РЕШЕНИЕ
№. 930
гр. Пловдив, 05.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на четиринадесети май през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и
участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело к.н.а.х дело № 517 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Измир Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***,
чрез управителя Х.Р.Ю., срещу решение № 2326 от 17.12.2019
г., постановено по а.н.д № 7291 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XXIII – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 36-0000534/30.10.2019г. на
директора на Областен отдел „Автомобилна администрация” - гр. Пловдив при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” - София, с което на „Измир Логистик“ ЕООД е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000лв. за
извършено нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че са нарушени
материалните и процесуалните правила при налагане на административното
наказание. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Областен отдел „Автомобилна администрация” - гр. Пловдив, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено
в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу наказателно
постановление № 36-0000534/30.10.2019г. на директора на Областен отдел
„Автомобилна администрация” - гр. Пловдив. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № 265528 от 27.09.2019г., съставен от С.К.М. – на
длъжност инспектор към ООАА – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 19.09.2019г. около 10:01 часа в гр.
Пловдив, бул. "Христо Ботев" № 82 - седалището на Областен отдел
"Автомобилна администрация" гр. Пловдив, „ИЗМИР ЛОГИСТИК“ ЕООД като
превозвач притежаващ лиценз на Общността № 18260 валиден до 22.10.2027 г. не
представя за проверка данните, изискани с писмо с изх. №
11-04-4571/21/31.07.2019 г. и повторно писмо с изх. № 11-04-4571/30/11.09.2019 г.,
описани в точка 1, подточка шест, за водача Р.Р.И.. С непредставянето на
данните превозвачът осуетява проверката свързана с транспортната дейност на
фирмата.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложил на нарушителя
имуществена санкция в размер на 5000 лева.
По делото са представени двете писма
изх. 11-04-4571/21/31.07.2019 г. и изх. № 11-04-4571/30/11.09.2019 г., с които
са изискани нужните за провеждане на проверката документи. Във второто писмо е
посочено, че при неизпълнение ще бъдат съставени актове за установяване на
административно нарушение в отсъствие на представител на дружеството. В
преписката не се ангажирани доказателства за надлежното му връчване. Липсват и
доказателства за отправяне на нарочна покана за съставяне на акт за
установяване на административното нарушение.
7. Районния съд не е
допуснал до разпит актосъставителя като е счел, че делото е изяснено от
фактическа страна.
8. При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е
установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото
наказателно постановление. Не е намерил основания за намаляване размера на
наложеното наказание, не е изложили и мотиви относно наличието или липсата на
предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
ІV. За правото:
9. Правните изводи на
районния съд не се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
установената фактическа обстановка, районният съд е направил необосновани заключения
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
В конкретния
случай адресат на задълженията, произтичащи от предприетите действия по
контрол, е юридическо лице, поради което за редовността на връчването е
приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК - на учреждение или юридическо
лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема
книжата.
Съставеният АУАН
и издаденото наказателно постановление от фактическа страна сочат, че
дружеството не е изпълнило задължение да представи документи, първоначално
изискани с писма изх. 11-04-4571/21/31.07.2019 г. и повторно - с изх. №
11-04-4571/30/11.09.2019 г. Според императива на чл. 57, т. 5 от ЗАНН
наказателното постановление следва да съдържа точно описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават.
За да е съставомерно деянието по чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр и да бъде наложено наказание по реда на чл.97, ал.1,
предложение последно от ЗАвПр, следва да е доказано
по несъмнен начин от наказващия орган, че поканите за представяне на документи
са достигнали до дружеството - жалбоподател или негов представител. В случая не
са ангажирани доказателства, че второто писмо е съобщено на наказаното
дружество. При това положение остава неясно с кои свои действия лицето е
осуетило извършването на проверката и кога точно е извършено нарушението. Районният
съд въобще не е съобразил и обстоятелството, че до наказаното лице не са
отправени редовни покана за съставяне на АУАН. Дори и писмо изх. №
11-04-4571/30/11.09.2019 г. да е достигнало до наказаното лице, то не е годно
да изпълни функцията на покана за съставяне на АУАН. Да се приеме обратното би
означавало до лицето да е отправена покана за съставяне на АУАН за нарушение,
което все още не е извършено, респ. такова няма кака и да бъде законосъобразно
установено в негово отсъствие. Правилата на чл. 40, ал. 1 – ал.2 и чл. 43 от ЗАНН са императивни, прилагат се в съответната хронологична последователност и
целят да осигурят прозрачност и яснота още в първите етапи на
административнонаказателното производство, за да се обезпечи правото на
нарушителя да разбере с кои точно свои действия е извършил нарушението и кои
законови разпоредби е нарушил. В случая наказващия орган е пренебрегнал
императивните изисквания на ЗАНН, уреждащи процедурата по установяване на
административните нарушения, с което е допуснал съществени процесуални
нарушения, даващи самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски пред касационната инстанция се явява
основателна. Същите се доказват в размера на 500 лева за адвокатска защита. По
правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да
бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган.
11. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен в едно с издаденото наказателно постановление.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2326 от 17.12.2019 г., постановено по а.н.д
№ 7291 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XXIII – ти наказателен
състав.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 36-0000534/30.10.2019г. на директора на Областен отдел
„Автомобилна администрация” - гр. Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” – София.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” –
София да заплати на „ИЗМИР ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителя Х.Р.Ю., сумата от общо 500 (петстотин)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.