Решение по дело №2377/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 883
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 30 април 2021 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20195220102377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 18.08.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2377/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за установяване по отношение на ответника ЕТ „Г.Г-П.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „****, че ищцата В.С.П. с ЕГН ********** *** е придобила по давност правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, площ от 87.10 кв.м., административен адрес: гр.Пазарджик, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул. „***, разположен в сграда №1, построена в поземлен имот с идентификатор 55155.506.852, предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1, ведно с и прилежащи части - изба № 4 с площ 5.78 кв.м. и 11.86 кв.м. ид.части от общите части на сградата, при граници и съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - 55155.506.852.1.12, под обекта - 55155.506.852.1.9, над обекта- няма.

Ищцата В.С.П. твърди, че владее имота като свой собствен от 2005г. до настоящия момент, като е противопоставила владението си на собственика към момента на завладяването ЕТ „Гепан- Георги Панчов“, чрез изрично изявление до него и посредством подмяна на ключалката от входната врата. Поддържа, че владението не е прекъсвано, както и че не е смущавано до месец ноември, 2016г., когато ответникът ЕТ „Гепан- Георги Панчов“ й връчил писмена покана да освободи имота, тъй като е негов. Твърди, че към момента на отправяне на поканата е изтекъл 10-годишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС. Иска от съда да установи по отношение на ответника, че е придобила правото на собственост върху имота по давност.  Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.   

Ответника ЕТ „Гепан- Георги Панчов“ не е подал отговор на исковата молба.

Производството е проведено с участието на М.Г. дс ЕГН **********, с адрес: Г., 81539, ****, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника. Спорът относно встъпването на третото лице е разрешен окончателно от въззивния съд с влязло в сила определение №600 от 12.11.2019г. по в.ч.гр.д. №718/2019г. на ПОС.  

Третото лице помагач В.С.П. оспорва иска при твърдение, че в полза на ищцата не е изтекла 10-годишната придобивна давност, той като същата е могла да завладее имота най-рано през 2012г., когато е построена сградата, в която е разположен.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване началния момент и обстоятелствата, при които е установила владението върху процесното жилище, начина, по който го е противопоставила на собственика /освен ако това е било обективно невъзможно/ и конкретните действия посредством които е упражнявала същото, както и неговата продължителност. Ако докаже, че е владяла в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако ответникът не установи противното – чл.83 ЗС.

 В тежест на ответника е да докаже наличието на смущаващи владението действия или такива, който са довели до неговото прекъсване, както и че ищцата е държател на вещта /напр. установила е фактическата си власт на облигационно основание/ или я владее за другиго – чл.69 ЗС.

Първото съдебно заседание по делото е проведено с участието само на ищцата. От нейния пълномощник адв. К.П.-Г. е постъпило искане за постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и 239 ГПК. Същото е отхвърлено от съда с аргумента, че исковата претенция се оспорва от третото лице-помагач на ответника, което своевременно е подало писмен отговор на исковата молба и което съгласно чл.221, ал.1 ГПК има правата на главна страна с изключение на правото да се разпорежда с предмета на делото. При това положение не налице първата предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.238, ал.1 ГПК – ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба.

Предвид отказа на съда да постанови неприсъствено решение, на ищцата е предоставена възможност да представи за разпит допуснатите свидетели, с които е заявила, че ще установява факта на владението, начина и началния момент на завладяването. Понеже ищцата не е осигурила свидетелите в две поредни заседания, съдът е определил краен срок по чл.158, ал.1 ГПК, а след неговото изтичане е обявил делото за решаване без събирането на допуснатите гласни доказателствени средства.

При това положение правопораждащите факти на спорното право, касаещи началния момент и начина на завладяване на имота, както и фактическите действия, посредством които е осъществено владението от ищцата са останали недоказани. Нещо повече, от представените от третото лице писмени доказателства – акт за приемане на конструкция от 10.09.2010г., констативен акт за установяване годността за приемане на обект от 30.03.2012г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж  №67 от 08.06.2012г. се установява, че носещата конструкция на жилищната сградата, в която се намира процесния апартамент е приета на 10.09.2010г., а строежът е завършен напълно и сградата е въведена в експлоатация на 08.06.2012г. При това положение е изключено към датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2019г., а и към началото на устните състезания по делото - 30.07.2020г., ищцата е упражнявала давностно владение върху имота в продължение на 10г. 

Ето защо предявеният установителен иск е недоказан и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото ищцата дължи съдебни разноски на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК, но същият не е представил доказателства за направени разноски и не претендира такива.

На основание чл.78, ал.10 ГПК на третото лице-помагач не следва да се присъждат разноски.

По изложените съображения съдът

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.П. с ЕГН ********** *** против ЕТ „Г.Г-П.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „**** ЗА УСТАНОВЯВАНЕ между страните, че ищцата е собственик на основание чл.79, ал.1 ЗС на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, площ от 87.10 кв.м., административен адрес: гр.Пазарджик, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул. „***, разположен в сграда №1, построена в поземлен имот с идентификатор 55155.506.852, предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1, ведно с и прилежащи части - изба № 4 с площ 5.78 кв.м. и 11.86 кв.м. ид.части от общите части на сградата, при граници и съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - 55155.506.852.1.12, под обекта - 55155.506.852.1.9, над обекта- няма.

Производството е проведено с участието на М.Г. дс ЕГН **********, с адрес: Г., 81539, ****, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                       

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: