Р
Е
Ш
Е Н И
Е №
1482
11.12.2019г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско
отделение, девети граждански
състав, в закрито заседание
на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2752/
2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437,
ал.1 и сл. ГПК.
Съдебното производство е
образувано по жалба на П.Б. ***, чрез адв.А.Б., Р. АК
против Постановление от 15.10.2019г. по изп.д.№
083/2019г. по описа на ЧСИ З.Добринова, с рег. № 829
на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което на жалбоподателката
е наложена глоба на основание чл.528, ал.5 ГПК в размер на 300 лева. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна
на обжалваното постановление за налагане на глоба на жалбоподателката.
Приложени са писмени доказателства.
Постъпило е становище от
адв.В. В.И.-С., като пълномощник на взискателя Н.Д.И., с което становище по изложени подробни
съображения оспорва жалбата като неоснователна, иска се отхвърляне на жалбата
като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски по делото. Приложени
са писмени доказателства.
Постъпило е обяснение
от ПЧСИ Б. К. при ЧСИ З. Д., с характер
на мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, чрез които се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна, длъжник в изпълнителното производство, легитимиран да обжалва
постановление за налагане на глоба на основание чл.435, ал.2, т.1 ГПК и е в преклузивния
едноседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК, поради което като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е
образувано от Н.Д.И. *** против П.Б.Б.-И. *** по
издаден Изпълнителен лист от 29.08.2017г. по гр.д.№ 219/ 2017г. по описа на
Кърджалийски РС за провеждане на режим на лични отношения по отношение на
детето Б. Н. И., р.16.07.2017г.
С обжалваното Постановление от 15.10.2019г.
за налагане на глоба на основание чл.528, ал.5 ГПК по изпълнителното дело
съдебният изпълнител е описал наличието на редовно връчване на длъжницата на
ПДИ на 06.11.2017г. на основание чл.528, ал.1 ГПК, наличието на изготвен и
депозиран на 08.12.2017г. социален доклад, издаден от ДСП-Пловдив, връчен
редовно на страните, наличието на редовно връчено съобщение до длъжника за
предаване на детето Б. Н.И.. С Протокол от 12.10.2019г. било констатирано от
ПЧСИ, че страните са редовно уведомени, явили се, но до осъществяване на режим
на лични отношения не може да се стигне. С обжалваното постановление е посочено още наличието на последователно
налагани на длъжницата глоби с поредни Постановления от 13.08.2019г. в размер
на 50 лева, от 22.08.2019г. в размер на 100 лева, от 02.09.2019г. в размер на
150 лева, на 11.09.2019г. в размер на 200 лева, на 24.09.2019г. в размер на 250
лев, поради което е намерено, че е налице поредно неизпълнение от страна на
длъжницата на задължение, за което вече е понесла санкции, поради което следва
да се увеличи размерът на глобата от 250 лева на 300 лева.
С депозираната жалба жалбоподателката П.Б.
– И. оспорва законосъобразността на обжалваното постановление от 15.10.2019г.
за налагане на глобата в размер на 300 лева с доводите: на определената дата и час на 12.10.2019г.
майката-длъжник е приготвила детето с раница и дрехи и го е предала на съдебния
изпълнител пред входа на кооперацията, след което го е прибрала в апартамента; не са налице данни жалбоподателката да е препятствала по някакъв начин или
осуетила предаването на детето на взискателя, с което
е изпълнила вменените й от закона задължения; не е посочена причината, поради
която този режим не се е осъществил; до
предаване на детето и по предходни насрочени принудителни изпълнения не е
стигнало поради отказ на същото да последва баща си; за всяка следваща дата на
длъжницата П.Б. е било изпращано ново съобщение, при което длъжницата е искала
ЧСИ да потърси съдействие от ДСП-Пловдив и компетентна помощ с оглед
категоричните откази на детето да тръгне с баща си, като се изтъква мотива, че
се касае за 12-годишно дете, със собствени възгледи относно въпроси, които
пряко го засягат; майката като отглеждащ родител по никакъв начин не оспорва
правото на лични отношения на взискателя със сина им
Б. не е препятствала такива , не е дала повод за образуване на изпълнителното
дело, като видно от преписката по делото жалбоподателката
е оказвала съдействие на ДСИ/ЧСИ на
всяка отправена покана за доброволно изпълнение съгласно чл.528, ал.2 ГПК, вкл.
като със становища е давала обяснения относно психо-емоционалното
състояние на детето, вкл. с молби за осигуряване на специализирана помощ и
съдействие на служители на АСП-Пловдив и психолог, каквито не са присъствали на
нито едно от предаванията, вкл. на датата 12.10.2019г.; на всяка дата майката
лично е присъствала, осигурявала и присъствието на детето на адреса в
определения част с подготвен багаж, респ. не е препятствала предаването му,вкл.
На датата 12.10.2019г.; фактът, че детето не желае да последва баща си и
категорично отказва съдействие на ЧСИ не би могло да обоснове виновно поведение
на майката, като видно от социалните доклади по делото жалбоподателката
никога не е ограничавала контактите на двете деца с бащата; обжалваното
постановление е наложено на основание чл.528, ал.5 ГПК, като съгласно
ТР№3/2015г. на ОСГТК на ВКС изпълнителнителните
способи за провеждане на принудително изпълнение на определения от съда режим
на лични отношения между родител и дете са визирани в чл.528 ГПК, като глобата
по чл.527, ал.3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по
чл.528, ал.2 ГПК, каквото се заявява от жалбоподателката,
че същата е изпълнила задължението за предаване на детето на 12.10.2019г. по
насроченото принудително изпълнение по чл.528, ал.5 ГПК като детето е било
доведено от майката пред входа на кооперацията и предадено на съдебния
изпълнител, с когото бил проведен разговор около 30 мин., като е последвал
отказ детето да последва баща си; в тази насока се възразява, че от страна на
съдебния изпълнител не са предприети действия за съдействия от съответните
институции, а след срещата детето винаги било разплаквано, а поради ясно
изразеното му нежелание да види баща си е водело до непровеждане на режима на лични
отношения; по отношение на цитирания в обжалваното постановление за налагане на
глоба от 15.10.2019г. доклад на ДСП-Пловдив от 08.12.2017г. се изтъква, че в
същия е налице подробно описан акт на домашно насилие от страна на бащата
спрямо детето Б., състоял се на 26.07.2017г., в резултат на което е била
издадена ограничителна заповед за въздържане на бащата от действия на домашно
насилие спрямо двете деца с Решение по гр.д.№ 13316/ 2017г на ПРС – ХІІ гр.с.,
в което решение с оглед дадени насоки жалбоподателката
била сключила договор за социална услуга „Информационна програма за родители в
раздяла“ и „Оценка на психо-емоционалното състояние
на детето“ за периода 16.11.2017г – 16.11.2018г. и в който период било работено
активно с детето; след прехвърляне на изп.дело от ДСИ
на ЧСИ били проведени двукратни срещи на детето
Б. с бащата, след което детето отказва да го придружи при следващите
насрочени срещи. Въз основа на така изложените обосновки и мотиви се иска
отмяна на обжалваното постановление за налагане на глоба от 15.10.2019г.
С отговора по жалбата от страна на ответника
по нея чрез проц.си представител се развиват
доводите, че видно от преписката по делото било от датата на образуване на
делото пред ДСИ и след това при ЧСИ до реално предаване на детето се е стигнало
само два пъти; съгласно издадения изпълнителен лист бащата има право на лични
отношения с детето два пъти в месеца, поради което се сочи, че е очевидно
майката колко пъти е изпълнила влезлия в сила съдебен акт в рамките на две календарни
години – 2 пъти за по няколко часа; във всички останали случаи до осъществяване
на режим на лични отношения с бащата не се е стигнало поради заявяване отказ на
детето да последва баща си; поради това за да санкционира неизпълнението на
задължение, установено със съдебен акт майката да предаде на бащата детето за
режима, ЧСИ е наложил атакуваната глоба, като е налице яснота, че глобата не е
изпълнителен способ, но била предназначена
освен да санкционира несъобразеното с правото поведение на малолетното
дете, за чиито действия отговаря майката като негова майка и законен
представител и да стимулира майката да заеме активно поведение в това да
мотивира детето си да изпълни един съдебен акт; пред ОС-Пловдив са били
депозирани жалби против действията на ЧСИ по налагане глоби на длъжницата, по
които последователно били образувани
в.ч.гр.д.№№ 2192/2019г, 2315/2019г,
2436/2019г, 2482/2019г и 2579/2019г. по описа на ОСПд.;
във връзка с жалбите на длъжницата по тези дела се прави обобщен анализ на
съдържащите се доводи на жалбоподателката по тях,
както и мотивите на съда в част от постановените съдебни актове, вкл. като се
изтъква, че майката тенденциозно не представя акта на съда по гр.д. 13316/2017
на ПРС, от който видно, че ограничителният режим спрямо майката не се прилага
за децата, като се твърди, че молбата за
защита е отхвърлена в частта, в която се твърди да е осъществен акт на домашно
насилие спрямо Б. от бащата; въз основа на тези доводи се иска съдът да се
произнесе по основно формулираните въпроси, как именно да се осъществява
регламентираното в ГПК „Предаване на дете“ и на кого майката следва да предаде
детето, кой носи отговорност за действията/бездействията на малолетното дете,
какви процесуални способи следва да приложи съдебния изпълнител за да осъществи
принудителното изпълнение, вменени му по закон срещу длъжник, който не
изпълнява съдебно решение/ Следва да се отбележи, че на част от въпросите е отговорено в съдебните решения по гр.д.№ 2315/19г.,
гр.д.№2579/19г и останалите цитирани решения в съдебните поризводства.
Действително видно от комплектованото
изпълнително дело на жалбоподателката, длъжница в
изпълнителното производство, са били налагани последователно от съдебния
изпълнител глоби на основание чл.528, ал.5 ГПК в прогресивно нарастващи размери
с поредни постановления в периода от 13.08.2019г. – 24.09.2019г. по повод
подлежащо на изпълнение съдебно решение по гр.д.№ 219/ 2017г. на К. РС в частта
на режима на лични отношения между бащата Н.И. и детето Б. И.. Всички тези
постановления са били мотивирани от съдебния изпълнител - до предаване не може
да се стигне поради отказ на детето да тръгне с бащата, поради което на
посоченото фактическо основание е
наложена санкцията по чл.528, ал.5 ГПК на длъжницата за неизпълнение
задължението за предаване на детето. Тези санкции по приключилите съдебни
производства са били отменени от съда в производството по тяхното обжалване
като незаконосъобразни. За разлика от предходните постановления за налагане на
глоба по чл.528, ал.5 ГПК, настоящото обжалвано постановление от 12.10.2019г.
не съдържа съществен мотив, сочещ / или по-скоро индициращ,
както е в предходните издадени постановления/ на конкретно фактическо действие
или дължимо фактическо действие, което да съставлява неизпълнение от страна на
длъжницата за доброволно предаване на детето. Налице е само констатация – до
осъществяване на режим на лични отношения не може да се стигне. За изпълнение на фактическия състав на
предвиденото в чл.528, ал.5 ГПК правно основание за налагане на определена по
размер глоба от съдебния изпълнител, която разпоредба е със санкционен
характер, следва да е посочено ясно
мотивирано в обжалвания акт от фактическа страна в какво се изразява
неизпълнението на задължението за предаване на детето, което да бъде предмет на
установяване в съдебното с контролно-отменителен
характер производство въз основа на доказателствения
материал в изп.дело. В случая обжалваното постановление е
немотивирано и доколкото се касае за
налагане на санкция в специалния състав на чл.528, ал.5 ГПК за преценка на законосъобразността й, вкл. по размер, се
следва определяне на виновно действие/ или /условно/ бездействие/ ,
съставляващо нарушение и съответно неговата тежест, релевантно към определяне
размера на глобата. Този недостатък на обжалвания акт не може да бъде саниран чрез мотивите по чл. 436, ал.3 ГПК.
Независимо от горното за
пълнота следва да се отбележи, че от приложения Протокол от 12.10.2019г. се установява, са били извършени поредни
процесуални действия от съдебния изпълнител за изпълнение на съдебното решение
по гр.д.№ 219/2017г. на Кърдж.РС, в което съдебно
решение е определено времето и местоизпълнението на определения режим на лични отношения между
бащата и детето, както и начина на изпълнение – взимането и връщането да става
от дома на майката. С този начин на изпълнение на задължението е обвързан
длъжника при изпълнение на задължението за предаване на детето, който видно от процесния протокол от 12.10.2019г в ръкописната му част , е
бил осигурен от длъжницата чрез осигуряване присъствието на детето на местоизпълнението със съответен за целта на пътуването вид,
с което е осигурена възможността за взимането му, съответно създадени са
условията за изпълнение на съдебното решение. С оглед на това не се констатира
отклонение от страна на длъжницата по време, място и начин на изпълнение на
задължението за предаване на детето, поради което от обективна страна е налице
пълно изпълнение на задължението по чл.528, ал.1 ГПК. Действително на второ
място не се установява съобразно отразеното в процесния
протокол от 12.10.2019г. да е било
проведено активно стимулиране на детето от страна на майката за реално
провеждане на режима на лични контакти с бащата, по който начин съдебният
изпълнител изисква съдействие от страна на длъжницата за провеждане на този режим. В тази насока
разпоредбата на чл.528, ал.4 ГПК предвижда съдебният изпълнител да поиска от
Дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за
своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при
необходимост и на детето, за предимствата на доброволното изпълнение и
неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. В конкретния
случай обаче следва се отчете обстоятелството, че в предходен момент между взискателя - бащата и детето са били установени
комплицирани отношения във връзка с укоримо поведение
на първия спрямо детето, санкционирано по реда на ЗЗДН, видно от представеното
съдебно решение по гр.д.№ 13516/2017г.
на ПРС – ХХІІ гр.с., с което е било постановено с изричен диспозитив
на решението задължението на взискателя Н. Д.И. да се
въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и /или психическо,
емоционално, икономическо и други форми на насилие спрямо детето Б. Н.И..
Логично е да се приеме, че в периода след постановяване на решението следва
възстановяване пълноценността на общуването между бащата и детето като
предпоставка за провеждане на режима на лични отношения, съдействието в каквато
насока от съответните социални институции действително не е изрично
регламентирано в разпоредбата на чл.528, ал.4 ГПК по отношение на взискателя, но доколкото се касае за интереса на детето, не
е налице ограничение за търсене на това съдействие от съдебния изпълнител и в
тази насока. Действително на следващо
място като малолетно детето Б. не може да формира самостоятелно воля, но
неговите психо-емоционални изживявания и изразени
желания не могат да бъдат напълно игнорирани, с което се съобразява и
законодателната уредба в СК и ЗЗД, регламентиращи за тази цел процедурата за
изслушване на детето при навършване на 10 годишна възраст. Видно от представения по делото Доклад за преглед на случай в КСУДС при Община
Пловдив мотивирани са специфики в
когнитивното развитие на детето Б., с които подходът към него следва да бъде
съобразен, вкл. от взискателя – бащата при търсене на
път, вкл. по реда на гл.48 ГПК чрез органа за принудително изпълнение, за
реализиране на режима на лични отношения с детето.
За достигане на горните
фактически и правни изводи не се налага събиране на поисканите от жалбоподателката в открито съдебно заседание доказателства,
както и коментар в пълнота на наведените от ответника чрез проц.си
представител множество доводи, вкл. имайки предвид характера на настоящото
съдебно производство, различно от исковото производство, в последното по което
се дължи интерпретация в по-висока степен на пълнота в насока отношенията
родител-дете.
По
така изложените съображения обжалваният акт на съдебния изпълнител следва да се
отмени като незаконосъобразен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката следва да се присъдят
направените разноски за съдебната инстанция, в размер на внесената за обжалване
ДТ – 25 лева и адв.възнаграждение
в размер на 200 лева, съобразно списък на разноски по чл.80 ГПК, в общ размер
от 225 лева.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 15.10.2019г. по изп.д.№ 20198290400083 по описа на ЧСИ З.Добринова, с рег. № 829 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив,
с което на П.Б.Б., ЕГН:**********,***, е наложена
глоба на основание чл.528, ал.5 ГПК в размер на 300 лева.
Осъжда Н.Д.И., ЕГН: **********,***
да заплати на П.Б.Б., ЕГН:**********,*** сумата 225
лева / двеста двадесет и пет лева/ - направени разноски за съдебното
производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: