Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр. София, 11.04.2018
г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНO ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав,
в публичното съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Калина Станчева
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1889 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. ГПК, вр. с чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на ответника „Б.п.“ ЕАД, подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решение №
20247859/10.11.2020 г. на 163 с - в, СГС, по гр. д. № 615/2020 г., с което са
уважени исковете, предявените от Л.Л.В., с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато
за незаконно и е отменено дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено със Заповед РД-02-171 от
5.12.2019 г. на Директора на РУ „Западен регион", „Български нощи"
ЕАД, ЕИК *******, ищецът е възстановен на заеманата преди това длъжност -
„Ръководител информационно обслужване към ОПС София град, клас персонал:
Ръководители, с място на работа: „Б.п." ЕАД / РУ „Западен регион" ОПС
София - град специализирани звена /Автобаза 1209999 и „Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******, е
осъдено да заплати сумата от 7 850, 40 лв., обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, за шест месеца, считано от 06.12.2019
г. до 06.06.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ - 08.01.2020 г.
до окончателното заплащане, както и на основание
чл. 221, ал. 2 КТ да заплати сумата от 1 254 лв. едно
брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със
законната лихва, считано от
подаване на ИМ - 08.01.2020 г. до окончателно заплащане и разноски в производството.
Жалбоподателят
излага доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано. Сочи, че
заповедта за налагане на дисциплинарна наказание е изцяло мотивирана и издадена
при спазване на процесуалните изисквания на КТ - т компетентния орган при работодателя. При
налагане на наказанието са спазени и изискванията на чл. 193 КТ, поискани и
приети са обясненията на ищеца. Неоснователни са твърденията на ищеца, че не са
изискани обяснения преди налагане на наказанието. Спазен е и преклузивния срок
за налагане на наказанието по чл. 194 КТ, а заповедта е подробно мотивирана, в
съответствие с изискванията на чл. 195 КТ, като са индивидуализирани всички
елементи на деянието - вид, дата, място на извършване, посочени са и
вътрешноведомствените правила, нарушени от ищеца. Дисциплинарното наказание е
наложено след преценка на всички факти и доказателства по случая от страна на работодателя.
В дадените от ищца обяснения той е описал собственоръчно, че е осигурявал
нерегламентирано разполагане на лични каравани на служебен паркинг на СЗ
„Автобаза“ в продължение на 2 години. Неоснователно и в нарушение на
материалния закон исковете са уважени от СРС. Моли да се отмени оспорения акт
на СРС, като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира разноски в това
число - юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - ищецът Л.Л.В., чрез представителя
си, в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК в писмен отговор оспорва въззивна жалба. Поддържа, че в нея не е са изложени съображения в какво се
състои порочността на решението на СРС. Сочените в жалбата обстоятелства, относно
структурата на „Б.п.“ ЕАД, наличието на трудово правоотношение между страните,
както и издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение,
не са спорни между страните. Липсва изложение за допуснати от СРС нарушения.
Решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка и след обсъждане
на всички доказателства в мотивите на съда. Правилно СРС е приел, че
законността на уволнението е в доказателствена тежест на ответника, който
следва да установи, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, както и че са реализирани основанията за налагането му. Правилен е
извода на СРС, че ищецът не е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина,
а посоченото в заповедта деяние не е извършено виновно - с цел лична облага или
да се навреди на работодателя, за който не са настъпили вредни последици. По
делото е установено, че ищецът не имал
други провинения, изпълнявал е съвестно задълженията си в различни структури на
„Б.п.“ ЕАД. Законосъобразно съдът е приел, че при налагане на наказанието не е
спазена специалната закрила за лица с намалена работоспособност - по ч. 333,
ал. 1, т. 2 КТ. Работодателят не е доказал, че преди налагане на наказанието е
взел разрешение от Инспекцията по труда, поради което уволнението е незаконно
на това основание. Поддържа също, че останалите искове също са били уважени
законосъобразно. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли
въззивната жалба и се потвърди решението на СРС - като постановено в съответствие
с материалния и процесуален закона. Претендира разноски по делото съгласно
списък.
Въззивният съд, като взе предвид
представените по делото доказателства и твърденията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна :
По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК,
съдът е длъжен да провери валидността на решението и допустимостта му в
обжалваната част, а по отношение на неговата незаконосъобразност - е обвързан от доводите на въззивника. Съдът следи и без
довод за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми. Решението
е валидно и допустимо постановено.
Въззивният
съд ще обсъди само доказателствата, които са относими към спорните по делото
обстоятелства и възраженията на ответника, въведени във въззивното
производство.
Пред СРС, с
определението от 20.05.2020 г. като
безспорни между страните са обявени обстоятелствата, че са били в безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника
длъжността „Ръководител
информационно обслужване към ОПС София град, клас персонал: Ръководители, с
място на работа: „Б.п." ЕАД / РУ „Западен регион" в „Б.п.“ ЕАД и че дисциплинарното
уволнение е извършено Заповед
РД-02-171 от 05.12.2019 г. на Директора на РУ „Западен регион", „Български
нощи" ЕАД.
Видно от
отбелязването върху нея, заповедта е връчена на ищеца на 05.12.2019 г. при
отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.
Не се е спорило и по факта, че БТВ на
ищеца за последен пълен работен месец преди налагане на наказанието е било в размер
на 1 308, 40 лв.
Работодателят
не е спорил и по въпроса, че преди налагане на наказанието на ищеца не е искано
разрешение от Инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1 от КТ, както и че на ищеца
е удържано едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
По
съществото на спора и във връзка с възраженията, поддържани във въззивното
производство, настоящият състав намира следното :
По иска с правно основание чл.
344, ал.
1, т. 1 от КТ : В производството по оспорване на законността на
уволнението, в тежест на работодателя е да установи наличието на посоченото от
него в уволнителната заповед основание за налагане
на дисциплинарно наказание уволнение и
съществуването
на потестативното му право на едностранно прекратяване на трудовия договор на ищеца, чрез налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение”.
Нормите
на чл. 194 и чл. 195, ал. 1 КТ са императивни, поради което съдът следи служебно за прилагането им. Относно спазването на изискванията по чл. 193 КТ, съдът следи по довод на ищеца.
Въззивният състав
споделя изводите на СРС, че Заповед № РД-02-171 от 05.12.2019г. на директора на РУ
„Западен Регион“, с която на ищеца е наложено дисципиплинарно наказание
„уволнение“, е мотивирана съобразно
изискванията на чл. 195 КТ. Тя е издадена от материално-компетентно лице, в
кръга на неговите правомощия и в нея са посочени основанията, въз основа на
които се издава - чл. 188, т. 3 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ, както и
обосновка за извършеното нарушение. От мотивите на заповедта се съдържат останалите
необходими реквизити - нарушителят, нарушението, кога е извършено и в какво действие
на ищеца се състои.
Спазен е и срока за
налагане на дисциплинарното наказание по смисълът на чл. 194 КТ.
Относно довода на ответника, че е спазено изискването
за вземане на обяснения на служителя преди налагане на наказанието по смисъла
на чл. 193 КТ съдът намира, че за да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК е достатъчно обясненията на служителя да са дадени относно нарушението, за което е наложено наказанието и да са достигнали до работодателя преди налагането му, за да може да той да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с извършване на нарушението
и евентуалното наказание, което да наложи за него. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 265 от 30.09.2014 г. по гр. д. № 3072/2014 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 66/03.04.2014 г. по гр.
д. № 3413/2013 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 177
от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о. и т. н.
В случая се установява, че писмените обяснения на
служителя (на стр. 53, 54 от делото на СРС) са достигнали до директора на РУ
„Западен район“ и са съобразени при налагане на дисциплинарното наказание от
страна на работодателя, независимо че не е представено доказателство до
служителя да е отправяно конкретно искане за даване на такива обяснения.
За пълнота следва да се
посочи, че преди издаване на оспорената заповед № РД-02-171 от 5.12.2019 г., на ищецът е наложено по - лекото дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ (със заповед № РД – 02.158/15.11.2018
г.), за същото нарушение. Това наказание е било отменено от работодателя със
заповед № РД - 00-1679/05.12.2019 г. Прави впечатление, че посочената заповед
за отмяна е връчена на ищеца заедно със заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ на 05.12.2019 г. отново при отказ, с
подписите на двама свидетели. Като съобрази изложеното, настоящият състав
намира, че е налице опит на работодателя да заобиколи императивната норма на
чл. 189, ал. 2 КТ, според която за едно и също дисциплинарно нарушение е
допустимо налагането само на едно дисциплинарно наказание.
На следващо място, за да
уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ СРС е
приел, че не е спазена закрилата на ищеца по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Във въззивната жалба не се излагат никакви конкретни съображения относно
изводите за неспазена от работодателя специална закрила при налагане на
дисциплинарното наказание.
Във връзка със
становището на ищеца в настоящото производство, въззивният състав се
солидаризира с изводите на СРС по въпроса за допуснато от работодателя
нарушение на императивното изискване, предвидено в чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ –
преди налагане на наказанието „уволнение“ да се вземе предварително разрешение
на Инспекцията по труда, както и по чл. 333, ал. 2 КТ – да се вземе мнението на
ТЕЛК.
За пълнота въззивният
състав намира за необходимо да отбележи, че в
хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ законосъобразността на уволнението е поставена в зависимост от
получаване на предварително разрешение от определен държавен орган - Инспекцията по труда. Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна
чрез получаване съгласие на съответния орган. Съгласно чл. 333, ал. 7 КТ моментът, към който предварителната закрила се
осъществява, е този на връчване на заповедта за уволнение.
Според практиката на ВКС обективирана в решение № 431/17.01.2014 г. по гр. д. № 869/2013 г.
на ІV ГО; решение № 246/11.11.2015 г. по гр. д. № 1305/2015 г. на ІІІ ГО, решение № 443
от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г. на ІV ГО, решение № 60 от 13.06.2017 г. по гр. д. № 3186/2016 г., г. к., ІІІ ГО, която настоящият
съдебен състав споделя, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, приложима по отношение
на трудоустроен работник се прилага винаги щом с решение
на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или
трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. При
кумулативното осъществяването на тези две предпоставки, работникът или
служителят се приема
за трудоустроен, по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като е без правно значение дали той
заема длъжност, определена от работодателя за трудоустрояване или продължава да
изпълнява заеманата преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за
здравословното му състояние (в последната
хипотеза трудоустрояването е фактически изпълнено). Този извод произтича от
същностните характеристики на трудоустрояването по смисъла на чл. 314 КТ,
изразяващо се в съобразяване на изпълняваната работа със здравните
противопоказания за заболяването, респективно в преместването на подходяща с
оглед тези противопоказания работа.
Съгласно Наредбата за трудоустрояване, трудоустрояването на работника или
служителя може да е за определен срок или за неопределено време (пожизнено). Когато трайно
намалената работоспособност е призната пожизнено, уволнението в хипотезите на
чл. 333, ал. 1 КТ може да бъде извършено само след мнение на ТЕЛК и разрешение
на инспекцията по труда (чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ). Когато трудоустрояването е за
определен срок, за да бъде продължено, след изтичане на първоначалния срок, е необходимо
преосвидетелстване с ново решение на органа по чл. 1, ал. 1 Наредбата за
трудоустрояване. Само при което преосвидетелстване работодателят има задължение за спазване
на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. (решение № 60 от 13.06.2017 г. по гр. д. № 3186/2016 г., г. к., ІІІ ГО).
Както се посочи, без правно значение за обхвата на предварителната
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е дали работникът
заема длъжност, определена за трудоустроени.
В случая от
представените от ищеца, както и от ответника ЕР на ТЕЛК се установява, че работникът е с определена от ТЕЛК ТНР от 91 %,
съгласно последното решение от 22.11.2019 г. - до 22.11.2022 г., като в т . 15 са посочени противопоказни условия на труд. Предвид възприетото в
практиката становище следва да се приеме, че той е трудоустроен
по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и се ползва от
закрилата предвидена в КТ.
Предвид изложеното,
въззивният състав също като СРС приема, че преди прекратяване на договора чрез
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, работодателят е следвало да
изиска предварително разрешение от Инспекцията по труда, както и да вземе
съгласие от ТЕЛК - по арг. от чл. 333, ал. 2 КТ за прекратяването на договора.
Работодателят
не твърди, нито доказва, преди налагане на дисциплинарното уволнение да е искал
разрешение от Инспекцията по труда или съгласие от ТЕЛК.
Предвид изложеното въззивният състав намира, че след като е
нарушена предварителната закрила по смисъла на чл. 333, ал. 1 и 2 КТ, с която
се ползва служителя преди налагане на наказанието, е без правно значение да се
обсъжда по същество дали е доказано вмененото му в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина. Заповедта е незаконосъобразна поради допуснато от
работодателя нарушение на процедурата по налагане на наказанието.
Само за
пълнота и във връзка с доводите в жалбата,
въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че и по същество не се
установяват допуснати от ищеца системни нарушения и други тежки нарушения на трудовата
дисциплина, по чл. 190, ал. 1 т. 3 и
т. 7 КТ.
В производството не са ангажирани безспорни доказателства за установяване
на такива нарушения. Извършването на посоченото в заповедта нарушение - даване позволение
на работника Г.М.да използва помещение в Главната автобаза на работодателя,
находящо се в гр. София, ул. „*******и да постави личната си каравана на
служебния паркинг за 2 години, без да се уведоми за това директора на РУ
„Западен регион“, не се доказва по безспорен начин от представените от
ответника в производството писмени доказателства. Не се доказва, че такова
нарушение е извършено от ищеца, нито че посочените действия са възпрепятствали
или затруднили извършваната от работодателя дейност, или че от тях са настъпили
неблагоприятни последици за същия.
При съвкупната преценка на доказателствата, въззивният съд
споделя решаващия извод на СРС, че ответникът не е установил, пълно и
главно по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да е упражнил законосъобразно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със служителя чрез налагане на най- тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“. Изводът са основателност на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ е съобразен материалния закон.
По останалите два обективно
съединени иска по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ.
Двата
иска са обусловени от признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна.
Поради изложеното до момента, конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
законосъобразно е уважен от СРС, като ищецът е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност.
Обезщетението
за времето на оставане без работа, което се претендира, е за период 6 месеца
след уволнението. По делото е установено, че ищецът е останал без работа
поради уволнението за периода 06.12.2019 г. до 06.06.2020 г., което
обстоятелство е от значение за уважаване на иска по чл. 225, ал. 1 КТ.
Въззивният съд споделя изводите на СРС относно размера и периода на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК,
предвид липсата на възражения от ответника срещу решението в тази част.
В жалбата не се излагат никакви конкретни съображения
относно законосъобразността на иска по чл. 221, ал. 2 КТ, поради което
въззивният състав се солидаризира с решаващите изводи на СРС и по този иск. Тъй
като заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение ще бъде отменена, удържаната сума в размер на 1 254 лв.,
на основание чл. 221, ал. 2 КТ, следва да бъде възстановена на ищеца.
Доколкото изводите на СГС съвпадат с тези на СРС, решението
е постановено при спазване на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди,
както е постановено. Този извод се отнася и до частта по присъдените в тежест
на ответника разноски, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата
за реално направени разноски пред СРС.
По
разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, право на разноски пред
въззивната инстанция има ищеца. Като
съобрази доказателствата за реално направени разноски, въззивният съд намира,
че в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 1 500 лв. за
адвокатско възнаграждение, за които има данни да са реално заплатени – разписка
за плащане и договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №
20247859/10.11.2020 г. на 163 с - в, СГС, по гр. д. № 615/2020 г.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******,
със съдебен адрес *** да заплати на Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес ***, офис
1, чрез адвокат Ст. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция 1 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщенията до страните, че е
изготвено, при условията на 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.