Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София 28.10.2019 г.
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Албена Ботева
Членове: Невена Чеуз
2. Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев
В.ч.гр.дело № 13056 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по молба
по чл. 433 ал. 1 от ГПК, подадена от „А.М.“ ЕООД за прекратяване на
производството по изп. дело № 20188630400352 на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 район на
действие СГС. Молителят е заявил, че подадената молба за прекратяване на
изпълнителното дело следва да се счита „при евентуалност“ жалба по чл. 534 ал.
2 т. 6 от ГПК срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
дело.
С писмо изх. № 53681 от 08.10.2019 г.
съдебният изпълнител е изпратил молбата, заедно с изпълнителното дело, на съда
по компетентност. Приложил е мотиви със становище за неоснователност на
искането за прекратяване.
Съдът, след като се запозна с
материалите по изп. дело № 2018863040352, констатира следното:
Изпълнителното производство е било
образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД гр. София, на основание изпълнителен
лист от 05.02.2018 г., издаден по гр.
дело № 50571/2017 г. на Софийския районен съд, за сума от 512,06 лева главница,
90,39 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.07.2014 г.
до 14.07.2017 г., и общо 75 лева разноски. Съдебният изпълнител е уведомил
длъжника „А.М.“ ЕООД за образуваното изпълнително производство и дължимите
суми, включително 100 лева разноски по изпълнителното дело и 242,76 лева такса
по Тарифата към ЗЧСИ, със съобщение от 10.04.2018 г. (л. 26). Съдебният
изпълнител е изпратил до ТД на НАП гр. София уведомление по чл. 191 ал. 2 от ДОПК (л. 15). От НАП е изпратено и приложено към изп. дело удостоверение от 03.05.2018
г., че дружеството длъжник няма публични задължения (л. 20) На втората страница
на удостоверението обаче е отбелязано, че има образувано ИД за задължения в
размер на 19545,93 лв, в това число главница 13 758,69 лева, лихва 5787,24
лева, и наложени обезпечителни мерки (л. 20 на гърба). Не е посочен номерът на
изпълнителното дело и органът, при който е на производство, нито характерът на
задълженията – публични или частни, нито към кого са задълженията – държавата
или общината. Към делото е приложен акт на Столична община за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 7216-19035 – 1 от 01.07.2019 г., в който
са установени задължения към общината по ЗМДТ в размер на 3502 лева – данък
върху недвижими имоти и 3481,36 лева такси за битови отпадъци (л. 108-110).
С молба вх. № 50186 от 22.08.2019 г.
(л. 144) длъжникът по изпълнението „А.М.“ ЕООД е направил искане за
прекратяване на изпълнителното производство, предвид изплащане на вземането на
взискателя, което е предмет на делото. Представил е платежен документ в полза
на взискателя „Т.С.“ ЕАД и изявление от същия, че счита вземането си за
удовлетворено (л. 145-147). С резолюция върху молбата съдебният изпълнител е
отказал да прекрати изпълнителното производство. Резолюцията е без дата, но
предвид датата на входящия номер, съдът приема, че датата на резолюцията е 22.08.2019
г. Със съобщение от 30.08.2019 г. (л. 148) съдебният изпълнител е уведомил
длъжника,че остатъкът от задължението му по изпълнителното дело е
22 471,05 лева, от които 3009,86 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ и
публични вземания в размер на 19 461,19 лева.
При така изложените обстоятелства
съдът приема, че е сезиран с жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, с резолюция от 22.08.2019 г. Жалбата е
подадена в срок, предвид несъобщаването от съдебния изпълнител на отказа,
постановен с цитираната резолюция. Съобщението за дължимите според съдебния
изпълнител суми не следва да се счита като съобщение по смисъла на чл. 436 ал.
1 от ГПК за отказа по чл. 435 ал. 2 т. 6 от същия кодекс.
Като разгледа спора по същество,
съдът съобрази следното:
За да постанови отказ да прекрати
изпълнителното производство, съдебният изпълнител е приел, че липсват основания
за прекратяване. Самата резолюция не е мотивирана, но от цитираното съобщение
от 03.09.2018 г. (л. 148) и мотивите по чл. 436 ал. 3 от ГПК е видно, че
съдебният изпълнител се позовава на публични вземания в размер на
19 461,19 лева.
Мотивите на съдебния изпълнител в
тази им част са неправилни. Съгласно чл. 458 от ГПК, държавата се смята за
присъединен взискател само за дължимите ѝ от длъжника публични вземания.
Според тази разпоредба, държавата се счита за присъединен взискател само за
публични държавни вземания срещу длъжника по изпълнителното дело. От цитираното
уведомление от НАП (л. 20) не се установява дали задълженията на длъжника в
размер на 19 545,93 лева са публични или частни, дали са държавни или
общински. Ако се вземе предвид информацията на първата страница от
уведомлението, където е отбелязано „няма задължения“, това би означавало, че
изпълнителното производство на втората страница няма за предмет публични
държавни вземания. Не удостоверява публични държавни вземания и актът за
общински вземания за местни данъци и такси. Общинските вземания не са държавни
и не стават такива само поради компетентността на НАП да ги събира. Поради
това, неправилно съдебният изпълнител е мотивирал отказа си с наличие на
вземания на държавата с общ размер 19 545,93 лева. Неправилно съдебният
изпълнител със съобщение от 30.08.2019 г. е определил и дължимите такси по
Тарифата към ЗЧСИ на 3009,86 лева.
Основание за продължаване на изпълнителното
производство е незаплатената в полза на съдебния изпълнител пропорционална
такса за събиране на вземането, но не в сочения размер от 3009,86 лева. От
съдържанието на изпълнителния лист и съобщението от 10.04.2018 г. (изп. дело л.
26) е видно, че задълженията на длъжника „А.М.“ ЕООД към взискателя „Т.С.“ ЕАД
гр. София са: 512,06 лева главница, 90,39 лева обезщетение за забава в размер
на законната лихва от 30.07.2014 г. до 14.07.2017 г., общо 75 лева разноски,
100 лева разноски на взискателя по изпълнителното дело. Не се спори и се
установява от доказателствата по изпълнителното дело, че тези суми са били
изплатени от длъжника на взискателя. Съдебният изпълнител е начислил и 242,76
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ. Така определените разноски по изпълнението не
са обжалвани от длъжника. Така определените разноски могат да бъдат събрани от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство. Неоснователно
длъжникът се позовава в молбата от 22.08.2019 г. на предвидения в чл. 79 ал. 3
от ЗЧСИ ред за събиране на неплатени такси и разноски. Използването на реда на
чл. 410 от ГПК, към който препраща цитираната разпоредба, е възможност на
съдебния изпълнител, но не го ограничава да събере дължимите му разноски в
изпълнителното производство. Неправилно е и тълкуването, дадено от длъжника на
чл. 433 ал. 2 от ГПК. Текстът се отнася не само до разноските на взискателя, а
всички разноски по изпълнението, включително и таксите, дължими на съдебния
изпълнител. Поради това, основание за прекратяването или приключването на
изпълнителното би възникнало едва след изплащане от взискателя в полза на
съдебния изпълнител на начислените такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на
242,76 лева. Тези съображения дават основание на съда да приеме, че отказът на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е правилен като краен
резултат, обоснован със задължението на длъжника към съдебния изпълнител за
такси по Тарифата по ЗЧСИ в общ размер 242,76 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Потвърждава отказ за прекратяване на
производството по изп. дело № 2018863040352 на ЧСИ С.Х., постановен с резолюция от 22.08.2019 г. по молба вх. №
50186 от 22.08.2019 г. на „А.М.“ ЕООД гр. София, като оставя без уважение молба
с вх. № 53818 от 13.09.2019 г. на „А.М.“ ЕООД гр. София, имаща характер на
жалба по чл. 436 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.