Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.08.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието
на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2377/2019г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за установяване по
отношение на ответника ЕТ „Г.Г-П.“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул. „****, че ищцата В.С.П. с ЕГН ********** *** е
придобила по давност правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, площ от 87.10 кв.м., административен
адрес: гр.Пазарджик, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул. „***, разположен в
сграда №1, построена в поземлен имот с идентификатор 55155.506.852,
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на
обекта- 1, ведно с и прилежащи части - изба № 4 с площ 5.78 кв.м. и 11.86 кв.м.
ид.части от общите части на сградата, при граници и съседи на самостоятелния
обект: на същия етаж - 55155.506.852.1.12, под обекта - 55155.506.852.1.9, над
обекта- няма.
Ищцата В.С.П.
твърди, че владее имота като свой собствен от 2005г. до настоящия момент, като
е противопоставила владението си на собственика към момента на завладяването ЕТ
„Гепан- Георги Панчов“, чрез изрично изявление до него и посредством подмяна на
ключалката от входната врата. Поддържа, че владението не е прекъсвано, както и
че не е смущавано до месец ноември, 2016г., когато ответникът ЕТ „Гепан- Георги
Панчов“ й връчил писмена покана да освободи имота, тъй като е негов. Твърди, че
към момента на отправяне на поканата е изтекъл 10-годишния давностен срок по
чл.79, ал.1 ЗС. Иска от съда да установи по отношение на ответника, че е
придобила правото на собственост върху имота по давност. Сочи доказателства и претендира съдебни
разноски.
Ответника
ЕТ „Гепан- Георги Панчов“ не е подал отговор на исковата молба.
Производството
е проведено с участието на М.Г. дс ЕГН **********, с адрес: Г., 81539, ****, в качеството на трето лице-помагач на страната на
ответника. Спорът относно встъпването на третото лице е разрешен окончателно от
въззивния съд с влязло в сила определение №600 от 12.11.2019г. по в.ч.гр.д.
№718/2019г. на ПОС.
Третото
лице помагач В.С.П. оспорва иска при твърдение, че в полза на ищцата не е
изтекла 10-годишната придобивна давност, той като същата е могла да завладее
имота най-рано през 2012г., когато е построена сградата, в която е разположен.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
приема от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на иска ищцата следва да установи при условията на пълно и
главно доказване началния момент и обстоятелствата, при които е установила
владението върху процесното жилище, начина, по който го е противопоставила на
собственика /освен ако това е било обективно невъзможно/ и конкретните действия
посредством които е упражнявала същото, както и неговата продължителност. Ако докаже, че е владяла в различни времена, предполага се, че е
владял и в промеждутъка, ако ответникът не установи противното – чл.83 ЗС.
В тежест на ответника е да докаже наличието на
смущаващи владението действия или такива, който са довели до неговото
прекъсване, както и че ищцата е държател на вещта /напр. установила е
фактическата си власт на облигационно основание/ или я владее за другиго –
чл.69 ЗС.
Първото
съдебно заседание по делото е проведено с участието само на ищцата. От нейния
пълномощник адв. К.П.-Г. е постъпило искане за постановяване на неприсъствено
решение при условията на чл.238 и 239 ГПК. Същото е отхвърлено от съда с
аргумента, че исковата претенция се оспорва от третото лице-помагач на
ответника, което своевременно е подало писмен отговор на исковата молба и което
съгласно чл.221, ал.1 ГПК има правата на главна страна с изключение на правото
да се разпорежда с предмета на делото. При това положение не налице първата
предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.238, ал.1 ГПК –
ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба.
Предвид
отказа на съда да постанови неприсъствено решение, на ищцата е предоставена
възможност да представи за разпит допуснатите свидетели, с които е заявила, че
ще установява факта на владението, начина и началния момент на завладяването.
Понеже ищцата не е осигурила свидетелите в две поредни заседания, съдът е
определил краен срок по чл.158, ал.1 ГПК, а след неговото изтичане е обявил
делото за решаване без събирането на допуснатите гласни доказателствени
средства.
При
това положение правопораждащите факти на спорното право, касаещи началния
момент и начина на завладяване на имота, както и фактическите действия,
посредством които е осъществено владението от ищцата са останали недоказани.
Нещо повече, от представените от третото лице писмени доказателства – акт за
приемане на конструкция от 10.09.2010г., констативен акт за установяване
годността за приемане на обект от 30.03.2012г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация
на строеж №67 от 08.06.2012г. се
установява, че носещата конструкция на жилищната сградата, в която се намира
процесния апартамент е приета на 10.09.2010г., а строежът е завършен напълно и
сградата е въведена в експлоатация на 08.06.2012г. При това положение е
изключено към датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2019г., а и
към началото на устните състезания по делото - 30.07.2020г., ищцата е
упражнявала давностно владение върху имота в продължение на 10г.
Ето
защо предявеният установителен иск е недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото ищцата дължи съдебни разноски на ответника на основание чл.78,
ал.3 ГПК, но същият не е представил доказателства за направени разноски и не
претендира такива.
На основание чл.78, ал.10 ГПК на
третото лице-помагач не следва да се присъждат разноски.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.П.
с ЕГН ********** *** против ЕТ „Г.Г-П.“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „**** ЗА
УСТАНОВЯВАНЕ между страните, че ищцата е собственик на основание чл.79, ал.1 ЗС
на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, площ от
87.10 кв.м., административен адрес: гр.Пазарджик, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик,
ул. „***, разположен в сграда №1, построена в поземлен имот с идентификатор
55155.506.852, предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент,
брой нива на обекта- 1, ведно с и прилежащи части - изба № 4 с площ 5.78 кв.м.
и 11.86 кв.м. ид.части от общите части на сградата, при граници и съседи на самостоятелния
обект: на същия етаж - 55155.506.852.1.12, под обекта - 55155.506.852.1.9, над
обекта- няма.
Производството е
проведено с участието на М.Г. дс ЕГН **********, с адрес: Г., 81539, ****, в качеството на трето
лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: