Р Е Ш Е Н И Е №................
град Свиленград 21.12.2018година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно
заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка
Кирева
при секретаря Цвета Данаилова ,
като разгледа докладваното от Председателя
Административно - наказателно дело №672 по
описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №1522 от 17.09.2018 година на Зам.Началника на Митница -
Бургас, с което на Д.С.К. с ЕГН**********
***, за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с
чл.11а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба
№ Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене но митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с
чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 1000,00 лв. и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА 14 000 евро.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление
е останал жалбоподателят Д.С.К., поради което обжалва същото в
законно предвидения срок. С жалбата се инвокират възражения за
незаконосъобразност и неправилност на
НП, които обобщени се свеждат до недопустимо издаване на нов акт за
установяване на административно нарушение след прекратяване на първоначално
издаденият такъв. От там счита,че не бил спазен шест месечния срок за издаване на обжалваното НП. Счита още,че
недопустимо било спряно адм.производство.Отделно от това оспорва
компетентността на актосъставителя и издадетеля на НП. С тези правни
съображения се претендира цялостна отмяна на обжалваното НП. Иска от съда да
постанови решение,с което да отмени
атакуваното НП като неправилно и незаконносъобразно.
В съдебната фаза
жалбоподателят редовно призован не се явява , за него се явява адв.Д.,който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - Зам.Началника на Митница - Бургас изпраща представител, който
оспорва жалбата , счита издаденото НП за
законносъобразно ,както и че липсват допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. В съдебната фаза ангажира
доказателства.
Районна прокуратура –
Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
От доказателствата
находящи се в административно наказателната преписка и от показанията на
разпитаните по делото свидетели – В.С.С. и Г.Н.К., кредитирани изцяло,
безспорно се установява, че на 14.12.2017г. около 01,30часа, на МП – ЖП Гара
Свиленград пристигнал международен пътнически влак №493 пътуващ от Република
Румъния през Република България за Република Турция,като влаковата композиция
се състояла от пет вагона.
На основание
чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ митническите служители св. В.С.С. и Б.А.Б.пристъпили към
извършване на митническа проверка на влаковата композиция,пътниците пътуващи
във влака и на техния багаж.
По същото време в
спалното купе на турски вагон пътувала и жалбоподателката. Преди започване на
митническата проверка св.С. поканил жалбоподателката устно да декларира
носените от нея лични вещи,стоки и валутни ценостти,но същата не декларирала ,че
има такива.
Д.С.К. била селектирана за по обстойна
проверка и била свалена от влака за извършване на проверка на багажа и личен
преглед-в помещение на ЖП гара Свиленград.
При извършената проверка
на личният й багажсв.С. открил укрити и недекларирани общо
14 000евро,както следва 114банкноти от по 50евро; 44банкноти от по
100евро; 2 банкноти от по 200евро и 7 банкноти от по 500евро.
Така откритите парични
средства били задържани с разписка за
задържане №0115451 от 14.12.2017г.,като жалбоподателката в разписката
вписала,че няма възражения.
В хода на митническата
проверка, след констатираното наличие на носени и недекларирани валутни
цености, във връзка с изясняване произходът и притежанието на същите
контролните органи на основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ изискали от жалбоподателя
лични обяснения и същата депозирала такива в писмена форма, в които посочила,че
сумата и била предадена от нейния приятел и не знаела,че следва да ги декларира.
При тези фактически
обстоятелства и след констатирането на извършено нарушение по ВЗ, на същата
дата – 14.12.2017г. свидетелят В. С.
– ст.митнически инспектор в Агенция
Митници в присъствието на един свидетел,
съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 2600/14.12.2017г.
против жалбоподателя.Описаното деяние е квалифицирано, като
административнонаказателен състав по чл.18,ал.1 от ВЗ, а посочени за нарушени
са законовите разпоредби на чл.11а, ал.1 от ВЗ, вр. чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 и
ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ / за недеклариране на пренасянето през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и водене на митническите регистри по чл.10а ВЗ/.
Така съставеният акт се предявил на нарушителят,като екземпляр от него му е бил
връчен срещу подпис лично на жалбоподателката.
С резолюция за
прекратяване на административнонаказателната преписка № R-2847/2017г. на
08.01.2018г. АНО е приел,че в съставения Акт
за установяване на административно нарушение № 2600/14.12.2017г. против жалбоподателя има допуснато съществен
порок,касателно мястото на извършеното нарушение,доколкото на едно място било
посечоно МП Капитан Андреево,а на друго МП Ж.П. Гара Свиленград,поради което е
приел,че следва това производство да бъде прекратено ,а в срока по чл.34,ал.1 от ЗАНН /в срок до 14.03.2018година да бъде съставен нов законосъобразен АУАН при
спазване изискванията на закона.
Изпратена е покана
до жалбоподателя за съставянето на нов АУАН,която покана след връщане на
писмото в цялост с отбелязване,че пратката е непотърсена е била връчена на
06.03.2018година на пълномощника й адв.Йо..
На
13.03.2018година е бил съставен нов акт за установяване на административно
нарушение №330/13.03.2018година от актосъставителя С. в присъствието на двама
свидетели в отсъствието на жалбоподателя ,
за извършено нарушение чл.18,ал.1
от ВЗ, чл.11а, ал.1 от ВЗ, вр. чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба №
Н-1/01.02.12г на МФ / за недеклариране на пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митническите регистри по чл.10а ВЗ/ на МП Ж.П. Гара
Свиленград.
На 02.05.2018година на основание
чл.43,ал.6 от ЗАНН е спряно производството по АУАН №330/13.03.2018година.
С писмо с рег.№32-90509/26.03.2018година
е изискано съдействие от Зам.Началника
на Митница Пловдив за връчване на жалбоподателя на съставения АУАН, като с писмо с
рег.№32-129257/08.05.2018година Зам.Началника на Митница Пловдив е уведомил
АНО,че нарушителят не е открит на адреса,въпреки многократните му посещения от
служители на Митница Пловдив
С писмо с рег.№32-144005/21.05.2018год.
е изискано съдействие от Началника на ОД на МВР Пловдив за връчване на
жалбоподателя на съставения АУАН, като с
писмо с рег.№317000-5729/29.05.2018год. е отговорено,че не е в компетенциите на
ОД на МВР да връчват актове за установяване на административни нарушения.
Поискано е и съдействиеот ГПУ
Свиленград за установяване на
жалбоподателя при преминаването й през държавната граница с оглед съдействие за
връчване на процесния АУАН на нарушителя.
Изискано е съдействие от Общинска
полиция Пловдив за връчване на АУАН с писмо с изх.№ 18 АГ 230/30.07.2018г. и до
Кмета на гр.Пловдив /л.17 от АНПр/,като с писмо с
рег.№237200-6275/06.08.2018година ОД на МВР Пловдив , сектор Общинска полиция
гр.Пловдив е уведомен АНО ,че процесния
АУАН не е връчен,като към писмото е приложена докладна ,съгласно която адреса е
посещаван на 03.08.2018 и 04.08.2018г. многократно,но лицето не е било открито
на адреса,като по сведения на вуйчо й ,същата е адресно регистрирана там,но не
е живяла на адреса,а в момента се намирала в Белгия.
С писмо с
изх.№32-212676/23.07.2018година експерт в Агенция Митници до Началника на МП
Капитан Андреево е поискано съдействие за връчване на процесния АУАН с оглед
неоткриването на нарушителя на известния по АНПр адрес.
Новият АУАН е бил връчен на
жалбоподателя на 03.08.2018год. видно от разписка приложена на л.10 от АНПр.
В
тридневения срок не е постъпило възражение по така съствения и връчен
впоследствие на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение.
С молба с вх.№32-263126/12.09.2018г.
жалбоподателката е уведомила АНО , че е променила адреса си,като е посочила
друг адрес за връчване и призоваването й по адм.производство.
След получаването на АНП,
Зам. Началникът на Митница Бургас на 17.09.2018г е издал обжалваното НП № 1522/2018
от 17.09.2018г.
Със същото,АНО е приел за
осъществен от страна на жалбоподателя административнонаказателният състав по
чл.18,ал.1,вр.чл.11а,ал.1ВЗ, поради което за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с чл.11а,ал.1 от
Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба №
Н-1/01.02.2012г. за недекларарнето на пренасяне през границата на страната на
парични средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене но митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с
чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е наложил
административно наказание “Глоба” в размер на 1000,00 лв. и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА 14 000 евро.
НП е редовно връчено –
лично на адреса посочен от жалбоподателя на нейната майка - на 09.11.2018г.
Видно от приетото като
доказателство по делото Заповед №4133 от 03.06.2017 година на Директора на Агенция Митници ,съгласно която
Фучеджиев е преназначен на длъжността Зам.Началник на Митница Бургас и в тази
връзка видно от Заповед № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на финансите се
доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Зам.Началник на
Митница Бургас. Посочената Заповед № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на
финансите е относима към компетентността на контролния - митнически орган да съставят АУАН за
нарушения по чл.18,ал.1 и ал.5 от ВЗ, към датата на нарушението, по силата на
делегация - изрично оправомощаване от
надлежния орган носител по закон на тези
права – Министъра на финансите . Видно от Заповед №3783/03.08.2017година
актосъставителя С. е възстановен на длъжността старши митнически инспиктор към
Митница Бургас,считано от 02.08.2017година,като е приложена и длъжностна
характеристика за заеманата от него
длъжност,включваща и задължението му да съставя актове за установяване на
административни нарушения.Поради това санкционния акт и АУАН, безспорно са
издадени от материално компетентен орган по смисъла на чл.18,ал.10 ВЗ.
Така изложената фактическа
обстановка, приета за установена от съда, кореспондираща с приетата от АНО в
НП, съдът изведе въз основа на съвкупен
анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство,
както и доказателствените средства, приложени в АНПр. Както писмените, така и
гласните доказателства/ В.С.С. и Г.Н.К. / са относими към релевантните по
делото факти и се кредитираха за достоверни. Свидетелските показания на
разпитаните по делото митнически служители-св. В.С.С. и Г.Н.К., са безпротиворечиви по отношение на основните
факти, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондират и с
писмените доказателствени средства приобщени по делото, поради което и съдът ги
възприема изцяло за обективно верни. Предвид това, за съдебният състав не
възникват каквито и да е съмнения в достоверността на показанията на тези
свидетели, като те не се опровергават и от др. гласни доказателства, вкл. и от
приобщените по делото писмени такива. Разпитани в хода на настоящото
производство-свидетелите В.С.С. и Г.Н.К., възпроизвеждат обстоятелствата при
проверката, в хронологичния ред на осъществените действия, извършения оглед на влака
и купето в което е пътувала
жалбоподателката и преглед й и на личният й багаж ,както и констатирането на
нарушението, потвърждават фактическото му извършване от нарушителя, като дават
сведения за осъществената комуникация между тях и жалбоподателя, както и
относно ,съставянето и предявяването на акта. Показанията на тази група
свидетели, съдът кредитира изцяло с доверие, считайки ги достоверни и
добросъвестно дадени, доколкото не се намираха основания за тяхната критика,
предвид липсват на противоречия в
тях и на индиции за предубедеността им,
от друга страна те не се не компрометират и при съотнасяне по между си и с
останалите доказателствени източници-писмените, с които колерират и намират
подкрепа.
С правна преценка за
достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
преписката, приобщени по реда на чл.28 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, като цени същите за възпроизведените в тях факти, считайки ги
верни по съдържанието си и респ. автентични по признака авторство. Те не се
оспориха и от страна на жалбоподателя. Посочените писмени доказателства, се
ползваха при формиране на фактическите и
правни изводи относно релевантни факти по делото, както и косвено за проверка
достоверността на непосредствено събраните доказателства в настоящото
производство.
При
така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице –надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат и е
процесуално допустима.
Преценена по същество,
същата се явява частично основателна, за което съдът привежда следващите правни
съображения:
Извършвайки проверка за
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
съобразно правомощията си в настоящото
производство и релевираните от защитата възражения, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки
за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на Д.С.К. е ангажирана в напълно редовно
учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на
НП по следните съображения.
Неоснователно се явява
наведеното в жалбата въззивно оплакване, че по отношение на наказаното лице е
проведено административно-наказателно преследване, което по своята същност се
явява прекратено, а като такова и незаконосъобразно инициирано и проведено. В
разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН се
предвижда, когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е
извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени
във вина, наказващият орган да прекрати преписката с мотивирана резолюция.
Наред с горното обаче, макар в някои случаи да е установено авторството и
виновността на определено административно-наказателно отговорното лице по
отношение на конкретно административно нарушение, отговорността му не може да
се ангажира законосъобразно, поради наличието или липса на определени
юридически факти. Административно-наказващият орган в лицето на Зам. Началника
на Митница Бургас с резолюция от 08.01.2018г. прекратява АНП № 2847/2017 по
описа на Митница Бургас, стартирано със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение № 2600/14.12.2017г. Безспорно, липсата на минимално
изискуеми реквизити на акта или липсата на факти от обективната действителност,
релевантни за случая, няма да позволят на наказващия орган да формира
еднозначни изводи от фактическа и правна страна, поради което това ще
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което прегражда
по-нататъшното законосъобразно развитие на производството и именно затова
следва порочно образуваното АНП да се прекрати с мотивирана резолюция от
компетентния орган. Именно така е процедирано и в конкретния случай. Няма
законова пречка след или едновременно с издаване на резолюцията, при условие,
че не са изтекли сроковете по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, да се състави нов акт
за същото нарушение, вече при спазване на законовите изисквания за това,което
безспорно е сторено в случая. Съдът приема, че административният орган
прекратил първоначално образуваното административно производство е
компетентният за това и процедирайки по този начин не допуска нарушение на
закона на плоскостта на правото на защита на наказаното лице. В действащият
национален и европейски правопорядък е налице забрана за едновременно
ангажиране на наказателна и административна отговорност по отношение на едни и
също лице за едно и също деяние, покриващо признаците на престъпление и
административно нарушение. Настоящият случай обаче не е такъв. Налице е
прекратяване на административно-наказателно производство и то още преди по
същото да е постановен крайният акт-наказателното постановление, който да е
влязъл в законна сила, за да се приема, че с издаване на АУАН № 330 от
13.03.2018 г. против настоящия въззивник за същото деяние е налице повторно
преследване. За да прекрати веднъж инициирано административно производство и да
разпореди образуване на ново такова, митническият орган действа изцяло
законосъобразно, в рамките на компетентността си по закон, с цел да не се допусне
опорочаване на административно-наказателната процедура, която да завърши с един
законосъобразен акт/в тази насока Решение № 107 от 14.04.2016 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 55/2016 г.; Решение
№ 153 от 12.03.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 331/2017 г.и др./.
Що се отнася до наведените в жалбата доводи,че
процесният АУАН № 330 от 13.03.2018 г. е издаден в нарушение ,съдът намира
следното:Очевидно при неявяване (след покана за съставяне на АУАН,каквото е
била налице и е била надлежно връчена на пълномощника на жалбоподателя,след
неоткриването му на адреса посочен от него,тъй като пратката е върната в цялост
като непотърсена) и съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя няма възможност
актът да се връчи на нарушителя лично срещу подпис в момента на съставянето му.
Не изпращайки представител и не явявайки се на определената от контролните
органи дата за съставяне на АУАН, нарушителят сам се е поставил в невъзможност
да му бъде предявен и връчен акта при съставянето му. Действително в ЗАНН е
предвидено, че при съставен АУАН в отсъствие на нарушителя актът се изпраща за
предявяване и подписване на съответната служба или ако няма такава – на
общинската администрация по местоживеене на нарушителя / чл. 43, ал. 4 от ЗАНН/,което безспорно е
сторено.
След като в указания в
поканата срок нарушителят не се е явил, актът е съставен в негово отсъствие,
съгласно нормата на чл.
40, ал.2 от ЗАНН и съответно актосъставителят не е могъл да изпълни
задължението си да предяви и връчи акта лично на нарушителя. С оглед
установената невъзможност за връчване, в съответствие с нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН АУАН е изпратен за
предявяване и подписване на съответната служба /Митница Пловдив /,а също така и
на общинската администрация по местоживеене на нарушителя. Видно от съдържащите
се в административната преписка писма, адресата не е открит на адреса си,като
от изготвената докладна се установява,че същата не е живяла на него, а се
намира в чужбина. При това положение, с оглед представените доказателства по
делото, съдът приема, че в случая са спазени законовите изисквания на
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН и няма допуснати съществени нарушения при
съставяне и връчване на АУАН. В този смисъл не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на лицето.
Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение,
което се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв
начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на
спора.
Що се отнася до доводът
на жалбоподателя за спиране на адм.производство в нарушение на разпоредлите на
ЗАНН,съдът счита същото за неоснователно. Производството по втория акт е било
спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, който гласи, че „ Когато нарушителят
след щателно издирване не може да бъде намерен това се отбелязва в акта и
производството се спира”. Ето защо съдът счита за правилни и законосъобразни действията на
административно наказващия орган по отношение спирането на АНП след връщането
на акта на актосъставителя заради това,
че нарушителят не е открит на постоянния му адрес /чл.52, ал.3 от ЗАНН /.
Административно наказателното
производство, образувано със съставяне
на АУМН 330 от 13.03.2018г.,
законосъобразно е било спряно с резолюция на актосъставителя, отбелязана е и
дата на спирането.
Наказателното
постановление е издадено от материално компетентен органи, съгл. чл.18,ал.10
ВЗ, в надлежната форма, по съответния
ред и има необходимото съдържание и реквизити, съгласно изискванията на
57,ал.1,т.1-10 от ЗАНН,като не се споделя доводът на жалбоподателя за липса на
компетентност ,видно от приобщените по делото Заповеди и длъжностна
характеристика на актосъставителя.
Категорично доказана по
основание и в темпорално измерение/време/ е и материалната компетентност на
Зам. Началника на Митница Бургас, в качеството му на АНО, с надлежно възложени
правомощия, делегирани от наказващия орган по закон, на основание чл.18,ал.10
от ВЗ - министъра на финансите, както и
валидното упражняването им по силата на съвместявано изпълнени на функциите на
длъжността Началник на Митница Свиленград,
съгласно приетите Заповеди № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на
финансите и Заповед№ 4133 от 03.06.2017
година на Директора на Агенция митници. Изводите в тази насока, следват от
предметния обхват, правното основание за издаването и авторството на всеки от
тези административни актове.
Словното описание на
твърдяното нарушение и обстоятелствата при извършването му са изложени достатъчно конкретно, точно и
изчерпателно, поради което позволяват безспорната му индивидуализация, като
изпълнително деяние, както и правната му квалификация на административно - валутно нарушение, във
фактическия състав на чл.18,ал.1 от ВЗ и във вр.чл.2,ал.1 и чл.9 от Наредба №
Н-1/01.02.12г на МФ, каквато е и дадената в НП, при ясно указани формата на
изпълнителното деяние и неговия механизъм – неизпълнение на задължението за
писмено деклариране на парична сума над допустимия размер, пренасяна през
границата от Р България за трета за ЕС страна.
Същевременно изложените
фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на обективни
елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правните норми от цитираните
нормативни актове, които очертават правната уредба на действащия валутен режим
и контрол, а цитираните конкретни разпоредби, установяват пряко задължението за
деклариране на носени през границата парични средства, в размер на и повече от
10 000евро. Т.е. дадена е правилна правна квалификация, съответстваща на
словесното фактическо описание на нарушението и правилно са посочени текстовете
от ВЗ и Наредба № Н-1/12г на МФ, приложими към неизпълнение задължението за
писмено деклариране на парични средства -валута, които се пренасят през
границата.
От др. страна съществува
пълно съвпадение между основните елементи на
фактическото обвинение –време, място, субекта извършител, констатирани в
АУАН и приетата от АНО, включително при идентичност на нарушения материален
закон – ВЗ регулиращ режима на сделките с валутни ценности, по смисъла на чл.1
от същия нормативен акт. В тази фактически
и правни рамки се е произнесъл и АНО. Последното налага извод, че е
налице единство между словесното описание на нарушението, като противоправно
деяние и в двата акта, така и на правната квалификация, при съотв. процесуални
изисквания към тяхното съдържание.
Налице са всички останали
реквизити от минимално изискуемото съдържание на НП, съгласно императивното
предписание на чл.57,ал.1 ЗАНН, предвидени в т.1-10, в същото е материализиран
подписа на неговия издател – персонално АНО, видно от екземпляра приложен в
АНПр, както и фигурира отразено, непосредствено преди диспозитива, и правното
основание за делегацията -
чл.18,ал.10ВЗ, указано е и правото на обжалване – срокът, редът и начина
за това /отпечатани на санкционния акт/.
Спазени са и
процесуалните срокове при издаване на НП, предвидени в чл.34 ЗАНН,като не се
споделя и този довод на жалбоподателя,че обжалваното НП било издадено извън
шест месечния срок визиран в горепосочената разпоредба.Безспорно съставения в
последствие АУАН №330/13.03.2018година е бил спрян на 02.05.2018година ,поради
неоткриване на нарушителя. Спирането касае процедурата, но не по отношение
нарушителя, а относно срока за издаване на НП. Тоест, в конкретния случай, при
образувано АНП със съставяне на АУАН /при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, в
отсъствие на нарушителя/ и потърсване на нарушителя чрез официална
кореспонденция между АНО и трети компетентни органи, самият орган може да
издаде заповед за спиране. Що се касае до възобновяването, в случая
производството автоматично се е възобновило от момента на връчване на
жалбоподателя на препис от АУАН на 03.08.2018 г., поради което е без значение
обстоятелството, че в тази насока няма изрично волеизявление. За последното,
подобно изискване в ЗАНН въобще не е предвидено. Именно с оглед на това и съдът
приема, че точно на тази дата е възобновено административно наказателното
производство.
Предвид това съдът
констатира,че с резолюция актосъставителя законосъобразно е спрял
административно-наказателното производство на 02.05.2018г., като от съставяне
на АУАН /13.03.2018г./ до спиране на производството са изтекли 1 месец и 19
дена, а от възобновяването му /извършено с връчване на 03.08.2018г. на
жалбоподателя на препис от АУАН, съставен в условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН -
след изпратена и получена покана от пълномощника му,след неоткриването му на
адреса посочен от него да се яви за съставянето му/ до издаване на НП са
изтекли още 1месец и 14 дни, т.е. общият времеви период от издаване на АУАН,
след спиране и възобновяване до издаване на НП, не надвишава определения от
законодателя 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като в случая е изтекъл
период от 3 месеца и 13 дни.
Съобразно изложените до
тук правни съображения, след като не се установиха допуснати процесуални нарушения при
издаването на обжалваното НП, които да са от категорията на съществените
такива, вкл. и твърдяните от защитата, съдът не намери формални основания за
отмяна. В този смисъл, обжалвания санкционен акт е законосъобразен – изцяло от
процесуалноправна страна.
Правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят Д.С.К., приемайки че същата е осъществила съставът на валутно
нарушение по чл.18,ал.1 ВЗ.
Събраните в хода на
производството гласни доказателства- показанията на св. В.С.С. и Г.Н.К., които
се кредитираха изцяло, както и косвено писмените доказателствени средства,
установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо
нарушение на действащия валутен режим. Въз основа на същите, безспорно се
доказа по делото/а и не се оспорва от страна на жалбоподателя/, че на 14.12.2017г.
около 01,30часа, на МП – ЖП Гара Свиленград, Д.С.К., преминавайки държавната граница, за трета страна – Р.
България през Р. Турция , не е изпълнила задължението си за писменото им
деклариране по установения ред, пред митническите органи, представяйки валутна митническа декларация по образец
изнасайки парични средства в наличност, в размер 14 000 евро.
С императивните
предписания на чл.11а, ал.1 от ВЗ и чл.2,ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на
Министъра на финансите, обн. Дв бр.10/03.02.12г и влязла в сила, действаща към
датата на деянието-14.12.2017г, като
подзаконов нормативен акт по приложение на ВЗ /приета на основание
чл.14г от ВЗ във връзка с приложението чл.10а,чл.11,ал.3 , чл.11а и др.
ВЗ/, установено е изрично задължение за деклариране пред
митническите органи на пренасяните парични средства в размер на и повече от
10 000 евро,или тяхната равностойност в левове или др. валута, за или от
трета страна, която не е държава -член
на Европейския съюз. Правилото е дефинирано идентично в диспозицията на всяка
от двете разпоредби, като задължението е изпълнимо във формата на писмена
декларация – валутна митническа декларация. По-специално, нормата чл. 2 от
Наредбата пряко препраща, относно реда и начина за деклариране към чл. 9 от
същия подзаконов акт, съгласно която последна разпоредба - „Лицата задължително
попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства
по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7.”
Същевременно с
чл.8,ал.3 от Наредбата е установена
презумпция относно неизпълнението на задължението за деклариране, като според
диспозицията на същата -„В случаите, когато пренасяните през границата на
страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и
от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор
("нищо за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през
митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно
декларирана информация”. Приложението й е свързано с др. законова презумпция,
нормативно закрепена в нормата на чл.11а,ал.5 ВЗ, в която изрично е указано, че
задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В обобщение
при така очертаната правна регламентация
от цитираните разпоредби на ВЗ и подзаконовия акт по неговото приложение Наредба № Н-1/12г
издадена от МФ, налице е правнорегламентирано задължение за попълване и
представяне пред митническите органи на писмена декларация – валутна,
митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната
парични средства в размер на и повече от 10 000евро или тяхната равностойност
в лева или др. валута, от или за трета
страна. По аргумент за обратното от
чл.11б от ВЗ, трета страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Негов
адресат, т.е. правнозадължено е лицето което ги държи и декларирането се
извършва по негова инициатива - на
пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите служители, за
разлика от хипотезата на чл.11б ВЗ, нито пък последните са задължени във всеки
случай да предоставят валутна декларация на пътуващите лица. В този смисъл,
изпълнението му не е свързано априори с насрещно задължение от страна на
митническите органи или действия, да
отправят нарочна покана за деклариране,
при въведеното разграничение следващо от наличната специална норма на с
чл.11б ВЗ. Неизпълнението на
задължението за деклариране на носена валута в наличност, в и над размера 10
000евро - освободен от митнически контрол, съставлява
административнонаказателен състав по чл.18,ал.1 ВЗ, каквато правилна правна
квалификация е дал и АНО. За неговата
съставомерност, достатъчно е недекларирането в надлежната форма, с декларация
по утвърдения образец- валутна декларация, следващо от отрицателния факт на
липсата на такава.
В конкретния случай
доказа се, жалбоподетелят Д.С.К. е пренасяла валута- евро в
размер 14 000 , надвишаващ освободения от митнически контрол, която фактически
е пренасяла за трета страна, каквато безспорно е Р. Турция, поради което е била длъжна да попълни и
представи митническа-валутна декларация,
съгласно чл.11а,ал.1 ВЗ, във вр. чл.2,ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1/12г на МФ.
Като същото, вече се посочи, е изпълнимо по
реда и начина установен в чл.9 и за
нея, отивайки за трета за ЕС страна, то е възникнало с обективния акт
при предприемане за излизането й от територията на Р България , която е част от
територията на Общността/ЕО/. Именно това свое задължение тя не е изпълнила при
предприемане за излизането й от страната и доколкото не е направено деклариране
в дължимата и изискуема форма - писмено,
налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на задължението.
С бездействието си Д.С.К. е нарушила посочените разпоредби
и изводите на АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна
страна на деянието се установява от еднопосочните показания на свидетелите – на
св. В.С.С. и Г.Н.К., кредитирани от съда,
които са преки по доказателствения си ефект и потвърждават факта на
недекларирането от нейна страна при митническата проверка и
липсата на каквото й да е изявление за обявяване на носената от нея
валута –евро, така също и последващото
откриване на паричната сума, едва след
извършена ЩМП, при който са намерени –в личния й багаж и и в нея самата
процесните 14 000евро. Освен посочените гласни доказателства, за доказването
на последното фактическо обстоятелство, съдът цени съдържанието на
горепосочените писмени източници, всички които анализирани в съвкупност са с
еднозначна насоченост. Безспорен факт по делото, установим - категорично, въз
основа на формираната доказателствена съвкупност, е че жалбоподателят Д.С.К. не е попълнила и не е
представила пред митническите органи изискуемата писмена валутна
митническа декларация, по установения образец утвърден от МФ /чл.9,ал.1 от
Наредбата/, нито е обявила устно
наличната у нея парична сума във валута- евро. Нещо повече, тази
информация тя изцяло и напълно
съзнателно е укрила от митническите органи,
давайки отрицателен отговор с изявление че няма какво да декларира,
след отправено й изрично запитване,
пренася ли стоки - валута или др., който въпрос несъмнено е разбрал тъй като е
отговорил отрицателно, както несъмнено и безпротиворечиво се доказва от
свидетелските показания, възприети и оценени с доверие от съдебния състав. Предвид тези обективни факти, а именно
- и дадената невярна информация за носената валута с отрицателния отговор във връзка
с пренасяни вещи/стоки, абсолютно доказано
е осъщественото от страна на жалбоподателя валутно нарушение. И това е така,
доколкото това задължение за деклариране по смисъла на чл.11а,ал.1 ВЗ е
изпълнимо по инициатива на пътника, без да е обвързано с покана от страна на
митническите органи или др. тяхно действие, за разлика от чл.11б ВЗ, където
това е изрично предвидено, а това
съображение вече се изтъкна от съдебния състав. Иначе казано, неговото
изпълнение не е в зависимост от отправянето на покана и при митнически контрол
пътника не се освобождава от задължението да обяви вещите, вкл. и пари/валута и
др. под особен режим, предвид въведеното разграничение с чл.11б ВЗ
регламентиращ пренасяне на парични средства от една европейска държава в др.,
когато валидно е „поискване”-то от митническите органи, за да се декларира. С
оглед приложимото правило на чл.11а,ал.1 и чл.2,ал.1,вр.чл.9 от Наредба №
Н-1/12г на МФ, които норми имат императивен характер и не допускат отклонения
от предписанието което установяват, нито търпят изключения, в хипотезата на
пренасяне – внасяне или изнасяне на парични средства от трета страна – Р
Турция, каквато конкретно е и настоящата доказана по делото, винаги и във всеки случай е задължително
декларирането, в предвидената надлежна форма, без да е необходимо отправянето
на нарочна покана към пътника за да бъде
изпълнено същото.
След като по делото безспорно се доказа, че жалбоподателя е
имал и носил в себе си парична сума в
установения размер, а именно 14 000 евро и надхвърлящ минималния праг 10 000евро, която
сума е пренасяла през границата, при
излизането си от Р България, за трета за ЕО страна - Р Турция, тя е била обвързана от задължението да декларира същите писмено,
съгласно императивното предписание на
чл.11а,ал.1 ВЗ и чл.2,ал. 1 от Наредба Н-1/12г на МФ и по реда указан в чл.9 от
Наредбата – със съответната валутна митническа декларация. Последното, на което
е бил безспорен субект, тя обаче не е изпълнила, предвид категорично установения отрицателен факт за
липсата на представена писмена валутна декларация и тъй като не е сторила
това, то няма спор, че е нарушила посочените разпоредби на закона. От
тук, налага се безпротиворечив правен извод, да е налице фактическо неизпълнение на задължението от нейна
страна. В случая не само отсъствието на подадена писмена декларация по образец,
но и изричното отрицателно изявление на Д.С.К.,
в отговор на въпроса на митническите служители носи ли се стоки и валута, е
достатъчно и обективно субсумира неизпълнение на това задължение, по смисъл на
чл.11,ал.5 ВЗ,вр.чл.8,ал.3 от Наредба № Н-1/12г на МФ, доколкото така дадената
информация е била невярна, предвид реалното наличие у нея на носена сума в
евро, впоследствие вече открита, едва
при ЩМП.
С това си бездействие,
неподавайки указаната декларация по образец, жалбоподателят е консумирал
административнонаказателния състав на чл.18,ал.1 от ВЗ, в хипотезата на предложение
3-то и извършеното от нея деяние се явява съставомерно по обективните си
признаци, както и от субективна страна.
Налице е и субективвият
признак от състава на нарушението - вината, деянието е извършено с пряк умисъл.
При съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и митническия режим,
включително и задължението за писмено деклариране на носената валута е било известно на жалбоподателя Д.С.К., както с оглед структурата на
МП, така и обстоятелството - ноторно известно, за наличието на поставени указателни табели на
МП „Ж.П. Гара Свиленград”, в които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата
да декларират носените от тях стоки или валута над определени размери, като тяхното местоположение е изключващо
пропускането им от преминаващите лица.
Ето защо съдебният състав приема, че жалбоподателят е реализирал и
субективните признаци на посочения административнонаказателен състав –
чл.18,ал.1 ВЗ, вр.чл.11а,ал.1 от ВЗ и чл.2,ал.1 и чл.9 Наредба № Н -1/12г.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за др. различен
правен извод, освен този, че напълно
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят
Д.С.К.. С тези правни съображения
съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от материалноправна
страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.
В контекста на изложените
правни аргументи, съдът намира за напълно Наложеното на жалбоподателя наказание-глоба
в размер на 1000 лв е определено при правилно приложение на съответната
санкционна разпоредба-чл.18,ал.1 ВЗ,съставът на която е осъществен в случая.
Същото АНО е индивидуализирал в минимален размер, съобразно установените в
закона минимален праг – 1000лв и максимум на санкцията – 3000лв, отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, включително и конкретното количество недекларирана
валута, което не е изключително значително в цифровото си изражение от 14 000
евро- съобразно предвидения праг за деклариране – 10 000евро. Последните
факти, както и обстоятелството,че
нарушението е първо по ред за жалбоподателя, доколкото липсват даннни по
делото тя да е санкционирана за др. нарушения по ВЗ обосновават наличие на
смегчаващи вината обстоятелства. В
контекста на тези правни аргументи, съобразно установеното по делото, съдът
намира за напълно оправдано и повече от справедливо наложеното административно
наказание глоба в размер 1000 лв, с
оглед тежестта на извършеното нарушение. Липсват основание за неговото
редуциране, т.е. изменение в намаляване на неговия размер, поради което и
НП следва да бъде потвърдено в частта по
пункт ІІ – досежно наложената парична санкция-глоба.
Съдът намира НП за незаконосъобразно в частта
на постановената репресивна мярка-
“отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението, а именно
недекларираната парична сума, в размер 14 000 евро, визирана в пункт І-ви.по следните съображения.
Действително това разпореждане е изрично
предвидено в разпоредбата на чл.20,ал.1 ВЗ, в случаите на осъществено нарушение
по чл.18 от с.закон.
Съдът
вземайки впредвид Определение №1086412 от 12 юли 2018г.на Съдът на
Европейския Съюз по Дело С-707/17,както и Решение от
16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475,приема
следното:
Както
се посочи по горе към датата на извършване на настоящото нарушение ВЗ предвижда административно наказание глоба от
1000 до 3000лева ,като в разпоредбата на чл.20 от с.н.а. е предвидено че „предмета на
нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се
отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде
установен.”. Българският наказателен съд е изправен пред съществени затруднения как
да приложи санкционния закон така, че неговото решение да е законосъобразно
както според националното, така и според европейското право.Затрудненията,
произтичащи от приложението на европейското право, намират своето разрешение в
самото европейско право. То има предимство пред националното право, прилагането
на което не може да доведе до осуетяване на неговата ефективност -
включително и относно изискването за налагане на "съразмерно"
наказание. В случая Регламент № 1889/2005, макар да има пряко действие, не
посочва конкретния вид и размер на наказание,а още по малко и допълнителна
санкция,каквато се явява по чл.20, поради което санкцията за адм.нарушение по
чл. 18 ВЗ не може да се заимства от него. Националният съд обаче е обвързан от
Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-707/17. В тези два съдебни
акта Съдът на Европейския Съюз се приема,че в съответствие с съображения 2, 5 и 6 от
Регламент № 1889/2005 целта на регламента е да предотврати, да възпира и да
предотврати въвеждането на приходи от
незаконни дейности във финансовата система и тяхното инвестиране след
изпирането от предприятието, наред с другото, на принципа за задължително
деклариране на такива движения, позволяващ събирането на информация относно
тях/т.18. по дело С-255/14/. В т.20; 21 и 22 от последното ,съдът е посочил,че съгласно член 9, параграф 1 от този
регламент всяка държава-членка въвежда санкции, които да се прилагат в случай
на неспазване на задължението за деклариране. Съгласно тази разпоредба
санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В
това отношение напомня, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда, при
липсата на хармонизиране на законодателството на ЕС в областта на санкциите,
приложими в случаите, когато не са спазени условията, установени от
договореностите по това законодателство, държавите-членки са оправомощени да
изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче трябва да
упражняват това правомощие в съответствие с правото на ЕС и неговите общи
принципи и следователно в съответствие с принципа на пропорционалност (вж.
Решения по дело Ntionik и Pikoulas , C-430/05, ЕС: C: 2007:
410, 53 и Urbán , C-210/10, ЕС: C: 2012: 64, параграф
23). По-специално, административните или наказателните мерки, разрешени от
националното законодателство, не трябва да надхвърлят необходимото за
постигането на законно преследваните от това правни цели цели (вж. Решения по
дело Ntionik и Pikoulas , C-430/05, ЕС: C: 2007 : 410,
параграф 54 и Urbán , C-210/10, ЕС: C: 2012: 64,
параграфи 24 и 53). В решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski
(C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31), Съдът приема, че глоба —
която е в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази
сума е по-голяма от 50 000 EUR, и която глоба е наложена за
неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент
№ 1889/2005 — не изглежда съразмерна предвид естеството на
съответното нарушение. Всъщност Съдът приема, че подобна глоба надхвърля границите
на необходимото, за да се гарантира изпълнението на посоченото задължение и да
се осигури осъществяването на преследваните с този регламент цели, тъй като
санкцията по член 9 от споменатия регламент има за цел да се санкционират
не евентуални измамни или противозаконни действия, а само неизпълнението на
това задължение/като съдът говори единствено за предвидената в унгарския
закон глоба,която не е съчетана с отнемане на процесната валута/.По наказателно
производство във връзка с отправеното преюдициално запитване /НОХД №641/2017г.
по описа на РС Свиленград по което е образувано дело С-707/17 на СЕС/ ,съдът
препраща към мотивите дело С-255/14 и отделно констатира, че макар предвидените
от националното право санкции да са приложими само в случаите, когато
недекларираната сума е на стойност „в особено големи размери“, фактът, че
разглежданата в главното производство национална разпоредба предвижда отнемане
в полза на държавата на недекларираната сума в съчетание или с лишаване от свобода до шест години, или с глоба в
размер на двойната сума на недекларираната сума пари в брой, надхвърля
границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за
деклариране.В това отношение припомня, че видно от съображения 3 и 15 от
Регламент № 1889/2005, същият този регламент има за цел осигуряването на
по-ефикасен контрол върху движението на парите в брой, които влизат във или
излизат от Съюза, за да се попречи на въвеждането на печалбите от незаконни
действия във финансовата система, като при това се спазват принципите, признати
в Хартата (решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14,
EU:C:2015:475, т. 32),поради което е Решил,че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се
тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА национална правна уредба като
разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на
задължението за деклариране по член 3 от този регламент предвижда, от
една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга
страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на
двойната сума на предмета на престъплението.При това положение и съобразно
европейската практика по сходни дела ,настоящият съдебен състав счита,че
предвиденото в чл.18,ал.1 от ВЗ на адм. Наказание Глоба, в съчетание с
предвидената санкция в чл.20 от ВЗ се явяват несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед на
преследваните с Регламент [№ 1889/2005] цели в противоречие с принципа за
пропорционалност на нарушението ,респ. престъплението и наказанието ,то съдът намира че не следва да приложи
чл.20 от ВЗ спрямо жалбоподателя,като норма противоречаща на правото на ЕС.Аргумент за което е и ,че
не се установи по делото сумата да е печалба от незаконни действия във
финансовата система. Именно по тези съображения съдът намира,че в тази част
обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.
Доколкото се явява част
от дължимия съдебния контрол, съдът дължи правно обсъждане и относно
приложението на чл.28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав,
процесното административно –валутно нарушение не разкрива характеристиките на
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не може да се квалифицира като
такъв, Поради това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно
приложение на закона. За конкретния случай, не се установяват фактически
обстоятелства с ефект на смекчаващи, извън вече обсъденото – първо ред
нарушение, който да обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като
формално – настъпването на вреди не е съставомерен елемент, освен това за
процесното, следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи
тежестта на деянието и съотв. обществената му опасност, според данните по
делото -
размера на пренасянето през границата и недекларирана валута, като
конкретния размер в параметри на 14 000евро е определяемо за
значително, така и в левовата си
равностойност.Допълнителен аргумент се извежда и от характера на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка –административнонаказателна,
свързани с действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради
важността си са обект на засилена правна защита, с оглед охраняваните
интереси. Същите са строго
регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на паричните
потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от която е Р.България, като
всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ВЗ, респ.
еврепейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би могло да
се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и случаят да се
квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните оохранени от правото
интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието- в минимален
размер АНО е отчел смекчаващи обстоятелства, които обаче не са достатъчни да
обосноват квалификацията “маловажен случай”. Ето защо преценката на АНО по
чл.28 ЗАНН е законосъобразна. В този
смисъл не са налице материалноправни основания за неговата отмяна и същото
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1522 от
17.09.2018 година на Зам.Началника на Митница - Бургас, в частта в която на Д.С.К.
с ЕГН********** ***, за нарушение на
чл.18,ал.1 във вр с чл.11а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.2,ал.1 и
чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на
страната на парични средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със
тях и водене но митнически регистри по
чл.10а от ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 1000,00 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1522 от
17.09.2018 година на Зам.Началника на Митница - Бургас, в частта в която на Д.С.К.
с ЕГН********** ***, за нарушение на
чл.18,ал.1 във вр с чл.11а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.2,ал.1 и
чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на
страната на парични средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със
тях и водене но митнически регистри по
чл.10а от ВЗ на основание чл.20,ал.1 от ВЗ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА 14 000
евро, като противоречаща на правото на ЕС -разпоредбата на чл.20,ал.1 от ВЗ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му с касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :...................................