№ 236
гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско
дело № 20235001000630 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№9648/04.08.2023 г., подадена по електронен път с валиден КЕП, от В. Д. З. и Л. Д. С., чрез
адв. П. К., против Решение №220/30.06.2023 г. по т.д.№105/2022 г. на ОС – С.З., с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателите преки искове по чл.432 от КЗ срещу
застрахователя „Б.И. Б.и.“АД, за присъждане на застрахователно обезщетение, в предявен
размер за всеки от тях от по 26 000 лв. – частичен от сумата 220 000 лв. за всеки от ищците,
ведно със законната лихва върху предявената главница за периода от 10.11.2021 г. до
окончателното плащане, за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта
на техния баща Д.П. З., настъпила при ПТП на 03.11.2021 г., причинено от И.В.В., като
водач на лек автомобил марка „..., който виновно нарушил правилата за движение по
пътищата, и по непредпазливост причинил смъртта на велосипедиста Д.П. З.. Релевирани са
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се нарушение на чл.158
от ГПК, като с протоколно определение от 21.04.2023 г. съдът е отказал да назначи
поисканите съдебно-медицинска и автотехническа експертиза „поради липса на писмен
доказателствен материал за изготвяне на заключения“, без да определи срок за събирането
им; неправилно е прието, че липсват „валидни“ доказателства за установяване на твърдяното
противоправно поведение на водача, като не са обсъдени показанията на водача, разпитан
като свидетел, които са допустими доказателствени средства. Необосновано е прието, че
ищците не са проявили никаква активност за събиране на доказателства по делото – с
исковата молба са релевирани доказателствени искания за установяване на
1
неимуществените вреди, ищците са взели становище по депозирания от ответника отговор
на исковата молба, и са направени допълнителни доказателствени искания за поставяне на
допълнителни въпроси към поисканата САТЕ, с молба вх.№3812/22.03.2023 г.
процесуалният представител на ищците е взел становище по доклада и е направил
доказателствени искания – поставена е задача към СМЕ. В деня на проведеното открито
съдебно заседание на 19.04.2023 г. явяването на процесуален представител на ищците и
представянето на допуснатите доказателствени средства било възпрепятствано от
технически проблем със светлинното табло пред съдебната зала. Съдът не е назначил
служебно експертиза за разрешаване на релевантни за спора въпроси, без които съдът не
може да се произнесе по премета на делото, в разрез с разпоредбата на чл.195, ал.1 от ГПК.
Съдът е е игнорирал събраните свидетелски показания чрез разпита на свидетеля И.В..
Поради тези обстоятелства делото е останало непопълнено с доказателства не поради
незаинтересованост и процесуални пропуски на ищците, а поради нарушаване на
процесуалните правила. Постановеното решение е необосновано, като е постановено в
нарушение на ППВС №7/1965 – съдържа бланкетно отхвърляне на иска, без да са изложени
мотиви, и без задълбочено обсъждане на всички доказателства по делото.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, приведена в съответствие с изискванията за редовност, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният
съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е
подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово и местно компетентния
съд, по предявен пряк иск на увредено лице срещу застрахователя, след предявена
извънсъдебна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ, която не е била
удовлетворена, поради което е допустим. По правилността на решението съдът извършва
въззивна проверка в рамките на оплакванията във въззивната жалба.
Между страните не се спори, че на 03.11.2021 г. около 12:15 ч. на път I-5 от гр. Г. за гр. К. е
настъпило ПТП между л.а.“..., управляван от И.В.В., и велосипедиста Д.П. З., при което
велосипедиста е получил несъвместими с живота телесни увреждания, и е починал на
същата дата. Не се спори, че гражданската отговорност на водача на автомобила е била
застрахована при ответника Б.И.“Б.И.“АД със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Не се спори, че ищците В.
Д. З. и Л. Д. С. имат качеството на увредени лица, като деца на пострадалия И.В.В.. Спорни
между страните са наличието на противоправно поведение на водача на автомобила, вината
на водача, и наличието на причинна връзка между поведението на водача и настъпването на
произшествието. Спори се по механизма за настъпване на произшествието, като ответникът
поддържа, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на пострадалия. Релевирано е и
2
възражение за принос на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗБ.И., като сам се е
поставил в ситуация с повишен риск, извършил е нарушение на правилата за движение по
пътищата, имал е видимост и е можел да избегне удара, бил е под въБ.И.ействие на психо-
активни вещества, с което е намалил способността си да реагира на опасност, управлявал е
велосипеда без предпазна каска. Оспорва се претендираният размер на обезщетението, като
прекомерен. Оспорва се дължимостта на лихва за забава, с оглед непредставянето на
доказателства пред застрахователя за механизма на ПТП.
По спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №284р-33492 –
04.11.21 /на л.7 от делото на ОС-Ст.Загора/ се установява, че на 03.11.2021 г. около 12:20 ч.
на път п.п.I-5, км.187+100, е настъпило ПТП между л.а. „...., управляван от И.В.В., и
велосипед, управляван от Д.П. З., с ЕГН **********, при което е пострадал велосипедиста,
като е получил травматично увреждане – черепно-мозъчна травма. В графа „Обстоятелства
и причини за ПТП“ на констативния протокол е вписан текста „Оглед от автоексперт и
дежурна група“, като липсва запис на конкретния механизъм на настъпването на ПТП.
От Препис – извлечение от акт за смърт /на л.9/ се установява, че пострадалият Д.П. З. е
починал на 03.11.2021 г. в 16:40 ч. От Удостоверение за наследници /на л.8/ се установява,
че същият е оставил свои наследници по закон – съпруга М.а Х. З.а, и две деца – син В. Д. З.
/ищецът/ и дъщеря Л. Д. С. /ищцата/.
От показанията на водача И.В.В., разпитан в качеството на свидетел в о.с.з. на 21.04.2023 г.
се установява, че в деня на инцидента времето било ясно и слънчево. Свидетелят пътувал от
гр. Г. за гр. С.З., като управлявал автомобила със скорост около 90 км/ч. Произшествието
настъпило малко след 12 часа. Непосредствено преди инцидента по пътя нямало движение
на други превозни средства. Пътят бил с две ленти – по една за всяка посока. Преди мястото
на инцидента имало възвишение и завой. Отдясно на пътя спрямо посоката на движението
му, имало група храсти, и новооткрита велоалея, в която не се виждали велосипедисти.
Точно на мястото на произшествието мантинелата била прекъсната, и на пътя имало
поставени знаци „забранено за велосипедисти“. След като автомобилът подминал завоя и
храстите, свидетелят възприел велосипедист в средата на лентата за движението му,
перпендикулярно на движението на автомобила, като предницата на велосипеда сочела
наляво спрямо движението на автомобила. Свидетелят инстинктивно свил в ляво, за да го
избегне, и натиснал спирачката, но го блъснал с предната дясна част на автомобила.
Храстите вдясно от пътното платно попречили на свидетеля да възприеме момента, в който
велосипедиста е навлизал на пътното платно.
Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК, като отчита
обстоятелството, че именно той е бил водач на автомобила в момента на процесното ПТП, и
е образувано досъдебно наказателно производство по случая, което би могло да доведе до
ангажиране на наказателната му отговорност, което обуславя наличие на интерес на
свидетеля да оневини действията си. Въпреки това, съдът намира, че показанията на
свидетеля кореспондират на изготвената по делото КСМАТЕ, и се подкрепят от изготвените
3
за нуждите на експертизата фото-изображения, заснети с дрон, използвани от експертизата
за изготвяне на схеми на местопроизшествието. Същите се потвърждават в частта за
скоростта на движение на автомобила преди настъпване на произшествието, намерените на
местопроизшествието и по двете превозни средства следи, изчисленията на вещото лице,
протокола за оглед на местопроизшествието, и травматичните увреждания на пострадалия,
отразени в Съдебномедицинска експертиза на труп №212/2021 г. /на л.110-111 от делото на
ОС, с характер на протокол за оглед на труп/. Ето защо, съдът кредитира показанията на
свидетеля.
От Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.11.2021 г. /на л.103 от делото на ОС/,
приет от въззивния съд, се установява, че произшествието е настъпило на първокласен път
/ПП/ I-5 в участъка гр. Ш. – гр. К., покрит с асфалтова настилка от среднозърнест гладък
асфалт, без неравности и дупки, като в участъка на местопроизшествието пътното платно е
с обща ширина от 7,60 метра, състоящо се от две пътни ленти – по една за всяка посока, с
ширина на всяка от тях от 3,80 м., раБ.И.елени помежду си от пътна маркировка „М3“
/единична прекъсната осева линия/. За ориентир на огледа е прието мястото на свързване
между пътното платно и отбивка отляво на пътното платно /по посока на движение на
автомобила/.
От приетата по делото пред въззивната инстанция Комплексна съдебно-медицинска и авто-
техническа експертиза на л.107-170 от въззивното дело, се установява, че произшествието е
настъпило на път I-5 в участъка гр. Ш. – гр. К., на хоризонтален и равен пътен участък от
пътя, в зоната на лек десен завой /по посока на движение на автомобила/. Преди удара
водачът И.В.В. е управлявал л.а.“...“ по платното за движение в посока от север на юг /от гр.
Ш. към гр. К./, а велосипедистът Д.П. З. е навлязъл на пътното платно пред автомобила, в
посока от запад на изток (от дясно – на ляво по посока на движение на автомобила). Ударът
е настъпил в предната дясна част на лекия автомобил, и в лявата страна на велосипедиста,
при скорост около 59 км/ч., при което велосипедистът Д.П. З. е получил травматични
увреждания, несъвместими с живота – тежка черепно-мозъчна травма и тежка гръдна
травма, в резултат на които е настъпила смъртта му четири часа по-късно. В момента на
удара надлъжната ос на автомобила и велосипеда са били под ъгъл от 63,7 градуса. Мястото
на удара се определя по широчината на пътното платно на 5м.– 5,50 м. от западната граница
на платното за движение – т.е. в лявата пътна лента спрямо посоката на движение на
автомобил. По дължината на пътното платно ударът е настъпил на 6м.-7м. северно от
ориентира, приет в протокола за оглед. Експертизата изчислява, че непосредствено преди
задействане на спирачната система, автомобилът се е движел със скорост 87 км./ч. Пътят,
изминат от автомобила от мястото на началната реакция на водача, до мястото на удара, се
изчислява от експертизата на 62,65 м., а опасната зона за спиране на автомобила при
изчеслената скорост от 87 км/ч., е 72,71 м. От тези изчисления експертизата обосновава
извод, че в анализираната пътна ситуация водачът не е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара, и съответно – не е имал възможност да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би имал такава възможност,
4
ако се бе движел със скорост, по-малка от 78 км/ч. От анализа на експертизата се установява
също, че велосипедистът в момента на навлизането му на пътното платно е имал видимост
към приближаващия лек автомобил „...“, и е имал възможност да предприеме спиране преди
да навлезе на пътното платно, при което би успял да се установи /да спре/ в дясната лента за
движение /в лентата за движение за посоката на движение на лекия автомобил/. В тази
хипотеза с предприетата от водача на лекия автомобил спасителна маневра чрез
отклоняването на лекия автомобил наляво, водачът би избегнал удара. Също така ударът би
бил избегнат и в хипотеза, при която велосипедистът и автомобилът продължат движението
си по първоначално избраните от тях траектории - без велосипедистът да предприема
спиране, и без водачът на автомобила да предприема избягващата маневра чрез отклоняване
на движението на автомобила вляво. Но в хипотезата, при която велосипедистът
предприеме спиране, а водачът на автомобила не е предприел избягваща маневра чрез
завиване наляво, ударът отново би настъпил – велосипедистът би установил движението си
в дясната пътна лента пред автомобила, а водачът на автомобила не би могъл да избегне
удара чрез спиране на автомобила преди да достигне до велосипедиста. При изслушване на
експертизата в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че на базата на своята
професионална практика и опит, в случая водачът е реагирал в съответствие с обичайната
реакция на водач в подобна ситуация – с предприемане на избягваща маневра в посока,
обратна на посоката, от която идва опасността. Тази реакция на водача е така инстинктивно
обусловена, че посоката на избягващата спасителна маневра се използва при изготвяне на
експертизи за определяне на посоката, от която е дошла опасността. Въз основа на
направения анализ, от техническа гледна точка експертизата обосновава извод, че основната
причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на велосипедиста на платното за
движение пред лекия автомобил „...“ на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно – т.е. в опасната зона за спиране на автомобила. Ако се приеме, че водачът на
автомобила е следвало да остане в дясната пътна лента, то тогава причина за
произшествието е и това, че водачът на автомобила е навлязъл в лявата пътна лента, където
е настъпил удара. В този случай обаче настъпването или не на удара зависи от реакцията на
велосипедиста, която е била неизвестна за водача - велосипедистът е могъл да реагира както
със спиране в лентата за движение на автомобила, така и с продължаване на движението си
по същата траектория. По отношение на траекторията на движение на велосипедиста преди
предприемане на пресичането на пътното платно, по делото липсват данни от очевидци
/водачът сочи, че е възприел велосипедиста в момента, в който велосипедът вече е бил
навлязъл в лентата за движение на автомобила. Ето защо, експертизата е разгледала три
различни хипотези за траекторията на велосипедиста преди мястото на удара. При
направения анализ на мястото на удара, взаимното разположение на велосипеда и
автомобила в момента на удара /под ъгъл от 63,7 градуса между надлъжната ос на
автомобила и надлъжната ос на велосипеда/, определено съобразно оставените побитости по
автомобила, съответстващи на формата на велосипеда и повредите по него, и с оглед
установените травматични увреждания, експертизата обосновава категоричен извод, че
велосипедистът не се е движел нито попътно на автомобила, нито срещу него, а единствено
5
обоснована е траекторията да е пресичал пътното платно, движейки се напречно на
траекторията на автомобила, от дясно на ляво спрямо посоката му на движение.
Съдът намира заключението на КСМАТЕ за компетентно изготвено, обосновано, логично,
кореспондиращо на събраните по делото доказателства - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №284р-33492 – 04.11.21, Протокол за оглед на местопроизшествие от
03.11.2021 г. /на л.103-105 от делото на ОС/, фотоалбум, Съдебно-медицинска експертиза на
труп №212/2021 г., гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля Венков, както
и въз основа на изготвеното подробно проучване и заснемане на мястото на произшествието
за нуждите на експертизата, и възпроизвеждане на произшествието чрез компютърно
генерирана симулация.
От представените от експертизата схеми на местопроизшествието /на л.133, л.134, л.135,
л.137, л.138, л.140, л.142, л.145 и л.146/, изготвени от експертизата върху фото-снимки на
местопроизшествието, заснети с дрон, се установява също, че произшествието е настъпило
на място, където от дясно и от ляво на пътното платно се намират отбивки, като отбивката,
от която велосипедистът е навлязъл на ПП I-5, представлява мек земен път с посока
югозапад-североизток, пресичащ път I-5. Също така се установява и наличие на асфалтирана
велосипедна алея, находяща се западно от пътното платно, разположена успоредно на път I-
5 в непосредствена близост до него, като отбивката вдясно от ПП I-5 свързва пътя с
велоалеята. Както напречният мек път, пресичащ път I-5 на мястото на произшествието,
така и велосипедната алея, разположена успоредно на път I-5 в непосредствена близост до
него, не са отразени подробно в протокола за оглед на местопроизшествието /на л.103-105 от
делото на ОС/, но в него се съдържат данни за отбивката вляво от пътното платно /“За
ориентир на огледа приемам източната част на асфалтирана северна отбивка, свързваща се с
първокласния път.“/, а в показанията на св. Венков се съдържат данни за наличие на
велосипедна алея в непосредствена близост до пътя, от дясната му страна.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че автомобилът „...“, управляван от И.В.В., се е движел по републикански
първокласен път /ПП/ I-5, в посока от север на юг, в участъка между гр. Ш. и гр. К., където
пътят се състои от две пътни ленти – по една за всяка посока, със скорост от 87 км/ч. В
участъка на км.187+100м., извън населено място, Д.П. З., управлявайки велосипед, пресича
първокласния път I-5, в посока от запад на изток, движейки се по мек междуселски път,
пресичащ път I-5. Водачът на лекия автомобил „...“ И.В. е възприел велосипедиста Д.П. З. в
момента, в който той е навлязъл на пътното платно, в лентата за движение на лекия
автомобил „...“. В този момент велосипедът е попадал в опасната зона за спиране на лекия
автомобил при установената скорост на движение 87 км./ч., и водачът не е имал техническа
възможност чрез предприемане на екстрено спиране да преустанови движението на
автомобила до мястото, където велосипедиста е предприел пресичане на пътното платно.
Водачът на автомобила е предприел избягваща опасността маневра чрез отклоняване на
движението на автомобила наляво, при което е навлязъл в лявата лента на пътното платно,
предназначена за движение в обратна посока. В същото време велосипедистът Д. З. е
6
продължил да се движи с велосипеда в същото направление, при което е преминал през
лентата за движение на лекия автомобил, и също е навлязъл в лявата лента за движение,
където траекториите на движение на лекия автомобил и на велосипеда са се пресекли, и е
настъпил удар между предната дясна част на лекия автомобил и лявата страна на
велосипедиста, при скорост на автомобила от 59 км/ч. В резултат от удара на велосипедиста
са били причинени тежки черепно-мозъчна и гръдна травма, несъвместими с живота.
Водачът И.В. твърди /в качеството на свидетел/, че не е могъл да възприеме велосипедиста
преди велосипедът да навлезе на пътното платно, поради наличие на завой преди мястото на
удара, и храсти от дясно на пътното платно. Тези показания на водача се подкрепят от
приетата по делото КСМАТЕ, която установява, че произшествието е настъпило в зоната на
лек десен завой /на л.110 от делото, стр.4 от експертизата, втора точка/. Също така, от
направените от вещото лице за нуждите на експертизата фото-снимки на
местопроизшествието с дрон се установява, че от дясно на пътя /по посоката на движение на
автомобила/, е налице храстова растителност. При изслушване на експертизата в открито
съдебно заседание вещото лице заявява: „Обективни данни за ограничена видимост на
платното за движение нямам. В този участък пътят е равен, видимостта на водача на
автомобила към велосипедиста на платното за движение е налична….В момента, в който
велосипедиста навлизав този вариант на платното за движение, водачът може да
забележи и да започне да възприема този велосипедист. В момента, в който
велосипедиста навлиза на платното за движение, водачът на автомобила е имал такава
възможност.“ Така заявеното от вещото лице не противоречи на твърденията на водача на
автомобила, че преди навлизането на велосипедиста на пътното платно не е имал
възможност да го забележи, поради налична храстова растителност в дясно от пътното
платно. Заявлението на вещото лице се отнася до видимостта на водача към велосипедиста в
момента, в който той вече е навлязъл на платното за движение. От така събраните
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че преди навлизането на
велосипедиста на пътното платно, водачът на автомобила не е имал възможност да го
възприеме като евентуална опасност, поради наличие на храстова растителност в дясно от
пътното платно, и лек десен завой, в резултат от които видимостта на водача към
велосипедиста, в момента в който той все още не е бил навлязъл на платното за движение, е
била ограничена. Той е имал обективна възможност да възприеме велосипедиста едва след
навлизането му в лентата за движение на автомобила, когато велосипедиста вече е бил в
опасната зона за спиране на автомобила, при установената по делото скорост на автомобила
от 87 км/ч. В този момент водачът е реагирал чрез задействане на спирачната система на
автомобила, и едновременно с това предприемане на спасителна маневра чрез отклоняване
на движението на автомобила вляво. С тази маневра той е можел да избегне настъпване на
удара, в случай че велосипедистът предприеме спиране на велосипеда, в който случай
велосипедистът би се установил в дясната лента за движение, а автомобилът е щял да го
заобиколи. В случай, че водачът не бе предприел спасителна маневра чрез отклоняване на
движението на автомобила вляво, а бе продължил праволинейното си движение по дясната
пътна лента, и велосипедистът бе продължил праволинейното си движение със същата
7
скорост и в същото направление, велосипедът би напуснал дясната лента, преди
автомобилът да достигне до мястото на пресичане на пътното платно от велосипедиста, и не
би настъпил удар между превозните средства.
При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Произшествието е настъпило извън границите на населено място, поради което на
основание чл.21, ал.1 от Б.И.вП, на водачите на леки автомобили /категория В/ е забранено
да управляват автомобила със скорост на движение, надхвърляща 90 км/ч. Съгласно ал.2,
когато пределно допустимата скорост за движение е различна от установената в ал.1, това
следва да е указано с пътен знак. В конкретния случай не се установява да е била налице
сигнализация с пътен знак, установяваща по-ниска от общо определената скорост, съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от Б.И.вП. От експертизата се установява, че непосредствено
преди да възприеме велосипедиста, водачът И.В. е управлявал лекият автомобил „...“ със
скорост от 87 км/ч., при ясно време с неограничена видимост, при сух път с асфалтова
настилка без неравности и без препятствия на пътя, ограничаващи видимостта, в прав пътен
участък с плавен и лек десен завой, поради което съдът намира, че водачът е управлявал
автомобила със скорост, която е била в границите на разрешената, и която скорост е била
съобразена с пътните условия. Той е възприел велосипедиста като опасност за движението в
момент, в който велосипедистът вече е бил навлязъл на пътното платно в лентата за
движение на автомобила. В същия момент велосипедистът е попадал в опасната зона за
спиране на автомобила, и водачът не е имал техническа възможност да преустанови
движението на автомобила и да спре, преди да достигне до мястото на навлизане на
велосипеда на пътното платно. Велосипедистът е навлязъл на пътното платно от отбивка,
представляваща мек земен път, свързващ велоалеята с асфалтираният първокласен път I-5,
като е предприел пресичането му, насочвайки се към находящата се от лявата страна на ПП
I-5 отбивка, отразена в протокола за оглед. Така предприетите от велосипедиста действия, са
били в нарушение на разпоредбата на чл. 49 от Б.И.вП, съгласно която „Водач на пътно
превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне
движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци“. Като не се е
уверил, че по ПП I-5 няма движещи се провозни средства, с чието направление и скорост
следва да се съобрази, и не е пропуснал движещия се по ПП I-5 лек автомобил „...“,
пострадалият велосипедист Д.П. З. е сложил началото на причинно-следствения процес,
довел до настъпване на процесното ПТП. Без това негово действие, извършено в нарушение
на правилата за движение по пътищата, произшествието не би настъпило. Същевременно,
водачът на лекия автомобил не е имал обективна възможност да възприеме велосипедиста,
преди навлизането му на пътното платно на ПП I-5, поради наличната храстова растителност
отдясно на пътното платно, която в съчетание с плавния десен завой преди мястото на
произшествието, е ограничавала видимостта му към велосипедиста. Той не е бил длъжен да
предполага и да очаква, че извън населено място, пътното платно може да бъде пресечено от
велосипедист, само поради наличието на велосипедна алея, успоредна на пътното платно.
8
Тъкмо напротив – наличието на велосипедна алея задължава велосипедистите да се движат
именно по нея, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.4 от Б.И.вП. Дори да е имал възможност
да възприеме велосипедиста, водачът на автомобила не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди, че велосипедистът ще предприеме действие, което е в нарушение на правилата за
движение по пътищата, ще отнеме предимството на движещия се с висока скорост лек
автомобил, и ще предприеме пресичане на пътното платно на ПП I-5. Ако се приеме, че
такава видимост е била налице за водача на автомобила, то и велосипедистът е имал
неограничена видимост към пътното платно на ПП I-5, могъл е да възприеме
приближаващият с висока скорост лек автомобил, и да не предприема опасно пресичане на
пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата. Наред с това, по
делото се установява, че в момента на навлизането на велосипедиста на пътното платно,
когато той е станал видим за водача на автомобила, велосипедът е бил вече в опасната зона
за спиране на автомобила, и водачът не е имал техническа възможност да преустанови
движението на автомобила. Появата на велосипедиста на пътното платно е била внезапно
възникнала и неочаквана опасност за водача на автомобила, на която той е реагирал
инстинктивно със спасителна маневра, която е била предизвикана именно от поведението на
велосипедиста. Без това противоправно поведение на велосипедиста, произшествието не би
настъпило.
Дори да се приеме, че не е установено по несъмнен начин поведението на велосипедиста
преди навлизането му на пътното платно на ПП I-5, то в този случай следва да се вземе
предвид, че по делото не се спори, и се установява по несъмнен начин от събраните
доказателства, че при пресичането на пътното платно пострадалият не е пресичал в
качеството на пешеходец /бутайки велосипеда/, а в качеството си на водач на пътно
превозно средство – велосипед. В случай, че преди навлизането си на ПП I-5 той не се е
движел по друг път, а е бил в престой и е започнал движението си с навлизане на пътното
платно, то действията му съставляват „маневра“ по смисъла на чл.25, ал.1 от Б.И.вП, при
която той е имал задължение преди да ги предприеме, да се убеди, че няма да съБ.И.аде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Съгласно ал.2, при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Като не се е съобразил с посоката и
скоростта на движение на автомобила, движещ се по пътната лента, в която е навлязъл, и не
го е пропуснал, велосипедистът в този случай е допуснал нарушение на разпоредбите на
чл.25, ал.1 и ал.2 от Б.И.вП, в пряка причинна връзка с което е настъпило процесното ПТП.
По изложените съображения съдът намира от правна страна, че поведението на водача на
автомобила не е било противоправно – той се е движел със скорост, която е била в рамките
на разрешената, и е била съобразена с пътните условия, не е бил длъжен и не е можел да
предвиди, че в траекторията на движение на автомобила ще навлезе внезапно велосипедист.
Той е могъл да възприеме велосипедиста като опасност за движението на автомобила в
9
момента на навлизане на велосипедиста на пътното платно, когато велосипедистът вече се е
намирал в опасната зона за спиране на автомобила, и водачът не е имал техническа
възможност да предотврати удара чрез предприемане на екстрено спиране. От този момент
предприетите действия от водача са били адекватни на ситуацията, доколкото с
предприетата спасителна маневра той е могъл да предотврати настъпването на
произшествието в случай, че велосипедистът предприеме преустановяване на пресичането.
От момента, в който водачът е могъл да възприеме велосипедиста, каквото и поведение да
бе предприел, то не би могло да гарантира, че произшествието не би настъпило – във всички
случаи избягването на произшествието би било поставено в зависимост от реакцията на
велосипедиста на възникналата опасност, която водачът не е можел да предвиди.
Следователно, не е налице и непосредствена причинна връзка между поведението на водача
и настъпването на процесното ПТП, тъй като настъпилият вредоносен резултат е опосреден
от поведението на пострадалия.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна, се обосновава извод, че не
са налице част от елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на
ответника за обезщетяване на претърпените от ответниците неимуществени вреди от
смъртта на пострадалия Д.П. З. – не се установява противоправно поведение на водача на
автомобила, както и непосредствена причинна връзка между поведението на водача на
застрахования при ответника автомобил, и настъпването на процесното ПТП. Следователно,
не се установява по несъмнен начин осъществяването на деликт от водача на застрахованото
при ответника превозно средство, от който да са настъпили вредите, претърпени от ищците.
При липса на част от елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.432 от КЗ,
предявените искове се явяват изцяло неоснователни, и следва да се отхвърлят. Като е
достигнал до същите крайни изводи, първостепенният съд е постановил решение, правилно
като резултат, което следва да се потвърди.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата страна има право да
й бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивното производство. Със списък
по чл.80 от ГПК въззиваемата страна е претендирала присъждане на разноски за
процесуално представителство в размер на 32 400 лв., с включен ДДС – по 16 200 лв. по
всеки от двата предявени иска, като са представени и доказателства за извършен превод на
тези сума по банков път. Въззивниците са релевирали възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че така
претендирания размер на адвокатското възнаграждение съответства на минималния размер,
изчислен съобразно разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ищците са предявили исковете си в размер на 26 000 лв., като
частични от общ размер от 220 000 лв. за всеки от тях. Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.7
от Наредба №1/09.07.2004 г., минималния размер на адвокатското възнаграждение при
частични искове за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на
вземането независимо за каква част от него е предявен искът. Когато са предявени няколко
съединени иска, съобразно разпоредбата на чл.2, ал.5 от наредбата, възнаграждението се
10
определя за всеки иск поотделно. Минималния размер на адвокатското възнаграждение,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата, се определя в размер на 13 450 лв. без
ДДС, а с ДДС – в размер на 16 140 лв. за всеки от предявените искове. Съдът взема предвид,
че във въззивното производство са проведени общо 5 открити съдебни заседания, в които се
е явявал процесуален представител на въззиваемата страна, събирани са писмени
доказателства, изготвяна е КСМАТЕ, като спорът изцяло е пренесен пред въззивната
инстанция. По тези съображения съдът намира възражението за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователно, поради което
претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се уважи в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №220 от 30.06.2023 г., постановено по т.д.№105
по описа за 2022 г. на Окръжен съд – С.З..
ОСЪЖДА В. Д. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к.“В.Л.“ №1, ет.2, ап.64, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Б.И. Б.и.“АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул.“Д.Б.“ №87, сумата от 16 200 лв. /шестнадесет хиляди и двеста
лева/, представляваща направени разноски за процесуално представителство за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Л. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к.“В.Л.“ №1, ет.2, ап.64, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Б.И. Б.и.“АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул.“Д.Б.“ №87, сумата от 16 200 лв. /шестнадесет хиляди и двеста
лева/, представляваща направени разноски за процесуално представителство за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11