ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 261086
28.05.2021г.,гр.Пловдив
Пловдивският
окръжен,въззивно гражданско отделение,на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и първа година,в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Светлана Станева
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№
365/21г.по описа на ПдОС и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.1
от ГПК.
Образувано по частна жалба на
„Теленор България“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София против Разпореждане,инкорпорирано
в Заповед № 260014/08.01.20г.по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение,постановено по ч.гр.д.№ 16375/20г.по описа на ПдРС в частта му,с
която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от жалбоподателя
против Р.А.Х.,ЕГН-********** за сумата от 77,46лв.– неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от 30.01.2018г.,както и за разноските за разликата над
уважения размер до претендирания такъв.
Жалбоподателят поддържа неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане по подробно изложени в частната
жалба съображения.Счита,че мотивът на заповедния съд за наличие на
неравноправна клауза,с която се задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение-чл.145,т.5 от
ЗЗП,е неправилен.Жалбоподателят посочва, че претендираната неустойка е
ограничена до не повече от три стандартни месечни абонаментни такси и поради
това този компонент не може да се съизмерява при всеки един случай с
изпълнението,което би получил кредиторът или с престацията,която би получил
потребителят,ако договорът не беше развален за в бъдеще.Твърди се също,че е
неправилен изводът на съда,че „колкото е по-малко неизпълнението,толкова
по-голяма е неустойката“,тъй като подобно съотношение не държи сметка за
разграничението между неустойка за разваляне на договор и неустойка при
неизпълнение на договор,което разграничение е застъпено в ТР № 7/2013г.по т.д.№
7/2013г. на ВКС,ОСГТК.
Пловдивският окръжен съд,като взе предвид
доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано
лице-заявител в производството,насочена е против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт,подадена е в срок,внесена е и дължимата ДТ,поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е
отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление в частта му,с която се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от
77,46лв,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от
30.01.18г. и в частта за разноските.Прието е,че е налице обоснована вероятност
това искане да се основава на неравноправна клауза,с която се задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение.Съдът се позовава на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП,като приема,че
неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащият период от
договора,като по този начин позволява на доставчика да получи цената,независимо
от това,че след прекратяването не предоставя услугата.Въпреки
ограничението,клаузата е неравноправна,защото не държи сметка за обема на
неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните
вреди на търговеца от това неизпълнение.
Заповедното производство е образувано по
заявление на Теленор България ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника Р.А.Х. за посочените в заявлението суми в общ
размер на 2253,06 лв.,съставляващи неизпълнени парични задължения на
длъжника,произтичащи от три договора за мобилни услуги,съответно от
23.08.16г,11.11.16г. и от
30.01.18г.,както и три договора за лизинг от същите дати,вкл.за сумата от 229,29лв.-неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 30.01.18г. по вина на потребителя
поради изпадането му в забава,за което операторът е издал ф-ра от 05.08.18г.,в
която сума е включена и сумата от 77,46лв.,представляваща сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.ДДС (по
25,82лв.всяка).Жалбоподателят счита,че при прекратяване на договора по вина на
потребителя,последният дължи договорна неустойка, която е в размер на 3 кратния
размер на стандартния месечен абонамент.
Видно от представения договор за мобилни
услуги между страните от 30.01.2018г.,същите действително са уговорили
заплащане на неустойка при предсрочното му прекратяване по вина на потребителя
в размер на стандартните месечни абонаменти за оставащия срок на договора,но не
повече от три месечни плащания.
Настоящата инстанция намира, че тази клауза
за определяне размера на договорната неустойка между страните не може да се
квалифицира като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на
тази договорна неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната
страна при предсрочно прекратяване на договора.В случая операторът би получил
стойността на уговорените такси за целия период на действие на договора и предсрочното
му прекратяване го лишава от този
предвидим приход.При това не може да се приеме, че уговореното обезщетение е
прекомерно,тъй като същото е ограничено до края на срока на договора, но не
повече от три месечни такси. Видно е че
така уговорената неустойка има компесаторен характер и не излиза извън рамките
на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,не е и прекомерна
с оглед защитимия интерес на кредитора–очакваната към момента на сключване на
договора печалба.
В този смисъл изводите на заповедния съд,че
посочената клауза е неравноправна,са преждевременни и на този етап от
производството- необосновани. При евентуално възражение от страна на
длъжника,страните ще имат възможност в едно състезателно производство да
доказват тезата си относно евентуалната преценка за неравноправност на
неустоечната клауза в договора.
Предвид изложеното, съдът намира, че
постановеното разпореждане в частта, в която се претендира издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 77,46лв.,съставляваща неустойка,определена на
равностойността на три стандартни месечни абонаментни такси, е неправилно и
следва да бъде отменено,а делото следва да се върне на ПдРС за издаване на
заповед за изпълнение и досежно неустойката в размер на 77,46лв..
По изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 260014/08.01.20г.по чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение,постановено по ч.гр.д.№ 16375/20г.по описа на
ПРС в частта му,с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,подадено от Теленор България
ЕАД,ЕИК-13460283 против Р.А.Х.,ЕГН-********** за сумата от 77,46лв.– неустойка
за предсрочно прекратяване на договор от 30.01.2018г.,както и за разноските за
разликата над уважения размер до претендирания такъв и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: