Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 3899 по описа за
2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от С.М.Х. против З. „О.“ АД *** осъдителен иск за сумата
150 000лв., частично от 300 000лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 18.09.2014г. до изплащането.
В исковата молба ищецът излага,
че на 18.09.2014г. на път ІІІ-235, 36.5км. в посока с.Сокол-гр.Главиница
настъпило пътно-транспортно произшествие между т.а.Шкода Европа с ДК № *******с
прикачено полуремарке, управляван от Д.Н.Д., и л.а.Фолксваген Пасат с ДК № ******РВ,
управляван от синът му Т. С.М.. Твърди виновен за произшествието да е водачът
на товарния автомобил, който при движение, поради техническа неизправност на
спирачната система на полуремаркето, с предна лява част започнал да навлиза в
лентата за движение на насрещно движещият се лек автомобил „Фолксваген“, при
което възникнал удар между тях. В резултат на удара възникнал пожар с
последващо опожаряване на автомобила и намиращите се в него лица, единият от
които синът му. Непосредствена причина за смъртта на сина му са несъвместимите
с живота гръдна и коремна травма, прижизнено причинени, както и аспирация на
дим, наситен с въглероден оксид вследствие възникнали пожар с послесмъртно
последвало овъгляване. Вината на водача била установена с влязла в сила присъда
по НОХД № 89/2015г. по описа на ОС-Силистра. Твърди като последица от
произшествието да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на сина си, с когото били в много близки отношения
основани на взаимна обич, разбирателство и подкрепа, емоционален срив с чувство
на силна скръб, ограничаване социалните контакти и нежелание за общуване,
нарушения в съня и постоянни кошмари. Тези вреди оценява на сумата от
300 000лв. с предявен частичен иск за 150 000лв. Претендира
обезщетение от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по
основание и размер с възраженията, че изключителна вина за произшествието има
синът на ищеца, поради което с позававане на разпоредбата на чл.268, т.1 КЗ,
според която застрахователят не заплаща обезщетение, когато вредите са
причинени от виновния водач, счита, че не дължи такова и на ищеца. Оспорва механизма на ПТП описан в исковата молба и обосновава, че настъпило в условията на съвина по смисъла на
чл.53 ЗЗД, като приносът на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач е значително по-малък от този на починалия, против който не
е могло да бъде възбудено наказателно производство. В тази връзка твърди, че
управляваният от починалия лек автомобил навлязъл в насрещната лента за движение
на товарния автомобил и по този начин станал причина за настъпването му. С оглед
това противоправно поведение от една страна, както и с твърдението да е бил без
поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П навежда на
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. Оспорва размера на претендираното обезщетение
по съображения за неговата завишеност спрямо социално-икономическите условия в
страната и обстоятелството, че ищецът не е живял със сина си в едно
домакинство. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е
предмет на спор ответникът да е обвързан от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за т.а.Шкода Европа и полуремарке, сключен на 24.12.2013г., с
който за срока на застрахователно покритие 01.01.2014г.-31.12.2014г. се
задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Не се
спори относно факта на настъпилото на 18.09.2014г. пътно-транспортно
произшествие на път ІІІ-235, 36.5км. в посока с.Сокол-гр.Главиница между т.а.Шкода Европа с ДК № *******с прикачено
полуремарке с ДК № ******, управляван от Д.Н.Д., и л.а.Фолксваген Пасат с ДК № ******РВ,
управляван от Т. С.М.. По случая било образувано ДП № 233/2014г. по описа на РУ-Тутракан,
а впоследствие образувано НОХД № 89/2015г. по описа на ОС-Силистра приключило с
присъда № 20/10.07.2015г., с която Д.Н.Д. е признат за виновен в това, че на
посочените дата и място, при управление на т.а.Шкода Европа нарушил правилата
за движение по чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П /на пътно платно с двупосочно движение на
водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне/, като по непредпазливост допуснал настъпването на ПТП и причинил
смъртта на повече от едно лице-Т. С.М. и Г.Г.М., съставляващо престъпление по
чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“, предл.1, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342,
ал.1, предл.3 и наложено наказание по НК. Присъдата влязла в сила на
28.07.2015г.
Обстоятелствата,
при които настъпило ПТП и неговия механизъм се установяват от събраните в
настоящото производство доказателства, както и от материалите по приложеното
НОХД № 89/2014г. по описа на ОС-Силистра, ведно с ДП № 233/2014г. по описа на
РУ-Т.. На посочените дата и място т.а.Шкода Европа с прикачено и натоварено със
17 тона фракция полуремарке се движи в дясна лента на път в посока
гр.Главиница. Участъкът от пътя бил прав с двупосочно движение с по една лента
за движение в едно направление с ширина 6м., прекъсната осева линия, надлъжен
наклон спускане 2% и напречен 4.5%, сух асфалт и добра видимост над 100м. Срещу
него в насрещната пътна лента се движил л.а.Фолксваген Пасат, управляван от
сина на ищеца Т. М. и пътник неговата съпругаГ.М.. При разстояние между двете
превозни средства около 165м. лекият автомобил навлязъл в лентата за движение
на товарния автомобил. Възприемайки тази опасност водачът на товарния автомобил
предприел аварийно спиране с натискане на спирачките и скоростта му започнала
да намалява с едновременно отклоняване наляво. Когато бил на разстояние около
10-11 метра от удара предната му лява част започнала да навлиза в лентата за насрещно
движение. Към този момент лекият автомобил бил на около 28 метра от удара, но
все още в лентата за движение на т.а.Шкода Европа и бил насочен косо надясно за
него. При това движение на двете превозни средства възникнал удар между предния
десен ъгъл на товарния автомобил и предната лява част на лекия автомобил.
Ударът бил челен, кос и нецентрален. Според протокола за оглед на ПТП
/стр.8-11/ положението на мястото на удара е: по дължина на пътя на 27-28 метра
след ориентира и по ширина на пътя около 2.70-3м. от десния край на платното за
движение, т.е около осевата линия. Възникнал е въртящ момент за лекия автомобил
в посока обратна на часовниковата стрелка, като едновременно със завъртането
л.а.Фолксваген Пасат навлязъл под предната част на товарния автомобил. По този
начин превозните средства продължили да се движат заедно до мястото, където са
намерени при огледа. В резултат на удара възникнал пожар, който причинил пълно опожаряване
на лекия автомобил и пътуващите в него Т. М. и съпругата му, както и на
кабината на товарния автомобил.
По
въпроса относно скоростта на движение на двете превозни средства са приети
заключенията на първоначална САТЕ изготвено от вещо лице А.М. и повторна САТЕ
изготвена от вещо лице Ж.Е., между които се констатира противоречие. Първото
вещо лице сочи, че скоростта на т.а.Шкода Европа преди удара е около 80 км./ч.,
а при удара 58 км./ч. Скоростта на л.а.Фолксваген Пасат преди и към момента на
удара 105 км./ч. И двете превозни средства се движили със скорост надвишаваща
допустимата от 70 км./ч. Второто вещо лице дава заключение, че скоростта на
движение на т.а.Шкода Европа преди удара била около 69 км./ч. /в границите на
допустимото/, а към момента на удара около 47.50 км./ч., докато тази на лекия
автомобил преди и към удара 87.57 км./ч. при липсата на данни за спирачни
следи. В рамките на проведеното досъдебно производство е извършена тройна САТЕ
от вещи лица, които са присъствали на огледа на местопроизшествието. Според
техните заключения скоростта на движение на товарния автомобил в началото на
спирането била 69 км./ч., а при удара 43.65 км./ч., докато тази на лекия
автомобил преди и по време на удара 96.40 км./ч. Предвид това и доколкото
всички вещи лица /експертите по САТЕ изслушани в настоящото производство и тези
по досъдебното производство/ са изследвали едни и същи обективни данни и са
приложили идентични методи на специални знания от областта на автотехниката, по
обсъждания въпрос съдът кредитира заключението на вещото лице по повторната
САТЕ, по същество съвпадащо с констатациите и заключенията на експертите в
досъдебното производство и приема за установено скоростта на движение на
т.а.Шкода Европа преди удара да е била в границите на 69 км./ч., а към удара
между 43.65км./ч.-47.50 км./ч., съответно тази на л.а.Фолксваген Пасат преди и
към момента на удара около 87.57 км./ч.
По
делото не са събрани доказателства, от които може да се направи извод, че
л.а.Фолксваген Пасат е бил технически неизправен или към момента на удара е
възникнала такава неизправност, която да е повлияла на движението на автомобила
с навлизането му в лентата за насрещно движение.
От
приложените към досъдебното производство протокол за извършен периодичен
преглед за техническа изправност на товарния автомобил и полуремаркето се
установява извършването на такъв през м.06.2014г., валиден до м.12.2014г. с
констатация за техническата им изправност и допустимост да се движат по
пътищата за обществено ползване. При извършения оглед на мястото на
произшествието е констатирано, че по спирачната система на предния мост на
полуремаркето липсват прахообразни гумени уплътнения на осите, на дясната
страна е открита поставена нестандартна пружина, а на задната ос на спирачните
цилиндри липсват прахообразни уплътнения. Предмет на изследване и заключение по
изслушаните по делото САТЕ е въпросът относно изправността на спирачната
система на полуремаркето, както и на експертизата в досъдебното производство,
които единодушно сочат, че е налице допълнително монтирани външни пружини на
спирачните камери и липсата на гумени предпазители към тях. Вещото лице по
първоначалната САТЕ дава заключение, че тези отклонения от техническите
изисквания към спирачната система чрез допълнително монтиране на пружини към
спирачните цилиндри и гумените предпазители не влияят на ефективността на
спирачната система при спиране. Според него отклонението на товарния автомобил
с полуремаркето наляво след натискане на спирачките се дължи на особености при
аварийното спиране на автокомпозицията, при което спирачното усилие в колелата
при нарастване на спирачното закъснение е различно и управлението да се движи
направо е трудно при различно блокиране. В заключението си вещото лице по
повторната САТЕ сочи, че техническите изменения са направени поради остарелия
материал на мембраната в спирачната камера и невъзможността спирачните накладки
да освободят напълно спирачните барабани. В същото време при натискане на
спирачния педал тези пружини оказват допълнително съпротивление на управляващия
лост забавяйки по този начин спирането на ремаркето. Предвид това дава
заключение, че спирачната система на ремаркето не е била в състояние да осигури
едновременно задействане на спирачните механизми на колелата и при положение, че
е била в изправност и композицията се е движила праволинейно в режим на
аварийно спиране, удар отново би настъпил, но между предна лява част на
товарния автомобил и предна лява част на лекия автомобил с приплъзващ характер
и с не толкова тежки увреди. Според вещите лица по САТЕ в досъдебното
производство е възможно страничното преместване на товарния автомобил наляво да
се дължи на неизправност на спирачките, на действие на водача за насочването му
наляво или едновременно действие на двата фактора. Независимо от това
експертите са единодушни, че произшествието е било предотвратимо ако водачът на
л.а.Фолксваген Пасат е управлявал автомобила без да навлиза в лентата за
насрещно движение или да е освободил същата преди да се размине с товарния
автомобил, както и ако в рамките на
разстоянието между двете ППС водачите са привели в действие спирачните системи
едновременно, съответно ако при привеждане в действие на спирачната система
товарния автомобил е продължил движение напред праволинейно, то ударът би бил
неизбежен, но не с тези тежки последици.
От
заключенията на вещите лица по САТЕ, повторна САТЕ и две СМЕ се установява, че
л.а.Фолксваген Пасат имал фабрично оборудвани предпазни колани на предни и
задни седалки. Непосредствена причина за смъртта на Т.М. е получената
вследствие на удара тежка гръдна и коремна травма-разкъсване на сърцето,
аортата, белите дробове, черния дроб и далака, довели да бързо изливане на
голямо количество кръв извън кръвоносните съдове-състояние несъвместимо с
живота. Наличието на около 30 % карбоксихемоглобин в кръвта е последица от
последващото опожаряване на автомобила с отделяне на голямо количество отровен
газ-въглероден окис, който не е оказал влияние върху жизнения статус на
пострадалия. Безспорни данни относно обстоятелството дали последният е бил с
поставен предпазен колан не са събрани, но независимо от това вещото лице по
СМЕ е категорично, че с оглед механизма на ПТП, скоростта на движение на
автомобила по време на удара, местоположението на починалия, деформациите по
МПС, характера, степента и мястото на уврежданията, дори и да е бил с правилно
поставен колан не би могло да се предотврати или значително ограничи
получаването на травматичните увреди, довели до леталния изход. Починалият е
бил вътре в автомобила, който много
бързо се запалил, поради което и с оглед тежките и несъвместими с живота травми
обективно не е имал възможност да излезе навън. По делото са събрани
доказателства /стр.145-153/ установяващи поставена през 2012г. диагноза
„първична артериална хипертония“ с оплаквания за повишено кръвно налягане, за
която не е била предписана терапия, както и такива за проведено лечение. В
приложения към материалите на досъдебното производство протокол за аутопсия
няма данни за болестни промени като инфаркт и инсулт, поради което и с оглед
заключенията на вещите лица по СМЕ / стр.154-158/ съдът приема, че не е налице
причинна връзка между заболяването на починалия и поведението му, като водач на
лекия автомобил непосредствено преди настъпване на ПТП.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна следното:
Искът
за обезщетение се основава на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” сключен на 24.12.2013г., а произшествието настъпило на
18.09.2014г. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /2016г./ за застрахователните договори,
сключени преди влизане в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от КЗ
/отм./. Предвид това приложими към спорното материално правоотношение са
разпоредбите на КЗ /отм./.
Съгласно
чл.223, ал.1 КЗ /отм./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да плати обезщетение, което застрахованият дължи
на трето лице по силата на своята гражданска отговорност. В съответствие с
чл.257, ал.1 КЗ /отм./ обект на З. при задължителната застраховка на
автомобилистите „Гражданска отговорност” е отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото
е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска
отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и
осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината
на причинилия вредите се предполага до доказване на противното.
За
процесното ПТП е влязла в сила присъда, с която водачът на т.а.Шкода Европа
признат за виновен в извършването на престъпление по НК, в частност да е
нарушил установено в ЗДв.П правило за движение и по непредпазливост причинил
смъртта на сина на ищеца и още едно лице. На основание чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца. Предвид обвързващата сила на постановения в наказателното
производство съдебен акт съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на товарния автомобил. Това обстоятелство изключва
извод изключителна вина за произшествието да носи починалия, поради което
възражението на ответника с позоваване на изключението по чл.268, т.1 КЗ /отм./
е неоснователно. Съдопроизводственият ред по НПК, който е следван при
постановяване на присъдата, съответно правната невъзможност против пострадалия
поради смъртта му да се възбуди наказателно производство са без правно значение
и не могат да бъдат преценявани от настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието.
От
фактическа страна по делото е безспорно установено, че при движение на двете превозни средства в
противоположни и разделени от разделителна линия пътни платна управляваният от
сина на ищеца Т. М. л.а.Фолксваген Пасат навлязъл в платното за движение на
т.а.Шкода Европа с прикачено полуремарке при разстояние между тях около 165м.
със скорост на първия в порядъка от 87.5-96.4 км./ч. и на втория около 69
км./ч. Последният възприел опасността и предприел аварийно спиране с натискане
спирачките със забавяне ход на превозното средство, но при спирането започнало
отклонение наляво с навлизане в насрещната лента за движение. Последвал удар,
при който предната част на лекия автомобил се намерил под предната част на
товарния автомобил и непосредствено след преустановяване движението им се
запалили, при което напълно изгорял лекия автомобил и намиращите се в него
лица, както и кабината на товарния автомобил. При този механизъм на ПТП
поведението на водача на товарния автомобил е прието за виновно и
противоправно, конкретно в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П с влязлата в
сила осъдителна присъда. Тази разпоредба забранява на пътно платно с двупосочно
движение водачът на ППС, когато платното има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. В мотивите съдът в
наказателното производство е обсъдил въпроса относно данните за отклонения в
техническите изисквания на спирачната система на прикаченото полуремарке, като
се позовал на експертното заключение, че е възможно промяната в траекторията на
движение при аварийното спиране да се дължи на техническа неизправност на
спирачките на полуремаркето, на действията на самия водач с насочване
превозното средство наляво или действието и на двата фактора, без да е изведен
конкретен извод за причината. Настоящият съд счита, че не дължи самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства по този въпрос, тъй като е част
от изследваното в наказателното производство поведение на водача на товарния
автомобил и предмет на осъдителната присъда. От обективния факт при спирането
товарния автомобил да се е отклонил наляво с обсъждане на възможните причини за
това с присъдата е прието виновно допуснато нарушение на чл.16, ал.1, т.1
ЗДв.П, обвързваща на основание чл.300 ГПК със задължителна сила съдът
разглеждащ гражданско правните последици на деянието.
Приносът
на починалия за настъпване на произшествието и последиците от това може да се
разглежда само в хипотезата на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, но не и при
условията на чл.53 ЗЗД, според който ако увреждането е причинено от неколцина,
те отговарят солидарно /в отговора ответникът се позовава и на двете норми/.
Разпоредбата на чл.53 ЗЗД намира приложение, когато непозволеното увреждане е
осъществено от повече от един делинквент с причиняване вреди на трето лице. Спрямо
него те носят отговорност за пълния размер на вредите солидарно, без значение
какъв е приносът на всеки един от тях. За разлика от чл.53 ЗЗД при
съпричиняването по чл.51, ал.2 ЗЗД вредоносния резултат е последица едновременно
от поведението на делинквента и увредения или пострадалия, като в зависимост от
приноса на последния дължимото спрямо него обезщетение може да се намали.
В
разглеждания случай починалият Т. М. е бил участник в ПТП, като водач на
л.а.Фолксваген Голф, с релевирано от ответника възражение с поведението си да е
станал причина и обективно допринесъл за настъпването му. В тази връзка спорния
между страните въпрос е дали е имал принос и каква е неговата степен с оглед
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Такъв е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането предизвиквайки
по този начин и самите вреди. Допринасянето може да бъде израз на осъществени
действия или бездействия, като вредните последици трябва да са в причинна
връзка и с деянията на увредения. Според
разрешенията дадени с ППВС № 17/1963г. е необходимо единствено да има такава
причинна връзка, но не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява /Решение №
106/15.10.2012г. по т.д.№ 618/2011г. на ВКС, І т.о., Решение № 350/17.10.2011г.
по гр.д.№ 1382/2010г. ВКС, ІV г.о. и
др./.
Установения по делото механизъм на ПТП сочи, че причина за
аварийното спиране на товарния автомобил е навлизане на л.а.Фолксваген Пасат в
лентата за насрещно движение. По делото не са събрани доказателства това да е
последица от техническа неизправност или възникнала такава по време на
движението, на препятствие на пътя или движение на други превозни средства
налагащо изпреварване или заобикаляне, съответно на внезапно възникнал
здравословен проблем, който обективно е попречил на управлението и довел до
промяна в посоката на движение. Същият се е движил с превишена спрямо конкретните
пътни условия скорост в рамките на 87.5км./ч.-96.4 км./ч. /допустими 70 км./ч./,
при липса на установени на мястото на произшествието спирачни следи и удар
около осевата линия, сочещо, че не е привел в действие спирачната система и в
последния момент предприел маневра, с която да се върне в своята лента за
движение. Предвид това съдът намира, че това му поведение също представлява
нарушение на чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П забраняващ навлизането и движението в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, както и на
чл.20, ал.2 ЗДв.П, задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Те трябва да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Експертите са категорични, че произшествието не би настъпило ако водачът
на л.а.Фолксваген Пасат е управлявал автомобила без да навлиза в лентата за
насрещно движение или е освободил същата преди да се размине с товарния
автомобил, включително и с оглед разстоянието между тях около 165 м. и двамата
водачи са привели в действие спирачните системи. Ударът е бил неизбежен, но не
с тези тежки последици, ако при привеждане в действие на спирачната система
товарния автомобил е продължил движение напред праволинейно. Това дава
основание на съда да приеме, че поведението на починалия се намира в
причинно-следствена връзка с настъпването на произшествието и обективно
допринесло за последиците от него в равна степен /50%/ с това на водача на
товарния автомобил, чиято отговорност е застрахована при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, с колкото на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
следва да се намали дължимото обезщетение.
По делото не е установено дали починалият е бил с поставен
обезопасителен колан при наличието на такъв, с който автомобилът бил фабрично
оборудван. Но независимо от това, според вещото лице по СМЕ, съобразно
характера, степента и местоположението на травматичните увреждания и начина на
тяхното получаване, поставянето на предпазен колан не би могло да ги
предотврати или значително ограничи. Това означава, че дори и да е било
изпълнено задължението по чл.137а ЗДв.П леталния изход е бил неизбежен. Поради
това съдът намира за неоснователно релевираното в тази посока възражение от
ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.267,
ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива
отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. При причиняването на смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е длъжен да ги обсъди
и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на
съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./. Доколкото обезщетяването на тези
вреди се търси от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ следва
да се имат предвид и установените с §27 ПЗР на КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ лимити на застрахователно покритие, като критерий на
обществено-икономическите условия в страната.
От представеното
удостоверение за раждане и удостоверение за наследници /стр.5 и 7/ е видно, че
ищецът е рожден баща на починалия Т.М., поради което и съобразно ППВС №
1/1961г. се явява легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди.
По делото е
разпитан св.С.С., който в показанията си сочи, че познава ищеца като весел,
жизнерадостен човек, с много чувство за хумор. Отношенията със сина му описва
като напълно нормални. След като завършил висшето си образование Т.активно
помагал на баща си в земеделието, с което се занимавали, помагал в къщи. Ищецът
бил много радостен, че синът му се оженил и има внучка. На срещата им няколко дни след
погребението бил с торбички под очите, увиснала сива кожа и се разплакал. Видял
в него коренна промяна, много отслабнал, постоянно говорел за смъртта на сина
си и как внучката му останала без родители. Споделял, че не може да спи, бил
мълчалив, ограничил всякакви контакти. При произшествието починала и съпругата на Т. М., с която имали родено детеА.С., родена през 2009г. /удостоверение за
наследници/. След като се оженил преди около 5-6 години се установил да живее
със семейството си в близко село, но независимо от това продължил да посещава
баща си и да му помага в селскостопанската работа.
Въз основа горното
съдът приема ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и
страдания от смъртта на своя син. При определяне конкретния размер в съответствие
с чл.52 ЗЗД съдът съобрази близките отношения между ищеца и сина му, основани
на взаимна обич, разбирателство и подкрепа. Независимо от обстоятелството, че
от няколко години не живеят в едно домакинство продължили да поддържат контакт,
както и през цялото време упражнявали селскостопанска дейност, в която
починалият активно помагал на баща си. Ищецът много тежко приел внезапната и по
ужасяващ начин смърт на сина си, който към този момент бил на 30 години, в
разцвета на силите си и самият той родител. Събитието повлияло съществено на
емоционалното му състояние-чувство на мъка и непрежалимост от загубата,
затваряне в себе си и ограничаване на социалните контакти, така и във физическо
отношение-отслабнал, не можел да спи. Същевременно доказателствата по делото не
установяват отношенията им да надхвърлят обичайните между баща и син, основани
на много силна лична привързаност или такива сочещи на взаимна зависимост
поради здравословни, материални и/или други причини, които да обосноват извод за
изключителност на претърпените болки и страдания. Ищецът е в работоспособна
възраст, има и други деца, както и липсват данни за влошено здравословно
състояние. По изложените съображения и с оглед социално-икономическите условия
в страната съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 100 000лв., което при отчитане съпричиняване от страна на
починалия от 50% следва да се намали до сумата от 50 000лв., до който размер
искът се явява основателен и следва да се уважи.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Предвид това ответникът следва да
бъде осъден и да заплати законната лихва от деня на увреждането 18.09.2014г. до
изплащането.
По разноските:
Страните са
представлявани в производството от упълномощени адвокати, като видно от
представения договор за правна защита и съдействие /стр.45/ ищецът заплатил
възнаграждение от 10 060лв., а ответникът възнаграждение от 6000лв. с ДДС
/стр.161/. Всяка от страните е противопоставила възражение по чл.78, ал.5 ГПК
за прекомерност на възнагражденията. Предмет на делото е осъдителен иск за
сумата от 150 000лв., предявен като частичен от 300 000лв. Според чл.7,
ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на възнаграждението с оглед цената на иска е
4530лв. Предвид това и съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът
приема и двете възнаграждения да са прекомерни, поради което следва да се
намалят до сумата от 5000лв. На основание §2а от ДР на Наредбата за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В договора за
правна защита и съдействие на ищеца не е посочено уговорения размер да е с ДДС,
както и не са представени доказателства адвокатът да е регистриран по ЗДДС,
поради което при разпределение отговорността за разноски досежно адвокатското
възнаграждение съдът следва да вземе предвид определения размер от 5000лв. Към
списъка с разноски по чл.80 ГПК на ответника са представени доказателства за
регистрация на упълномощения адвокат по ЗДДС, както и в договора за правна
защита и съдействие възнаграждението е с включен ДДС, поради което към размера
на адвокатското възнаграждението за ответника следва да се включи такъв данък,
т.е. същото възлиза на сумата 6000лв.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото от 1700лв.,
представляващи депозит за вещо лице от 100лв. и възнаграждение за адвокат от
5000лв., съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото от 4400лв.,
представляваща депозити за вещи лица от 600лв. и възнаграждение за адвокат от
6000лв. с ДДС, пропорционално на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважената част от иска в размер на 2000лв., както и платени
от бюджетните средства на съда разноски за вещи лица в размер на 200лв. или
общо сумата 2200лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори А. Л. и Р.Д., да заплати на С.М.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес
***, офис 9, сумата 50 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта на Т. С.М. вследствие на ПТП настъпило на
18.09.2014г., ведно със законната лихва от 18.09.2014г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 150 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“
гр.София да заплати на С.М.Х. разноски по делото от 1700лв. на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.М.Х. да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“
гр.София разноски по делото от 4400лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“
гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 2200лв. на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: