Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.06.2024
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
Яна Владимирова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11997 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 7456/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 32 състав, са отхвърлени предявените от „А.Т.К.“ ООД- ***
/ЕИК *******/ срещу О.Г.Х. /ЕГН **********/ искове за присъждане на сумата
5 000 лв., представляваща заплатено на „Е.Т.Б.“ ООД от името и за сметка
на ответника хотелско настаняване в Lujo Hotel Bodrum 5*, Република Турция, за
периода 7.09.2018г.- 15.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба- 6.02.2019 г., и сумата 104.17 лв.- обезщетение за забава за
периода 23.11.2018 г.- 5.02.2019 г. С решението е върната исковата молба на „А.Т.К.“
ООД /ЕИК *******/, с която срещу О.Г.Х. /ЕГН **********/ са предявени
евентуални искове по чл.59 ЗЗД за присъждане на сумата 5 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба- 6.02.2019 г., и сумата 104.17
лв.- обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г.-5.02.2019 г. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът „А.Т.К.“ ООД е осъден да заплати на ответника О.Г.Х. сумата
746 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „А.Т.К.“ ООД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми-
главница и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна О.Г.Х. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Третото
лице- помагач „Е.Т.Б.“ ООД не изразява становище по повод подадената от ищеца
въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Твърдените
от жалбоподателя- ищец пороци, водещи до постановяването на недопустимо
решение, в случая не са налице, поради което и липсва задължение за въззивния
съд да обезсили същото на посочените в жалбата основания. Основание на
предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното
право, т.е. правната квалификация се определя въз основа на твърдените от ищеца
право-пораждащи факти. В константната практика на ВКС последователно се поддържа
становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е
задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на
спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът
трябва да разреши правния спор съобразно отправеното искане за защита и
действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди
относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на страните и
приложимия материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция
последната има аналогични задължения, съгласно указанията в ТР № 1/ 2013 г.
ОСГТК /т. 1, т. 2 и т. 3/ и ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК /т. 19/. Нейната
правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция,
представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност
на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по
съществото на спора, в т.ч. и квалифициране на спорното право.
В
случая цифрово обозначените от въззивника основания за предявяване на главния
иск- „чл.75 ЗЗД, чл.285 ЗЗД, чл.61 ЗЗД и чл.49 ТЗ“, не обвързват преценката на
въззивния съд, тъй като сключеният между страните договор не е договор за
поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД /липсва възлагане в посочения от ищеца смисъл/,
нито са налице визираните в чл.75 ЗЗД предпоставки за обосноваване на иска,
разпоредбата на чл.61 ЗЗД- „вършене на чужда работа без пълномощие“, е
проявление на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /чл.59 ЗЗД/,
поради което и няма връзка с поддържаното от ищеца договорно основание на
претенцията, а свързаната с чл.49 ТЗ разпоредба на чл.51 ТЗ урежда възможността
да бъде претендирано посредническо възнаграждение, какъвто характер няма
претендираната по делото сума от 5 000 лв.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне
на предявените от „А.Т.К.“ ООД искове за присъждане на сумите 5 000 лв.-
заплатено на „Е.Т.Б.“ ООД от името и за сметка на ответника хотелско
настаняване в хотел в Република Турция, и 104.17 лв.- лихви за забава, като
неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
По
делото не е спорно, че ищецът „А.Т.К.“ ООД е дружество, регистрирано като
туроператор и туристически агент, като между него- като агент, и „Е.Т.Б.“ ООД
/трето лице- помагач на ищеца/- като туроператор, е сключен агентски договор на
3.07.2017 г., по силата на който агентът приел срещу възнаграждение да
посредничи за предлагането и продажбата на туристически продукти, съставени и
предлагани от туроператора на крайните потребители. Според т.11.5 от договора,
туроператорът изпраща на агента ваучери, застраховки, фактури и самолетни
билети след превеждане на 100 % от дължимите суми за съответното туристическо
пътуване. Съгласно Общите условия към агентския договор, резервация за
съответната програма от агента се приема само в писмен вид на електронната поща
или по факс или в електронен вид през В2В онлайн- резервационната система на
туроператора и задължително следва да се попълни видът на стаята, съгласно
конфигурациите в цените. В чл.7 ОУ е предвидено, че рекламации в писмен или
устен вид, както и протокол, подписан от представител на посрещащата агенция,
администрацията на хотела и самия него, в случай на наличен такъв, се изпращат
на „Е.Т.Б.“ ООД от агента, направил съответната резервация, незабавно след
постъпването им при съответния агент; „Е.Т.Б.“ ООД не разглежда рекламации,
които са подадени директно от клиентите на съответния агент, без преди това да
са предявили претенциите си към фирмата, от която са закупили продукта.
Според фактическите твърдения на страните ответникът
О.Х. бил дългогодишен клиент на ищеца „А.Т.К.“ ООД, който организирал
процесното туристическо пътуване- като туристически агент на туроператора „Е.Т.Б.“
ООД, което било осъществено от ищеца, Р.Я., с която живеел във фактическо брачно
съжителство, и роденото от връзката им дете Д. Х..
Установява
се от доказателствата, че на 31.07.2018 г. между О.Х. и „Е.Т.Б.“ ООД- чрез
туристическия агент „А.Т.К.“ ООД бил сключен Договор за туристически пакет № ЕЕ
068491/ 31.07.2018 г., включващ транспорт и настаняване в хотел Voayage Torba
HV& Voayage Torba Private 5* в Бодрум, Р Турция, на ответника и още 2 лица
/Р.Я. и Д. Х./ през периода 6.09.2018 г.- 15.09.2018 г.
Не
е спорно и че преди пътуването ответникът О.Х. заплатил изцяло цената по
Договор за туристически пакет № ЕЕ 068491/ 31.07.2018 г.- в размер на
7 332 лв.
Ответникът
и придружаващите го Р.Я. и Д. Х. пристигнали в хотела- Voayage Torba HV&
Voayage Torba Private 5*, на 6.09.2018 г., но не одобрили стаята, в която били
настанени, тъй като била малка, задушна, приличала на коптор, поради което
поискали да ги преместят /показания на св. Я./. Показали на рецепцията стаите,
които смятали, че са резервирали и се виждали на изпратените им линкове за
хотела, но се оказало, че са платили и резервирали по- нисък клас стая- тази,
която им била показана в хотела, тъй като в линковете се показвали стаи с пряк
достъп до басейна, а резервираната стая била без пряк достъп до басейна.
Обадили се на представителя на туроператора, който дошъл на място, но не
намерил решение на проблема. В хотела нямало свободни други стаи, в които
тримата да бъдат настанени заедно, поради което семейството пренощувало 1 нощ в
стаята, а на следващия ден с бус на туроператора били откарани и настанени в
друг хотел- Lujo Hotel Bodrum 5*, за което било необходимо доплащане от
5 291 лв.
На
6.09.2018 г. „Е.Т.Б.“ ООД издал фактура с получател О.Х. за сумата 5 291
лв.- за туристическа услуга Бодрум за хотел Lujo Hotel Bodrum 5*, получена на
7.09.2018 г.
На
7.09.2018 г. сумата 5 291 лв. била заплатена от „А.Т.К.“ ООД на „Е.Т.Б.“
ООД, а последното заплатило същата на местния туроператор „Бронтес Травел“,
който съответно я платил на хотел Lujo Hotel Bodrum 5*
Установява
се от доказателствата по делото и че преди сключване на процесния договор, на
26.07.2018 г. и 27.07.2018 г. Р.Я. комуникирала със служител на „А.Т.К.“ ООД
чрез приложението „Вайбър“ относно избор на хотел, като служителят на
дружеството й изпратил 4 линка към 3 хотела: 1 линк за Lujo Hotel Bodrum 5*, 2
линка за Voayage Torba HV& Voayage Torba Private 5* и 1 линк за Xanadu
Island All Suites, като единственият вариант за Voayage Torba HV& Voayage
Torba Private 5* бил фамилна стая- 33 кв.м., за 6 948 лв., без достъп до
басейна. Я. се съгласила стаята да е на първия етаж. Служителят уточнил, че
първи етаж е приземно ниво градина, за което била написана забележка, а Я. се
съгласила.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Приложим
към спорното правоотношение е Законът за туризма /ЗТ- в приложимата редакция с
изм., обн. в ДВ- бр.37/ 2018 г., в сила от 1.07.2018 г./, съдържащ нормативната
регламентация на договора за туристически пакет, в който закон е транспонирана
Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември
2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически
услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета.
Приложение в случая намира и Законът за защита на потребителите, към който
препраща § 1а от ДР на ЗТ- в сила от 1.07.2018 г., според който за неуредени
въпроси в Глава седма, раздел II "Договори за туристически пакети и
свързани туристически услуги" и раздел III "Отговорност на
туроператорите и търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически
услуги при неплатежоспособност и несъстоятелност" от ЗТ се прилагат
разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
С
оглед установената по делото фактическа обстановка се налага извод, че между
ответника О.Х. и подпомагащата ищеца страна „Е.Т.Б.“ ООД /туроператор/ е
сключен договор за туристически пакет, уреден в чл.79 и сл. ЗТ, по който ищецът
„А.Т.К.“ ООД има положението на агент или посредник, предложил и реализирал продажбата
на туристически продукт, съставен и предлаган от туроператора на крайните
потребители, като продажбата му е извършена от името и за сметка на туроператора.
Писмената
форма- според приложимата към датата на сключване на договора редакция, не
представлява форма за действителност на договора за туристически пакет.
С
оглед въведените в процеса от насрещните страни фактически твърдения правилно е
прието от първоинстанционния съд, че основният спорен по делото въпрос е налице
ли е несъответствие в изпълнението на договора за туристически пакет по
отношение на предоставената туристическа услуга по настаняване на ответника и
придружаващите го лица и дължи ли се плащане на претендираната по делото сума,
представляваща допълнителни разходи за настаняване.
Според
т.69 от ДР на ЗТ, „основни туристически услуги" са настаняване, хранене и
транспортиране, каквито услуги са включени в процесния договор от 31.07.2018 г.
Според дадената в т.68е от ДР на ЗТ легална дефиниция „несъответствие“ е неизпълнение
или неточно изпълнение на туристическите услуги, включени в договора за
туристически пакет.
Съгласно
разпоредбата на чл.82, ал.1, т.1, б.“в“ ЗТ, туроператорът/ туристическият агент
предоставят на пътуващия стандартен формуляр за предоставяне на информация
съгласно приложение № 1, когато е възможно използването на хиперлинкове, както
и следната информация за туристическия пакет, когато е приложимо: местоположението,
основните характеристики и когато е приложимо- туристическата категория на
местата за настаняване, съгласно правилата на държавата, в която се намира
мястото за настаняване. Според чл.82, ал.2 ЗТ, когато договорът за туристически
пакет се сключва по телефон, туроператорът/туристическият агент предоставят на
пътуващия стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение
№ 2 и информацията по ал.1, т.1- 9.
Информацията по чл.82, ал.1, т.1, 3, 4, 5 и 7 ЗТ съставлява неразделна част от
договора за туристически пакет и не може да се променя, освен ако договарящите
се страни се споразумеят изрично за друго- чл.83, ал.1 ЗТ. Когато
туроператорът/туристическият агент не са предоставили информация преди
сключването на договора за туристически пакет за всички такси, плащания и
допълнителни разходи, които може да се наложи да бъдат заплатени от пътуващия
във връзка с изпълнението на туристическия пакет, той не дължи заплащане на
тези такси и допълнителни разходи- чл.83, ал.3 ЗТ.Съгласно чл.84 ЗТ, договорът
за туристически пакет или потвърждението за сключване на договор за
туристически пакет съдържа цялата информация по чл.82, ал.1, т.1- 9 ЗТ. Информацията
по ал.1- 6 се предоставя на пътуващия по ясен, разбираем и видим начин и трябва
да е изписана четливо, когато се предоставя в писмена форма- чл.82, ал.7 и
чл.84, ал.2 ЗТ. Съгласно чл.85 ЗТ тежестта на доказване за спазване на
задължението за предоставяне на информацията по чл.82- 84 във връзка с
договорите за туристически пакети се носи от туроператора.
Съгласно относимите към процесния случай разпоредби на чл.90 ЗТ, туроператорът носи
отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за
туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги се изпълняват от него,
или от други доставчици на туристически услуги- ал.1; когато някоя от туристическите услуги не отговаря на
предвиденото в договора за туристическия пакет, туроператорът е длъжен да
отстрани несъответствието, освен когато: 1. това не е възможно, или 2. е
свързано с непропорционално високи разходи предвид степента на несъответствието
и стойността на засегнатите туристически услуги- ал.3; извън изключенията по ал.3, когато туроператорът не отстрани
несъответствието в рамките на разумен срок, определен от пътуващия, последният
може сам да направи това и да поиска от туроператора възстановяване на
необходимите разходи- ал.5; когато значителна част от туристическите
услуги не може да се изпълни съгласно предвиденото в договора за туристически
пакет, туроператорът предлага на пътуващия, без това да е свързано с допълнителни разходи за него, други
подходящи туристически услуги по възможност със същото или с по- високо
качество в сравнение с тези, посочени в договора, за да продължи изпълнението
на договора за туристическия пакет, включително когато връщането на пътуващия
до началния пункт на пътуването не е предоставено, както е договорено- ал.7.
Съгласно разпоредбата на чл.91
ЗТ, пътуващият има право на подходящо намаление на цената за времето, през
което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за
туристическия пакет, освен ако туроператорът докаже, че липсата на съответствие
се дължи на пътуващия- ал.1; пътуващият
има право да получи обезщетение от туроператора за всички имуществени и
неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с
договора за туристически пакет- ал.2,
изр.1; пътуващият няма право на обезщетение за претърпени вреди, когато
туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на: 1. пътуващия; 2.
трето лице, несвързано с предоставянето на включените в договора за
туристически пакет туристически услуги, и не може да се предвиди или да се
предотврати; 3. непреодолими и извънредни обстоятелства- ал.3.
Според нормата на чл.94 ЗТ,
когато туроператорът или туристическият агент изплати обезщетение, предостави
намаление на цената или изпълни други свои задължения, произтичащи от този
закон, туроператорът, съответно туристическият агент, има право на регресен иск
спрямо всяко трето лице, допринесло за събитието, станало причина за
предоставяне на обезщетението, намаляването на цената или изпълнението на друго
задължение, а съгласно чл.96 ЗТ, търговците
носят отговорност за всички грешки, допуснати в резултат на технически дефекти
в системата за резервации, за които те са отговорни, както и когато са приели
да уредят резервацията на туристически пакет или на туристически услуги, които
са част от свързани туристически услуги- за грешките, допуснати в процеса на
резервиране- ал.1; търговците не носят отговорност за грешки при резервацията,
които се дължат на пътуващия или са причинени от непредотвратими и извънредни
обстоятелства- ал.2.
Систематичният анализ на цитираните законови разпоредби обосновава
извод на въззивния съд, че при всички случаи, когато е налице несъответствие на
предоставените услуги с договора за туристически пакет, пътуващият не следва да
поема никакви допълнителни разходи, като дори може да поиска намаление на
цената или обезщетение за претърпени вследствие неизпълнението вреди. Според
посоченото по- горе туроператорът не би следвало да отстранява
несъответствието, когато това е свързано с непропорционално високи разходи,
предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите туристически
услуги- чл.90, ал.3 ЗТ /заплатената от ответника Х. цена на туристическия пакет
е 7 332 лв., а претендираните от ищеца допълнителни разходи за
отстраняване на несъответствието възлизат на 5 291 лв.- според издадената
на 6.09.2018 г. фактура, т.е. непропорционално високи са по смисъла на
цитираната законова норма/, а в случай, че пътуващият сам е отстранил
несъответствието, може да поиска от туроператора възстановяване на необходимите
разходи- чл.90, ал.5 ЗТ. Същевременно, когато значителна част от туристическите
услуги не може да се изпълни съгласно предвиденото в договора за туристически
пакет, туроператорът предлага на пътуващия, без това да е свързано с
допълнителни разходи за него, други подходящи туристически услуги по възможност
със същото или с по- високо качество в сравнение с тези, посочени в договора,
за да продължи изпълнението на договора за туристическия пакет- чл.90, ал.7 ЗТ.
Освен горното отговорността за всички грешки, допуснати в процеса на
резервиране, се понася от търговците /туроператор или търговски агент/, а не от
пътуващия- арг. чл.96 ЗТ.
В настоящия случай, тъй като при съвкупна преценка на събраните в
процеса доказателства /писмени и гласни/ се установява несъответствие на
предоставените туристически услуги с договора за туристически пакет, като не се
установява същото да се дължи на пътуващия, то последният не дължи заплащане на
претендираните от ищеца допълнителни разходи. Видно от приложения по делото
Договор за туристически пакет № ЕЕ068491/ 31.07.2018 г.- чл.4- „настаняване“,
посочената от потребителя стая е обозначена като „family, 2
pax, uai“, като единствената посочена в
приложената по делото концепция на хотел Voayage Torba HV& Voayage Torba Private
5*- за лято 2018 г., фамилна стая е с площ от 33
кв.м. и има 2 спални с 1 френско и 2 единични легла. Тази претенция на
пътуващия е съответна и на посоченото във „вайбър“- кореспонденцията на Р.Я. /потребител
на процесните туристически услуги заедно с ищеца/, разпитана и като свидетел по
делото. Според свидетелските показания на св. Я. предоставената им в
избрания хотел стая била малка, тясна и в нея не е можело да се настанят трима
човека. Направеното в този смисъл от ответника възражение не е оборено от
страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване изпълнението
на договора и липсата на несъответствие на предоставените
услуги с договора за туристически пакет. Не се установява въз основа на
събраните по делото доказателства предоставената на място при пристигането в
хотела стая да е отговаряла на вписаното в договора изискване на пътуващите /за
фамилна стая с площ от 33 кв.м/, поради което и с оглед цитираните по- горе
разпоредби при отстраняване на несъотвествието чрез преместването им в друг
хотел на втория ден от почивката им не могат да бъдат събирани допълнителни
разходи.
Освен горното от събрания по делото доказателствен
материал /вкл. представеното от страните писмо от хотела/ се установява, че
представените на сайта на хотела стаи, за които са изпратени линкове чрез
приложението „Вайбър“ на св. Я., не са тези, които туристическият агент е предложил
и за които е направил резервация в системата на туроператора. Не се установява
от представените доказателства и потребителят да е бил уведомен, че туристическият
обект включва два хотела, които са от различна категория, както и осем
категории стаи.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд при установената по делото фактическа
обстановка, че практиката в преддоговорната информация на ищцовото дружество да
не се сочи ясно, че мястото за настаняване предлага различни категории стаи,
като рекламираните онлайн на сайта на хотела не са тези, които се предлагат на
потребителя от туроператора/ туристическия агент, а предложените от последния
са по- ниска категория, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д ЗЗПотр, според който търговска практика е заблуждаваща, когато
съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние
да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация
е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика.
Съгласно
чл.68д ЗЗПотр заблуждаващата търговска практика е нелоялна, а съгласно чл.68в
ЗЗПотр нелоялните търговски практики са забранени. Предоставянето на основна
туристическа услуга, вследствие нелоялна търговска практика, представлява
съществено несъответствие в изпълнението на договора за туристически пакет, а
именно неточно изпълнение на туристическите услуги, включени в договора за
туристически пакет.
След
като са установили несъответствието, пътуващите са уведомили местния
представител на туроператора и туристическия агент, след което страните
договорили преместване на пътуващите в друг хотел. Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че тази договорка не представлява сключване на нов
договор за туристически пакет относно мястото на настаняване, тъй като цената
на предоставяната туристическа услуга трябва да е изрично посочена и при
положение, че е налице увеличение, следва да е изрично приета от пътуващия, а
доказателства в тази насока липсват. Доказателства сумата, с която ще се
увеличи цената на туристическата услуга да е посочена в основния договор, да са
налице предпоставки за такова увеличение по смисъла на чл.87 ЗТ, както и увеличението
да е прието от страна на пътуващия в случая не са представени. Не са касае и за
подновяване на уговорките относно мястото на настаняване, тъй като не се
доказват предпоставките по чл.107 ЗЗД- старото задължение не се погасява и на
негово място не възниква ново, нито се установява намерение за новация на
задължението за предоставяне на настаняване.
Последиците
от несъответствието в уговорените и предоставените услуги са уредени в чл.90 ЗТ
и в договора за туристически пакет. В случая ответникът е уведомил туроператора
за установеното несъответствие между договорено и действително предоставено и
същото е било отстранено в разумен срок /на следващия пристигането ден/.
Съгласно цитираната по- горе разпоредба на чл.90, ал.7 ЗТ и Приложение № 1, т.9
към чл.82, ал.1 ЗТ, когато след започване на изпълнението на туристическия
пакет съществени елементи от него не могат да бъдат предоставени съгласно
договореното, на пътуващия трябва да бъдат предложени подходящи алтернативни
услуги без допълнителни разходи. В случая, като е предоставил настаняване в друг
хотел, туроператорът е отстранил несъответствието в договора за туристически
пакет, вследствие на което е изпълнил точно задълженията си по него. Точното
изпълнение на задълженията по договора не води до увеличаване на уговорената в същия
цена, поради което и пътуващият не дължи заплащане на такова увеличение-
получил е алтернативна услуга, за което не дължи допълнителни разходи.
При
тези съображения искът на „А.Т.К.“ ООД за присъждане на сумата 5 000 лв.- заплатено
на „Е.Т.Б.“ ООД от името и за сметка на ответника хотелско настаняване в хотел
в Република Турция, като неоснователен и недоказан правилно е отхвърлен с
обжалваното решение.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд и че предявеният от „А.Т.К.“ ООД евентуален
иск по чл.59, ал.1 ЗЗД се явява процесуално недопустим и образуваното въз
основа на него производство следва да бъде прекратено. Предвид субсидиарния характер
на иска по чл.59 ЗЗД, предявеният от „А.Т.К.“ ООД на договорно основание
/чл.79, ал.1 ЗЗД/ осъдителен иск, с който правоимащият разполага, разгледан по
същество, препятства разглеждането на иска по чл.59 ЗЗД по същество /арг. ППВС
№ 1 от 28.05.1979 г./. Доколкото спорното правоотношение между страните има
договорен характер- според фактическите твърдения на ищеца, недопустимо е
предявяването на иск на извъндоговорно основание, обоснован със същите
фактически твърдения на ищеца.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на
ищеца доводи обжалваното първоинстанционно решение, което и правилно, следва да
бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
за въззивното производство има въззиваемата страна, но доказателства от същата
да са сторени разноски за настоящото производство не са представени, поради
което и такива с въззивното решение не следва да й бъдат присъдени.
Претендираните от О.Х. разноски за адвокатско възнаграждение не са надлежно
документирани /арг. Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/
2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1/, тъй като не са представени доказателства между него
и процесуалния му представител- адв. Г. Ф., да е било договорено плащането на
адвокатско възнаграждение в претендирания размер за производството пред СГС,
както и такова възнаграждение да е било заплатено на адвоката. Липсват договор
за правна защита и съдействие, сключен между страните по мандатното
правоотношение, касаещ представителството на страната пред въззивния съд, както
и доказателства за извършено плащане съобразно договора.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
23.07.2020 г., постановено по гр. дело № 7456/ 2019 г. на Софийски районен съд,
І ГО, 32 състав.
Настоящото
решение е постановено при участието на „Е.Т.Б.“ ООД- като трето лице- помагач
на ищеца „А.Т.К.“ ООД в производството
по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.