РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Велико Търново, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101653 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Й. Г., в която са изложени твърдения, че
е собственик на *. Изтъква, че за периода от 12.09.2020г. до 20.09.2020г. е оставил
животното при ответника в стопанисвания от него *, състоящ се от двор за разходка и
самостоятелни клетки с метални врати. Твърди се, че срещу заплащане на възнаграждение
от 120 лв. от страна на ищеца, ответникът се е задължил да пази и да се грижи за кучето.
Твърди се, че след връщане на животното от ответника на 20.09.2020г. е установена промяна
в поведението му и затруднения при хранене като след извършен преглед от ветеринарен
лекар са констатирани липса на трети резец отдясно, фрактурирана корона в горната третина
на десен мандибуларен кучешки, фрактура по дължина на ляв мандибуларен кучешки, липса
на максиларни първи и втори резец отляво и отдясно и на трети резец отляво, фрактура в
основата на трети резец отдясно и кучешки максиларен отдясно. Ищецът твърди, че във
връзка с уврежданията на животното е предприето лечение във ветеринарна клиника,
изразяващо се в изваждане на остатъците от счупените зъби. Навежда доводи, че за
лечението на кучето е извършил разходи от 802,39 лв. както и че уврежданията са резултат
от бездействието на ответника да полага адекватни грижи за животното, което от стреса при
настаняването е започнало да гризе твърди предмети в клетката, в която е поставено и е
увредило зъбите си. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосоченото обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
1
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. В
съдебно заседание заема становище, че не извършва дейност по отглеждане на кучета на
трети лица и не е сключвал процесния договор с ищеца. С оглед гореизложеното, отправя
искане до съда да постанови решение, с което да отхвърли иска и да му присъди
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 253, ал. 2 от ЗЗД, вр. 79 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
През 2019г. ищецът станал собственик на *. Поради служебната си ангажираност той
оставял кучето на грижите на ответника, който от години срещу възнаграждение се
занимавал с отглеждане и обучение на кучета. **.**********. Последният извършвал тази
дейност *********, в който били оборудвани самостоятелни клетки за отглеждане на кучета
с различна големина както и изградена площадка за извеждане, игра и разходка. Тъй като
ищецът бил доволен от услугите на ответника и запознат с условията в имота му, за периода
от 12.09.2020г. до 20.09.2020г. той отново оставил кучето си на неговите грижи. То било
оставено в добро общо състояние, но при вземането ищецът установил следи от одрасквания
по кожата на носа както и липса и счупване на част от зъбите. На 21.09.2020г. животното е
прегледано *, където са установени наранявания по кожата на носа и липса на трети резец
отдясно, фрактурирана корона в горната третина на десен мандибуларен кучешки, фрактура
по дължина на ляв мандибуларен кучешки, липса на максиларни първи и втори резец отляво
и отдясно и на трети резец отляво, фрактура в основата на трети резец отдясно и кучешки
максиларен отдясно. На 17.10.2020г. и 13.11.2020г. кучето е лекувано във ветеринарна
клиника ******, където счупените зъби са извадени, за да се предотврати възникване на
инфекция. За прегледите, изследванията и лечението на животното, ищецът заплатил общо
802,39 лв. На 17.12.2020г. по подаден сигнал в имота на ответника е извършена проверка от
******, при която е констатирано, че обектът не е регистриран по чл. 137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. От заключението на допуснатата съдебно-
ветеринарномедицинска експертиза се установява, че такъв вид травми могат да се получат
обичайно ако животното е затворено, намира се под стрес поради липса на стопанина си и се
опитва да преодолее чрез прегризване твърди прегради, за да излезе на свобода. С оглед
характера и интензитета на уврежданията вещото лице е изключило възможността те да са
резултат от игра с твърди предмети или от напреднала възраст на кучето, като е
констатирало че наличието на телена мрежа и метални врати в помещенията за настаняване
на животни в имота на ответника създават предпоставки за настъпването им. Установено е,
че уврежданията на кучето са застрашили живота му като извършеното лечение е било
необходимо за преодоляване на тази опасност. При преценка на показанията на свидетелите
по реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира тези на *за достоверни, логични и последователни.
Те се подкрепят и от останалите доказателства по делото като потвърждават единствения
механизъм, по който е могло да бъде осъществено увреждането на животното съгласно
2
установената фактическа обстановка, а оттам и договорните отношения между страните по
делото. Показанията на свидетеля * са недостоверни в частта относно обстоятелството, че в
процесния имот от години не се отглеждат или обучават кучета на трети лица. Наличието на
поддържани помещения и зони за тази цел, ********* са показателни, че горепосочените
дейности са се осъществявали както преди, така и след сключването на разглеждания
договор между страните, за което липсата на регистрация като животновъден обект съгласно
Закона за ветеринарномедицинската дейност не се явява фактическа пречка, а само
основание за евентуално реализиране на административнонаказателна отговорност.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е възникнало облигационно отношение между страните съдържащо елементите на
договор за влог. Предвид реалния си характер, правоотношението е възникнало на
12.09.2020г., когато ищецът е предал кучето на ответника, а последният е поел задължение
да се грижи за него до 20.09.2020г. и да му го върне. Съгласно чл. 253, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл.
63, ал. 2 от ЗЗД изпълнението от влогоприемателя е следвало да се извърши с грижата на
добрия стопанин, което с оглед естеството на задълженията е включвало създаване на
подходящи условия за отглеждане на животното при липса на стопанина му. Договорът е
сключен с оглед личността на ответника, който е имал специални знания и опит при
отглеждане и обучение на кучета. Поради това той е трябвало да положи дължимата грижа
като предвиди, че при липса на собственика на животното и затварянето му в клетка, то
може да изпадне в стресово състояние и да се самонарани при опит да избяга, както и да
вземе мерки това да не се случи. Уврежданията на животното свидетелстват, че дължимата
грижа не е положена, поради което съгласно чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД за влогодателя е
възникнало основание да ангажира отговорността на влогоприемателя за причинените вреди
от неизпълнение на задължението да пази вещта, размерът на които съвпада с извършените
разходи за лечение на животното. Вредите са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението, защото ако ответникът бе полагал грижи съответни на поведението на
животното, то нямаше да се самонарани и да се налага да бъде лекувано. С оглед
гореизложеното претенцията за заплащане на претендираното обезщетение от 802,39 лв. се
явява основателна и следва да бъде уважена. От забавата за изпълнение е възникнало и
правото на ищеца да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за
периода от предявяване на иска - 08.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 650 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
Осъжда ****** с ЕГН: ********** *, да заплати на*с ЕГН: ********** *******, сумата от
802,39 лв. /осемстотин и два лева и тридесет и девет стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задължение за пазене на
*, по договор за влог от 12.09.2020г., изразяващи се в извършени разходи за лечение на
животното, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 650 лв. /шестстотин и
петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4