, извън одобрените по проекта разходи. Между страните не се формира спор, че фактически реализираното СМР се отклонява от предвиденото и предложено с проекта СМР, а именно вместо предложена и одобрена за финансиране „реконструкция“ на съществуващата сграда в определения обхват и обем е изработен проект и е извършен „текущ ремонт“, с по-малък обхват и обем. В резултат на това е налице и несъответствие в капацитета на предвидената социална услуга, която вместо за настаняване до 12 деца, обезпечава нуждите за до 10 деца. Това несъответствие административният орган е отнесъл като неспазване на задължението на бенефициента по чл. 2.6 от АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г. да изпълни дейностите точно, пълно, качествено, в срок и на своя собствена отговорност в съответствие с одобреното проектно предложение и приложенията към него, при спазване на приложимото право на Съюза и българското законодателство. Въпреки това, посоченото неизпълнение отново не е отнесено към конкретно правно основание, което да предвижда пълен отказ за верификация на извършените разходи. Такава връзка липсва както с конкретни разпоредби от сключения АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г., така и с норми от приложимото законодателство. В частност липсва анализ, към коя от хипотезите по чл. 8, чл. 9 респ. чл. 10 от АДБФП се отнася недопустимия за верификация разход. Не се релевира и връзка с конкретна хипотеза по чл. 19, ал. 4 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. Неясно остава, защо административният орган е приел, че разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи, след като е безспорно, че тези разходи са извършени за одобрени по проекта дейности, макар и в по – малък обем. От фактическа страна е установено, че не е изготвена оценка за съответствие на инвестиционния проект, не е извършвано съгласуването му с общинската администрация съгласно ЗУТ, не е осъществен и „авторски надзор“. Тези констатации отново не са обвързани с конкретен разход, респ. липсата на условия за неговата верификация. Тоест остава неясно дали е извършен разход за дейности, които не са извършени, поради което не следва да бъде верифициран, или липсата на тези дейности е прието за доказателство, че извършените и установени разходи за СМР са извън разходите, които са одобрени по проекта. Необоснована остава и констатацията на административния орган, че за строежа не е налична строителна документация съгласно Наредба 3 от 31 юли 2003 г. Липсва яснота към коя категория и вид строителство е отнесен този извод, какви са според ответника нужните строителни книжа, респ. защо не се споделя представеното по преписката становище /л.76/ на главния архитект на община Пловдив, че извършените на обекта СМР са в обхвата на „текущ ремонт“, за който не се изисква издаване на разрешение за строеж и съставяне на технически паспорт за сградата. При това положение, по същество макар с променени правни основания, административният орган отново не е спазил указанията на касационната съдебна инстанция. На ответника изрично е указано, че съдът не може вместо органа, да определя целта, с която органът ще упражнява предоставената му от държавата власт. Контролът за материална законосъобразност на акта обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, даващи основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и дали се следват разпоредените правни последици. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акта, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Поради това административният акт, в частта с която е отказана верификацията на сумата 249120 лв. с ДДС отново се явява незаконосъобразен и постановен в противоречие със дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Прочие административният орган очевидно неправилно разбира смисъла на тези указания като окончаващи се до това да замени една правна норма с друга, без да следи за необходимостта от съответствие между фактическата установеност и предвидените в закона правни последствия при установено неизпълнение на дейност, отклонение или неточно изпълнение, извършване на разходи, извън допустимите за подпомагане и др.

По т. 5 от решението е отказана верификация на сумата от 320 595,06 лв. с ДДС, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП № РД-02-37-10/29.01.2018 г. между МРРБ и община Пловдив. За да достигне до този правен извод, ответникът отново е приел от фактическа страна, че за описаните в решението 38 бр. позиции от страна на бенефициента не са представени актове образец 12 към момента на произнасяне. Това твърдение на административния орган изцяло преповтаря съдържанието на вече отменения административен акт и напълно игнорира представените в съдебната фаза документи - актове образец 12, за които касационната съдебна инстанция изрично му е указала, че са годни доказателства, които следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на преписката. Тоест отново се установява допуснато от ответника съществено процесуално нарушение, което дава самостоятелно основание за отмяна на административния акт и тази му част. Още повече, приетото по делото без възражение заключение на вещото лице недвусмислено сочи, че от всички обсъдени 38 позиции за СМР, единствено за една не е налице акт образец 12. Именно тези обстоятелства е следвало да съобрази и административният орган, преди самоцелно да пресъздаде мотивите си от вече отменения административен акт. Подобен подход и пълното игнориране на наличните по преписката доказателства, освен в противоречие с правилото на чл. 35 от АПК, се явява и в разрез с принципите за законност и истинност, залегнали в разпоредбите на чл. 4 и чл. 6 от АПК.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, но издаден в противоречие с процесуалните правила, в отклонение от материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна

V. По съдебните разноските.

11. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1700 лева за държавна такса, 840 лева за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, в размер на 200 лева.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № РД-02-14-1980/22.10.2024 г. на Заместник министъра и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ /ОПРР/ 2014-2020 /ОПРР/, с което е отказано верификация и плащане на разходи в общ размер на 601 627,81 лв. с ДДС, включени в искане за плащане №5 (окончателно) по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № ВG16RFОР001-5.001-0015-С02 „Изграждане на ефективна социална инфраструктура за предоставяне на 7 нови социални услуги в Община Пловдив", сключен между МРРБ и Община Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на органа за ново произнасяне като определя 30 – дневен срок за произнасяне, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на Община Пловдив сумата от 2740 /две хиляди седемстотин и четиридесет/ лева, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.