Определение по дело №2147/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на С.Б.Б., ЕГН **********,***, срещу Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011г. на Министъра на правосъдието и Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г. на Министъра на правосъдието.

Жалбоподателят навежда доводи за нищожност на двете заповеди, които счита за общи административни актове. Релевира твърдения за допустимост на жалбата, както и за правния му интерес от оспорването. По същество, излага съображения за неспазване на формата на актовете и административнопроизводствените правила при издаването им, както и за противоречие с нормативни актове от по – висока степен. Прави искане за обявяване на заповедите за нищожни и за спиране на изпълнението им до постановяване на решението по спора.

С писмо № 13604/27.09.2023г. по делото са представени оспорените заповеди, ведно с преписката по тяхното издаване. Съгласно писменото становище на ответната страна към съпроводителното писмо, оспорването на Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011 г. на министъра на правосъдието е недопустимо, като се има предвид, че същата е отменена с последващата Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г. Счита, че заповедта представлява вътрешнослужебен акт на министъра на правосъдието, издаден в изпълнение на императивна разпоредба на закона (чл, 78, ал. 2 вр. ал. 1 ЗИНЗС). Жалбоподателят не е адресат на заповедта и с нея не се засягат пряко негови законни права и интереси. Претендира се присъждане на разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

С оспорената Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г. на Министъра на правосъдието, е наредено за всяка работа, извън тази, която се извършва по реда на дежурство за поддържане на реда и хигиената, лишените от свобода получават възнаграждение, с изключение на доброволния неплатен труд, както следва: 1/работещите по трудови норми в производствените звена и земеделските стопанства на местата за лишаване от свобода и в работни обекти на други организации - 40 % от възнаграждението за изработеното; 2/работещите по щата на комунално-битовата дейност на местата за лишаване от свобода - 40 % от минималната работна заплата за страната /MP3/, а заемащите длъжности с изискване за правоспособност - 45 % от MP3; 3/на работещите лишени от свобода, настанени в затворническо общежитие от открит тип се изплащат 50 % от MP3; 4/на работещите лишените от свобода, настанени в затворническо общежитие от закрит тип се изплащат 40% от MP3. Заповедта влиза в сила от датата на издаването й и отменя заповед № ЛС-04- 89/25.01.2011 г. на министъра на правосъдието. Последната, издадена на същото основание, е с идентично съдържание, с изключение на т.1, където е определено, че работещите по трудови норми в производствените звена и земеделските стопанства на местата за лишаване от свобода и в работни обекти на други организации /извън затворите/ получават възнаграждение в размер на 40% от брутното трудово възнаграждение на база минималната работна заплата за страната /MP3/.

Настоящият състав на съда намира, че оспорването е недопустимо, по следните съображения:

Видно от Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г. на Министъра на правосъдието, същата отменя Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011г. на Министъра на правосъдието, т.е. оспорването в тази му част е лишено от предмет.

Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г. на Министъра на правосъдието /както и отменената Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011г./ е издадена на основание чл. 78, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗИНЗС, за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. Съгласно втората алинея на цитираната разпоредба, частта от възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на министъра на правосъдието. Граматическото и систематично тълкуване на посочените разпоредби налагат извод, че министърът на правосъдието, в изпълнение на възложените му функции с чл.10, ал.2, т.13 от ЗИНЗС, е оправомощен, по своя преценка, да определи частта от възнаграждението на лишените от свобода за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената, стига да е над определения в чл.78, ал.1 от ЗИНЗС минимум. Предоставената му преценка е по целесъобразност, тъй като липсват нормативни разпоредби, в който да са дадени критерии, по които министърът извършва тази преценка. Следователно актът на министъра на правосъдието е издаден при условията на оперативна самостоятелност и е акт по целесъобразност. Съгласно чл.120, ал.1 от Конституцията и чл.145, ал.1 АПК, съдът осъществява контрол само за законност на актовете на административните органи. Т.е., когато с даден административен акт се взема едно управленско решение по целесъобразност, е недопустимо контролирането му по съдебен ред. Следователно, досежно него не е налице субективно право на жалба. Последното е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно, и липсата на която прави съдебното производство недопустимо. С оглед на това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. Тъй като жалбата е недопустима, съдът не следва да обсъжда искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на актовете, предвид акцесорния му характер спрямо основното оспорване.

При този изход на спора, и като прецени, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, съдът намира искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно, като в полза на ответника се дължи такова в минималния размер, на основание чл.143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от НЗПП, а именно - 100 лева.

Воден от гореизложеното, и на основание чл. 159, т.1 от АПК, Административен съд – Варна, Първи тричленен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Б.Б., ЕГН **********,***, срещу Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011г. на Министъра на правосъдието и Заповед № ЛС-04-1373/23.08.2017г. на Министъра на правосъдието.

ОСЪЖДА С.Б.Б., ЕГН **********, да заплати в полза на Министерство на правосъдието сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2147/2023г. по описа на Административен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок от получаване на съобщението до страните пред Върховен административен съд.

	Председател:
	Членове: